За политическата аморалност

Искам да поставя един проблем, който по моя преценка е възлов: за съвременните политически нрави ми се иска да подема разговор. "Политически нрави", т.е. наши чувства и реакции, имащи пряко отношение към начина, по който устройваме съвместния си живот. Нашите нрави точно отговарят на това какви сме ние в действителност - а не за какви си се само мислим.

Тоест ако разберем най-важното за доминиращите днес нрави, ще схванем нещо значимо за нас самите, именно за нравствената ситуация, в която се намираме. Това пък ще ни каже много за нашите обичайни и очаквани реакции, т.е. има отношение към бъдещето ни като нация. Каквото и да говорим, за света на човешките същества и за техните отношения определяща роля имат ценностите, а сред тях най-вече са тези на морала, на нравствеността.

Уж се възмущаваме постоянно, че управляващите ни лъжат и крадат, и то най-нагло, системно, грозно и упорито. Такова едно възмущение има нравствен смисъл. Но дали се възмущаваме истински - ето този е проблемът. Има много зло, порочност, завист, злоба, разпръснати около нас, имаме ли обаче здравия усет да ги доловим? А пък като ги доловим, какво правим по-нататък? Защото ако се възмущаваш само "ден до пладне", ако бързо забравиш, ако ти е кратка паметта, ако лесно прощаваш, ефект няма и не може да има. Иска се пълна и дори яростна непримиримост срещу недъзите, постоянно, перманентно отвращение срещу лъжльовците, крадците, измамниците, срещу тия, която постоянно ни прецакват, а пък мнозинството сякаш им се възхищава: "Егати пичовете!". Ето че проблемът ни е концентриран в ширещото се съзнание на това мнозинство, чийто морален усет вече сякаш е напълно атрофирал.

Проблемът на нашата млада демокрация, в която политици си позволяват най-нагло и в очите да ни лъжат и без смущение да ни крадат, оказва се, е нравствен проблем. Ето примерно сега се оказа, че ЕК страшно се възмути от безнравствеността у нас - какво друго изразява тяхната реакция срещу кражбите, измамите, злоупотребите с европейски пари?! А за какво пък ни говори техния гняв срещу несъзнаването на вина от страна на тукашните ми управляващи, които постоянно лъжат за да се самооправдават, което пък значи, че нямат съвест. Възмутиха се европейците и ни наложиха тежки санкции - като държава вече имаме най-лош, дори мръсен имидж из цяла Европа. И какво стана ли? Ами нищо особено не стана. Вътре в страната не се забеляза особено възмущение от престъпната крадливост и арогантност на управляващите: мнозинството сякаш е изпаднало в такова жалко добродушие, че е склонно да ги оправдава! Така поне ми се чини, така се държат повечето наши наивници, не искат крадливото правителство да си плати за злоупотребите, и то на съвсем съмнително основание: "Защо да ги махаме тия, като другите няма да са по-добри!?". А пък Доган в тази ситуация не се смути най-нагло да рече: "Колеги, оказа се, че Европа не дава да крадем от парите й, как така?! Нещата, оказа се, не са както бяхме свикнали - трябва да си правим изводите! Добре е, че поне нашият данъкоплатец не е толкова придирчив...". Каза го, ала някой да изрева от възмущение? Някой да скочи да го хване за гушата? Не, няма такова нещо: репортерките безмълвно сякаш се възхитиха на догановия ум и морал - понеже били "пичовски"! Това ако не е симптом на нравствено израждане, сполай му кажи!

А именно разпространеното байганьовско становище, че "всички са маскари, и едните, и другите..." показва, че кризата на нашата демокрация в корена си е нравствена. Защото не се съзнава, че ако някой е опорочен, това не значи, че всички са в същата степен пропаднали и развратни; ако предполагаемата опороченост на всички е основание да си затваряме очите в оправдание на действителната фактическа пороченост на управляващите, то това е израз на крайно притъпено нравствено чувство. А това последното пък подхранва по най-устойчив начин разпространението на един коварен морален релативизъм и нихилизъм, който говори за ужасно обезценяване на ценностите. В това число и на всички традиционни, т.е. тези, имащи нравствен характер.

Човекът, който вече на никой и на нищо не вярва по парадоксален начин е способен да повярва на всеки и на всичко: ето го извора, от който блика и се разпространява така повсеместно из съзнанията оня безнравствен и безпринципен чалга-популизъм и патриотизъм, който си затваря очите за ужасяващия нравствен упадък. И същевременно продължава да деморализира нацията, твърдейки най-нагло, че ние, българите, сме именно и най-добрите, понеже сме били най-изстрадали. Разпространяващата се подобно на лавина безнравственост е така удобна на управлящата арогантна олигархия, продължаваща усърдно да прави всичко, което е във възможностите й, за да деморализира още повече нацията. Което пък означава, че притъпява по всякакъв начин рефлексите й за истинно, порядъчно, добро и дори красиво. Вакханалията на лошия вкус, която демонстрира по най-безсрамен начин доминиращата чалга-субкултура на "масовия човек", е най-голямото постижение на олигархията, която вече има пред себе си един унизен и продължаващ да се самоунизява народ. Именно един деморализиран народ, който и в най-тежки времена му стига да слуша прочувствените песнопения на Азиса и на Ивана, да щрака с пръсти, да пие навяващата душевна меланхолия шльокавица и, разбира се, да замезва с доматки или с кюфтенца. Пошлият чалгашарски "ритъм на живота", на безсмисления пошъл живот на чалга-"културата" замени поривите на сърцето, овладяно от най-чисти духовни и нравствени импулси. Най-излишната стока у нас, както се очаква, е... книгата; но без шльокавица и без Ивана не може!

Всичко това са все външни проявления на една вътрешна морална катастрофа, от която могат да се очакват най-ужасни последици. Стигнахме до положение, при което излиянията на такова доказано търчи-лъжи като бат ви Бойко се оценяват за нещо като "народен вопъл на копнеещата по истината душа", поради което генералът-пожарникар и пазвантин на Т.Живков и на Симеона стана набързо народен трибун на страдащия народ. И то барабар с професора бай ви Вучков, другият интимен изповедник на народната душа. В тази прогизнала от безсмислие атмосфера на аморализъм и чалга-емоции вече всичко е възможно: Сидеров като едното нищо може да бъде обявен за "нов Левски", за нравствен месия и "апостол" от падащите си по шльокавицата негови фенове, Станишев Дмитриевич като едното нищо може да мине и за пич, най-злокобната фигура на българския преход, именно Ахмед-Сава Доган, като едното нищо ще го провъзгласят за "най-успешен български политик" (думи на бат ви Бойко!), а пък лъжльото Гоце Първанов, естествено, няма как да не е "духовен стожер" на нацията и крепител на морала! Аман от простотия - какво друго да възкликне в тази ситуация неизвратеният човек?!

На фона на тази вакханалия на най-перверзния иморализъм няма как десницата, която по начало се базира върху най-светли и хуманни нравствени основания, да не стигне до "ръба на оцеляването" и дори до изчезване. Също така няма как политици примерно като Иван Костов, които си позволяват да говорят каквото мислят и никому не се мазнят, да не станат най-противни, няма как да не бъдат обявени за злодеи, за зли демони и пр. от отдаденото на чалга-митологията мнозинство от нацията. С една дума казано, нравственото падение е повсеместно и тотално и, пълзейки, обхваща подобно на проказа или на раково образувание все по-значими органи на обществения организъм, което вещае най-злокобни резултати. Разбира се, никой не съзнава сериозността на проблема, за който говоря, или, по-скоро, схващат тази сериозност само малцина. Което също е израз и част от самия проблем.

На обществото ни е болезнено необходим нравствен катарзис и очистване. Как може той да бъде предизвикан е известно: иска се все повече хора да пробудят у себе нравствено чувство, т.е. да пробудят позаспалата си човечност. Нужно е да се породят ония най-здрави човешки реакции, които говорят за това, че човек не се е обезчовечил. А именно: от лъжите на лъжеца, когото разпознаваш мигновено, да изпитваш мигновено не друго, а само погнуса. И смело да му заявиш право в очите че е лъжец. А не да му се лезиш като олигофрен, да му се подмазваш, да го обявяваш за пич или за свой кумир, а не да го смяташ за "възвишен". Както, чувам, мнозина били смятали за нравствени образци, представете си, лъжльовците Гоце и дон Бойко! Само естествения, непомръкнал и толкова човечен рефлекс към доброто ще те накара да се отвратиш и от крадеца, "присвояващ" еврофондове. А пък като се отвратиш до дъното на душата си от овладялото те възмущение да изкрещиш публично и то така, че кръвта в жилите на крадците да се смрази от смъртен уплах! И така нататък, знайно е, единствено този е начинът. Иска се да съхраниш живи съвестта си, усета, нравственото чувство. На тази основа ще се появи един ден и така потребната ни обществена непримиримост към "отрицателните явления" в живота ни, които се разрастваха подобно на тумор още в годините на комунизма, та да стигнат логично своя апогей сега, да избият в цялата отвратителност на аморализма си ето сега. Именно в този исторически момент, когато нацията ни се събужда за нов живот, ала нравствената деградация на комунизма е толкова трудно да бъде надмогната и сразена.

Комунизмът имаше за свой главен жизнен модус именно крещящата в отвратителността си аморалност: той възпитаваше хората да крадат, да лъжат, да лицемерят, да мълчат подло и страхливо. Той, комунизмът, обезличи личността, направи нужното да превърне общността в мило приблейнуващо комунално стадо. Ето сега, когато под напора на самия живот тази безнравственост почна да се руши, зейна и изпъкна в цялата си отвратителност този наследен и десетилетия култивиран по най-жесток начин аморализъм на комунизма. И се отвори подобно на незаздравяваща вмирисана рана аморалната същност на по комунистически възпитаваното общество, което в един момент загуби всякакви ценностни и нравствени ориентири и опори.

Това, което преживяваме сега е именно и процес на очистване, та да се излее гнойта и мръсотията и да започне на тази основа един оздравителен процес. Убеден съм, че нравственият поврат към доброто скоро ще започне, нещо повече, започнал е, но всичко засега става някъде дълбоко под повърхността на триумфиращия сега аморализъм. Нужно е време, за да избие отгоре, да стане забележим и до доведе до така нужното ни нравствено възраждане на душите. Иде това време, но за идването му трябва да се работи всекидневно. Разпространението във всекидневието ни на здраво нравствено чувство - именно като видиш някакъв лъжльо, да му кажеш право в очите: ей, лъжльо, стига де, спри се малко, аман от лъжите ти! - е средството за да победим нравствената разруха, в която пребиваваме. Но с която в никакъв случай не трябва да се примиряваме.

(Забележка: Ето поне три статии особено с коментарите към тях, които ми говорят за ужасната нравствена ситуация, в която като общност се намираме: Страстите и бесовете, Бузлуджа 2008, Костовистите са странни животни)

Добави в Svejo