Нерадостни сутрешни размисли

Тия дни, ако сте забелязали, писах статия по повод на жестокото убийство, при което млад човек убил приятеля си, пък после разчленил трупа, опаковал частите на тялото, държал ги в хладилника два дена, а пък накрая ги хвърлил в контейнера на кучетата. Статията-анализ се оказа дългичка, около 5 страници, и имам чувството, че никой даже и не я прочете: мъчно е, разбира се, да се издържи и човек стоически да изчете толкова дълъг текст, предполагащ и усилие да се осмисля и схваща.

Аз в същия ден се бях толкова развълнувал, че реших - понеже смятах, че съм изказал важни мисли - да изпратя статията си на всички възможни български издания, вестници, сайтове, телевизии и пр., включително и регионални. Поиграх си няколко часа да търся адреси и да пращам файла със статията. Искаше ми се да накарам обществото да се позамисли върху крайно показателния кървав епизод.

Минаха няколко дена, откликнаха и публикуваха статията ми, доколкото ми е известно, само три медии: Несебър.нюз, Общество.нет и BG WATCH. Искам да им благодаря за това, че помогнаха да се разпространят сред хората някакви идеи, които на мен ми се струват важни. А повечето издания се възмущават, когато разберат, че не си изпратил статията само на тях, че бил си ги подвел и пр.; ако пък я пратиш само тях, те, разбира се, пак няма да я публикуват, ама като не е само на тях, са в правото си да се повъзмутят малко!

Разбира се, нито един вестник не публикува статията. Нещо повече, което е твърде показателно, именно в повечето случаи получих съобщение на имейла си: "Писмото ви е унищожено без да е прочетено!". Излишно е да се казва, разбира се от само себе си, че нито един блогър не реагира по никакъв начин на писаното в блога ми по темата. Имам чувството, че колкото по-важен и обезспокоителен е някакъв човешки или обществен проблем, толкова по-масово на хората у нас не им се иска да мислят или поне да се вълнуват от него. За дреболии и за глупости ще си изпотрошат пръстите да пишат, ама за важните неща се мълчи масово и тотално. Както и да е, но за друго, по-важно и обезспокоително нещо искам тук да кажа.

Преди време писах и настоявах по всевъзможни начини да се получи някаква реакция по повод на два случая: агресията на ученици срещу своята учителка по английски в една пловдивска гимназия и също и по "крайно незначителната човешка и екзистенциална драма", а именно че управителят на хотел "Евро" в Пловдив след Нова година уволнил една безработна учителка, работеща там като камериерка, без да й плати нищичко, а тя му е работила две седмици, и то по време на коледните празници. Общо взето и тогава реакция нямаше, или ако е имало, беше от типа: всяко чудо за ден-два, не дори и за три дена. Което потвърди моята обезпокоителна диагноза: тъй като се сблъсквам все повече със случаи на неестествена безразличност, понеже липсва способност за емпатия или съпричастност, понеже все повече хора си остават безчувствени каквото и да се случи или пък реагират вяло, фалшиво, неискрено, показно-лицемерно, то аз все повече и по-твърдо смятам, че обществото ни застрашително и ускорено се обезчовечава. Безразличността, безчувствеността, неспособността за емоционална реакция, притъпеността на чувствата според мен са симптоми на това, което си позволявам да нарека обезчовечаване. Смятам, че този дефект на т.н. "масово съзнание" е коренът на всичките ни беди: когато сме притъпили или дори загубили способността си по най-импулсивен, непреднамерен, спонтанен начин да изразяваме своята човечност, това е страшно. Понеже от него произтичат ония ужасни неща като това момиченце да убие съученичката си, понеже била по-красива (оня случай от Пловдив преди време, ако си го спомняте изобщо), или пък да убиеш приятеля си и да му разчлениш тялото, както пък сега показва този пресен случай или други такива, от същия род, които обаче не са така фрапиращи, но също така ги срещаме на всяка крачка в своето ежеднение. И не успяваме да ги изтълкуваме колко са застрашителни за душевното и нравствено здраве на нацията.

Около нас стават ужасни безобразия от всякакво естество - обществеността тъпее и нищо, никаква реакция, душевна и нравствена пустош е, все едно сме станали пустиня в това отношение! Това е страшно: такъв един апатичен спрямо всичко човек не можеш да го впечатлиш, че е грозно, примерно, президентът на България да лъже или пък да ходи да се развлича на лов за лисици, и то тъкмо по време на национален траур заради изгорелите във влака наши сънародници. Такъв безчувствен и обезчовечаващ се човек не може да схване или преживее страшния смисъл на всякакви други обезспокоителни неща, които се случват постоянно, които са на всяка крачка. Обезчувственият, обезчовечаващ се човек с притъпени емоционални реакции хем не реагира, когато става нещо недопустимо и възмутително около него, хем самият той е потенциално способен да прави най-ужасни, подлички и грозни неща, понеже просто няма как да схване, че са такива, пък и да се ужаси от тях, което може и да го възпре. Цяла България гледа клипчето, в които училищни хулиганчета унижават своята млада учителка по английски, и нищо, мнозина даже обявиха, че и учителката явно си е виновна, щом е довела нещата дотам! А пък бащата на най-главния обидчик на учителката гордо обяви, че ще я съди (!) за нанесени травми (!!) на душевното здраве (!!!) на сина му, а никой не взе да се възмути от такава свръхнагла арогантност.

По времето на учителската стачка пък общо взето общността не показа никаква съпричастност към проблемите на учителите или обезспокоеност от критичната ситуация в образованието. Не, няма такова нещо, мнозинството е заето влюбено да гледа бабаита бат Бойко, да се хили на простотиите му или тези на Слави Учиндолски или пък на Азиса и дори на бая им Вучкова! Какво тогава да искаме от такъв народ? И нима той заслужава някаква по-добра участ?!

Ето за тия неща си мисля тази сутрин, но моят случай, когато съм крайно обезспокоен, изглежда е някакво изключение: дали пък аз самият нещо не съм повреден та мисля така? Нищо чудно: там, където простотията и безчувствеността са образец, там чувствителността, усетът, обезспокоеността и самата склонност към нерадостни, горчиви размисли съвсем логично е да са проява на безумие, патология и ненормалност...

Добави в Svejo