Преди няколко дни написах предизвикателно-полемичната статия Така човечната и толкова диалогичната нашенска блогосфера, която като че ли е на път да пробуди духовете: днес примерно забелязвам два отзива, макар и доста специфични (отзивите на трима блогъри: Страстите и бесовете на Ангел Грънчаров - част 1 и Страстите и бесовете български и коментара на Мишел). В същото време един от малцината ляво ориентирани блогъри написа прочувствен материал, наречен На прага на дълбоката депресия, в коментарите към който започна интересна дискусия. Та именно там и позволих да предложа нещо, което тук искам да изведа на по-предно място, надявайки се, че най-после може и да започне по-плодотворна дискусия между блогове по горещите български въпроси в този толкова отговорен исторически момент.
Та аз там предложих съвсем спонтанно следното:
Няма да е зле - предлагам го съвсем сериозно - да направим една "междублогова" дискусия на тема какво е потребно в този момент на България. Ако искате де, на мен лично ми е крайно интересно да разговарям по такива въпроси с хора, имащи коренно различни ценности и политически ориентации в сравнение с моята. Какво ще кажете? Да проведем дискусия между блогове, която да кореспондира, т.е. по едни и същи въпроси да напишат мнението си всички, които желаят, а пък въпросите да ги обсъдим най-напред, т.е. да изберем кои са най-належащи. Мисля, че би била полезна и плодотворна една такава дискусия.
Това предложих, и сега официално го предлагам отново. В интернет и по-специално в блогосферата се мотаят - подобно на вълма тръни есенно време из запустяла провинция - най-различни теми: за "риформата" на политическия модел, т.е. за позакъснелите реформаторски инициативи на Президента Гоце Първанов, за това какво трябва да стане в този момент след като институциите катастрофално и окончателно загубиха всякакво доверие, какво трябва да се прави, как да се води битката с корупцията и мафията, как да си изчистим имиджа пред ЕС и т.н. Моята идея е първо да се обсъди по кои въпроси се налага спешно обсъждане, и като се уточнят най-належащите въпроси, по всеки от тях да си изкажат разбирането всички ония, които желаят, които имат какво да кажет. Според мен само така може да се стигне до някакви по-значими изводи, които да имат, бих казал, дори евристично значение. А не, както обикновено става, блогосферата да си е само място за "чесане на езици", на пръсти или на каквото и да било там друго.
Пример за объркаността и загубата на ориентири е въпросът, който И.Марков постави в блога си - и с който, де факто, започна самата дискусия. Това е модел, който може да се използва и при решаването на други въпроси. Това всъщност е инициатива за възникване на една изследователски настроена блогосфера. Ето го и неговия въпрос:
Въпросът ми към теб, Ангел и Дзвер примерно (защото не искам да поставям Радан в неудобна ситуация) е: мислите ли наистина, че ако Костов беше премиер днес положението щеше да е по-различно? Отговорете ми искрено, моля ви. Пък ако мислите не е лошо да се замислите, че рейтингът му, както и този на партията му, клонят към нулата, което е показателно за доверието, което хората имат у него...
Аз, разбира се, му отговорих каквото мисля:
Знаеш ли, въпросът ти е хем провокативен, хем риторичен, но ще отговоря: разбира се, че ако Костов беше премиер, България сега щеше да е съвсем друга. И с просто око се вижда, че Костов, за разлика от Дмитриевич и от Гоце Първанов е човек, който има волята да провежда необходимите за страната промени; да не говорим за това, че ЕС тогава нямаше да ни мъмри и да ни глобява със стотици милиони евро, а щеше да ни хвали, както си и беше по негово време.
По този модел според мен може да се провеждат обсъждания на важни въпроси, които постепенно да придобият характера на "интелектуално цунами", т.е. благодарение на които може да се акумулира гражданска и интелектуална сила - именно чрез обединяване на умствената енергия на повече хора. Когато повече хора се изкажат по-осмислено и по-внимателно по даден въпрос, когато отговорят най-аргументирано на позициите на други мислещи хора, тогава именно ще се стигне до онова натрупване на сила, което в един момент може да принуди и управляващите, и политиците да се съобразят с нашето гражданско общество в лицето на блогърската общност. А моментът за такава инициатива е изключително подходящ. Така беше и когато Р.Петков трябваше да си иде. Сега трябва да си идат и тройната коалиция, и Президентът, и Дмитриевич даже. Как мислите, възможно ли е да направим нещо и да помогнем това да се случи колкото се може по-скоро?
3 коментара:
Подкрепям идеята! Много добра идея (и на мен ми е минавала подобна мисъл). Мисля, че е рационална и осъществима.
Властта не се вълнува от писания, а от действия, разбира се, писанията биха могли да помогнат само ако подтикват към конкретни действия, а не просто към размисли и страсти. Перото, без значение дали в неговия материален или виртуален вариант, винаги е оказвало голямо влияние върху мислещите и четящите, за жалост у нас те са твърде малко за разлика от масата, от стадото, което набива пържени картофи и цаца и слуша чалга в кварталната запойница.Точно тези хора са доволни от мизерния си живот и по никакъв начин не искат да си го разбутват, защото през ума им не минава, че нещо някога е зависило, зависи и ще зависи от тях.
На България са й потребни две неща в момента: политици с морал и народ с воля. И двете липсват.
Ако Костов беше днес премиер, България нямаше да е в това положение. Пак щеше да има тъмни сделки и корупция, но в много по-малки размери. Организираната престъпност нямаше да има министерски постове. И вероятно нямаше да ме е срам да казвам че съм българин.
Публикуване на коментар