След жестоките, но справедливи санкции на Европейския съюз спрямо сегашното правителство страната ни навлезе в нов етап от развитието си. Породи се патова ситуация, от която непременно трябва да се намери изход: компрометираните и вредни за България управници не искат да си идат, а опозицията сякаш не е готова или пък не смее да призове недоволните на щурм срещу прогнилата от корупция мафиотско-олигархична власт.Избирателното тяло или електоратът е обзет от апатия и недоверие както спрямо управляващите, така и спрямо опозицията, което е страшно. Инертността и дезаангажираността на този решаващ фактор в националния живот - ние, гражданите, сме този фактор! - именно поражда патовата ситуация в българската политика, за която споменах. Ала изход трябва да се намери непременно и то съвсем скоро: всеки ден, в който България е управлявана от сегашните тотално компрометирани управници, е чиста загуба за страната и нацията.
Управляващите, след като се дискредитираха по всички линии, след като съсипаха имиджа на България пред Европа и света - вече станахме символ на прогизнала от корупция олигархия и клептокрация (тази гръцка дума означава буквално "власт на крадците"!) - продължават обаче най-нагло да държат властта без да изпитват никакви угризения. Стожер на този крещящ аморализъм в българската политика си остава, разбира се, президентът Георги Първанов, с кличка "Гоце" в Държавна сигурност, подпомаган от агента на ДС "Сава", именно Ахмед Доган. Да се очаква от точно такива доброволно сдаване на властта заради морални скрупули е все едно да се чака от умрял писмо.
Ето защо за да падне изцяло вредното за България правителство се иска тотален натиск, натиск отвсякъде и от всички недоволни - това е аксиома. Ако все още сме демокрация, ако все още имаме сила да противодействаме, трябва да се открие начинът в ранната есен това правителство да бъде свалено от власт, а пък в началото на зимата да си изберем друго, по-кадърно. Друг изход нямаме: чакането нещата да се решат сякаш от само себе си е на гибелта подобно. И ето че идваме до най-важния въпрос: за способността на опозицията да изпълни предназначението си в този най-важен исторически момент. Защото е непростимо България всеки ден да търпи огромни загуби, и то във времена, за идването на които сме мечтали, и то във времена, в които сме в ЕС и би трябвало отдавна вече да берем плодовете, да се ползваме от огромните изгоди, които това членство ни дава. Но които за жалост са пропилени от некадърното, продажно и неевропейско олигархично-мафиотско и проруско правителство.Ситуацията сред политическите сили, които се смятат или биват смятани за опозиционни, е доста сложна. Това са преди всичко т.н. "традиционни десни партии", именно СДС и ДСБ, т.е. двете останки от старото реформаторско СДС, което промени облика на България, проведе крайно тежките реформи и по този начин даде най-мощен тласък на нейната европейска и прозападна перспектива. На второ място тук е партията ГЕРБ на Бойко Борисов, отцепник от Симеоновото движение и бивш полицейски генерал, изведнъж осъзнал се като десен. Тази негова партия е доста шарена като състав и като настроения, поради което мнозина съвсем й нямат доверие що се касае до прокламираните ценности, които уж обединявали тия хора. Трябва да се признае не без основание, че ГЕРБ може да бъде подозирана като резервен ешалон, който в крайна сметка пак да гарантира интересите на същата тази олигархия, която управлява и сега; накратко казано, доста хора убедено смятат, че това е една мутренска партия. Накрая сред опозиционните сили също се числи и партията "Атака", която демонстрира крайна външна непримиримост спрямо сегашното правителство, спрямо правителството на Гоце и Доган, но пък за сметка на това мнозина не й вярват по причина на това, че лидерът Сидеров й е в крайно топли отношения както с мутренските кръгове (бившата "Мултигруп" и "Овъргаз", където е бил служител), така и с руското посолство; а някои пък направо смятат, че тази партия е финансирана от Русия за да провежда интгересите й под една "православно-националистическа" маска.
Очертах трите центъра на опозицията заедно с ония източници на недоверие сред тях, които сякаш стопират самата възможност за доверие и единодействие помежду им. Но какво да се прави, това са даденостите и от тях трябва да се изхожда. Поръчковите олигархични медии най-щедро провъзгласиха своя герой Бойко Борисов за "спасител на нацията", възведоха го в сан на "народен герой" от приказките, което като медиен прийом няма как да не понамерисва на най-долнопробно менте. По тази именно причина поръчковите социолози пък вещаят победа на едни избори за народния генерал Борисов, като в един момент се усетиха, че едва ли някой още им вярва и затова понамалиха процентите електорална подкрепа за гербовашката партия. И ето че се оказа, че за зла участ Бойко Борисов няма да може да управлява сам, напротив, че за да има правителствено мнозинство, трябва да се коалира с тия, дето не може да ги гледа, трябва да се коалира с Костов и със СДС. (Трябва да се отбележи, че този рефлекс на генерала явно е обусловен от обстоятелството, че когато се е основавало в ония далечни години СДС Бойко Борисов е предпочел да се раздели с професията си, но нежели с партията си, именно с БКП! А пък по-късно си и стана бодигард на вожда Тодор Живков!)Ситуацията, която мислещият и загрижен гражданин няма как да не види и осъзнае, е крайно тежка. Ако Бойко Борисов и традиционните десни - впрочем, и ГЕРБ беше официално призната за дясна от Европейската народна партия, но това признание едва ли е ценностна индулгенция: то тепърва трябва да се заслужи - не намерят път за преодоляване на търканията, за изработване на управленска алтернатива, ако не поведат съвместна битка за спечелване на едни предсрочни избори, за създаване на следизборна коалиция, имаща мнозинство и поемане на властта, то последиците за страната ще бъдат непредвидими и, смея да твърдя, ужасни. Защото тогава ще дойде ерата на нескончаеми пазарлъци в Парламента за създаване на една от друга по-невъзможни коалиции, за купуване с парични знаци на депутатски съвести, за тотално додескредитирване на демокрацията, което пък ще открие пътя към авторитаризъм от типа на путиновия. Самият Бойко Борисов по едно време подхвърли, че е възможна дори "голяма коалиция" между ГЕРБ и БСП, подобна, както каза той, на германския вариант на "ляво-дясно управление". Ала в един момент като че ли се усети какво казва - той често казва едно, а пък на другия ден твърди точно обратното - но не си взе думите назад, а просто се впусна да описва още по-гротескни варианти. Сега, чини ми се, е кандисал да твърди, че по никакъв начин нямало било да се коалира с БСП и ДПС, но в същото време е в доста топли отношения с техния тартор Гоце Първанов, което хвърля в смут даже и собствените му привърженици. Наскоро искаше да се коалира само с "Атака", която оцени като "реална сила", понеже явно се подведе да приеме за истина подхвърлянията на "морално чисти" социолози от типа на Андрей Райчев, именно че СДС и ДСБ нямало било да влязат в следващия Парламент. Основание за това им дава, предполагам, факта, че ДСБ и СДС поотделно не минаха 4% бариера на изборите за европейски депутати, пък и не показаха сила на президентските по-рано; но парламентарните избори са съвсем друго нещо и няма как да не предизвикат по-голяма мобилизация на електората, което означава, че ДСБ и СДС непременно ще влязат в Парламента, а заедно могат да имат и повече от 15%. Което означава, че ще придобият възлово положение за следващото управление на страната.
Поради което в крайна сметка тия дни Бойко Борисов почна да твърди, че щял било да се коалира само с партиите от ЕНП, сиреч само с ДСБ и СДС, което пък вкара в шок Волен Сидеров. Абе аз неслучайно рекох, че ситуацията сякаш е патова, но това не означава, че можем да си позволим лукса да не търсим изход от нея. Имам чувството, че политическият покер се разгаря, и при това залогът е огромен: България.
И ето че в лятната жега се почнаха дълги консултации между политически сили, официално признати за десни, а именно ДСБ и ГЕРБ, а пък скоро, надявам се, към тия преговори ще се присъедини и затъналия в ужасна лидерска криза СДС. Пропуснах да отбележа, че в Парламента отцепниците от Симеоновата партия, които довчера подкрепяха правителството, сега също ненадейно се осъзнаха като опозиция, ала тях можем да отпишем от сметките поради крещящия даже за българските представи морален дефицит: никой няма да иска да се съюзява с такива, защото те ще го завлекат в гибелта. И сега ето че всички, и анализатори, и политици, почнаха да размишляват къде се крие чудодейното средство десницата да се обедини, та да е годна скоро да поеме отговорностите по управлението на страната. Да поразсъждаваме в тази насока малко и ние.
Аз тия дни прочетох две интересни публикации в тази насока: на заместниците на Костов, именно на икономиста Д.Бъчваров (в последния брой на в. "Седем") и на Даниел Митов (интервюто му може да се прочете тук). В интервютата си те представят доста силни аргументи в подкрепа на тезата, че трябва да се загърбят всички различия и спорове между десните в името на една наистина по-голяма цел: спасяване на България. Ето в тази насока възловия момент от интервюто на Д.Митов:
Въпрос: Какви са според най-важните приоритети и цели, които могат да обединят десните партии, и най-вече тези от ЕНП, преди изборите?
Отговор: БСП и Ахмед Доган да бъдат изхвърлени от властта. Както и техните сателити, каквито се опитват да създадат. Да бъде потърсена съдебна отговорност за престъпленията им. Да бъдат повдигнати дела и да бъде конфискувано имущество, от което нищо не може да бъде доказано като произход. Да се върне доверието на Европейския съюз към България. Най-накрая да почувстваме ползите от членството. Да формулираме следващата цел пред България, а не да вегетираме в това ляво блато.
Аз лично съм склонен да приема такъв проект въпреки всички други противни основания. Разбира се, нужни са компромиси и от двете (трите) страни. За да има обаче една издръжлива коалиционна спойка, която да може да издържи коварните изпитания на властта, трябва да бъдат решени ред нелеки проблеми. Трябва много да се преговаря, като в преговорите трябва да се избегне възможността за пълен разрив, а стъпка по стъпка да се изглаждат различията. За ГЕРБ според мен резултатът от тези преговори с традиционните десни ще изиграе ролята на тест или лакмус за това доколко претенциите на тази партия за дясна ориентираност са реалистични и основателни. Ако ГЕРБ не съумее да се договори пунктуално за принципите на бъдещото управление, това ще означава, че нейният лидер всъщност работи за съвсем други, задкулисни цели. Ако това стане, ще се окаже, че само традиционните десни са реална опозиция, ГЕРБ ще си остане най-кухо менте. Така че в тия преговори е заложено много: картите са раздадени, залозите са ясни, започва надцакване, при което ако някой хитрува и лъже прекалено, може и да се издъни докрай. А може и да се пропилее целият залог. Залогът в този момент е прекалено голям: България.
Д.Бъчваров дава за пример как по време на войната Чърчил, най-яростен антикомунист, и Рузвелт, демократ до мозъка на костите си, са успели да се договорят с кръволока, с комунистическия сатрап Сталин в името на една голяма цел: освобождаването на Европа от национал-социалистическото зло. В политика изглежда често се налага да се вземат крайно отговорни решения, при което "чисти варианти" сякаш съвсем няма: тя е изкуство на компромиса и на приемането на реалните възможности. Политиката е нещо крайно прагматично, тя не е сфера на идеалните неща, на нравствената чистота и на светлия възвишен алтруизъм - това последното са глупости специално що се касае до политическия живот. Политиката, казват, е мръсно занимание. В някакъв смисъл са прави. Но след като у нас специално се оказа, че заради тази мръсотия мнозинството от гражданите вече изцяло са отвратени и изпитват само погнуса, то явно се налага да не се залага прекалено на такива извинения. Защото погнусеният електорат иска поне малко чистота за да повярва някому. Невярващите в нищо и нямащите доверие никому граждани са електоралната база, която неминуемо поражда авторитаризъм и тирания. Ние сме се подхлъзнали и пропаднахме в едно такова тресавище, сега е време с нокти и зъби да драпаме, та да се върнем назад, да стъпим на твърдото и да поемем по верния път.
Ще завърша с онова, което лично мен може да ме убеди, та да подкрепя едно управление на Бойко Борисов и Иван Костов (плюс лидера на СДС, който и да е той). В миналото често на нас, демократично настроените граждани, ни се е налагаше да подкрепяме заради идеята и каузата недотам чисти в морално отношение политици, които в крайна сметка направиха нужното за да закопят тогавашното СДС. Гласували сме с отвращение прекалено често и дори постоянно, както каза Иван Костов. За кой ли не сме гласували по този начин. Май почти винаги до този момент все така сме си гласували. Е, аз за Беронов не съм гласувал с отвращение, но това са наистина редки случаи. Ето че сега има нещо, което обаче прави ситуацията по-изчистена дори в морално отношение. И на мен лично това ми звучи доста убедително.
Аз Бойко Борисов не мога да го понасям, не крия това. Но аз имам доверие на Иван Костов и ще гласувам за него. Други хора, предполагам, не могат да понасят Иван Костов, но си обичат Бойко Борисов, нека да го подкрепят, това е нормално; аз обаче не мога да го подкрепя. Някои пък, предполагам, ще подкрепят СДС, това си е тяхно право. Ако тия три партии направят предизборна коалиция, която да излезе с общи листи, това е самоубийствено: аз тогава няма да гласувам за нея. Тогава за никой няма да гласувам и тогава изходът и за мен ще е същият, който направиха вече милион и половина или два милиона най-достойни българи: с торбичката ще замина за чужбина, та да бягам по-далеч от тази нашенска гнус. Но ако след изборите се прави правителствено мнозинство и се подпише споразумение за общо управление и неговите принципи, това мен ме задоволява: аз ще зная, че моят глас е зачетен, че моят интерес ще бъде защитен от Костов и от неговите хора. Ето това е чист и съвсем демократичен вариант.
В този смисъл аз писах навремето, че разпадането на СДС на съставките му не е лошо: всеки да има за кой да гласува, защото иначе в безпринципните предизборни конгломерати съставките им се неутрализират взаимно и напълно. Повече, пък макар и по-малки партии в момента сякаш е по-добрия вариант: само така може да се спечели донякъде обезверения електорат. Повече възможности за избор имаме, това изглежда е спасителното. Пък всеки да избира каквото му харесва според личността и ценностите си. Е, когато българската демокрация узрее достатъчно - а това ще стане когато в съзнанията на хората изкристализира и вземе връх представата за техните действителни и коренни интереси - тогава ще се върнем към традиционния двуполюсен модел. Тогава ще бъдат изритани от политиката ментетата, дето цъфтят сега. Но за да стане това се иска време. Налага се да преживеем един процес на културна дестилация и на ценностен растеж, без който демокрацията ни ще си остане формална и мнима.
Ето така оценявам ситуацията: иска се единодействие при запазване на идентичността. Иска се следизборно коалиране на основата на общи принципи. Потребна е алтернативна програма за управление и за възвръщане самочувствието на нацията. За да се постигне това са жизнено необходими доста компромиси. От сектанска непримиримост и от претенции за богоизбраност нямаме нужда вече. Това не значи да се загърбват или забравят различията, но акцентът не бива да е върху тях. Аз примерно мога да преживея отблъскващото ме високомерие на Б.Борисов стига той да не плюе по ДСБ и Костов дето седне и дето стане. Да си контролира езика поне малко. Същото се иска и от хората от ДСБ. Да си назначи пиар-съветници най-после тоя Бойко Борисов, щом сам не може да си контролира езика.
Няма съвършени хора. За политиците това важи в още по-голяма степен. С всичките си кусури и с балкански табиети десните ни политици трябва да си взаимодействат на една по-културна и европейска основа, та да обединят силите си за свършването на онази неотложна работа, която ще донесе просперитета на съвременна европейска България. За тази голяма цел са достойни всякакви средства. Ако десните ни политици покажат, че умеят да работят заедно и упорито за изваждането на страната от мъртвилото на лявото мафиотско управление, то само тогава те и ще получат нашето доверие.
И ето че в лятната жега се почнаха дълги консултации между политически сили, официално признати за десни, а именно ДСБ и ГЕРБ, а пък скоро, надявам се, към тия преговори ще се присъедини и затъналия в ужасна лидерска криза СДС. Пропуснах да отбележа, че в Парламента отцепниците от Симеоновата партия, които довчера подкрепяха правителството, сега също ненадейно се осъзнаха като опозиция, ала тях можем да отпишем от сметките поради крещящия даже за българските представи морален дефицит: никой няма да иска да се съюзява с такива, защото те ще го завлекат в гибелта. И сега ето че всички, и анализатори, и политици, почнаха да размишляват къде се крие чудодейното средство десницата да се обедини, та да е годна скоро да поеме отговорностите по управлението на страната. Да поразсъждаваме в тази насока малко и ние.Аз тия дни прочетох две интересни публикации в тази насока: на заместниците на Костов, именно на икономиста Д.Бъчваров (в последния брой на в. "Седем") и на Даниел Митов (интервюто му може да се прочете тук). В интервютата си те представят доста силни аргументи в подкрепа на тезата, че трябва да се загърбят всички различия и спорове между десните в името на една наистина по-голяма цел: спасяване на България. Ето в тази насока възловия момент от интервюто на Д.Митов:
Въпрос: Какви са според най-важните приоритети и цели, които могат да обединят десните партии, и най-вече тези от ЕНП, преди изборите?
Отговор: БСП и Ахмед Доган да бъдат изхвърлени от властта. Както и техните сателити, каквито се опитват да създадат. Да бъде потърсена съдебна отговорност за престъпленията им. Да бъдат повдигнати дела и да бъде конфискувано имущество, от което нищо не може да бъде доказано като произход. Да се върне доверието на Европейския съюз към България. Най-накрая да почувстваме ползите от членството. Да формулираме следващата цел пред България, а не да вегетираме в това ляво блато.
Аз лично съм склонен да приема такъв проект въпреки всички други противни основания. Разбира се, нужни са компромиси и от двете (трите) страни. За да има обаче една издръжлива коалиционна спойка, която да може да издържи коварните изпитания на властта, трябва да бъдат решени ред нелеки проблеми. Трябва много да се преговаря, като в преговорите трябва да се избегне възможността за пълен разрив, а стъпка по стъпка да се изглаждат различията. За ГЕРБ според мен резултатът от тези преговори с традиционните десни ще изиграе ролята на тест или лакмус за това доколко претенциите на тази партия за дясна ориентираност са реалистични и основателни. Ако ГЕРБ не съумее да се договори пунктуално за принципите на бъдещото управление, това ще означава, че нейният лидер всъщност работи за съвсем други, задкулисни цели. Ако това стане, ще се окаже, че само традиционните десни са реална опозиция, ГЕРБ ще си остане най-кухо менте. Така че в тия преговори е заложено много: картите са раздадени, залозите са ясни, започва надцакване, при което ако някой хитрува и лъже прекалено, може и да се издъни докрай. А може и да се пропилее целият залог. Залогът в този момент е прекалено голям: България.
Д.Бъчваров дава за пример как по време на войната Чърчил, най-яростен антикомунист, и Рузвелт, демократ до мозъка на костите си, са успели да се договорят с кръволока, с комунистическия сатрап Сталин в името на една голяма цел: освобождаването на Европа от национал-социалистическото зло. В политика изглежда често се налага да се вземат крайно отговорни решения, при което "чисти варианти" сякаш съвсем няма: тя е изкуство на компромиса и на приемането на реалните възможности. Политиката е нещо крайно прагматично, тя не е сфера на идеалните неща, на нравствената чистота и на светлия възвишен алтруизъм - това последното са глупости специално що се касае до политическия живот. Политиката, казват, е мръсно занимание. В някакъв смисъл са прави. Но след като у нас специално се оказа, че заради тази мръсотия мнозинството от гражданите вече изцяло са отвратени и изпитват само погнуса, то явно се налага да не се залага прекалено на такива извинения. Защото погнусеният електорат иска поне малко чистота за да повярва някому. Невярващите в нищо и нямащите доверие никому граждани са електоралната база, която неминуемо поражда авторитаризъм и тирания. Ние сме се подхлъзнали и пропаднахме в едно такова тресавище, сега е време с нокти и зъби да драпаме, та да се върнем назад, да стъпим на твърдото и да поемем по верния път.Ще завърша с онова, което лично мен може да ме убеди, та да подкрепя едно управление на Бойко Борисов и Иван Костов (плюс лидера на СДС, който и да е той). В миналото често на нас, демократично настроените граждани, ни се е налагаше да подкрепяме заради идеята и каузата недотам чисти в морално отношение политици, които в крайна сметка направиха нужното за да закопят тогавашното СДС. Гласували сме с отвращение прекалено често и дори постоянно, както каза Иван Костов. За кой ли не сме гласували по този начин. Май почти винаги до този момент все така сме си гласували. Е, аз за Беронов не съм гласувал с отвращение, но това са наистина редки случаи. Ето че сега има нещо, което обаче прави ситуацията по-изчистена дори в морално отношение. И на мен лично това ми звучи доста убедително.
Аз Бойко Борисов не мога да го понасям, не крия това. Но аз имам доверие на Иван Костов и ще гласувам за него. Други хора, предполагам, не могат да понасят Иван Костов, но си обичат Бойко Борисов, нека да го подкрепят, това е нормално; аз обаче не мога да го подкрепя. Някои пък, предполагам, ще подкрепят СДС, това си е тяхно право. Ако тия три партии направят предизборна коалиция, която да излезе с общи листи, това е самоубийствено: аз тогава няма да гласувам за нея. Тогава за никой няма да гласувам и тогава изходът и за мен ще е същият, който направиха вече милион и половина или два милиона най-достойни българи: с торбичката ще замина за чужбина, та да бягам по-далеч от тази нашенска гнус. Но ако след изборите се прави правителствено мнозинство и се подпише споразумение за общо управление и неговите принципи, това мен ме задоволява: аз ще зная, че моят глас е зачетен, че моят интерес ще бъде защитен от Костов и от неговите хора. Ето това е чист и съвсем демократичен вариант.
В този смисъл аз писах навремето, че разпадането на СДС на съставките му не е лошо: всеки да има за кой да гласува, защото иначе в безпринципните предизборни конгломерати съставките им се неутрализират взаимно и напълно. Повече, пък макар и по-малки партии в момента сякаш е по-добрия вариант: само така може да се спечели донякъде обезверения електорат. Повече възможности за избор имаме, това изглежда е спасителното. Пък всеки да избира каквото му харесва според личността и ценностите си. Е, когато българската демокрация узрее достатъчно - а това ще стане когато в съзнанията на хората изкристализира и вземе връх представата за техните действителни и коренни интереси - тогава ще се върнем към традиционния двуполюсен модел. Тогава ще бъдат изритани от политиката ментетата, дето цъфтят сега. Но за да стане това се иска време. Налага се да преживеем един процес на културна дестилация и на ценностен растеж, без който демокрацията ни ще си остане формална и мнима.Ето така оценявам ситуацията: иска се единодействие при запазване на идентичността. Иска се следизборно коалиране на основата на общи принципи. Потребна е алтернативна програма за управление и за възвръщане самочувствието на нацията. За да се постигне това са жизнено необходими доста компромиси. От сектанска непримиримост и от претенции за богоизбраност нямаме нужда вече. Това не значи да се загърбват или забравят различията, но акцентът не бива да е върху тях. Аз примерно мога да преживея отблъскващото ме високомерие на Б.Борисов стига той да не плюе по ДСБ и Костов дето седне и дето стане. Да си контролира езика поне малко. Същото се иска и от хората от ДСБ. Да си назначи пиар-съветници най-после тоя Бойко Борисов, щом сам не може да си контролира езика.
Няма съвършени хора. За политиците това важи в още по-голяма степен. С всичките си кусури и с балкански табиети десните ни политици трябва да си взаимодействат на една по-културна и европейска основа, та да обединят силите си за свършването на онази неотложна работа, която ще донесе просперитета на съвременна европейска България. За тази голяма цел са достойни всякакви средства. Ако десните ни политици покажат, че умеят да работят заедно и упорито за изваждането на страната от мъртвилото на лявото мафиотско управление, то само тогава те и ще получат нашето доверие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар