Къде по-точно е истинската свинщина?

Ето че Комисията за досиетата даде информация, че агенти на ДС са били писателите Вера Мутафчиева и Георги Данаилов. Ако за втория лично аз не се изненадвам, че е услугвал на ДС - за мен винаги нещо нечисто, неискрено е излъчвал този човек - то за Вера Мутафчиева изненадата е пълна. Трудно е да се асимилира как е възможно това: Сатана да се е докопал до душите и на хора от духовния калибър на Вера Мутафчиева!

При това, когато репортери потърсили по телефона голямата писателка, тя била казала само: "Пет пари не давам!". А пък Георги Данаилов, разбира се, е по-словоохотлив, след като изложил обичайните оправдания, изтърсил ето това: "За мен обявяването на името на Вера Мутафчиева за агент на ДС е истинска свинщина!". И ето че човекът с нормални реакции се пита: а в какво и къде по-точно и всъщност е свинщината?

Защото според думите на това ченге - а реакцията му е типично ченгесарска, в стил Гоце Първанов! - излиза, че да си бил агент на ДС не е свинщина, ала да обявят публично за това е истинската свинщина! Такова едно твърдение, поставено в устата на един писател, т.е. в устата на един духовен лидер на нацията, е симтом за страшното нравствено израждане, което ни е сполетяло. Защото ако нямаше такова кошмарно нравствено израждане, тогава Георги Данаилов съвсем нямаше да си позволи тази идиотска забележка. Разбира се, мълчанието на Вера Мутафчиева в този момент я поставя в нравствено отношение несравнимо по-високо в сравнение с дърдоренето на Георги Данаилов. Което именно показва, че е голяма личност, а щом е личност, тази мръсна история от миналото й, възможно е, да поражда в душата й най-горчиви и дори трагични нравствени терзания. А на Г.Данаилов не му пука за това, че е правил мръсотии в миналото си: за него е важно е да ни баламосва с всички сили, че, представете си, той, горкият, даже не бил знаел, че е станал мръсник, сиреч ченге!

Вера Мутафчиева винаги за мен е символизирала едни здрави български корени и една духовна изтънченост, която никак не се свързва със слугуването на престъпната "желязна ръка" на комунистическия терор. Аз написах навремето по повод на откриването, че Тодор Колев е сътрудничил на ДС няколко неща, в които изразих колкото се може по-пълно своята реакция: А Тодор Колев го обича(х)ме… и Интервюто на Т.Колев: може ли да се усети кога един добър артист лъже?. И тук, по повод на случилото се с Вера Мутафчиева, мога да заявя съвсем същото: не е леко да се асимилира как е възможно нравствено твърд и чист човек като нея да е да се е омърсил. Но е обяснимо: режимът е търсил и се мъчел да пречупи и омърси колкото се може повече тъкмо талантливите. А най-талантливите пък, които не се поддават на пречупване, направо ги е убивал. За да не те последва такава участ, и то на млади години, е съвсем разбираемо че този или онзи се е пречупил. Или че почнал да прави мръсотийки, та да оцелее, пък и да се издигне. Вижте докъде стигнаха други ченгета: лъжецът Гоце примерно вече раздава ордени за нравствена чест и личностно достойнство.

Но щом Гоце е нравствен стожер на нацията, тогава от нищо няма как да се изненадам. В държава като гоцевата всичко е възможно и на нищо няма да се учудя. Това, че някога ДС се е мъчила да омърси всичко, е знайно. Но гадното е това: сега, чат-пат пускайки сведения, че хора като Тодор Колев или Вера Мутафчиева са били ченгета, кукловодите ни внушават: щом и тия са били мръсници, значи нашите мръсотии няма какво чак пък толкова да ви възмущават. Омърсяването на Вера Мутафчиева, поместването й в калта наред с истинските мръсници е изгодно тъкмо на такива като Гоце Първанов или Тошо Тошев-Бор - то сякаш ги възвисява в нравствено отношение. Защото когато биват каляни по-чисти личности като Вера Мутафчиева, това косвено оневинява истинските мръсници. Т.е. точно ония, които са правили истинските свинщини, драги ми Данаилов...

Добави в Svejo