И един съвет: "Нищо българско и родно!"

Уважаеми господин Грънчаров! Не разбирам защо си губите времето, говорейки с тази паплач? За съжаление човек като вас, който иска да говори, който иска да обсъжда, който иска да мисли, трябва да мисли сам и да провежда диалог със самия себе си.

Причината за това недоброкачествено състояние на диалогичната среда е невероятната простотия на българина. Лошото е, че масовият човек не осъзнава собствената си посредственост. Дори по-лошо става, когато този неосъзнат чиляк започва да пише. Обяснете ми, Грънчаров, има ли смисъл да се говори с тези хора? Ще разберат ли нещо от казаното те? Според мен по-скоро човек ще се гмурне в Марианската падина без кислород, отколкото Бай Ганя да разбере операта или политиката, или обществото, или политическата философия.

Смятам, че в човешкия живот има една граница, отвъд която човек не може да се обърне срещу себе си, отвъд която той не може да се осъзнае и опомни. И както вашия любимец Платон търси справедливостта първо в по-малкия човек, за да я намери после и в държавата, така и ние трябва да се попитаме: след като нашия българин е несправедлив, глупав, зъл, страхлив и аморален, как искаме съвкупността му да образува справедлива, мъдра, добра, смела и морална държава?

Господин Грънчаров, не може в главата на хората да звучат напевите на Преслава, Анелия, Азис и т.н., а в държавата България бляскаво да звучат акордите на стария Лудвиг Ван, и неговата glorious ninth.

Няма как българина да чете, тези няколко процента от хората, които четат разбира се, вестник "Труд", "24 часа", някакви клозетни романи, измислените български автори на художествена литература и прочие и прочие парцали, а в държавата България да виреят идеите на Джон Лок и Карл Попър или да се обсъжда последната статия на "Economist". Няма как!

Няма как нашите деца да учат в тези наши училища и университети, чиито имена ме е срам да изрека, а в държавата България да се разхождат хора за завършили Oxford University и Stanford University. Просто не можем да се надскочим толкова бързо, колкото на вас ви се иска. Българинът иска да си яде салатката и да си пие ракията и да си слуша Преслава... може би за още десетки, десетки години. Това е. Тъжно е, гадно е, но това е реалността и всеки който я отрича е неадекватен. Просто няма как такива хора като българите да се управляват от нещо по-различно от Гоце Седефчов, Серга Дмитриевич - Станиша, "философа" Доган ефенди и прочие други тирани.

Ако някои иска да завърша оптимистично и най-после да посоча някакво решение, вместо само да соча грешките в нашата окаяна държава ще кажа следното: ако имате деца, скъпи българи, изпълнете следното, без го мислите или проверявате някъде, защото ако вземете да мислите, както правите сега - нещата не вървят. Та изпълнете следното, о, българи: запрете децата си в стаята, и ги накарайте да четат, обяснете им колко лошо е човек да е мутра или чалга певец, а не обратното. Прекарвайте по-малко време в кръчмата и повече с децата си. Най-важното, българи, не учете децата си на това, което вие знаете, за да не станат като вас. Забранявайте им да правят това, което вие правите, по същата причина.

Понеже не знаете какво да правите с децата си, когато те се появят на бял свят, попитайте някой, който знае и изпълнявайте без да му мислите много. Веднъж, за разнообразие, прочетете книга. Яжте по-малко кренвирши. Яжте по-малко бял ляб. Спортувайте. Не пушете. Пийте мляко, слушайте Бах, дори и насила. Поне веднъж гледайте "Citizen Kane". Kъпете се всеки ден, дори и да ви излиза скъпо. Не си купувайте скъпа кола, а скъпи учебници, но не български. Още един съвет - "Нищо българско и родно!". Просто гледайте какво правят другите българи и правете точно обратното, ще видите, че за нула време нещата ще тръгнат.

Това е, спазвайте правилата, пък ако умрете - поне ще е с достойнство.

P.S. Свободата не е за всеки, тя е най-трудното нещо.

Това писмено обръщение към мен получих днес в един форум. Отвърнах на пламенното слово на този млад човек ето така:

Вижте сега, разбирам патоса ви, но искам, понеже съм по-възрастен, да внеса известна умереност в тълкуването на ставащото. Питате: защо стоя във форуми, защо си губя времето да разговарям с толкова типичните представители на нашето съвременно природонаселение?

Ще ви отвърна така: никой не е съвършен, всеки си има своите кусури, моят е този, че обичам да разговарям с всякакви хора, малко нещо сякаш подражавам на Сократ! :-)

А иначе сред беседващите тук има наистина всякакви хора, има, както подобава, и хора инатливи, и ограничени, и умни, и разумни (същинска рядкост!), има и поклонници на Азиса, на Сидерова, на бат си Бойка, на Ивана, досущ както е и в онова, в голямото общество, на което този форум е само отражение, нещо като копие.

И знаете ли, смятам, че времето ми тук въпреки всичко не е съвсем загубено. Все някакъв ефект има. Вярно е, че човек трябва първом със себе си да разговаря, сиреч да мисли, ала като го прави постоянно както е при мен, в един момент му се иска да каже и на другите какво е измислил. И ето, аз пиша в този форум, пиша също всеки ден и в блога си.

Имаме голяма потребност да разговаряме и то всеки какъвто си е, с кусурите си, с дефектите си, с болестите си; казах, няма съвършени хора. Аз никога не съм претендирал, че моето разбиране е "единствено правилното", аз съм просто търсещ, и в нашите често съвсем безмислени диалози ние тук взаимно се подпомагаме в търсенето на истината. Убедил съм се, че винаги има смисъл да се разговаря и в разговора може да се намери път към съгласието - пък макар и много трудно.

А иначе сте много прав. И аз на моменти мисля точно като вас. В други моменти мисля иначе. Колебая се. Съмнявам се. Продължавам да изследвам и да търся. Такава изглежда е моята съдба...

Добави в Svejo