Иван Гарелов, или науката да бъдеш приятен на всички

Прочутият и многозаслужил журналист-пенсионер Иван Гарелов е публикувал във в-к “Новинар” една статийка, наречена Особености на националния манталитет, която аз намерих ето тук. Иска ми се да подложа на малък коментар неговите иначе любопитни твърдения. Става дума за това как лично на мен ми звучи т.н. "благонадеждна журналистика", защото Гарелов, безспорно, е образец на такава журналистика, докато аз пък, между другото, съм образец за "най-неблагонадеждната" публицистика.

Вижте как започва статийката си нашият мастит журналист, а, какво ще кажете, нрави като... крави, нали: "Чел съм и препрочитал Иван Хаджийски, работил съм с Марко Семов, приятел съм с повечето съвременни социолози, народопсихолози и културолози и имам известна представа как се е формирал националният ни манталитет." Леле, а пък ний, дето не сме работили с Марко Семов, и дето не сме приятели с "повечето съвременни социолози, народопсихолози и културолози" какво ли ще правим в такъв случай?! Само дето Гарелов не е личен приятел със самия Иван Хаджийски, но да не връзваме кусур, понеже, както забелязвате, и двамата се наричат Иван, което е повече от показателно. Та ние, дето не сме от такова потекло, явно нямаме и морално право да говорим за българската психология, но пък що да не опитаме, и без това сме тъй противни на нашите маститити мислители.

Но ето и същината на неговите твърдения и наблюдения. Той започва доста помпозно: "Но във всекидневието се сблъсквам с такива изумителни прояви на този манталитет, за които не мога да намеря никакво историческо, политическо и социално обяснение." Туй явно е признание за интелектуална немощ, щом като падна до такова "всекидневно ниво", въпреки че ни обеща някакви по-стойностни заключения, след като е приятел на не знам си кои от нашите най-учени глави.

Ето и първото фундаментално наблюдение на великият Гарелов: "В София вече не може да се диша. Вятърът носи облаци от прах, наслагва ги върху дрехите ни и върху колите. С една риза не може да изкараш и един ден. Ако си измил колата си, след един час по нея можеш да пишеш с пръст. И ето че някой си решава да ни глобява за мръсни коли. Не стига че ние не ги наказваме за мръсотията около нас, която са допуснали със своите действия и бездействия, ами ще ни и глобяват. Кажете ми какво е това? Безочие и наглост на управляващите? Много ми е политическо това обяснение, приятели."

Аз тук искам да отбележа нещо, което се набива на очи. Не за думите, че с една риза в София не можеш да изкараш и един ден: сякаш по начало човек не трябва всеки ден да си сменя ризата! Набива се на очи нещо друго: неизкоренимият рефлекс на журналя-тузари като Гарелов по никой начин да не се набиват в очите на управниците, пък каквито и да са те. Видяхте ли с какъв майсторски финт извъртя нещата: "прекалено политическо" му било онуй обяснение, санким.

После Гарелов дава пример с друга "съдбовно важна тема", за произволите на инкасаторите спрямо гражданите. То тази тема вълнува най-гаче пенсионерите, та затуй явно. Но вижте как пък сега се извъртя, та да не обиди и нас, неговите читатели. Извъртането му е в думите: "... Не сме държава, която спестява от държавни служби. Решили са го и толкоз. Но защо ние го търпим? Робската психика ли е обяснението? Твърде историческо, приятели..." А така, "твърде историческото" обяснение пак не го задоволява, "приятели". Оставаше да промълви само онуй "мили хора", ама да не връзваме кусур. Любопитството на читателя, занимаван с туй невероятно дребнотемие, расте, как ли ще свърши таз статийка, обещала в началото да ни отвори очите за нашия "национален манталитет". Щото човекът, както си рече, си познава не кой да е, ами най-маститите социолози, културолози и народопсихолози, приятел е с тях, няма как да не знае самата истина...

После Гарелов си изплаква мъката за инсулина на болните от диабет, да пази Господ, пак един пенсионерски проблем. Ето, проблемът си е важен иначе: "Решила здравната каса да спира скъпия инсулин на онези болни от диабет, на които по една или друга причина отново се е повишило нивото на кръвната захар. Наказват го по този начин, че не е спазвана диетата. И хич не се интересуват, че захарта може да се повиши и по други причини. Пък дори да не е спазил диетата – нима за слабост на характера трябва да обречеш някого на смърт. Защото за това става дума – мрете, като не се подчинявате, няма да харчим заради вас." Но ето и сега заключението гарелово: "И ние си мълчим, свикнали, че държавата може да ни санкционира, когато си поиска. На какво ви прилича това? На фашизъм, на комунизъм? Но това е толкова страшно, приятели, нали сме вече 21-ви век, в Европа сме, да не сме някоя африканска диктатура." Сюблимно е това, нали? Видяхте ли как маже с перце тоз дърт подмазвач, няма грешка, нали? Ние сме кажи-речи и по-зле от африканските диктатури, щото и нашата олигархия си я бива, ама да е споменал някъде тази противна дума нашият Гарелов, който умее да угоди на всички, и на всеки умее да се подмаже?! Ашколсун бре, бачо Иване!

И ето поантата, заради която всъщност почнах да пиша своя коментар: "Ако някой направи извода, че това може би са остатъчни последици от командно-административната система на комунизма, то какво да кажем за капиталистическите ни превъплъщения." "Командно-административна система" на комунизма е термин на горбачевата перестройка, та Гарелов още на онова ниво ли е бре? То Горби искаше да оздравява комунизма и затова пипаше с кадифени ръкавички, с памук душа искаше да вади, а Гарелов чак сега, в началото на 21-я век, нима иска същото? Явно обаче комунизмът му е присърце, щом така деликатно се изказва за него. А за капитализмът ли какво пък мисли нашият памучен виртуоз Иван Гарелов?

За капитализма май е безпощаден обаче. Дава няколко примера, разгорещява се иначе умереният Гарелов. Искали някои наши дребни капиталистчета да го метнат него, старият вълк, ала не успели: който иска, нека да прочете за тия историйки в статийката му. Няма обаче да каже, опази Боже, нещо лошо за Васил Божков, за Георги Гергов, сакън! И за Гоце нищичко лошо нема да каже. Не, за някакви си там кокошкари пише, от тях се възмущава. Но за силните - никогаш! И да видим заключението му най-сетне.

Ето, пак с памучец бара Гарелов, няма да хвърли гръмотевица, няма да се разгневи, не, сакън да не обиди никой: "Българският бизнесмен, дребен или едър, има високо чувство за чест. Способен е да загуби два месеца да спори, да ти скъса нервите, да те нагруби, да се изпокара с всички, вместо да си признае, че е сгрешил, да си свърши работата и да си прибере печалбата. Примери колкото искаш. Случва се, когато седнем на по чашка ракия, да стане дума за тези особености на националния ни манталитет. Обикновено се стига до две главни обяснения – турското робство и комунизма. Но на мен тези обяснения не ми стигат, приятели. Иначе как да си обясним, че сме избрали да ни управляват бившите комунисти и партията на българските турци. Мазохизъм ли е това?"

Това е, нема друго. Беззъба, безгръбначна журналистика е тази. Ала хонорарна требе да е, знам ли? Угодническа журналистика е тази, ала пък за сметка на това явно е популярна и печеливша. Нито един сериозен проблем няма да зачекне, не, напротив, пази се да не се докосне до някакъв главоболен проблем, защо да си руши имиджът човечецът?! Заради идеали ли? Айде де! Нема такива, има само психология, нема и дух, има само... ракиена "философия" със салатчица и тук-там по некое кебапче. "Философия", съчинявана специално за опростачване и упойване на наивната малоумна публика. Туйто...

А ти, драги ми Грънчаров, тикво наивна, сега разбра ли как требе да се пише? Разбра ли где ти е грешката? Бъркаш в раните, и то най-жестоко, вместо да мажеш с мехлем, вместо да пипаш с памучец! Вместо да всяваш радостни и трепетни чувства в душите на силните на деня, си тръгнал точно тям да късаш нервите. Ето затова ще си седиш завинаги в трета глуха! Майната ти тогава, щом си такъв идиот. А виж Гарелов как пише. И как цъфти. Ще цъфти ами. Ама знае как да пише и какво да говори. Щото у нас от това как пишеш си зависи дали ще цъфтиш.

Впрочем, помните ли Нерезанов от един наш филм? Дето говореше колко връзки на обуща бил вързал преди да се възвеличи. А така. Същият е и наш Гарелов. От оназ епоха е герой той, ама пък и в тази се нагоди прекрасно, почти като самия Божидар Димитров. Затова и по приеми ще го канят нашият Гарелов, а го канят не кои да е, ами самите Божков, Гущеров, Манджуков и дори Гергов, президентският аркадаш. Барабар със самия Гоце го канят. То и Гоце е същият нагаждач като бате си Гарелов. Пък и са бойни другари по служба де, по линия на ДС, ама да не придиряме толкоз. С фрак ходи по приемите наш Гарелов и с папионка. Прегъва се отдве, и целува ръце. Подхвърлят му туй-онуй, все нещичко пада. А и народецът го обича. И бат Бойко го обича. Всички обичат наш Рейм..., Гарелов де! Ех, палачи сърце...

Добави в Svejo