Идеен конфликт, показващ пълна ценностна несъвместимост

Прочетох един текст, написан от млад човек, при това учител. Текстът силно ме впечатли и затова го публикувам в блога си. Който иска да се запознае с целия дебат, нека да го прочете ето тук. А ето сега и самия текст:

Бих искал най-смирено да попитам многоуважавания господин Бояджиев: защо именно смята, че аз, младия учител, съм последица от "разрушителната двайсетгодишна дейност на управляващата глутница "демократи"? Не трябва ли, вие, който сте по-голям, по-мъдър, по-справедлив от нас, младите, да се опитвате да ни поощрявате, вместо да ни критикувате, базирайки се на нещо имагинерно.

Сега искам да изясня веднъж за винаги, какво стои в основата на вашите проблеми, господин Бояджиев, и как са се формирали те. Четете внимателно следующето и извикайте стенописец, за да го пренесе върху стените у вас.

Принуден съм да почна от самото начало за да предотвратя появата на недоразумения.

България, къде с чужда, къде със своя собствена помощ се освободила от турско робство. Годината била 1878 и крехката тогава нация поела с малки, но сигурни стъпчици към своето облагородяване. Много кръв била пролята, както на бойните, така и на всички останали полета. След около шейсет години упорит труд, резултатите били налице. Българското общество формирало някаква що годе сносна интелигенция, съставена от млади хора, хора които имали мъдрост, кураж, справедливост и добродетелност да се нарекат европейци.

Но, както често се случва, тъкмо когато България взела да става нормална и силна държава, светът влязъл в депресия. Какво да се прави, общества, цивилизации - ebb and flow. Усетили тези размирни времена и подушвайки плячката, от дупките си излезли Сталин и Хитлер. И след шест годишни въоражени препирни единият загинал, а другият оцелял. Затова били и двама, ако случайно единият не успее.

Така в България дошъл комунизмът. "А?" - казали комунистите, - "Какви са тези тука?" - и посочили младите и напредничави хора. "Това са нашите деца." - отвърнал един овчар, "Ние ги изпратихме да учат на Запад." Комунистите викнали - "А-а-а на нас такива не ни трябват, ние си имаме учен - Ленин!" - и избили до крак интелигенцията. Останали само овчарите и някой и друг укрил се в миша дупка учен.

Комунистите обаче тръгнали на лов, не само за останалите недоубити, но и за новородените младежи, които все още носели заряда на бащите си. Тези, които комунистите преценили, че трябва да останат живи, били превърнали в ТКЗСари и свиневъди. Комунистите учредили и образователна система, но не с цел да обучават някой в нея, а да изпробват на практика болните теории на техния другар Ленин. И така било за четиридесет и пет години. Несправедливите, недобродетелни, жестоки и глупави тирани били комунистите, те убивали умните български хора в Белене и Ловеч, затваряли ги, измъчвали ги, без съд и присъда. Идеологизираните училища продължавали да учат на грешни неща останалите.

През 1989 година обаче, развиващият се с космическа скорост свят до такава степен започнал да влияе на България, че хората се опомнили, вдигнали се и свалили режима. Ех, този останъл свят, за кой ли път ни спасява! И така България пак започнала, малко по малко да се отърсва от товара, който носела през последните години. Но за разлика от комунистите, сегашните хора не могли да избият лумпенизираната маса, която и до ден днешен гласува за БСП, просто съвеста им не го позволявала.

И така номенклатурната комунистическа върхушка продължила да се разпорежда до голяма степен с държавата България. Е, сега не можела да ги убива, но пък можела да организира мафия, чрез която все пак да се развива някаква дейност. И вместо новите млади хора да тръгнат необезпокоявани по светлия път на развитието, те били спирани от останалите, грешно научени комунистически рожби. Все пак, децата се раждали в семействата на комунистическите рожби, раждали се в държавата управлявана от червената мафия - нямало къде да избягат. Между другото се раждали и умни деца, не поради някаква заслуга на комунистическите родители, а просто така - случайно.

Но сега, когато нямало кой да ги убива, родителите се чудили какво да ги правят, защото не били учили как да ограмотяват умни деца. И от нямане на къде започнали да им казват: "Е-е-х, деца, деца, колко хубаво беше по Живково време да знайте. Рай, реки от мед и масло. А сега - нищо не става, затвориха фабриките, всичко западна". "Пазарна икономика - слабите отпадат" - отвърнали децата. "Вие сте слаби, нищо не става от вас! Ние как строяхме на времето комунизъма!" - продължавали да негодуват родителите. А мумийните останки от комунистически учени, защото режима прозвел и такива, когато видели някое по-прозорливо от останалите дете веднага го смъмряли: "Ей, недоносче, ти си последица от разрушителната двайсетгодишна дейност на управляващата глутница "демократи".

Аз съм дете бе, драги ми Бояджиев, дай ми да стъпя на раменете ти, ако имаш такива, дай ми да стъпя на врата ти, ако имаш такъв, така ще видя по-надалеч, пък и на тебе ще ти кажа какво съм видял. Недей да се мъчиш ти да стъпваш с потните си комунистически партенки върху нежната ми снага, не каляй бъдещето си, защото аз съм и твой наследник, по принуда, разбира се.

Прочети блога на твоя приятел Ангел Грънчаров. Там пише за Сократ, който умрял с достойнство. Поучи се от него, Бояджиев, и по-добре умри с достойнство, отколкото да продължаваш да агонизираш, опитвайки се да заразиш останалите около теб. Все пак, колкото и да е иронично, избора ти не е от значение за нас, защото ние - младите, или поне някои от нас, се имунизирахме до 2100 година. Изборът ти е от значение за теб самия.

Добави в Svejo