Как се чупят русофилски рога

В блога на Longanlon заради поста му, наречен За Русия с любов се проведе доста хубава и разгорещена дискусия. Не може да се отрече умението на неговия автор да подхвърля съвсем лековати, повърхностни и неосмислени тези, които след това по тази причина стават повод да се разгорят хубави дискусии. Аз искам тук да ви приведа един откъс от моите спорове по тази тема, а пък всеки, който иска, може да разгледа и цялата дискусия в оня блог. Та ето я крайно лековатата теза на това момче, която ме провокира да се включа в дискусията:

Аз, собствено, така и не мога да се начудя, как толкова много хора не успяват да прозрат очевадната истина, че в голямата международна политика, както е казал поетът, няма вечни приятели, а само вечни интереси. Че няма съдник над държавите, особено по-големите и те фактически не са отговорни пред никого за действията си. Че те са действали и продължават да действат не на базата на някакви морални принципи, защото няма кой да им наложи такива. Че голямата международна политика, както и преди векове, така и сега, е като клетка с гладни плъхове, където всеки се стреми да изяде всеки - икономически, културно, понякога (днес по-рядко отколкото преди, за щастие) и военно.

Че това е едно крайно остаряло разбиране, което момчето, учило история в наш посткомунистически университет с преподаватели цели рояци комунисто-марксисти, е усвоило съвсем безкритично, е очевидно даже. Нямаше как, трябваше да реагирам, все пак живеем в съвсем друг свят; ето, написах следното:

Де да беше така просто всичко, Longanlon-е, да, ама не е: всичко се било определяло от интереси, това е типичен марксизъм-материализъм, който обаче е много далеч от истината за този свят.

Отдавна е доказано, че всичко в човешкия свят се определя от идеи, от ценности - да, ама кой да чете книги, нали всичко си знаем и без да четем?! Така че отношението на българите било към Русия, било към Европа, било към Америка, в недрата си е ценностно подплатено и обусловено. И да говорим че всичко било интереси е най-малкото безнравствено, е цинично: безплатни обеди, драги ми Longanlon-е, има само в комунистическите комуналки, само там дето по начало няма що да се яде, така че е все едно.

Моето разбиране по темата съм го развил достатъчно обосновано ето тук: Какво е Русия за нас, българите? И по тази причина тук няма смисъл да се повтарям…

Добре, ама ето че, таман написал това, сякаш все едно бръкнах в кошер с оси, та русофилите веднага скочиха да налитат за бой с каквото им падне. Вижте там забележителните им коментари, та да се убедите колко струва тая пасмина, заради която толкова сме си патили в историята. Пръв се обади някакъв JFA (забележете, приятелите на Русия са все анонимни!), крайно разядосан от началото на статията ми за нашата загадъчна любов към Русия, където давам пример с руската бруталност спрямо Грузия:

Ангел Грънчаров, чудесно си решил да не се повтаряш щото такива глупости ще е срамно да се повторят „… те наказаха Грузия заради свободолюбието й, заради евроатлантическата й ориентация, заради приятелството й с Америка”. Не мога да разбера как така се обърнаха нещата Грузия нападна първа, а пък тя се оказа сега изведнъж жертвата??? Как стана така що за извратено мислене трябва да имаш за да представиш така нещата направо направихте дори най-безпринципните адвокати да изглеждат като от детската градина. За да напишеш това трябва да си изключително наивен или просто откровенно да лъжеш и манипулираш. приятелството й с Америка защо ми звучат познато тея приказки за приятелство и братство или някои хора манталитета не си менят сменят само братята и приятелите?

Някакъв inaccessibility реагира, пишейки в частност ето това:

... да се плюе в историята, да се принизява ролята на Русия в освобождението (примерно), също не мога да приема. Това е исторически факт - в най-лошия вариант, без военната сила на Русия, България би била част от една мюсюлманска държава.

Няма как, на тия приказки отвърнах твърдо и категорично:

Аз по-скоро бих изтъкнал това, че без Стефан Стамболов и неговата титанична битка с руския империализъм (за запазването на суверенитета на България) до вчера щяхме да се наричаме “Задунайская губерния” на Руско-съветската империя, а пък сега щяхме да сме в същото положение в което се намира Грузия.

Да се мисли, че Русия ни била “освобождавала” някога е връх на подлизурско-продажническото русофилство; Левски затуй е казал “Който ще ни освободи, той ще да ни и пороби…”, ала кой ли го е чул някога и изобщо?!

JFA явно е голям почитател на Путиновия империализъм и, респективно, подобно на проф. Вучков, се бори лъвски срещу американската културна, ценностна и технологична експанзия по света. Колкото и да ви е мъчно, Русия вече е икономическо джудже, тя вече не е неръкотворния СССР, поплачете си малко, та да ви олекне

Забрави само да допълниш това, че там, където е стъпил руски ботуш, векове наред само е смърдяло на непрани руски партенки (Знаеш ли що е партенки? Май не знаеш иначе нямаше да си русофил !), а пък там, където е стъпила някога Америка (в Западна Германия след Втората световна война, в Япония, в Южна Корея!) се е стигало до такива икономически чудесии и до такъв просперитет, каквито бедното ти въображение никога няма да може да си представи.

Ала ок, стой си при смърдящите руски партенки на своя допотопен русофилизъм; само недейте да со опитвате да продавате и България на руснаците, щото тя е и наша, а също и щото тя вече е към Западния свят. Така че напразни са всичките ви усилия, драги ми предатели на българския национален интерес: късно е, пак си проспахте шанса да ни направите Задунайская губерния, България вече е в Европейския съюз!

Тук Longanlon, бързащ да потвърди мнението за себе си, че е крайно повърхностен, възкликна така спонтанно, че човек няма как да не прихне:

“България вече е в Европейския съюз!” Дупе да й е яко…

Но виждате, че аз вече бях турил достатъчно масло в огъня, та да видя каква ще им бъде реакцията. JFA, раздразнен до крайност, нагличко се нахвърли върху мен, казвайки:

Виж сега Ангеле аз си помислих (не знам защо) че може да се води някакъв разумен спор с теб. Ти чете ли това което написах? Защо не ме обориш точка по точка аргументирано или просто си кажи мнението за това което съм написал? Ти започна за разни вмирисани партенки да ме сравняваш с Г-н Вучков, успокой се малко да не получиш някой инфаркт. Малко фанатичен ми се струваш, отде тая омраза? Както и да е само едно те моля обясни ми моля те това което казваш:

“Да се мисли, че Русия ни била “освобождавала” някога е връх на подлизурско-продажническото русофилство”

Не мога да разбера какво точно искаш да кажеш: 1. Че не сме освободени от тях а от някой друг - англичаните например (те винаги са милеели за нашата свобода); 2. Че самички сме се вдигнали и освободили; 3. Че всъщност са ни окупирали. Или може би имаш някакво свое си тълкувание. Просто съм любопитен щото си интересен клиничен случай.

За да налея още масло в огъня, в който се пържи бедната русофилска немислеща душа написах ето това:

JFA, явно успях да те вбеся, щом прибягна до традиционното “ти си клиничен случай”, с което явно ти се изчерпват аргументите.

За да разбереш най-пълно обосновката на моето разбиране, бих те посъветвал да прочетеш книгата ми БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността), която излезе от печат в изд. ИЗТОК-ЗАПАД през октомври миналата година. Там съм показал целите на руския империализъм (тази дума, гледам, най-силно те дразни, та затова я употребявам толкова упорито!). Ти само ми кажи колко министър-председатели в България след “Освобождението” са били или руски подлоги и най-продажни руски мекерета (да изброявам ли?!), или пък директно са си били направо руснаци? Ти нещо да си чул за “Строителите на съвременна България”? А да си я чел? А да си я разбрал?

Та почети малко, и ще поговорим пак. А иначе аз съм си доста спокоен, не се притеснявай, а виж ти може би току-виж си написал прошение до руския консул да накажат “тая пловдивска гад”, дето харесва руския враг Стамболов и мрази руските смръдливи партенки!

На JFA това с руските партенки явно му дойде в повечко, та му трябваше време да се свести малко. В същото време приятелите на Русия правеха каквото им скимне да изтъкват "моралното превъзходство" на матушката си пред... американците. Някой даде за пример в тази насока сръбския случай, та се наложи да напиша това:

Прав си, сърбите никога няма да преживеят повече “величието” си от времето на друже Милошевич, но за сметка на това ще бъдат “най-унизени” като равноправни европейци; то Азия според JFA е много по-горе от Европа, както и Русия ако ни анексира, ще цъфнем и вържем; всякакви чешити има сред нас, българите, а пък продажници за пред “матушката” - с лопата да ги ринеш…

Пръв се съвзе от наглостта ми оня същия inaccessibility, който каза:

Ангел Грънчаров, ако успееш да допуснеш възможността Русия да не беше предприела нищо във връзка с Освобождението, тогава би ти било пределно ясно какво щеше да се случи (и какво не)… Лесно е да се преиначават думите на Левски, още по-лесно е да се сере върху историята. Много лесно и нагло даже. Все пак уточнявам, че коментираме конкретния случай… Иначе делото на Стамболов е безпорно и никой не може да го отрече - България е суверенна държава, която има своя път… И! Още по-гнусно е да се споменава Япония и Южна Корея, когато искаш да издигнеш имиджа на САЩ, за сметка на този на Русия (или на която и да било друга държава)… Най-малкото е твърде несериозно!

Това за Япония и Южна Корея няма как да го разберете, щото собственикът на блога се беше погрижил да изтрие едно мое по-раншно изказване, в което твърдях горе долу следното:

Там, където е стъпил руският ботуш, там векове наред после само мирише на смърдящи руски партенки, там също така става място на всеобщата печал, бедност, унизеност в нищетата. Там, където стъпят американците (Западна Германия и цяла Западна Европа, Япония, Южна Корея) по такива страни започва някакъв невероятно мощен икомомически подем и разцвет, в резултат на което се случват такива чудесии, че тези народи неминуемо стават най-богати, благоденстващи, проспериращи, свободни и демократични...

Това бях написал, което си е самата истина, и не знам защо свободолюбивият блогър му видя сметката, но както и да е. Но се вижда, че срещу истината, както и срещу ръжен, не се рита, затова компанията на русофилите се поукроти. Аз изполвах сгодния случай да сипна още малко масълце в огъня като написах:

Ако Русия не ни беше “освободила” е твърде интересно какво би станало. Ще кажа аз как мисля:

1.) Щяхме да се освободим сами - подобно на това как са се освободили примерно съседите ни, гърците: след две последователни въстания; щяхме да се видим принудени да се освободим сами;

2.) Русия нямаше да ни се меси в работите, нямаше да пъди български князе от престола, нямаше да организира преврати, нямаше да си туря свои министър-председатели, нямаше да има своя пета колона от продажни български русофили; България щеше по начало да си е суверенна европейска страна с достоен, а не с малодушен самоунижаващ се народ, украсил центъра на столицата си все с паметници на руснаци, унижаващи националното ни достойнство; какво означава срещу Парламента на една суверенна държава да се пъчи паметник на чужд цар-завоевател, наречен "Цар Освободител", яхнал кон?!

3.) Нямаше да загубим Македония ако се бяхме освободили по-късно, ала сами; Русия и руската политика винаги са работили за това да няма силна и самостоятелна България на Балканите, винаги са правили нужното България да е разпокъсана, слаба, унизена; смее ли някой русофил да каже нещо за коварната роля на “Освободителката” по времето на най-смелия български акт: Съединението от 1885 г.?! Кой насъска и подскокороса крал Милан да ни удари в гръб?! Вашата Русия, пред която клечите в най-коленопреклонна и унизителна поза!

4.) Щяхме да останем верни на заветите на Левски да се освободим сами, та, завоювайки с кръв свободата си, да я ценим и да не позволяваме на никой да посяга върху нея; нямаше да се унизяваме да наричаме поредния си поробител “матушка-освободителка”.

И така нататък, много ползи бихме имали ако Русия не ламтеше толкова за нашите земи, за разширението на империята си на Юг. Руснаците, да не говорим пък за руските самодръжци, винаги са презирали българите и са били дружки със сърбите и с гърците, настройвайки ги против нас. Ето това едва ли някога ще признаят нашите “русофили”, които винаги са били вдъхновявани в русофилството си най-вече от московско злато, т.е. винаги са били на заплата при руското посолство.

Това мое изказване явно ще предизвика доста дълбоки размисли у така възторжената и нагла компания от хептен немислещи русофили, която беше окупирала дискусията до моята намеса. Ето, давам ви пример, че може ефективно да се трошат даже русофилски рога, които сякаш са най-твърди и нечупливи. Няма да им се даваме я: толкова са ни мачкали, и сега ли ще позволим да ни тормозят?! Не ни стигат Гоце и Дмитриевич, та и те ли?!

Добави в Svejo