Гневно обръщение към нашите мили родни чукундури

Коалицията на безсрамието вече се гаври с търпението ни. Гледахте ли, чухте ли отговорите на коалиционното "политбюро" вчера на пресконференцията от Банско? Какво ще кажете, а: ненадминати са по наглостта си и тримцата, никой не може да ги бие по безочие?! Чухте ли ги: почнаха да раздават подаръци, извадиха голямата торба с обещания и с лъжи, ето, на пенсионерите, на животновъдите, на тоя, на оня, на всекиго по нещичко ще дадат?! Ще ви наградят с това, което са взели от самите нас: с прословутия излишък в бюджета! Дето се казва - с чужда пита помен правят. Ама нека, радвайте им се като ви се гаврят, това сте си заслужили след като в мнозинството си не само дремете, ами и похърквате даже!!!

Симеон продължава да е тотално неадекватен, те с Гоце се борят кой да спечели състезанието по лунатизъм: и двамата не знаят на кой свят живеят вече. Сава-Доган паша пък с осанката на патил и препатил алкохолик и с настойчивостта на стара блудница раздаваше нравствени поучения на народа и на медиите: те, алкохолиците, си падат винаги малко нещо моралисти. Е, и мафиотите, и разбойниците обикновено също са изпълнени с нравствен плам, няма как иначе. Серьожка Дмитриевич пък, мило стиснал заешки устенца, словохотливо развиваше теории за туй, че нищо особено не било станало. И по добра семейна традиция умело плуваше в цял океан от общи приказки: "ще координираме...", "ще контролираме...", "ще структурираме...", "ще подобрим комуникацията...", "ще взаимодействаме...", "ще осъществим...", "ще разгърнем...", "ще реализираме...", "ще интегрираме..." и т.н., и прочие, и ала-бала.

Гледах тази пресконференция и се питах: нима безочието и безсрамието на тия наистина няма граници?! Как е възможно така нагло да се гаврят с нас?! Нима до такава степен е притъпен нашия усет, че тия вече направо ни подиграват с всяка своя дума, ала ние не го усещаме даже?! Щото ако го усещахме, ако бяхме граждани на място, отдавна да ги бяхме изритали от властта. А ето, тази напаст продължава да стои там горе, на пиедестала, продължава да раздава, представете си, морални оценки и поучения, обещания, да увърта кански, да спекулира до невъзможност с нашето прословуто търпение, сякаш иска да провери дали то има все пак някакъв някакъв предел. Леле, докъде я докарахме, срамота! Тази гадост, тази гнус, тази отврат да плюе в лицата ни, а пък ние да се бършем все едно нищо не е станало, все едно сякаш ни е поръсил летен дъждец!!!

От "Атака" разтвориха палатка или шатра на мястото, където едно време беше "Градът на истината". Да, там беше градът на истината, но във време, в което ние, българите, бяхме други: заради едната истина бяхме готови да стоим в пек и в студ, понеже не бяхме загубили още способността си да се възмущаваме, да се гневим. А сега какво ще стане с тази тяхна акция, сещате ли се? Нищо няма да стане: ще постоят в горещините неколцината дежурни по протест, ще си постоят на сянка там през лятото, а пък наесен, когато почнат дъждовете, ще се приберат по домовете си. Тогава Гоце радостно ще ги гледа от високото, стойки горе, в каменния си бастион, а пък Дмитриевич отсреща ще ръкопляска, весело потривайки нежните си ръчички! Дотук я докарахме: да ни се подиграват тия, дето по начало трябва да треперят от нас. Ами ние сме си виновни за това, че я докарахме дотук, никой друг не ни е виновен...

Те, управляващите, били единни, коалиционното единство било непоклатимо! Ами как ще се разклати единството им, та нали бандитите винаги са единни, без единство доникъде не може да стигне такъв колосален бандитизъм като техния?! Ако допуснем обаче - след като сега ЕК има милостта даже документално да изчисли щетите, до последното евро, които ни нанася тази крадлива власт! - та ако допуснем и сега тази напаст, снишавайки се, и бълвайки най-нелепи и нагли обещания, да я отмине бурята, то тогава ние наистина не заслужаваме по-добра участ! И нека тогава кучетата да ни ядат главите: арогантността на управниците се намира в право пропорционална зависимост с търпеливостта и малодушието на съответното гражданство. Народът, склонен да търпи всичко, народът, нямащ понятие за чест, народът, загубил нюх към истината и не изпитващ и минимална погнуса към лъжците, такъв народ си заслужава да го тъпчат, да го плюят, да му кълцат даже сол по главата: всяко недостойнство се заплаща на твърде висока цена и с лихвите даже.

Те, тия най-арогантни наши управници в историята ни, ще бъдат такива докато ние сме такива, разбрахте ли го това най-сетне?! А щом се променим, щом се яви някаква поне минимална доблест и ние вече имаме дързостта да им нанесем един великолепен ритник, тогава и участта си ще променим. Но кога ли ще стане това? Няма ли да е прекалено късно идването на оня знаменателен момент когато дремещото сега мнозинство ще благоволи да се събуди?

Аз обаче знам едно: ако пробуждането ни не стане сега, в този назрял и презрял исторически момент, никога повече после няма да се случи. Или ще се случи когато вече е прекалено късно. Не бива да изпускаме и този път влака. Защото ако го допуснем ни чакат тепърва такива беди, че сегашното ще ни се види един ден същинска прелест. Така че, правете си сметката, мили ми български чукундури: от вас зависи всичко! Докато сте такива чукундури, докато не станете человечески същества, хора и граждани, така ще е: ще ви се подиграват щото си го заслужавате...

Добави в Svejo