Нашенска родна и най-обикновена простотия-грандомания

Да, и най-печалното е, че става дума за съвсем недостойна, по моя преценка, проява на едни някак си по-изтъкнати нашенски люде, за т.н. публични личности, които имат претенцията да са нещо като наш елит. Но за какво става дума? Ще ви кажа, та всеки сам да си прави изводите.

Реших в един момент, че не ми пречи да подаря една пета част от тиража на новата си книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България) на някои по-известни хора, за които сметнах, че ще имат реакция, че тяхната реакция ще е поучителна за други хора, че по този начин може би ще провокирам размисъл и разговор за ония съдбовни проблеми, които поставя тази моя книга. Ето в този текст може да се прочете за първоначалното ми хрумване - Екстравагантна акция: ще подаря новата си книга на 100 известни блогъри, журналисти, политици, звезди и пр. Някой може да каже: той пък е поискал да си прави пиар - нека да си каже, нека дори и да е така, но е факт, че аз реших твърдо да изпратя книгата си, и то като подарък, за да не си помисли някой, че съм искал и да им я продавам. Защо съм го направил е отделна работа, и аз не бягам от дискусия на тази тема, но сега иде реч за това каква беше реакцията на тия наши най-известни люде. Приемете по-долното като анализ на резултатите на един психологически тест, който се оформи съвсем спонтанно на базата на първоначалното ми хрумване.

Значи изпратих едно кратко писъмце точно на 100 човека, именно политици, журналисти, известни блогъри и други някакви наши "звезди". Списъка го пазя и той е твърде прелюбопитен, един ден мога да го публикувам, но засега не е толкова интересно на кои точно съм пратил писмото и съм им предложил да им подаря книга. И ето сега тяхната реакция направо в проценти - поне лесно се изчисляват процентите в този случай - което пък ще ви наведе, предполагам, на съответните размисли за видовете нравственост, разпространени в средите на нашата родна "ентелегенция", сред "ентелектуалците" и сред родния ни политически и културен дори елит:

● 28% от хората, на които изпратих писмо с предложение да им подаря своята книга, реагираха съвсем естествено и човечно: благодариха ми за предложението, написаха, че се радват за честта, с която съм ги удостоил, дадоха си адреса, на който да им пратя книгата (аз за това всъщност сам ги бях помолил), неколцина сред тях дори подхвърлиха, че им е крайно неудобно да приемат такъв подарък, а един-двама дори предложиха да им я пратя с наложен платеж, та да си я закупят (което, разбира се, говори нещо, аз пък, естествено, отхвърлих тяхното предложение и им пратих книгата безплатно);

● но ето вече най-интересното: цели 46% от тия хора, на които пратих първото писмо, го унищожиха даже без да го погледнат, даже без да го отворят!!! Значи, предлагате на някой да му подарите не какво да е, не... парче луканка, не кило свински пържоли, не домати или чушки, ами книга, и той, понеже е супервелик, даже не се унижава да види, аджеба, каква и коя е тази книга (там си пише, че писмото се отнася за нова книга!), ами направо унищожава писмото без да го погледне! Това е многозначително, аз, специално за блогърите, които направиха така, засега няма да кажа кои са, ама някой ден мога и да го направя, та да се види кой колко струва, на кой колко му е акъла - и морала, разбира се;

● а останалите 26% от изследваните лица отвориха писмото, прочетоха го, и никак не реагираха, замълчаха си. Надявам се, разбира се, някои от тях да ми отговорят все пак или поне любезно да отклонят предложението по някакви си техни причини; впрочем, има вече един такъв случай, на известен елитен блогър, който, човекът, заяви, че е крайно зает с други неща, и че не може да приеме книгата, щото ако я приеме, поради заетост няма да може да я прочете, а не му се иска да е така, което като мотив да отклони предложението ми е съвсем разбираемо.

Ами това е, такива са резултатите. На тия, които ми отвърнаха, изпратих книгата, някои вече са я и получили. Разбира се, любопитно ми е как по-нататък и те ще реагират, щото, ето, примерно, един ми писа, че му се искало било да съм му сложил автограф - аз наистина не съм слагал непоискани автографи, щото е глупаво. Отвърнах му на човека, че нямам нищо против да му сложа автограф, ако дойде на представянето на книгата, което смятам да проведа в една от книжарниците ХЕЛИКОН в София в съвсем близко време. Човекът ми отвърна, че не само ще дойде да си получи автографа, ами и че ще иска да се изкаже на представянето, да сподели впечатлението си от книгата, щото имал какво да каже, а книгата го била развълнувала. За което аз само можех да му благодаря, защото, между другото, той е и доста известен човек. Хубавото е, че макар че е известен, се оказа, че е и човек...

А от политиците, на които изпратих книгата, повечето унищожиха писмата без да ги погледнат, а пък тия, дето ги погледнаха, не отговориха нищо, мълчат като тъпунгели. Това е положението при нашия величествен политически елит. И има защо да мълчат: в книгата ми огромната част от тия политици са описани в не съвсем бляскава светлина. И те, бидейки доста гузни, нямат друг избор освен да мълчат.

Добави в Svejo