Всички знаем какво е нивото на нашата журналистика днес, та по тази причина сме стигнали дотам, че вече на нищо не можем да се учудим. Ала понякога успяват да ни учудят и нас, свикналите с всякакви низости и подлости. Поне се стараят нашите журналисти в тази насока, не бива да им отричаме тази заслуга! Ще кажа какво по-специално имам предвид - случаят наистина е фрапиращ! - ала преди това искам да защитя с няколко думи констатацията си за плачевното състояние на българската журналистика днес.
То наистина е отчайващо. Мнозинството от журналистите са стигнали до най-пошло подлизурство на силните на деня. Имам предвид следните широко известни факти. Погледнете, примерно, кого канят за събеседници Бареков и Коритаров рано сутрин: все едни и същи лица от "елита", като при това не пропускат сгоден случай да се подмажат на тия, дето са близо до така апетитно димящия кокал на властта. Или погледнете какви най-долни ласкателства пише за президента вестникът на президентския приятел Тошо Тошев, комуто пък президентът, от своя страна, се отблагодарява постоянно, като го води, и то напълно безплатно, на своите воайажи из пустата му чужбина. Спомнете си какви безценни услуги на правителството направиха някои медии, примерно, по време на учителската стачка, след като не се посвениха всеки ден да излъчват воплите на възмутени родители, които упрекваха за ситуацията в образованието не отговорното правителство и министър, ами... учителите, които, представете си, имали наглостта да стачкуват! И в атмосферата на такива и всякакви други скверности, на които е способна днешната българска журналистика, възниква такъв безнравствен климат, в който вече всичко е възможно, а пък претръпналата публика даже и не се вживява особено когато усети, че я работят и лъжат и по най-дебелашкия начини.
А ето сега моя конкретен пример, който ме наведе на тия горестни размисли. Вчера например ми попада един пловдивски седмичник, наречен "Акцент", в който има два материала за ситуацията със заплащането на труда на учителите. Заглавието на единия материал е "Пак на дъното", а пък другият, съдържащ учителски отзиви по проблема,
е наречен "Тренчев и Желязко ни предадоха". Че учителите са бедни както преди стачката, така и сега - защото инфлацията наистина направи българския учител още по-беден! - си се знае, но пък и не бива това да е основание журналистите да се погаврят малко с тяхното тежко положение. Ама защо да не го направят, пък дори и ей-така, от една съвсем чиста склонност към подлостчиците. Ето какво чета в началото на втория материал, на което ми обърнаха внимание възмутени учители:
Проучването на "Акцент за вас" показа, че въпреки двукратното, а на места и трикратно следстачно увеличение на заплатите, нито един учител не е доволен...
Та значи чета това и не вярвам на очите си: пише се за някакво митично "двукратно" и "трикратно" увеличение на учителските заплати!!! Брях, да му се не видяло, та уж и аз самият съм учител, пък да не съм разбрал за тая нечувана щедрост на правителството?! Навсякъде, представете си, заплатите на учителите били вдигнати "двукратно", а на места и "трикратно", а те, тия наши учители, явно са станали дотам лакоми, че и това не им стига: то бива лакомия, бива, ама чак такава вече на нищо не прилича! Какво тогава да очакваме от такива учители, които нямат срам и са недоволни даже от "двойно" и "тройно" увеличение на заплатите - си мисли възмутеният, но неинформиран читател на този вестник!
Ето сега пиша своето опровержение, но зная какво ще ми каже съответният редактор: абе това е "техническа грешка", какво толкова е станало?! Имали са предвид нашите неопитни репортерки, че заплатите са увеличени с 20%, ама без да искат и по погрешка написали че това увеличение е "двойно". А за "тройното" са имали предвид сигур това, че щедрото правителство ето сега се гласи да им подхвърли още някакви си там 10% - при официална 15% инфлация! Та значи това било "техническа грешка", нека и да е така, но тя за мен, като психолог, тя е доста многозначителна. Искате ли да ви кажа какво издава тази грешка?
Първо, издава несъзнаваната, подобна вече сякаш на рефлекс склонност на нашите журналисти да се гаврят с тежкото положение на българския учител - и да демонстрират някакво уж мнимо превъзходство. За мен тази реакция е съвсем обяснима: най-голямата грижа на нашите така старателни репортерки е да не би, недай си Боже, да им се наложи един ден да станат учителки. Щото с тяхната филология са тъкмо за учителки, ама пък не им стиска да станат учителки, и затова са готови на всякаква подлостчица, само и само да си бъдат репортерки, санким нещо като "журналисти". Все пак, в общественото мнение, журналистиката заема някакво несравнимо по-високо социално положение в сравнение с учителстването. Като е чудно само с какво ли го е заслужила, ама да не сме придирчиви толкоз: така мислят хората, това е, "глас народен, глас Божи"! А пък това, че самите репортерки-журналисти са поставени в най-унизително положение да слугуват на разни главни редактори-деспоти, а също, да не говорим пък за това, на разни невежествени, но отракани собственици на вестници и на други медии, та това, значи, по добър наш български обичай, се компенсира ето по този недостоен начин: унизеният, колкото повече сам е унизен, толкова повече е склонен сам да унизява тия наоколо, които също са унизени. И не пропуска случай да покаже някакво уж мнимо превъзходство. Ето това обяснява журналистическото презрение към учителите, както и склонността на повечето журналисти към такъв род рафинирана подлост: "Може да сме най-презряни слуги, но за разлика от вас се числим към елита, към "публичните личности", драги ми учители!".
А на второ място аз като психолог си правя и един такъв извод: мнозина от репортерките, пък и от други групички на т.н. "ентелегенция" у нас, имат зъб на учителството най-вече затова, че навремето разни зли учителки вероятно са им писали доста двойки, та сега те не пропускат удобен случай да им отмъстят! Ето защо даже и без да съзнават какво правят, демонстрират непрекъснато една зле прикрита враждебност към българския учител, а пък на фасадата се изнася най-вече някакво фалшиво самомнение за превъзходство. Ние пък, учителите, не отричаме, че качеството на образованието, което се дава в българските училица, е ниско и все повече пада. Защо пада, е отделна тема, ама да се видели някой вестник сериозно да я изследва - не, няма такова нещо, сакън?! И в резултат на такова нискокачествено образование - следете мисълта ми, драги любознателни репортерки! - е съвсем логично някакви си там репортерки да са станали негова истинска жертва. А са същинска невинна жертва на българското образование щом са стигнали до положение да си мислят, че "20%" са равни на "двукратно увеличение", а пък 30% - на "трикратно"! Ето защо нека, прави са си, в пълното си право са тези репортерки да си отмъщават, щом имат такава слаба фактическа образованост. И те правят всичко, за да си отмъстят на... учителите, които, по тяхната представа, не са ги научили даже и на най-елементарните аритметични зависимости!
Това е, нека това мое опровержение да се схване и като една незлоблива шегичка - както е незлоблива сякаш толкова многозначителната грешчица, допусната от тези репортерки. Думата обаче е за друго: ние, българите, вместо да си съчувстваме когато ни е тежко, сякаш сме деградирали в нравствено отношение дотам, че взаимно да си вредим - и така си усложняваме още повече положението. Не сме единнни и солидарни, не зачитаме и нехаем за човешките права, не се уважаваме взаимно, гледаме да си навредим, а не да си помогнем, поради което положението ни още повече се влошава: арогантните ни управници са щастливи, че са случили на такъв народ, и си правят вече каквото им скимне.
Това е горчивата истина за нас самите, която е крайно време да осъзнаем. Защото безкомпромисното и честно съзнание за реалната ситуация, в която се намираме - а също и съзнанието за това какви сме ние самите - е начало и път към промяната на неприятната действителност в съвсем, както е модерно да се казва сега, "позитивна посока".
То наистина е отчайващо. Мнозинството от журналистите са стигнали до най-пошло подлизурство на силните на деня. Имам предвид следните широко известни факти. Погледнете, примерно, кого канят за събеседници Бареков и Коритаров рано сутрин: все едни и същи лица от "елита", като при това не пропускат сгоден случай да се подмажат на тия, дето са близо до така апетитно димящия кокал на властта. Или погледнете какви най-долни ласкателства пише за президента вестникът на президентския приятел Тошо Тошев, комуто пък президентът, от своя страна, се отблагодарява постоянно, като го води, и то напълно безплатно, на своите воайажи из пустата му чужбина. Спомнете си какви безценни услуги на правителството направиха някои медии, примерно, по време на учителската стачка, след като не се посвениха всеки ден да излъчват воплите на възмутени родители, които упрекваха за ситуацията в образованието не отговорното правителство и министър, ами... учителите, които, представете си, имали наглостта да стачкуват! И в атмосферата на такива и всякакви други скверности, на които е способна днешната българска журналистика, възниква такъв безнравствен климат, в който вече всичко е възможно, а пък претръпналата публика даже и не се вживява особено когато усети, че я работят и лъжат и по най-дебелашкия начини.
А ето сега моя конкретен пример, който ме наведе на тия горестни размисли. Вчера например ми попада един пловдивски седмичник, наречен "Акцент", в който има два материала за ситуацията със заплащането на труда на учителите. Заглавието на единия материал е "Пак на дъното", а пък другият, съдържащ учителски отзиви по проблема,
е наречен "Тренчев и Желязко ни предадоха". Че учителите са бедни както преди стачката, така и сега - защото инфлацията наистина направи българския учител още по-беден! - си се знае, но пък и не бива това да е основание журналистите да се погаврят малко с тяхното тежко положение. Ама защо да не го направят, пък дори и ей-така, от една съвсем чиста склонност към подлостчиците. Ето какво чета в началото на втория материал, на което ми обърнаха внимание възмутени учители:
Проучването на "Акцент за вас" показа, че въпреки двукратното, а на места и трикратно следстачно увеличение на заплатите, нито един учител не е доволен...
Та значи чета това и не вярвам на очите си: пише се за някакво митично "двукратно" и "трикратно" увеличение на учителските заплати!!! Брях, да му се не видяло, та уж и аз самият съм учител, пък да не съм разбрал за тая нечувана щедрост на правителството?! Навсякъде, представете си, заплатите на учителите били вдигнати "двукратно", а на места и "трикратно", а те, тия наши учители, явно са станали дотам лакоми, че и това не им стига: то бива лакомия, бива, ама чак такава вече на нищо не прилича! Какво тогава да очакваме от такива учители, които нямат срам и са недоволни даже от "двойно" и "тройно" увеличение на заплатите - си мисли възмутеният, но неинформиран читател на този вестник!
Ето сега пиша своето опровержение, но зная какво ще ми каже съответният редактор: абе това е "техническа грешка", какво толкова е станало?! Имали са предвид нашите неопитни репортерки, че заплатите са увеличени с 20%, ама без да искат и по погрешка написали че това увеличение е "двойно". А за "тройното" са имали предвид сигур това, че щедрото правителство ето сега се гласи да им подхвърли още някакви си там 10% - при официална 15% инфлация! Та значи това било "техническа грешка", нека и да е така, но тя за мен, като психолог, тя е доста многозначителна. Искате ли да ви кажа какво издава тази грешка?
Първо, издава несъзнаваната, подобна вече сякаш на рефлекс склонност на нашите журналисти да се гаврят с тежкото положение на българския учител - и да демонстрират някакво уж мнимо превъзходство. За мен тази реакция е съвсем обяснима: най-голямата грижа на нашите така старателни репортерки е да не би, недай си Боже, да им се наложи един ден да станат учителки. Щото с тяхната филология са тъкмо за учителки, ама пък не им стиска да станат учителки, и затова са готови на всякаква подлостчица, само и само да си бъдат репортерки, санким нещо като "журналисти". Все пак, в общественото мнение, журналистиката заема някакво несравнимо по-високо социално положение в сравнение с учителстването. Като е чудно само с какво ли го е заслужила, ама да не сме придирчиви толкоз: така мислят хората, това е, "глас народен, глас Божи"! А пък това, че самите репортерки-журналисти са поставени в най-унизително положение да слугуват на разни главни редактори-деспоти, а също, да не говорим пък за това, на разни невежествени, но отракани собственици на вестници и на други медии, та това, значи, по добър наш български обичай, се компенсира ето по този недостоен начин: унизеният, колкото повече сам е унизен, толкова повече е склонен сам да унизява тия наоколо, които също са унизени. И не пропуска случай да покаже някакво уж мнимо превъзходство. Ето това обяснява журналистическото презрение към учителите, както и склонността на повечето журналисти към такъв род рафинирана подлост: "Може да сме най-презряни слуги, но за разлика от вас се числим към елита, към "публичните личности", драги ми учители!".
А на второ място аз като психолог си правя и един такъв извод: мнозина от репортерките, пък и от други групички на т.н. "ентелегенция" у нас, имат зъб на учителството най-вече затова, че навремето разни зли учителки вероятно са им писали доста двойки, та сега те не пропускат удобен случай да им отмъстят! Ето защо даже и без да съзнават какво правят, демонстрират непрекъснато една зле прикрита враждебност към българския учител, а пък на фасадата се изнася най-вече някакво фалшиво самомнение за превъзходство. Ние пък, учителите, не отричаме, че качеството на образованието, което се дава в българските училица, е ниско и все повече пада. Защо пада, е отделна тема, ама да се видели някой вестник сериозно да я изследва - не, няма такова нещо, сакън?! И в резултат на такова нискокачествено образование - следете мисълта ми, драги любознателни репортерки! - е съвсем логично някакви си там репортерки да са станали негова истинска жертва. А са същинска невинна жертва на българското образование щом са стигнали до положение да си мислят, че "20%" са равни на "двукратно увеличение", а пък 30% - на "трикратно"! Ето защо нека, прави са си, в пълното си право са тези репортерки да си отмъщават, щом имат такава слаба фактическа образованост. И те правят всичко, за да си отмъстят на... учителите, които, по тяхната представа, не са ги научили даже и на най-елементарните аритметични зависимости!
Това е, нека това мое опровержение да се схване и като една незлоблива шегичка - както е незлоблива сякаш толкова многозначителната грешчица, допусната от тези репортерки. Думата обаче е за друго: ние, българите, вместо да си съчувстваме когато ни е тежко, сякаш сме деградирали в нравствено отношение дотам, че взаимно да си вредим - и така си усложняваме още повече положението. Не сме единнни и солидарни, не зачитаме и нехаем за човешките права, не се уважаваме взаимно, гледаме да си навредим, а не да си помогнем, поради което положението ни още повече се влошава: арогантните ни управници са щастливи, че са случили на такъв народ, и си правят вече каквото им скимне.
Това е горчивата истина за нас самите, която е крайно време да осъзнаем. Защото безкомпромисното и честно съзнание за реалната ситуация, в която се намираме - а също и съзнанието за това какви сме ние самите - е начало и път към промяната на неприятната действителност в съвсем, както е модерно да се казва сега, "позитивна посока".
10 коментара:
Such a nice blog. I hope you will create another post like this.
Господин Грънчаров, какво ви е мнението за Стефан Гамизов?
Нямам мнение за този човек... но това нищо не променя: всяка личност има пълното право да изрази позицията си. Сега адвокатите на Гоцето тръбят: "Гамизов е лош, ерго Гоце е хубав", ама това е доста подла реакция в типично гоцев стил...
Всички костовисти са увредени психически и затова не могат да понасят мнение различно от тяхното. Бясна злоба ги залива още повече, когато има постинги от хора с друго мнение, хора с интелект и прекрасен стил, хора умни и антикомунисти, на които моментално лепват етикет ченгета и комунисти.
Даже да има някой колебаещ се дали да хареса Костов и сие, с просташките си писания лизачите на костовия задник, които плискат с помия всички други, ще ги откажат. Затова симпатизантите на ДСБ намаляват с всеки изминат ден.
Човек може само да се чуди как има толкова прости и тъпи десебари.
Особено фрапиращо е нищожеството на Костов и на неговите подмазвачи като ги сравним с един от най-културните и далновидни политици на съвремена България - Цар Симеон Втори.
Костовите ибрикчии се задъхват от злоба, непрекъснато плюят, злословят и клеветят Царя. Заедно с комунистите - техните “политически противници”, а всъщност първи приятелчета и съучастници в грабежите, те, като митичните харпии, зацапват и рушат всичко, което не могат да отмъкнат с крадливите си нокти.
Много им пречи Царя наистина, много им пречи за това защото тяхната простотия и байганювщита са още по-очевидни и още по-отвратителни, като ги сравним с него.
Получили “образованието” си в партийни школи, приети като синчета и дъщерички на активни борчи, учили и преподавали марксическата философия и политикономия, ползували се от всички комунистически привилегии, извършили безброй подлости и безчестия, тези нещастници се нахвърлят върху Царя защото … нямал диплома! И защото, представете си, си бил взел имотите.
Дребни, завистливи душици, спасява ви само това, че не усещате собственото си нищожество!
Грънчаров, я разкажи отново как учеше философия на марксизма-ленинизма във великия град на Ленин. Твоя Господ-Бог, Вожд и Учител Костов също беше на "специализация" в СССР. Дали не сте се видели там някъде, из необятните руски земи?
Ама аз нещо не разбирам, ти се беше клел да бъдеш беззаветно верен на Партията и Народа и да се бориш до последния си дъх за изграждането на комунизма в целия свят. Нали затова Народната Власт ти гласува такива високо доверие!
А сега казваш, че си бил антикомунист.
Кого лъжеш Грънчаров, кого лъжеш! Ти май си точно толкова антикомунист, колкото и твоя Пръв Партиен Вожд, Партайгеносе Костов -т.е. фалшив до мозъка на костите.
Кого лъжеш, бе Грънчаров! Ти си отвътре червен като напращяла любеница. Майсторски громиш класовия враг и си верен до смърт на Костов!
Кажи бе, Грънчаров, защо любимия ти Костов нариза Нефтохим на руснаците?
Ти няма да отговориш, ама аз ще ти кажа защо - защото Костов е руска подлога и мафиот от международен мащаб.
А пък ти си един костоподмазвач и нищо повече.
Много ченгета, господин Грънчаров, и все тъпи!
Каменов
Да бе, да, костунгери смотани! Ако някой ви каже истината веднага го наричате ченге, комунист и т.н. Добре са ви дресирали, няма що.
Грънчаров, не се срамувай, найде разкажи как си взимаше изпитите по партийно строителство и по диалектически материализъм в СССР.
Г-н Каменов, червените са толкова по-подли, колкото повече предусещат гибелта си, защото са абсурдни спрямо самия живот; така че аз само се радвам на параноята им!
Да мрат, майната им, а че се опитват, подобно на змии, да клъцват тук или там, не е за учудване; да им се връзва човек е глупаво, така че да им се посмеем; видя ли днес Гоцко докъде е паднал: всяка негова дума е лъжа и лицемерие?
Добре, аз едно не мога да разбера - говорим за Първанов, Борисов, Станишев и Гамизов, тия па за Костов, та Костов. Ох няма край простотията комунистическа...
Да бе, да, костунгери смотани! Ако някой ви каже истината веднага го наричате ченге, комунист и т.н. Добре са ви дресирали, няма що.
Грънчаров, не се срамувай, найде разкажи как си взимаше изпитите по партийно строителство и по диалектически материализъм в СССР.
Публикуване на коментар