Ахмед Доган, другият любимец на нашите олигархични медии - първият, разбира се, е бат ви Бойко! - или, другояче казано, агентът на ДС "Сава", както и подобава за всяко ченге, е станал напоследък крайно арогантен. Дори по арогантност току-виж изпреварил едно друго самозабравило се ченге - Гоце Първанов. Стана така, че когато партия Демократи за силна България - в парламентарната й група има и един превъзходен психиатър, д-р Николай Михайлов! - бръкна в най-съкровеното кътче на догановото сърце, предявявайки искането да се изброят личните имоти на "мандатоносителя" на правителството, самият ефенди-таварищ Сава изведнъж скокна като ужилен да се брани както свари.
Аз не бях гледал неговото изказване по този повод - бях го изпуснал - ала вчера видях един запис на това, което Доган бил казал на медиите. С глас, лъхащ на едва удържан океан от злоба Доган изсъска нещо такова:
... Ами тяхната е ясна "Крадецът вика: дръжте крадеца!" За разлика от Костов аз обаче не съм крал. И тъй нататък...
А пък БСП, партията-кърмилница на всички ченгета и най-старата блудница на българския политически хоризонт веднага удари едно рамо на своя таварищ Сава Доганов, промълвяйки чрез устата на своя говорител:
... Абе знаем ний какво ставаше по времето на Костов...
Ето тия две реплики - догановата и на таварищите му социалисти - ми се иска малко да ги поизтълкувам, щото са безкрайно многозначителни. Да почна от другарския жест на БСП да защити своя верен войн Доганчо от "непобедимия щит и безжалостната ръка на Партията", именно ДС.
"Абе знаем ний какво ставаше по времето на Костов" е велика фраза-шедьовър. Щото ний знаем, примерно, какво става и сега, как крадат сегашните управници, заради чиито колосални кражби и ЕС пропищя та спря всички фондове, ама БСП апелира да си спомним какво било тогава, по костовото време. Май доста дебелашки иска да ни отклони вниманието от сега ставащото, а? Интересното обаче е, че БСП се мъчи да се позове на невероятно силната ни народна памет, макар че, от друга страна погледнато, знае се много добре, че паметта на народа е доста късичка. И ето сега сюблимният момент, от който могат да се извлекат доста многозначителни изводи: БСП, несмущавана от късината на народната памет, ни казва "Абе знаем ний какво ставаше по времето на Костов!". Опитай се да мобилизираш целия си потенциал за схващане, любезни ми читателю, и нека заедно да направим длъжните изводи:
1.) Почти десетгодишната медийна война срещу Костов, състояща се само от такива намеци, имащи характер на плювни и храчки - "Абе знаем ний как се крадеше по времето на Костов!" - явно щедро е платена тъкмо от БСП и от верни нейни спонсори, щото ето сега БСП, подобно на чорбаджията, дето щедро е платил на музиката, щраква с пръсти и казва: "Абе знаем ний какво ставаше по времето на Костов!";
2.) Самият факт, че най-лъжливата, и то доказано лъжлива, и в исторически, и в съвременен, и във всякакъв друг план партия, именно БСП, твърди това лежерно "Абе знаем ний какво ставаше по времето на Костов!", е най-пряко доказателство, че това, за което таварищите намекват, именно че уж се било много крало по времето на Костов, е чиста лъжа - нали не може да се вярва на приказките на доказания лъжец?! От което пък следва, че благодарение на тази уж небрежно подхвърлена реплика на БСП "Ний знаем какво пък ставаше по времето на Костов!" може да се смята, че самият Костов е реабилитиран по всички линии, както, впрочем, направи и българския съд по всички обвинения, които бяха отправени към бившия премиер-реформатор и към семейството му, ала за което пък медийната пропаганда най-упорито и неслучайно мълчи;
3.) БСП, която окраде нашия благодушен и така лековерен народец поне петнадесет пъти, като се почне от "колективизацията-експроприация на народното стопанство" и се свърши с "масовата приватизация" и "хиперинфлацията" (от която се пръкнаха толкова много таварищи кредитни милионери и милиардери!), иска да ни избаламоса, че понеже винаги се било крало, нейните кражби не са толкова интересни; което пък е потвърждение на моята отдавнашна максима, че тия, социалисто-комунистите у нас де, наистина са непоправими; понеже когато го гледаш, че някой краде пред очите ти, и го гледа в случая цял един народ, той вдига глава, спира за миг кражбите си, и патетично се провиква "Абе знаем ний какво ставаше по времето на Костов!"; от което пък следва, че този, който си позволява да вика това, е непоправимо опорочен крадец, крадец, който не само е крал винаги и краде сега, пред очите ни, ами и който е стигнал дотам най-нагло да твърди, че само той има моралното право да краде и занапред, и завинаги (!);
4.) БСП е доста чувствителна на тази тема, именно кой може да краде и е доказала, че е първа в краденето, така че репликата "Абе знаем ний какво ставаше по времето на Костов!" може да се разглежда и от този план, именно като израз на ревност от страна на БСП, която, изглежда, жестоко се обижда, когато някой може да претендира да отнеме палмата на първенството по краденето от нея; пък дори и този да е оклеветеният от самата нея бивш премиер-реформатор Иван Костов, за оклеветяването на който самата БСП плати колосални пари на продажните и винаги услужливи "свободни" български медии;
5.) Затуй, понеже нашите социалисто-комунисти жестоко явно се обиждат ако някой току-виж станал първенец по краденето, с репликата "Абе знаем ний какво ставаше по времето на Костов!" БСП далновидно предупреждава всички сегашни и бъдещи крадци на българския политически хоризонт (това се отнася най-вече за така горещите мераклии за властчицата от ГЕРБ!), че БСП ще ореве цялата Вселена ако някой почне да краде повече от нея, понеже, знайно е, само тази партия има исторически приоритет в краденето; по тази причина ако Доган, или Симеон, или бат ви Бойко примерно започнат да си мислят, че са по-добри в краденето от БСП, то тя, няма да се учудя, току-виж завела и дело в европейското съдилище в Страсбург, та да си върне славата и репутацията на доказано най-крадлива и при това крадяща с пълните морални права за крадене българска партия;
Може още дълго да се продължава в този маниер, понеже наистина репликата "Абе знаем ний какво ставаше по времето на Костов!" е безкрайно многозначителна и преизпълнена със смисъл, когато е в устата не на кой да е, ами на самата БСП. Ала нямам време и място, пък и рискувам някой наш сънародник да се измори дотолкова, че да му прегрее бушона от мислене, та затова спирам с репликата на БСП и минавам към догановата:
1.) Той пък, както казахме, промълви с жлъч и злоба: "За разлика от Костов аз не съм крал!", което най-напред трябва да се разбира, че туй прочуто "Крадецът вика: дръжте крадеца!" в специфичните наши български условия трябва да се разбира по-специфично, а именно като "Крадльото вика: крадецът вика да държим крадеца!"! Точно така звучат тия думи в устата на Доган, който сам, както ви е известно, се похвали някъде още през минали век, че вече е успял да стане милионер в зелено, а пък преди време заяви не пред кой да е, ами пред самия Слави Учиндолски, че неговата партия си имала цели обръчи от фирми, от които лакомо и неуморно смучела държавен ресурс към себе си сякаш е някакъв най-мафиотски жаден октопод;
2.) Признавам, че туй доганово "Аз, крадльото, викам: крадецът вика да държим крадеца!" е доста трудно за схващане от обикновеният любознателен гражданин, щото самият агент Сава Доганов е дотам напреднал с материала, свързан с краденето и лъженето, че неслучайно е станал даже и доктор по философия. Поради което ни поставя в доста трудна логическа ситуация, сравнима само с онова старогръцко "Какво казва лъжецът, когато каже "аз лъжа!", истина ли казва или лъжа?". Но няма начин, трябва да издържим на тази жестока логическа атака от Доган, щом като сме заспали дотам да се оставим тъкмо Доган да ни е мандатоносител на правителството, че той, заедно с агент Гоце Сирищников, само двамцата да решават какво ще да става в нашата прелестна республика и т.н. Хак да ви е сега, драги ми граждани, трошете си главата с тия логически казуси, щом толкова ви е акълецът да оставите тия ченгета толкова нагло да се разпищолят и да правят с нас каквото си искат;
3.) Сега, разбира се, няма как по-напредналите в мисленето веднага да не се ударят в челото и да не кажат: абре, добре, ама щом не кой да е, ами исторически крадец като Доган, дето сам най-нагло се е хвалил много пъти, че е милионер в зелено, и който оня ден дори си бил купил яхта за 2 милиона и 600 хиляди евро (!) твърди, и то не какво да е, ами това "Абе аз за разлика от Костов не съм крал!!!!", та нали от това тогава излиза, че благодарение само на тази доганова реплика да беше може да се направи законният извод, че самият Костов изглежда хептен не е крал! И също че Доган, без да го иска и без да си дава сметка, нищо че е доктор по философия, сам реабилитира Костов по всички линии! Досущ както направи, впрочем, и българският съд наскоро, но за което нашите свободолюбиви и правдолюбиви медии, скъпи ми наивен избирателю, изобщо не ти съобщиха, нищо че плюха и храчиха по този същия Костов цели 10 години;
4.) И накрая, за да не продължаваме безкрайно, а да акцентираме на най-важното, ще ви обърна внимание на следното, именно, че съвсем неслучайно е, че българските политици са единни само в едно, в омразата си към Костов. И то не само целият ченгесариат на ДС и БС, не само разните му там гоцета и ефендита-таварищи като Доган, не само Данчо Ментата, не само човека на мафиота Чьорни Богомил Бонев, не само агент Бор, не само Симеон с неговите върнати и надвърнати дворци, имения и земи, горски и селски, ами и "най-прогресивни надеждни люде" като Воленчо и бат-ви-генерал Бойко все не кой да е друг, ами само Иван Костов мразят! От което пък следва - дръж се яко за главата, драги ми мислещ мой сънароднико! - че тази тяхна омраза не може да се трактува иначе освен като признание от тяхна страна, че само Костов не е като тях! От което пък следва, ерго, че той не е крадец като тях, щом като, добре си знаем това, самите те са доказани крадци, рекетьори, щом са доказани маскари, служители на руското посолство, които заради шепа московски жълтици и майка си са готови да продадат, както примерно би направил това един Воленчо, и т.н., и т.н., и прочие, и прочие...
Това исках да ти кажа, мили ми и правдолюбиви мислещ мой съвременнико! Аз го казах, пък ти помисли, поразсъди, ако искаш де, то туй, мисленето, насила не става, пък сам си прави изводите. Щото идат избори, и току-виж, тия избори станат съвсем наскоро, след като е така сигурно Европа да каже на днешните ни лъжци и крадци, наши управници, в предстоящия доклад очакваното "Не, край, стига, баста, повече не ви щем, с вас не щем да работим, щото много крадете, надминахте даже себе си в краденето!". Те също затуй, от тази управляваща ни компания, го мразят нашият Костов, защото той взе, че ни натика в в Европейския съюз, та ето сега нашите херои да не могат спокойно да си крадат, и да стигнат до срамното положение Европа чат-пат да им дърпа ушите и да им казва стига! Това повече не се търпи бе, тоя Костов требе да го разкъсаме, майната му, той е виновен за всичко - ето така реват нашите родни крадци, и то всеки ден, забелязваш ли го, драги ми мислещ сънароднико? Щото се стигна дотам вече и кучетата по селата да знаят, че у нас не друг, а само Костов е виновен за всичко...
Да, ще дойдат скоро изборите, и тогава от теб зависи какво ще става нататък, любезни ми мислещ съгражданино-избирател. Ако щеш, продължавай да вярваш на крадливата компания на Доган-БСП и всичките им тайни и явни другари като милиционерската партия на бат ви Бойко Борисов и други такива куриози. А ако пък щеш, направи така, че да им отрежеш квитанциите, и то завинаги, та да се отървем най-после от тази напаст, че повече не се търпи...
понеделник, 9 юни 2008 г.
Един крайно тревожен и призоваващ към осъзнаване коментар
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
9 коментара:
Двете фондации свързвани с Вашето име, г-н Костов, благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от Вашата съпруга, и политическата фондация “Демокрация” – и до днес ръководена от Вас. Интересът към “Бъдеще за България” беше свързван с нейните спонсори и с начините, по които са били привличани.
Вероятно всички си спомнят скандала, който избухна при оповестянатето на факта, че сред тези спонсори е швейцарската фирма “Теленорт”, собственост на руския бизнесмен Григорий Лучански, чийто съветник до смъртта си беше небезизвестният Огнян Дойнов. Преводът в размер на 80 000 долара е от 04.04.1997 г. и е най-голямото дарение, правено на фондацията от основаването й до този момент./Прил. 18/ Оглавяваният от Лучански концерн “Нордекс” е определян нееднозначно като свързан с КГБ и руската мафия – както от българските тайни служби, така и от ред публекации в българския печат, коментиращи дейността на този концерн, който в кратки срокова достига милиардни обороти. Вашата съпруга г-жа Елена Костова, която е заявила публично, че разполага със собствен и сигурен механизъм за проверка на произхода на средствата на дарителите, заявява пред “24 часа”, че “г-н Лучански не е сред дарителите на фондацията”. Дни след това, на 07.09.2000 г., когато скандала е в разгара си, заявява пред “Труд”: “При нас няма такива пари.” И още на другия ден признава, че има такива пари, но няма “нищо конфузно” в придобиването им, след като са отишли по предназначение.
Има нещо конфузно и то се отнася до Вас, г-н Костов. Без съмнение “бизнесмени” от типа на Лучански не горят от желание да се занимават с благотворителна дейност и ако го правят, то е само за да придобият благовидно лустро – каквото няма как да стане чрез спонсориране на някаква фондация в далечна и непозната България. Другата възможност е широко разпространената практика чрез такива дарения да се прикриват плащания за извършени политически услуги. Няма как да си обясним факта, че Лучански изобщо знае за съществуването на фондация “Бъдеще за България”, освен ако някой не му е казал или подсказал, че би имало конкретна полза от такова дарение.
Бизнесменът, който в този период е поддържал активни делови контакти с Лучански, се казва Красимир Стойчев и е Ваш личен приятел, а също и Ваш съветник в началото на кариерата Ви като министър-председател на България. Дребни – и очевидно незначителни за Вас подробности от неговата биография са, че бе президент на “Трон” – втората по мощ след Мултигруп икономическа групировка в зората на прехода – създадена основно с парите и контактите на IV главно управление на Държавна сигурност; че в тази именно групировка се вляха повечето от изнесените от България по проектите “Монблан” и “Нева” капитали; че бе партньор на Мултигруп в Капиталбанк и след фалита на банката срещу него бе заведено дело за източване на 8,5 млн. долара – само че избраният с Ваши протекции главен прокурор прекрати делото му /вероятно по същата логика, по която прекрати и делото срещу Вас за аферата “Сапио”/.
Именно Красимир Стойчев бе първоначалния собственик на “Мобилтел” /в съдружие с други достойни бизнесмени – като Атанас Тилев например/. Точно в този период той се опита да узакони вече извършената по времето на Виденов продажба на първия и единствения чак до края на Вашия мандат мобилен оператор в България. Служебният кабинет на “помияра” Стефан Софиянски отхвърли това искане, като го задължи да изкупи обратно акциите си от Лучански – което и бе направено. Това впрочем стана повод в периода на напускането Ви на СДС да изречете още една дебела лъжа: че Софиянски бил разрешил продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни /чийто бизнес впрочем е много тясно преплетен с този на Лучански/. Не, г-н Костов. Направихте го Вие. Разрешението за продажба е дадено от Комитета за пощи и далекосъобщения с изх. № 11-01-1333 от 31.10.1997 г. и подписано от Антони Славински, член на Вашия кабинет. /прил. 31/
По-интересна е друга подробност: че пак Вашия кабинет е дал лиценз на “Мобилтел”, след като неговият собственик Майкъл Чорни е изгонен от България като “заплаха за националната сигурност”. Това става на 24.04.2001 г. с РМС №271, подписано от Вашия заместник Петър Жотев. /прил. 32/ Срокът на този лиценз, даден – както изрично е записано в решението “без търг или конкурс”, е до юни 2006 г. Този именно лиценз е решаващият фактор, който позволява на Майкъл Чорни да продаде “Мобилтел” за огромната сума от 800 млн. долара.
Равносметката: през 1996 г., малко преди началото на Вашия мандат, Красимир Стойчев е договорил продажбата на 100% от “Мобилтел” на Лучански на стойност 30 млн. долара. Чорни я продава /и то не 100%/ за 800 милиона. За годините на Вашия мандат стойността на “Мобилтел” е нараснала повече от 26 пъти. И това е станало чрез запазване на монополните позиции на компанията – реалната причина, поради която нито Бакърджиев, нито Петър Жотев продадоха БТК – поради което пък българите плащаха години наред едни от най-високите такси в света за минута разговор. И поради допълнителните бонуси, подробно описани в доклада на ген. Атанасов /прил. 33/ - ползване на ретранслаторни станции и честоти на МО, абсурдният факт, че Чорни се оказва съдружник в общи фирми с двете силови министерства, грижливо прикривани кражби на импулси от държавната БТК. Всичко това очевидно Ви е било много добре известно, когато сте давали новия лиценз на “Мобилтел”. Остава да обясните защо го направихте.
Нека се върнем отново в микромащабите: към дарителите на фондация “Бъдеще за България”. Дарението на Лучански предизвиква огромен скандал, но незабелязано остава друго едно дарение – това на Чорни. Не, не става дума за фондация “Демокрация”, както всички биха си помислили, става дума именно за “Бъдеще за България”. На 20.07.2000 г. “Мобилтел” АД, собственост на Майкъл Чорни, привежда на фондацията 50 000 лв. По това време докладът на ген. Атанасов вече е написан; покровителите на Чорни /Вашият заместник Бакърджиев и министрите на МО и МВР/ отдавна вече са отстранени; Чорни /и респективно Грашнов/ няма основание да Ви обича. Какво ли го е накарало да разпореди този превод? Каквото и да го е накарало, очевидно сумата е била недостатъчна, тъй като броени дни по-късно е изгонен от България.
Едно от нещата, които Вашата съпруга нееднократно е декларирала в свои интервюта, е че никога и по никакъв повод не е оказвано давление върху шефовете на държавни предприятия да превеждат дарения на фондацията. Доколко това е вярно, можем да съдим от следния пример: през май 1997 г. “Асеновград БТ”, “София БТ”, “Пловдив БТ”, “Благоевград БТ”, “Сандански БТ”, “Дупница БТ”, “Гоце Делчев БТ”, “Плевен БТ”, “Ямбол БТ”, “Хасково БТ” и “Шумен БТ” превеждат на “Бъдеще за България” по 5 000 000 /тогавашни/ лева. Кое според Вас е по-вероятното: идеята да направят благотворителен жест по едно и също време и с една и съща сума да е хрумнала едновременно и независимо на директорите на всички подразделения на “Булгартабак холдинг” – или някой да им е разпоредил да го направят? Оставам Ви сам да решите тази логическа задача.
Впрочем практиката да се правят дарения от държани фирми е постоянна – 1/3 от даренията в левове са такива. С особена настойчивост например е дарявал държавнят пазар СБ “Илиенци” – чиято обща дарена сума е 373 100 лв. /Нищо, че това беше територия, над която властваше изчезналият днес Мето Илиенски./ Суми даряват и общински фирми – като “Паркинги и гаражи” например и разни местни ВиК. Противно на твърденията на Вашата съпруга, дарения са правени и от губещи държавни фирми: най-красноречивият пример е дарението на “Експомед” ЕАД от февруари 1999 г. на стойност 100 000 лева със съответния документ /прил. 34/. Сред дарителите ще срещнем намиращото се в изолация “Кремиковци” АД, но и “Машиноекспорт” АД, попаднал в ръцете на Петър Манджуков благодарение на Вашето правителство. Скромно, но от сърце, е дарил фондацията небезизвестният Фуат Гювен чрез фирмата си “Шипка”: с 25 млн. неденоминирани лева през декември 1998 г.
Някои от даренията не са толкова безобидни, колкото на пръв поглед изглежда. На 18.12.1997 г. фирмата “Дару метал” е превела на фондацията 4 000 000 тогавашни лева. Този факт налага да се върна назад във времето – към началото на Вашата кариера като лидер на СДС. През лятото на 1996 г. неочаквано бе разпространено съобщение за извънредно свикване на Националния съвет на коалицията: нямаше обявена тема, никой не знаеше за какво става дума и всички предполагахме, че се е случило нещо извънредно. И какво се оказа: че Атанас Тилев, шеф на банка БЗК, предлага на СДС да отстъпи безвъзмездно 20% от акциите си в банката, а от всички нас, събраните там над 100 човека, се очаква съответното съгласие за това!
Това беше Вашата оферта към СДС тогава – впрочем доста активно подкрепяна от някои членове на Националния съвет. По същото това време едва ли е било тайна за Вас кой е Атанас Тилев и какво е БЗК. Например че става дума за банка, създадена с директното разпореждане на Андрей Луканов и с акционерното участие на Максуел; че БЗК е един от основните виновници за банковото ограбване на България; че на съвестта на Атанас Тилев тежат над 40 млн. долара невъзвращаеми кредити, раздадени предимно на негови фирми /включително на въпросната “Дару метал”/ и 8 млн. долара, присвоени лично от него, за което свидетелстват десетки документи, включително доклада на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев /прил. 35/; че Атанас Тилев е дългогодишен агент на Първо главно управление на ДС с псевдоним “Румянцев”, чието досие бе унищожено незаконно, но пък с личния подпис на ген. Бриго Аспарухов /прил. 36/; че западните медии наричаха Тилев “гласът на КГБ във Финландия”.
Слава богу, благодарение на много острото съпротива на Филип Димитров, моя милост и още ред изумени седесари, гласуването завърши с отрицателен резултат. И Ви припомням този случай не за друго, а защото “Дару метал” е част от икономическата империя на Тилев, наглеждана след неговото криминално извеждане извън страната не от друг, а тъкмо от ген. Бриго Аспарухов, който по това време участваше пряко в управителните тела на някои от фирмите на “Дару груп”.
Във връзка с това дарение вероятно ще си спомните, че продадохте “Кремиковци” на фирма, чието различие с горната се състои само в една буква: “Дару металс”. Това съвпадение на имената едва ли е случайно – във всеки случай факт е, че и “Дару металс” е сред дарителите на “Бъдеще за България”. През март 1997 г. тя е превела точно същата сума: 4 000 000 тогавашни лева.
Една от фирмите, реализирала системно благотворителни жестове към фондацията на Вашата съпруга, е “СИС индустрис”. Дарила е 10 000 000 неденоминирани лева през юни 1998 г., 6 000 000 – през септември същата година, още 6 000 000 – през декември същата година, 6 000 нови лева – през юли 1999 г., 9 000 нови лева – през октомври същата година, 3 000 – през април 2000 г., още 5 000 – през май същата година. Същата тази фирма наскоро нашумя покрай факта, че НСБОП залови в нейните складове десетки хиляди бутилки с фалшиви бандероли. Проблемът е, че става дума не за прецедент, а за стара и престъпна практика, която очертава “СИС индустрис” като един от най-големите играчи в контрабандата със спирт и търговията с нерегламентиран алкохол.
Този факт трябва да Ви е бил известен – по-скоро не би имало как да Ви бъде неизвестен, тъй като фигурира в обширен и много подробен доклад на НСБОП, в който именно “СИС индустрис” е един от основните герои – включително разработваща изключително изобретателни схеми за внос на контрабанден спирт и заобикаляне на закон за акцизите. /прил 36/ Няма как да не сте го знаели и поради факта, че Ви има сниман как връчвате награди на антимафиотите, разбили контрабандни канали за спирт. /прил 37/
Само че този доклад е смачкан. Никакви последствия няма за “СИС индустрис” – фирма с над 500 работника и огромни складове, в които се е съхранявал контрабанден спирт и за ред други свързани с нея фирми. Още тогава са били установени и наличието на фалшиви бандероли, и несъответствието между изкупуваните от фирмата бутилки и регистрирания спиртен внос. Това са прочее фактите около един от основните дарители на “Бъдеще за България” – коментара оставям на Вас.
За съжаление практиката да се приемат дарения от фирми, престъпили закона, не се изчерпва само със “СИС индустрис”. Фирмата “Стан тех” ЕООД фигурира в разпространения по медиите списък на дарителите на Фондация “Бъдеще за България” до 30 юни 1998 г. /прил. 38/ Странно е, че същата не фигурира в списъка на установените при ревизията списъци с дарителите на фондацията – което може би обяснява изричната забележка на ревизорите, че ревизията е само на базата на предоставени от фондацията счетоводни документи. Лицензът на “Стан тех” ЕООД е отнет от земеделския министър Върбанов – тъй като фирмите на собственика й Филчо Колев и неговото семейство са завлекли фермери и земеделски кооперации с 3,627 милиарда неденоминирани лева, а задълженията им към “Зърнени храни” възлизат на 1, 627 милиарда.
Извън тези прецеденти компании и лица, които е трябвало да засвидетелстват благодарност са го правили редовно чрез дарения – впрочем “Лукойл” също е сред дарителите: чрез своята застрахователна компания “Лукойл Гарант България” АД, дарила на 08.06.2001 г. 30 000 лв. Редно е било Славчо Христов да бъде сред най-щедрите: през октомври 2000 г. овладяната от него СИБанк дарява “Бъдеще за България” с 82 500 лв.
Историята с другата фондация, която най-често се свързва с Вашето име, е дълга и тъжна история. Когато не само върху Вас, но и върху СДС се стовари обвинението, че Майкъл Чорни е превел 200 000 долара на фондация “Демокрация”, Вашето поведение можеше да бъде тълкувано по всякакъв друг начин, но не и като искрено и убедително. Аз още тогава заявих, че няма никакво значение дали въпросната сума е на Чорни или не – има значение фактът, че в качеството си на председател на фондацията, лидер на СДС и /все още/ премиер на България, Вие сте приели тези пари, безр да Ви е известен техния произход – и сте ги похарчили, без да се загрижите за възможните последствия. Това е престъпление и по закон – тъй като сте длъжен да проверявате произхода на дарения в размер на над 30 000 лв., и от морална гледна точка – тъй като би било невероятно една кипърска офшорка да бъде обхваната от внезапен афинитет към синята кауза в България и да изпрати такава сума на една политическа фондация. Такива пари поне по тези географски ширини се привеждат от стопански субекти на политически партии само в един случай – срещу извършена политическа услуга. Ако наистина – както дълго време твърдяхте – не сте знаели от кого са парите, най-естественото нещо би било да наредите на някой от своите подчинени да звънне в “Ромент Трейдинг” и да попита на какво основание и от кого е направен този превод.
Вместо това лансирахте лъжата, че финансовото разузнаване е отправило запитване до кипърските си колеги и е получило “официален отговор”, че “Ромент Трейдинг” не фигурира като въвлечена в незаконна дейност”. Докато накрая шефът на финансовото разузнаване Васил Киров не показа отговор на свое питане до кипърското бюро, от който ставаше ясно, че никой от българските им колеги не е пращал запитване за “Ромент Трейдинг”. В крайна сметка се оказа, че е станало тъкмо обратното: самият изпълнителен директор на фондация “Демокрация” е съобщил на БФР, че парите са усвоени и “не попадат под никой от критериите за съмнителна сделка” – поради което ги е помолил да прекратят преписката.
Няма съмнителна сделка, г-н Костов. Има съмнително вземане на пари, без да е ясен техния източник. Изхабихте много усилия да докажете, че към момента на превода “Ромент Трейдинг” не е била собственост на Чорни, а едва по-късно е станала такава. Е – и какво от това? За Ваше сведение човек като Чорни никога не би използвал своя фирма, за да направи подобен превод – мафиотите просто не правят така. Но очевидно “Ромент Трейдинг” е била скрито “негова”, най-малкото е управлявала някои негови фондове, за да може с едно обаждане да осигури превод от 200 000 долара. Можете ли да посочите едно смислено обяснение, което да обясни поради каква причина се налага управляващия фирмата адвокат да лъже пред медиите, че парите са на Чорни. Няма такова – а ако имаше, можеше преспокойно да го споменете пред медиите. Както и да посочите реалният дарител – все пак и Вашата собствена репутация, и репутацията на Вашата партия зависеха от това. Фактът, че не го направихте, поне за мен говори много.
За съжаление във връзка с този скандал има и други хипотези освен Вашата. Преводът на “Ромент Трейдинг” е направен с договор 91аRTCa от 01.06.2001 г. /прил. 39/ И няма как да не направи впечатление съвпадението му с друго едно събитие – малко повече от месец преди това Вашето правителство даде лиценз на “Мобилтел” АД със срок до 08.06.2006 г., от който Чорни отчаяно се нуждаеше, за да продаде компанията. Би могло да се предположи, че този превод е отплата за дадения лиценз – или по-скоро част от отплатата. Разбира се, това е само една хипотеза – за съжаление доста вероятна.
Зачислената сума по това дарение е 461 445 лв. – а проблемът е в това, че тя не е единствената голяма сума през 2001 г. В началото на годината има още две такива – от “Налита трейдинг лимитид”, с договори 67ANTLа и 67BNTLa, съответно от 08.01.2001 и 10.01.2001 г. и на стойност 277 663 и 158 482 лв. Това също не са суми, които могат да се обяснят само с пристрастия към синята кауза. Подобни са трите превода от “Англо Федерейшън холдинг”, възлизащи общо на 419 635 лв. Две български фирми – “Керан” ЕООД и “Букет 2001” ООД, изпращат на една и съща дата – 11.05.2001 г. съответно 136 563 лв. и 102 960 лв. Президентът на “Букет 2001” го видяхме на снимка във вестниците – някакъв опърпан ром, ползван като прикритие за източване на ДДС. Общо за 2001 г. фондацията е получила 1 931 326 лв.
Спомняте ли си какво казахте, когато в началото на март 2002 г., веднага след 13-та Национална конференция, новият и старият НИС на СДС се събраха на съвместно заседание? Казахте, че фондация “Демокрация” няма пари за никакви дейности, че са останали средства само за режийни и за заплати на персонала – поради което няма как да бъдат покрити разходите за в. “Демокрация” и Вашият съвет е вестникът да бъде закрит. В крайна сметка така и стана – защото дълговете му, натрупани под контрола на оглавяваната от Вас фондация, бяха почти равни на държавната субсидия на СДС – да ги платим означаваше да закрием партията. Не знам какво сте направили Вие с тези почти 2 млн. лв., получени от фондацията само за 2001 г. Очевидно са Ви свършили добра работа, когато я превърнахте във втори властови център в СДС – или когато тя бе в най-буквалния смисъл на думата открадната от Вас и превърната в седалище на новата Ви партия.
Думата “открадната” в случая е съвсем точна. Малко след като напуснахте СДС, изпълнителният директор на фондация “Демокрация” Гроздан Караджов връчи на СДС списък с движимо имущество, което следваше да бъде върнато на фондацията. В него редом с няколко автомобила, купени някога, за да обслужват синия елит, фигурираха джанти, стари мобифони, сим-карти и дори една компютърна мишка. Очевидно това бе мизерната рекапитулация за честта на рицарите на синята кауза, вдъхновявала милиони българи; това бе и Вашето мерило за верността към нея, за някогашното “няма да ви излъжем” – една компютърна мишка.
Проблемът е, че фондация “Демокрация” не е Вашата фондация, за да бъде нейния изпълнителен директор в правото си да иска автомобили и компютърни мишки. Фондация “Демокрация” не е и фондацията на Вашата партия. Фондация “Демокрация” е инициирана от СДС, създадена е, за да осигури политическите проекти на синята коалиция и демократичните инициативи в България – още през 1991 г., когато никой не си и представяше възможността безпартийния Иван Костов да се окаже партиен лидер. Цялото финансиране, осигурявано чрез нея, всички активи, закупени с тези пари, са свързани с политическите и морални гаранции на СДС. Значителните средства, отпускани от фондация “Конрад Аденауер” в течение на години, са давани не на Вас, а на СДС. Същото важи и за стотиците знайни и незнайни дарители, отделяли средства за една достойна кауза, а не за да може някой да провали нейния престиж и да я приватизира.
Първоначално управителният й съвет не беше пряко обвързан политически – състоеше се от неколцина свързани със СДС адвокати, които отчитаха дейността й пред Националния координационен съвет. В един по-късен етап в него се включи и тогавашния лидер Филип Димитров. Едва по-късно, при преструктурирането на СДС в партия, бе взето политическо решение управителният съвет да бъде доминиран от членовете на действащия НИС: по същия начин между впрочем НИС се оказа собственик и на в. “Демокрация”, изземвайки прерогативите на дотогавашния издателски синдикат. Дотогавашния УС и по-голямата част от служителите на фондацията доброволно се оттеглиха – остана само Филип Димитров, който по това време беше член на НИС. Вие оглавихте по този начин фондацията – само и единствено в качеството си на председател на СДС, което би трябвало да продължи до момента, в който престанете да изпълнявате тези функции. Няма никакъв отговор на въпроса защо след като подохте оставка като лидер на СДС, отказахте да последвате политическата логика на въведения от самия Вас принцип и
не отстъпихте позицията си във фондацията на новия лидер и новия НИС. Това е кражба – няма друго име за подобно действие. Разбира се –юридически перфектна, добре обмислена кражба – просто бяхте регистрирали управителните органи на фондацията като физически лица, без оглед на политическите им качества – поради което и си останахте де юре собственик и след като напуснахте СДС. И тази кражба е емблематична – както и списъка на Гроздан Караджов с компютърната мишка. Зад нея се крие приватизацията на каузата, опитът да се изцеди и захвърли СДС така, както далавераджиите зарязват едно фалирало ОOД, оставяйки зад себе си всички пасиви, натрупани в миналото. Пасивите, натрупани от самия Вас. Плюс позорът, стоварен пак от Вас и върху фондация “Демокрация”, и върху СДС – което струваше поне няколко прахосани процента от гласовете на местните изобри – бойкотирани впрочем от структурите, които днес изграждат ядрото на “новата” Ви партия.
Г-н Костов, трябва да призная, че когато заявих пред медиите, че ако не се върнете към своето мълчание, ще кажа всичко, което знам за Вас, не си представях обема на това казване. То може да бъде продължено още дълго – останаха още много и много незасегнати факти от Вашата политическа биография и Вашето битие като министър-председател на България и като лидер на СДС. Но не смятам, че би имало смисъл. Първо – защото няма да има ефект – ако бяхте човек на честта, още след скандала със “Сапио” щяхте да се оттеглите от политиката – независимо от степента на лична вина, която носите и която в случая е твърде малка. Второ – защото да се пише хроника на Вашите действия е омерзително занимение. И трето – защото единствената ми цел бе Вашите привърженици да знаят за кого гласуват. Смятам, че настоящият текст поне отчасти постига тази цел – и се надявам това да е последният път, в който пиша или изобщо се занимавам с Вас. Но за да бъде завършен Вашия политически портрет, ще щрихирам още един сравнително малко известен случай.
По времето на правителството на Любен Беров бе създадена фирмата “Консолид комерс” – чиято функция бе да управлява акционерното участие на държавата в основните фирми, които имат значителна външнотърговска дейност и задгранични дружества. Вероятно ще си спомните, че именно чрез тези задгранични дружества бяха изнесени в края на режима на Тодор Живков значителна част от парите, съставляващи външния дълга на България. Основните дружества под контрола на “Консолид комерс” бяха “Химимпорт”, “Машиноекспорт”, “Електроимпекс” и “Булгарлизинг”.
По време на служебния кабинет на Стефан Софиянски се извърши преструктуриране на “Консолид комерс” от ООД в АД и се назначи нов борд на директорите, в който участваха Наталия Апостолова, Георги Боздуганов, Огнян Пирински, Драгомир Бучев и др. Непосредствено след Вашето идване на власт този борд е засипан с искания за справки, анализи и оценки на задграничните активи на дружествата – в някои от които държавата вече имаше миноритарен дял – в “Химимпорт” и “Булгарлизинг”, а в други все още беше мажоритарен собственик – в “Електроимпекс” и “Машиноекспорт”. Тези активи впрочем са били значителни, както са били значителни и някои стари вземания на дружествата – например “Електроимпекс” е имал вземане от 100 млн. долара за извършени дейности в Египет. Справките за всички дружества са искани от министерството на търговията и по иницитива на зам. министър Христо Михайловски.
През месец август 1997 г. бордът на “Консолид Комерс” е отстранен. Назначен е нов борд начело с Мирослав Груйчев, син на кмета на столична община “Триадица” и близък с Михайловски и Асен Агов. Под негово ръководство държавното участие в тези дружества е разпродадено по следния впечатляващ начин:
Това в “Електроимпекс” /близо 100%/ - на Борислав Дионисиев.
Това в “Машиноекспорт” – на Петър Манджуков, оръжеен търговец, издател на в. “Дума”. Тук поне от кумова срама акциите са продадени първо на Борислав Дионисиев, а веднага след това препродадени на Манджуков.
Това в “Булгарлизинг” – на абсолютно незаконният приватизатор на същото предприятие – Димитър Тадаръков.
Това в “Химимпорт” – на небезизвестната силова групировка ТИМ.
Толкова, г-н Костов. Коментарите предоставям на Вашите привърженици.
Приватизацията на БГА “Балкан”
Приватизационният договор за продажбата на 75% от акциите на националния превозвач е утвърден с Вашия подпис в РМС № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г./ приложение 1/ Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна – и дo днес са известни имената на само трима Ваши министри, които със сигурност са го подписали: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Степента на секретност е наистина изумителна – до март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на новия министър на транспорта Антони Славински, който се обръща към Вас с писмо от 06.03.2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора.
За сметка на това е известно, че само пет от единадесетте члена на специалната експертна комисия, създадена от АП за оценка на този именно договор, са положили подписите си под решението БГА “Балкан” да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от резонни, което е видно при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати. “Улрих Бетелер” например предлага запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара. При Зееви съответно цената е 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите – като на практика съкратените обхващат всички дълги полети и предполагат пълен бойкот на арабския свят, където БГА “Балкан” развива традиционно печеливша дейност. /прил.2/
При подобно разминаване в офертите изборът на Зееви е просто престъпен; да не говорим за това, че когато се реализира сделка с подобен мащаб, детайлна проверка на репутацията и бизнес-профила на евентуалния купувач е директно задължение на всяко правителство – включително чрез възможностите на външното разузнаване. В случая никой не си е направил труда да установи дори елементарния факт, че става дума за компания, която се занимава не с оздравяване на предприятия в тежко финансово състояние – а за точно обратното – компания, чиято основна дейност е ликвидацията на фалирали предприятия.
Абсурдите обаче не приключват, а започват тук. 75% от акциите на БГА “Балкан” са продадени на “Зееви холдинг” и “Аркиа холдинг” за 150 000 долара – днешната цена на един добър апартамент. Скоро след това “Аркиа холдинг” престава да е акционер – парадоксът обаче е, че и държавата престава да се държи като такъв въпреки напълно валидното си акционерно участие от около 20%. На практика държавата абдикира от БГА “Балкан” веднага след подписването на приватизационния договор – тъй като в органите за управление на компанията просто няма неин представител. Тоталното й харизване на Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българския превод е вторичен. Текстовете съдържат капани с непредивидими последствия – няма как да се обясни например по каква логика в един договор за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж.
Въпреки всичко Захари Желязков успява да убеди и УС, и НС на АП, че тази оферта е най-добрата. НС се опитва да внесе корекции – членовете на надзора настояват вместо 10% глоба за случаите, в които при продажба на собстеност получените суми не се реинвестират, да се впишат 50%. В крайна сметка остават десетте процента, което се оказва фатални при последвалото вампирско изсмукване на активите на “Балкан”.
Най-големият парадокс е, че към самия договор е прикачена секретна документация, чрез която на практика се предоговарят при облекчени условия задълженията на куповача към кредиторите на БГА “Балкан” – и опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22.06.1999 г., в което държавата поема задължения да покрие различни задължения на БГА “Балкан” в размер на около 13 млн. долара – сума към осем пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. /прил.3/ Предвижда се например главницата по дълга на “Балкан” от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период; опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. към бюджета; държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара; дава се обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. Подобна щедрост след подписването на един толкова странен договор е необяснима – в крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от Зееви иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.
Другият голям абсурд е, че според клаузите на договора Зееви има право да променя неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването задължения на “Балкан”. Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в “приложение 13” към договора /прил.4/, очевадно разминаващ се с мнението на адвокатите на Зееви, според които общите задължения към държавата са 27 870 000 долара. Свръх всичко се оказва, че акциите на “Балкан” в Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите /CITA/ не са 410 000, както се твърди в информационния меморандум, а 320 000 – като разликата е от порядъка на близо 10 млн. долара.
Тези дребни гафове служат като индулгенция за скоростното и безогледно източване на авиокомпанията – осъществено в пълен разрез с договорените условия. Например противно на договорените 55 дестинации, новият собственик запазва по-малко от 20 – като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании – с което отново се нарушава клауза в договора, според която “Балкан” трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 години. Всъщност става дума за основния актив на всяка авиокомпания, който често далеч надхвърля по стойност материалните й активи. За илюстрация - преди време само за слота за кацане в Ню Йорк АК “Балкан” е платила 5 млн. долара.
Разпродадено е огромно по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача – а при постигане на такова с парите трябва да бъдат покривани дългове на БГА “Балкан”. Трудно може да се провери с точност какви пари са получени от продажбата на тези акции – като се има предвид, че според справка на “Балкан” компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи /прил.4/ - като естествено продажбата на акции много рязко ограничава експлотационните й възможности. Във всеки случай според строго секретна справка акционерното участие на “Балкан” в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от тези акции, е около 17 млн. долара. Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от разпродажбата на задграничните имоти на “Балкан”: според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. /прил. 5/ Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност 1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и от тези разпродажби нито лев не отива за погасяването на дълговете на БГА “Балкан” – които дългове са и основния аргумент националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията има банкови сметки във 55 държави /прил. 6/, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк – Амстердам. И оттам – в джоба на Зееви.
Редом с активите са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI – която поема най-печелившата дейност на “Балкан” – чартърните полети. Изпълнителен директор става Филип Мустаков, предпоследният изпълнителен директор на компанията, управлявал я около две години и по време на Вашето управление, г-н Костов. Споменавам това не само защото ZBI играе ключова роля в схемата за източване на “Балкан”, но и защото съвсем не е без значение въпросът кой, как и защо е докарал компанията до такова дередже – и как една от най-печелившите дейности в света се е оказала непечеливша на българска почва. Ако за партньора на изгонения от България Майкъл Чорни /срещу двамата има заведено дело в Израел – за съвместния им опит да придобият монополни позиции чрез изкупуването на акциите на държавния телеком “Безек”, осъществено от Гад Зееви и финансирано от Чорни/ българските служби не успяха да научат нищо, то за Филип Мустаков и по тяхна, и по административна линия има доста сигнали. Например:
Според информация от 5 март 1999 г. Филип Мустаков и търговския директор Петър Петров са подготвили договор за лизингуване на два ербуса А 310 – 324 от AIR RENT S.A.R.L. – Люксембург с представител Вили Рен. В проектодоговора липсват набор от сертификати за сключване на подобна сделка, отнасящи се до историята и моментното състояние на машините; не се споменава цената на рентата, която се договаря; отсъства дори опит за финансово проучване и търговско-икономически план за експлоатация на самолетите; като посредник по сделката се посочва представителя на АК “Балкан” във Франкфурт, който всъщност е търговския директор П. Петров – и който се оторизира с изключителното право да оперира с всички текущи оперитивни документи и контролира цялата финансова и организационна дейност и отношения между страните. /прил. 7/
Според информация с гриф “строго секретно” същият Петър Петров само за периода декември 1998 – януари 1999 е нанесъл щети на българската държава на стойност около 90 000 долара, а освен това съзнателно и целенасочено “руши позициите на националния авиопревозвач в региона на най-печелившата му дейност: Близкия и далечен Изток и САЩ”. Споменава се също за близките му бизнес-контакти с бившия изпълнителен директор на АК “Балкан” Б. Ботев, който към момента е представител на Мултигруп в Ню Йорк. /прил.8/
Информация с гриф “строго секретно”, според която без разрешение от борда на директорите и в състояние на финансова изолация на предприятието Филип Мустаков е продал акции от световната резервационна система СИТА на стойност 4 млн. долара, като същите не са заприходени, а преведени по сметка на представителството на “Балкан” в Ню Йорк. /прил.9/ С около два милиона от тази сума Мустаков се разпорежда пряко, като лично и отново без знанието на борда на директорите нарежда плащания, някои от които за суми от стотици хиляди долари /прил. 10/. Според справката с останалите се подготвя заплащане на предстоящ лизинг по договореностите чрез Роузгруп, с посредничеството на бившия транспортен министър Васил Цанов и сина му – за два броя Еърбус 310.
Всичко това става, г-н Костов, по време на Вашето управление, тъй че публично изразената Ваша версия, че за източването на “Балкан” бил виновен бащата на Милен Велчев, отговаря само отчасти на истината.
Паралелно с приватизирането на чартърните полети е ликвидиран и кетъринга, който обслужва всички компании, работещи или кацащи на наши летища. В същото време е създадена кетърингова фирма на сина на тогавашния транспортен министър Краус. Това вероятно е цената за риска, поет от него при подписването на сделката за авиокомпанията.
И последното, по-скоро знаково, отколкото икономически изразимо нарушение на договора от Зееви е, че противно на неговите клаузи на мястото на националния флаг компанията изписва знакът Z...
Най-поразителното е, че цялото това разграбване става буквално пред очите на всички. Има десетки и десетки публикации в медиите, посветени на тази странна и срамна приватизация, пълни с подробности и за параметрите на сделката, и за щетите, нанасяни от Зееви на българската държава /и на националното ни достойнство, между впрочем/. На 05.12.2000 г. министъра на труда и социалната политика Иван Нейков изпраща писмо до Агенцията за приватизация, в което посочва не само неспазването на Колективния трудов договор, но и намалението на дестинациите, разпродажата на самолети, акции и материални активи, неспазването на ред възлови клаузи от приватизационния договор – и настоява новото ръководство на агенцията да го разгледа комплексно. /прил. 11/ Подобни докладни пише впрочем и Вашия вицепремиер Александър Божков. Каква е обаче Вашата реакция – и официалната реакция на Вашето превителство? Ето каква: през май 2000 г. медиите цитират министър Славински и неговият заместник Апик Гарабедян да казват, че не е задължително България да има национален превозвач. Цитираха и Вас персонално, отлитайки нанякъде с правителствения “Фалкон” – да казвате, че “няма проблем да се ликвидира “Балкан”...
И сигурно не е имало проблем – доказахте го.
Почти по същото време пилотите започват протест срещу видимото и с просто око разграбване на компанията – “временното” закриване на полетите до Казабланка, Бейрут, Дубай, Дамаск, Хараре, Йоханесбург, САЩ и др.; съкращенията на персонала, разпродажбата на акции, самолети и имоти. В същото време първият “Боинг”, внесен на лизинг от Зееви, се разхерметизира веднага след кацането си на софийското летище, но продължава да фигурира в самолетния парк. На 8 май 2000 г. Гад Зееви завежда иск в СГС срещу протестиращите пилоти – за незаконни стачни действия и блокиране работата на авиокомпанията. С невероятна за българското правосъдие скорост искът е разгледан само два дни по-късно – на 10 май в зала “Тържествена” на Съдебната палата. Съдия Емил Марков казва в началото на заседанието: “Трябва да ви е ясно, че сроковете, по които се разглежда това заседание, представляват голямо изключение от общите правила на процесуалния кодекс.” И има право – тъй като призовките са разнасяни през нощта със служебен транспорт на “Балкан”, а други раздавани по стълбите на Съдебната палата или пред залата в деня на заседанието. На него впрочем не присъства представител на държавата – за сметка на това пък след заседанието част от обвиняемите пилоти са привикани от зам. министъра на транспорта Апик Гарабедян.
На 9 март 2001 г. Вие отговаряте писмено на актуалния въпрос на народния представител Петър Димитров относно одобряването на приватизационната сделка за Авиокомпания “Балкан” от Министерския съвет. Отговаряте кратко и съдржано: като посочвате двете решения на МС, които могат да бъдат прочетени в Държавен Вестник, и обяснявате на любознателния депутат, че “Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания “Балкан” ЕАД – София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора.” /прил. 12/ Тъй де, тайната си е тайна.
Изглежда тайната си е тайна и за Вашите министри – включително и за принципала на “Балкан”. Това личи много ясно от писмото на министър Антони Славински до Вас от 6 март 2000 г., изпратено по повод получено в неговото министерство Открито писмо от стачния комитет в БГА “Балкан”. В него дословно се казва: “Предвид обстоятелството, че до момента в МТС не е представен договорът за приватизация на 75% от акциите на “Балкан” ЕАД, не е възможно да се изрази становище относно действията на собственика, касаещи съкращаване на работници и служители на авиокомпанията.” /прил. 13/
На 13 март 2001 г. Петър Димитров внася ново питане – този път към Вашия заместник Петър Жотев /прил. 14/. В него се прави предположението, че не е имало заседание на МС за БГА “Балкан” – решението е било взето “чрез подпис”, за което говори факта, че част от министрите не са били открити дори за подпис. Според него министрите не са и виждали договора – и не биха могли да го видят, тъй като в него и днес липсват приложения 2, 4, 5, 6, 7 и 8 – а в екземпляра за МС не е имало нито едно приложение. По-интересен обаче е цитатът от докладната на изпълнителния директор на АП Захари Желязков до МС, в която този достоен служител пише буквално следното: “...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни”. За какво Ви говори подобна свъхсекретност, г-н Костов? Лично на мен тя ми говори само за едно – за корупция.
Още по-интересно е обяснението защо приватизационният договор е гласуван два пъти, като разликата между двете гласувания е един месец. Договорът е подписан на 30 юни – още същия ден Захари Желязков вече подписва Споразумение за промяна на договора; след 15 дни подписва второ такова, а на 21 юли подговя трето, което внася за одобрение в МС – който с решение № 554 одобрява тези изменения – като в резултат на това в АП и до днес не знаят дали договорът има анекси или не. Че става дума за реалности, а не за депутатски измислици, личи от цитираното становище на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието, написано от Вакил Гоцев: “Към проекта са приложени три споразумения – от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли... в докладната записка не се посочва изрично кое от споразуменията се предлага за одобряване... От приложеното извлечение от заседанието на НС на АП също не личи кои точно изменения на текстовете на приватизационния договор са одобрени”.
През март 2001 г. изборите вече чукат на вратата и на Петър Жотев му се налага да е по-словоохотлив в своя отговор. Той заявява, че България ще предяви иск срещу “Зееви холдинг” пред арбитражния съд в Париж. Посочва пет клаузи в приватизационния договор, нарушени от Зееви:
че “Зееви холдинг” не е представил инвестиционна програма за “Балкан”, каквато е трябвало да има в срок от 6 месеца след подписването на договора – санкцията за това нарушение е 30% от предвидените 100 млн. долара инвестиции за период от 5 години;
че към този момент /а и към никой след това/ израелската компания не е откривала акредитив от 2,4 млн. долара в полза на авиокомпанията – неустойката за което е 1 млн. долара;
че са разпродадени акциите на “Балкан” в СИТА и на имоти на компанията без разрешение на АП – неустойката за което също е 1 млн. долара /а би трябвало да бъде много пъти повече!/;
че не е спазено изискването да не се прехвърлят акции на “Балкан” на други компании – тъй като през 2000 г. 26% от акциите са станали собственост на ZBI, Зееви дължи неустойка също от 1 млн. долара.
Всичко това звучи добре, но никак не е ясно внесен ли е наистина такъв иск и какви са резултатите от него. При огромния и натоварен с корпуционни подозрения интерес към тази сделка правителството несъмнено би се похвалило, ако бе предприело реална стъпка в тази посока. А имам лошото чувство, че подобен акт липсва в Каледара на успехите на Вашето правителство, г-н Костов. И още една дребна, но според мен много важна подробност. Внасянето на акредитив е предварително условие за осъществяването на една приватизационна сделка, а не последващо задължение на придобилия собственост. Как прочее при това положение договорът изобщо е бил сключен?
На 15 февруари 2001 г. във Вашия кабинет се е състояло тричасово заседание, посветено на кризата /или по-точно – на фалита/ на БГА “Балкан”. Решението, което оповестихте пред медиите, беше свързано с разпореждане АП да предаде на Върховна касационна прокуратура материали за нарушения по сделката от страна на “Зееви груп”. Дадохте срок от седем дни и Леон Хампарцумян го спази – на 19 февруари обяви, че сигналът за това, че “Зееви холдинг” е водил умишлено авиокомпанията към фалит, е пратен лично на главния прокурор, придружен от документите, които са се намирали в агенцията.
Безкрайно интересно е дали сред тези документи фигурира личното писмо на Гад Зееви до Вас – в качеството Ви на премиер на България. То е написано в сдържан и добронамерен тон, обяснява действителното положение на нещата и изрично предупреждава, че компанията е пред фалит./прил. 15/ И Вие – в качеството си на премиер на България – чисто и просто не отговаряте на предупреждението, нито пък вземате каквито и да било мерки. Сродно писмо е написано от адвокатите на “Зееви холдинг” Херцог, Фокс и Нийман на 18 октомври с адресат Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, но с копие до Вас, до финансовия министър Муравий Радев и транспортния министър Антони Славински. В него много подробно се описва ситуацията в “Балкан”, юридическите основания за действията на Зееви и тревожната перспекива за фалит на компанията. Нито Вие, нито Вашите министри реагират по какъвто и да било начин. /прил. 16/ Последното предупреждение е от 23 ноември, отново адресирано до Захари Желязков и копие до вас и съответните министри. /прил. 17/ В него адвокатите предупреждават, че “Зееви Груп” не би искала копмпанията да изпадне в колапс и хиляди хора да останат без работа, но ако българските власти продължат да отхвърлят техните предложения за споразумение, до такъв резултат неуминуемо ще се стигне и “Зееви Груп” ще бъде принудена да заведе иск срещу АП.
И при това повече от ясно предупреждение нито Вие, нито който и да било друг от адресатите не благоволява да отговори – все едно че БГА “Балкан” просто не съществува. Знам, че обичате мълчанието, но в този случай то просто е престъпно – е предателство срещу националния интерес. Защото просто следва фалита на националния превозвач – и повдигането на юридически издържан иск от страна на Зееви пред Парижкия арбитраж – на стойност 230 млн. долара.
Странно и защо никой и до днес не е научил нищо за делата по този въпрос от иначе словоохотливата по подобни поводи прокуратура. А в същото време главният прокурор Ви прави безплатен PR, повдигайки срещу Вас комични обвинения от рода на това, че сте събирали по сметка на СДС дарения за ремонт на културен дом за сънародниците ни зад граница.
В същото време сделките на Зееви продължават. На 12 февруари 2001 г. авиокомпанията продава хотел “Плиска” заедно с терена под него за 9 019 000 лв. /равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела/, на паралелната фирма ZBI, която от своя страна го препродава десет дни по-късно, но без терена, за почти същата сума на офшорната Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид – без да преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон. На 13 февруари 2001 г. “Балкан” продава на ZBI 13-етажната си офис-сграда за смешната сума от 1 440 000 лева, като на 22 февруари е повторена схемата със същата ошфорка. По същия принцип е продаден и хотел “Космос” в Бургас. Паралелно с това вместо старите дългове да бъдат покрити от новия собственик, компанията систематично се сдобива с нови такива – които според публикации, позоваващи се на документи на Мишнистерството на финансиите, задълженията достигат 245 милиона лева. Част от тях са външни заеми, давани на “Балкан” от регистрираната в Холандия “Балкан холдинг, също собственост на Зееви. В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита й, разкриват схемата, по която се действа – от една страна “Балкан Холдинг” прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна й дава заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата дълг срещу собственост. По този начин Зееви се превръща в един от най-големите кредитори на “Балкан”.
Схемата е перфектна, източването – също. Но нека се върнем към Вас, г-н Костов – и към Вашата отговорност. И към още една дребна, но много красноречива подробност. Финалната част от цитирания вече въпрос на Петър Димитров към Вашия вицепремиер гласи следното: “Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т.г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”
Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07.06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13.07.1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет. Значително по-интересна е друга една благотворителна акция, осъществена вече не от неговия джоб и не фигурираща в никакви списъци: чрез БГА “Балкан” се осигурява присъствието на участниците на “Българският Великден” – чрез чартъри и гратисни полети. Една компания в изолация и на ръба на фалита е осигурила вашия своеобразен реванш на президентския събор в Рожен, жертвайки хиляди долари за наистина полезна цел – все пак по този начин една немалка част от сегашните министри се докоснаха до родината. Как се нарича в цивилизования свят това, г-н Костов? Не знам Вашата дефиниция, но обикновено го наричат корупция.
Източването на РВД
Дълго време смятах, че далаверите на неразделната троица от братя Джанкови и Пламен Найденов се реализират под крилото на Бакърджиев. Оказа се, че не било така – и че Вашият вицепремиер е играл само поддържаща роля в тази игра. Което обяснява защо братята развиха своя бизнес с абсолютно необясними за редовия бизнесмен темпове – на които могат да съперничат само тези на Вашия личен приятел Славчо Христов.
Историята с РВД е добре известна – ако я споменавам тук, то е само като илюстрация на арогантността, с която Вашите прилижени престъпваха и закони, и морални норми, използвайки цялата мощ на държавната власт. Договорът за “Копитото” е сключен с ЕТ “Пламен Найденов” на база учредяване право на ползване на недвижим имот. Идеята е хотелът да бъде използван като почивна база за работещите в РВД. Първоначално се наемат 8 стаи за период от 10 години срещу скромната сума от 2 300 000 долара. През 1999 г. е сключен анекс, с който РВД наема още 16 стаи срещу 4 380 000 долара. Допълнително за всеки почиващ РВД плаща по 35 долара на ден – срещу услугата “полупансион”, което означава една закуска и една вечеря.
Общата площ, за която е сключен договорът, е 988 кв. м. Общата сума, която е платена, е 6 680 000 долара. Ако РВД беше сключило договор за покупка, би платило 6 760 долара за квадратен метър.Само че тук става дума за наем – за ползване в течение на 10 години. С договорената сума РВД спокойно би могло да си построи петзвезден хотел с много повече стаи.
На всичкото отгоре договорът не се спазва. /Впрочем няма и как да се спазва, тъй като базата не е достроена./ През 1998 и 1999 никакъв служител на почива там. През 2000 г. е използвана само с 56% от капацитета си, а през 2001 – с 52%.
Сроден договор сключва РВД с “Капси турс” на братя Джанкови за ползване на хотел “Морска зведа” на “Златни пясъци”. По него са платени 1 597 049 лв. за 1999 г. и 3 157 937 лв. за 2000 г. Цената, която плаща РВД за един “полупансион”, тук е 92 долара на вечер. Нищо, че за хотели от подобен клас редовите туристи плащат към три пъти по-малко.
Другото голямо източване на РВД е чрез договора с близката до Бакърджиев фирма “Главбогарстрой” АД – за доизграждане на единен център за управление на въздушното движение. Проектът е финансиран от Европейската инвестиционна банка с 30 млн. екю, българската страна участва със същата сума. През 1998 г. грубото строителство е приключено и се провежда конкурс за довършителни работи. На първо място се класира “Главболгарстрой”, като елиминира сериозни европейски фирми. ЕИБ отказва да признае резултатите от конкурса. Тогава РВД просто променя тръжните документи и сключва договор без конкурс – напук на твърдоглавите европейски партньори, които настояват за обективен и почтен избор. Цената на договора е 27 807 436 екю – но това очевидно се оказва недостатъчно за “Главболгарстрой”, който изпълнява препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 488 688 екю – като част от тях са за работа, която избщо не е включена в тръжната документация.
Не знаехте ли всичко това, г-н Костов? То е доста подробно и точно описано в медиите. Или може би Вашият PR е бил прекалено ангажиран с Великденски дела и Ви е оставил в неведение за най-големите корупционни скандали в държавата?
Любовта към Костов е коммплекс на постоталитарния лумпен, който иска да има силна ръка, Командир, който да командва, да вкарва в затвора. Това е комплексът на хората живели в комунизъм. Пак да има бащица, ама да е наш. И да ги смачка. Е, опита се да ги мачка, но времената са други. Демократичните механизми го изхвърлиха като мръсно коте от кебапчийница. Той пак се присламчва да влезе, ама тоя път няма да го пуснат и до прага. Ще си остане с кръжеца от лумпени, които са готови да му простят, че загроби милиони, а други милиони приватизира. Само за историята за Булбанк трябва да бъде пратен в затвора и цялото му имущество - конфискувано!
Но истината винаги излиза наяве!
Като прочетох разкритията на Сугарев за негодника Костов много неща ми се изясниха. Все някои неща намирисваха още при управлението на Костов, но тези факти ме убедиха напълно в престъпната дейност на Костов!
Хора не позволявайте отново да ви се случи Луканова зима,Берово/БСП-ДПС/ управление, Жан Виденов и разбира се отново Командира да ви води. Този път може да е в небитието!
Много са яростни защитниците на Костов, което показва,че им пари под краката, но знайте,че ние прогледналите сме много, много повече. Само не трябва да си траем, а със своите гласове да изритаме Костов и костоваците на бунишето на историята.
И най-добре ще е Костов отново да замълчи, но този път за цял живот. Защото всички знаем,че
не му стиска да опровергава написаното от Сугарев.
Жалко,че много малко хора могат да прочетат това в нета, иначе биха се отърсили от мръсотиите,които е вършил Великия Вожд на ДСБ и би останал само със свитата си от верни подлизурковци и гъзомийници.
Ревливото ченгенце, дежурно по блог, шеметно копира всякакви текстове в израз на своята параноя по Костов! :-)
Какво да говорим! На всеки е ясно, че Костов има сметка в България да не идват чужди инвестиции, да става все по-зле. Защото така го устройва!
Сегашното положение е благоприятно за Костов и компания - тези, които са понатрупали мафиотски капитал и нямат никаква, ама никаква сметка от реална пазарна икономика и конкуренция. Затова са и административните пречки, които устройва ДСБ, както и лошите закони, които костовистите внасят.
Когато Костов беше на власт обещаваше да привлече чужди инвестиции. Резултатът? Ами виждате го сами! Държавата е разграбена и ошушкана до дъно! Постоянните оправдания, че на Костов все някой му пречи вече не минават!
Ами как ще го искат хората Костов!? Да не са луди, няма да го искат, разбира се. Само лумпени, кретени и подмазвачи се въртят около него, та да закачат и те някой мазен кокал, който Командира великодушно ще им подхвърли!
Анкета на МБМД.
06.06.2008
Кой вкара България във финансовата криза?
1. Виденов - 87 гласа
2. Костов - 153 гласа
3. Царя - 31 гласа
4. Станишев - 15 гласа
Въпроса е: Кой измъкна България от финансовата криза?
1. Виденов - 18 гласа
2. Костов - 31 гласа
3. Царя - 147 гласа
4. Станишев - 178 гласа
Тоя анонимен идиот си мисли, че България още се управлява от Костов! Тежък е неговия случай, това се нарича параноя... :-)
Публикуване на коментар