За читателите на блога си позволявам да представя накратко този проект, който можете да разгледате ето тук. Има важни и интересни документи, видео с кинохрониката от онова време и др. Ето как създателите на този сайт сами представят своя замисъл:
През 1968 две държави, членували "рамо до рамо" в социалистическия лагер, се оказаха от двете страни на барикадата.
Защо и как стана това?
Проектът "Пражка пролет, Софийско лято" се опитва да даде отговор на тези въпроси чрез десетките документи, които публикува на тази страница.
Тук ще намерите фотокопия на оригинални документи от Държавния архив, от архивите на БКП, Министерството на отбраната, както и на официозната преса от онова време. Има много снимки от архивите на БТА, Министерството на отбраната, както и от лични архиви, документиращи възлови събития или атмосферата от онова време. Ще чуете и прочетете спомени на очевидци на събитията от 1968, ще се потопите в тогавашната атмосфера на популярната музика. Ще видите архивни кадри, показващи позицията на българската пропаганда, както и неизлъчвани видео материали от 1968.
Проектът "Пражка пролет, Софийско лято" се осъществява с помощта на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, Институт "Отворено общество" – София и Институт "Разум" и се продуцира от продуцентска съща Spotlight Ltd.
А ето и малък откъс от спомените на Руслан Кенаров, наречени Израснахме с Бийтълс, въпреки "Пред нас са блеснали житата":
За възможността "Бийтълс" да дойдат в България наистина бях забравил. Авторите на сайта ми напомниха за онази надежда, която се зароди с едно съобщение, кратко, сбутано някъде из колоните на в. "Работническо дело". Беше в един от априлските броеве, ако не се лъжа. В него се съобщаваше, че групата, която ни докарваше до истерия, щяла да посети страната ни за фестивала. Сега разбирам кой, как и защо ни е лишил от този невероятен момент - да видим и чуем на живо легендата на 20-ти век The Beatles на живо.
Лишили са ни тогава, разбирам, бащите на тези, които днес крадат от Еврофондовете, след като окрадоха пенсиите на родителите ни и натириха част от децата ни да се скитат "немили-недраги" по света!
Все пак, ние израснахме с песните на Бийтълс, въпреки, че ни караха да пеем до припадък "Пред нас са блеснали житата....."
А от мен: приятно четене, гледане и ползотворни размисли.
През 1968 две държави, членували "рамо до рамо" в социалистическия лагер, се оказаха от двете страни на барикадата.
Защо и как стана това?
Проектът "Пражка пролет, Софийско лято" се опитва да даде отговор на тези въпроси чрез десетките документи, които публикува на тази страница.
Тук ще намерите фотокопия на оригинални документи от Държавния архив, от архивите на БКП, Министерството на отбраната, както и на официозната преса от онова време. Има много снимки от архивите на БТА, Министерството на отбраната, както и от лични архиви, документиращи възлови събития или атмосферата от онова време. Ще чуете и прочетете спомени на очевидци на събитията от 1968, ще се потопите в тогавашната атмосфера на популярната музика. Ще видите архивни кадри, показващи позицията на българската пропаганда, както и неизлъчвани видео материали от 1968.
Проектът "Пражка пролет, Софийско лято" се осъществява с помощта на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, Институт "Отворено общество" – София и Институт "Разум" и се продуцира от продуцентска съща Spotlight Ltd.
А ето и малък откъс от спомените на Руслан Кенаров, наречени Израснахме с Бийтълс, въпреки "Пред нас са блеснали житата":
За възможността "Бийтълс" да дойдат в България наистина бях забравил. Авторите на сайта ми напомниха за онази надежда, която се зароди с едно съобщение, кратко, сбутано някъде из колоните на в. "Работническо дело". Беше в един от априлските броеве, ако не се лъжа. В него се съобщаваше, че групата, която ни докарваше до истерия, щяла да посети страната ни за фестивала. Сега разбирам кой, как и защо ни е лишил от този невероятен момент - да видим и чуем на живо легендата на 20-ти век The Beatles на живо.
Лишили са ни тогава, разбирам, бащите на тези, които днес крадат от Еврофондовете, след като окрадоха пенсиите на родителите ни и натириха част от децата ни да се скитат "немили-недраги" по света!
Все пак, ние израснахме с песните на Бийтълс, въпреки, че ни караха да пеем до припадък "Пред нас са блеснали житата....."
А от мен: приятно четене, гледане и ползотворни размисли.
1 коментар:
Памет за утре, Международно осъждане на комунизма, София 2004
Сборник материали от конференцията в Копривщица 24 до 26 септември 2004
Проф. Пламен Цветков, историк, НБУ: ...Недоумение предизвиква и острата реакция на Москва спрямо Пражката пролет през 1968 г. От днешна гледна точка реформите, които започва екипът начело с А. Дубчек в Чехословакия, изглеждат смешно умерени. Една комунистическа партия, пребоядисала се в социалистическа, не би си позволила сега да излезе с толкова социалистическа програма, с каквато излизат Дубчек и неговите съмишленици...
...Всъщност съветската интервенция е предизвикана от това, че и в Унгария през 1956 г., и в Чехословакия в един момент се тръгва към демонтаж на местните разклонения на КГБ в лицето на „Служба за отбрана на държавата” в Унгария и в лицето на „Обществена сигурност” в Чехословакия. Тъкмо това кара Москва да реагира по безпощаден и незабавен начин, защото е застрашен пряко нейният контрол...
...След унищожаването на горянското движение към 1954 г. обаче в България повече нищо не се случва, както между другото не се случва и нищо в Източна Германия след въстанието през юни 1953, защото от този момент нататък контролът е вече жесток.
...Действително Чехословакия е също на границата на съветската империя с НАТО, но там неприятната и съвършено неочаквана изненада идва от Александър Дубчек. Дубчек е син на токова фанатични комунисти, че неговите родители заминават „да строят живота нов” в Средна Азия. Дори фактът, че хората гинат пред очите им от нечовешките условия, не разколебава ни най-малко вярата на семейство Дубчек в „светлия комунистически строй” и „светлото комунистическо бъдеще”. И още един любопитен факт – не кога да е, а тъкмо през 1938 г., когато големият терор на Сталин е на върха си и помита твърде голяма част от чужденците и коминтерновските кадри, на семейство Дубчек безпроблемно му се позволява да се прибере в Чехословакия. Като как става тази работа? Бащицата не е знаел ли? Знаел е, разбира се, не може да се пусне така един чужденец да замине, след като точно тогава сталинската месомелачака изтребва всички коминтерновски кадри, включително доказани престъпници като Бела Кун.
През 1968 г. същият този Александър Дубчек, който е израснал като дете в Съветския съюз, който говори може би много по-добре руски, отколкото родния си словашки, става с първоначалното одобрение на Москва партиен вожд на Чехословакия. В Москва не са си помисляли дори, че такъв един човек ще започне един реформен процес, който ще застраши съветските позиции. Очевидно болшевишките големци нещо не са пресметнали в сценария, те не са очаквали този човек да тръгне в такава посока и което е най-същественото – не са очаквали, че Дубчек и екипът му ще са готови да посегнат на подразделението на КГБ в Чехословакия.
Въпроси към Петър Цибулка, чешки антикомунист:
Как гледате на президента Вацлав Хавел и неговата роля в т.нар. „кадифена революция”(1989)?
Цибулка: Семейството на Хавел е било едно от най-богатите в Прага. Те работят много и надеждно за Гестапо по време на Втората световна война. През 1945...семейството на Хавел не е обвинено за сътрудничество с нацистите. Смята се, че те веднага са започнали работа за съветското военно разузнаване и КГБ и поради това са закриляни от комунистите. Самият Вацлав Хавел подписва и става сътрудник на комунистическата тайна служба СТБ и е смятан за абсолютно надежден кадър. До ден днешен комунистическата партия и тайната полиция на съжаляват за своето решение да вербоват Вацлав Хавел.
Имаше съобщение в чешкия печат, че сегашният президент Вацлав Клаус има чести контакти s руснак на име Александър Ребьонок, чието постоянно постоянно местожителство е Карлови вари. Можете ли да ни кажете повече за Ребьонок?
Цибулка: Антиамериканските позиции на Вацлав Клаус от години са голяма загадка за мнозина, тъй като той критикува Америка винаги, когато нейната политика влезе в конфликт с Москва.
След като чешкото списание „Рефлекс” публикува голямата статия за дългосрочните контакти на Клаус с Алекасндър Ребьонок, който се смята за резидент на Руското военно разузнаване и за биографията на когото не могат да се открият документи в Руската федерация, мога да направя обосновано предположение за истинската причина за антиамериканската ориентация на Вацлав Клаус.
Публикуване на коментар