Днес ми позвъни един човек, българин, живеещ обаче на другия край на света, в Калифорния, в Америка. Човекът беше много развълнуван, каза ми, че попаднал случайно на блога ми, поздрави ме за начинанието, с което съм се захванал. Каза, че по негова преценка това е "народно и полезно начинание", пожела ми успех. Изрече и някои други неща, които тук не ми е удобно да повтарям, защото са просто суперлативи, които едва ли заслужавам; пък и да ги заслужавах, не е хубаво човек да се главозамайва, защото на тази почва може и да пресекне амбицията му да постигне нещо повече и по-добро.Накрая този развълнуван сънародник, живеещ обаче в САЩ, ми каза, че много му бил харесал моя конкурсен разказ, наречен Импресия по Бокачо, или единственото средство български министър да подаде оставка. Смята, че съм бил успял да открия това истинско средство, допълни, че бил разпратил разказа на много свои приятели, които също се били смяли много, а и също смятали, че друго средство да се случи това, български министър да подаде оставка, наистина няма. Аз и тук получих доста възторжени отзиви за правдоподобността, за достоверността и реалистичността на своята концепция.
Ето тия читателски отзиви са моята награда. Друга и не ми трябва. Впрочем, конкурсът, за който беше написан разказът, завърши. Естествено, той не беше класиран изобщо. Аз друг резултат и не съм очаквал. Очаквах точно този. Казано е: "... не можеш да бъдеш пророк в собственото си отечество... " Ако пък бъдеш признат за такъв, значи си фалшив и лъжлив пророк...
Но аз зная нещо друго, значително по-важно. И то е: съзнанието, душата на непредубедените читатели, пък дори намиращи се на другия край на света, оцени моя разказ. И това ме кара да съм доволен, че си изпълних най-успешно задачата. Това е и моята най-голяма и истинска награда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар