Кой ли ще скрои тия дни шапката на премиера Дмитриевич?

Днес тук-там взеха да се чуват гласове, че дните на този кабинет и на този премиер вече са преброени. Явно започна ожесточена битка на разнопосочни сили, като ония от тях, които искат по-скоро да се отърват от кабинета, станал по-опасен от воденичен камък на шията, са все по-активни и нападателни. Ето примерно бившият симеонов вицепремиер Паскалев заяви едно към едно, че Гоце искал да скрои шапката на Станишев, което аз пък го тълкувам като заявка и демонстрация на готовност от сегашния горноджумайски кмет да поеме, ако се наложи, функцията премиер на един шарен преходен кабинет.

Аз лично не се съмнявам, че Гоце е достатъчно подъл, та като смъкне сам, със собствени ръце, и после задуши чудовищното си творение, изведнъж се окичи с ореола и на спасител на нацията: той е историк и такива мисли за мисия сигурно постоянно витаят и кръжат из крайно разстроеното от толкова неадекватности и нелепости президентско съзнание.

Явно току-виж нещо може и да стане, щото периодът е решаващ: навлизаме вече в предизборни трепети. Даже и Камов изпита срам и взе да се кае най-усърдно, понеже почва периодът на гласене и на коалиции и листи. В Европа пък вече нямат думи да кажат колко сме зле и как изобщо не вярват на това правителство. Управниците пък, начело с триглавото коалиционно политбюро, трябва да изиграят някакво по-сложно салтомортале, едно за да не се самоубият хептен, а друго - това също е важно - с надеждата, че белким късопаметният народ позабрави епохалните кражби на този кабинет, които накараха Европа неистово да зароптае. Така че ако сега почнат някакви игрички за махане на момчето Станишев, което вече е непотребно никому, и за съставяне на "нов кабинет с нови лица и с нови надежди", то току-виж публиката забравила не само за стотиците милиони чиста загуба, но и за рекордната инфлация, която доведе до обедняване най-широки слоеве. Така че една смяна по върховете, едно разместване на фигурите по шахматната политическа дъска няма как да не изиграе добра оздравителна роля дори до степен да успеем да заблудим и Европа относно това, че у нас като едното нищо, изведнъж, току-виж управниците ни взели, че придобили не само воля за промени, а и, преставяте ли си, антикорупционен хъс.

Досега три години беше разиграван абсурдисткия план да победим мафията като турим самата мафия на възловите постове, като й дадем цялата власт; оказа се, че Европа не хвана дикиш на тази иначе доста умело и вдъхновено играна пиеса. След като главният изпълнител на този план се издъни - Румен Петков, разбира се, изигра тази роля, а пък стратегът на цялата хитроумна пиеска беше, разбира се, не друг, а самия Ахмед Доган, сиреч неговите кукловоди - се появи осезателната нужда за смяна на целия екип. Ето защо сега Станишев току-виж изпуснал любимата си играчка - властчицата - щото все пак трябва да има някаква изкупителна жертва. А той, горкичкият, така и не разбра, че е в политиката само за да изиграе ролята на жертвено агънце.

Разбира се, на първо време, докато опозицията натиска, политбюрото на управляващата коалиция ще държи да се създава впечатление за непоклатимост на настоящата власт. Пък после веднага щом като натискът спре, именно през ваканцията на Парламента, висшата тройка по команда от нейните езотерични кукловоди и при активната роля на Гоце Първанов ще почне да реди новия кабинет. Ще има и доста вътрешни битки в коалицията, ала предвид грозната алтернатива за предсрочни избори всички сръдни и караници ще се надмогнат, та да ни ощастливят през ранната есен с един нов, пременен и добре дегизиран кабинет. Който ще съществува само с една единствена мисия: да се довлече коалицията, ако трябва и по корем, до края на мандата, и също, което е още по-важното, Европа да бъде баламосана така, че да пусне някой и друг фонд в широко зиналата за европейски пари коалиционна паст.

Така аз виждам нещата в този момент. Не се правя на гадател, а изхождам само от психологически достоверното. Вчера например ощетени от спирането на субсидиите от ЕС животновъди скочиха да протестират, някои от тях, както забелязах, са от собствения електорат на Доган (от Кърджалийско). Ако на тази основа - активни хора, които са спечелили проекти, ала заради крадливото правителство сега ще загубят много пари и неминуемо ще се разорят - тоест ако такива отчаяни хора излязат по улиците, това може да изиграе ролята на детонатор на тлеещото напрежение и тогава е възможно да се отпуши и друг вариант на развитие на събитията.

Който е за предпочитане, понеже при него има надежда нещата да започнат начисто: предсрочни избори и нови хора на власт. На мен лично ми се чини, че по-лоши и по-дискредитирани управници от тия не можем да си изберем, дори и да се понапънем. Така че този вариант, казвам, е по за предпочитане; ама да видим, времето ще покаже.

(Снимката на забързания за някъде премиер Станишев е на Люлин Христов Стаменов)

Добави в Svejo