Днес синът ми, роден в 1989 година, е абитуриент. Днес е абитуриентският бал на неговото училище. Той и връстниците му принадлежат към "поколението на свободата". Тези младежи и девойки, родените в 1989 г., са и първият свободен випуск, първият випуск, изцяло живял в свобода. И този факт мен, баща му, ме прави необичайно щастлив в този днешен вълнуващ ден: на децата си ако не друго, то поне свобода да завещаем! Това, приятели, съвсем не е малко! Ще им я завещаем ако обаче я опазим, имам предвид свободата. Казвам това, защото сякаш напоследък и с тази най-отговорна задача на живота си много-много не се справяме...Това, че нашите деца не знаят какво е това комунизъм, че не са го живели и че нямат спомен от кошмара, наречен комунизъм, е прекрасно. Лошото е обаче, че те не знаят и какво е същинска демокрация: нашата демокрация се оказа непълноценна, ялова, изкривена, изопачена, изродена. Изглежда тяхното поколение ще трябва да помогне, да даде своята дан животът у нас да стане по-нормален и човешки: ние, техните родители, не се справихме с тази задача. Аз вярвам, че децата ни ще направят онова, което ние, техните родители, не успяхме: винаги така става в живота.
Днешният ден наистина е много особен, изпълнен е с голям смисъл: и за сина ми, и за мен, неговия баща. Трудно е да се изрази с думи този смисъл, но той се чувства, което пък се отразява на ритъма, с който бие днес сърцето ми. Крайно се вълнувам, синът ми стана пълноценен и пълноправен гражданин на България, личност, която суверенно и свободно ще определя живота си, бъдещето си. Неизразимо е вълнението когато се опиташ да осъзнаеш колко велико нещо е младият човек, когото ти си извикал към живота, вече е станал суверенно човешко същество с всичките права на свободен гражданин на своята страна.
Иска ми се да се обърна към сина си тук с няколко думи: зная добре, че той всеки ден влиза в блога и дори го чете, искам по тази причина да го изненадам малко. Но е много трудно човек да подбере най-сполучливите думи. Иначе аз съм спокоен за сина си: зная добре, че той никога не би излъгал човек, никога не би направил нещо лошо на човешко същество, никога не би накърнил нечие достойнство. От тази страна съм напълно спокоен. Зная обаче, че на такива хора като него съвсем не им е леко в живота. Въпреки това не бих искал синът ми да е от другите, от безскрупулните, нечестните, опорочените, нахалните.
Та какво да му кажа, кои да са думите, които ми се иска да запомни от мен?! И които да му помагат в живота. Ще му кажа ето това:
Сине, бъди смел и дори дързък! Искай от живота всичко онова, което подобава за един свободен и достоен човек! И никога не допускай някой да се опитва да посяга на свободата ти. Бъди достоен човек, и работи с всички сили да постигнеш живота, за който си мечтаеш! Ти си гражданин на България - обичай родината си с цялото си сърце и бъди нейн най-добър гражданин! Ти си също гражданин на Европейския съюз - това е велико! Затова бъди истински европеец, т.е. бъди непримирим срещу неевропейското в поведението и манталитета на хората около теб, пък и в самия себе си! Животът ще разкрие своите богатства към теб само ако не стоиш бездеен, само ако всекидневно и неуморно работиш за да постигнеш бъдещето, което си си пожелал и избрал. И винаги имай в сърцето си дълбоко преклонение пред величието и чистотата на нашия толкова човеколюбив и свободолюбив Бог - Исус Христос. Бог ще е с теб стига да имаш доблестта никога да не тръгнеш против неговия велик завет към нас, човеците. Друго по-важно от това не мога да ти кажа, затова и млъквам, спирам дотук...
Няма коментари:
Публикуване на коментар