Дойде отново времето на най-грозното политическо шикалкавене

Темата за единодействието на десните за катурване от власт на корумпираната до крайна степен сегашна власт, а след това и за спечелване на едни предсрочни избори и също за съвместно ефективно управление на България, та именно тази най-актуална и важна тема неизбежно все повече ще става централна за анализаторите и коментаторите. Обособиха се вече различните гледни точки и тенденции, между които се водят престрелки с променлив по интензивност огън, подклаждани най-вече от все по-настойчиви опити за демонстриране на проницателност, принципност, морал, остроумие и дори държавническо визионерство. Защото пак дойдохме до смутни времена, в които мнозина видяха шанс да се покатерят на политическия Олимп, като за целта, естествено, нямат никакви морални задръжки или скрупули. Пък и само да уловят някоя и друга риба в мътната вода стига на ония, които нямат някакъв особен потенциал.

Аз вече писах по тази тема и си казах разбирането: Дясната алтернатива: коя е печелившата предизборна стратегия?. Разбира се, понеже нямам политически претенции и съм абсолютно необвързан с никоя групировка, на позицията ми не беше обърнато никакво внимание, което съвсем си е в реда на нещата. В същото време по-амбициозни играчи запретнаха ръкави всекидневно да ръсят съвети, да демонстрират загриженост, да пишат "фундаментални" и "стратегически" концепции, като целта е една: белким някой от големите играчи в българската политика забележи рвението им, та с оглед на приближаващата власт и те да получат някой пост, депутатско местенце или поне, ако не друго, некоя службица. Мирисът на скорошната властчица разпалва тия апетити, които стават все по-силни и завладяващи - до степента на най-пошла кариеристична маниакалност.

Най-активен, разбира се, е "апостолът на идеологическата девственост" Явор Дачков, който във всеки брой на вестника си ("Гласове") дава думата на всякакви, дори на най-презрени противници-предатели на Костов, най-усърдно и на воля плюещи оня, благодарение на който изобщо знаем за тях, на който до вчера се кланяха доземи, но който сега са готови да предадат без замисляне: понеже битката за местенца в листата е пределно жестока. Това е единият лагер на "твърди" и "принципни" противници на линията на сближение между ГЕРБ и ДСБ, наченки на която наблюдаваме напоследък.

Претенциите на тези хора за принципност, за идеологическа чистота, за някакво нравствено превъзходство, разбира се, са напълно безпочвени, понеже е крайно нечистоплътно в морално отношение и също така е твърде подло да забиваш нож в гърба на доскорошните си политически приятели. Та това е лагерът на "антикостовистите", които до вчера бяха най-заклети "костовисти", а пък тяхното сегашно рвение се дължи най-вече на грозните им предчувствия, че Костов няма да ги включи в листите, поради което се налага спешно да си търсят нов господар. Към тази група принадлежат също депутатите д-р Н.Михайлов, Н.Димов и неколцина други.

От друга страна е твърде активна и групичката на ония, които досега не са били в никакви листи, но страшно много им се иска да попаднат там. Понеже се разбра, че трудно могат да се уредят в листата на бат Бойко, който, впрочем, уреди доста "прибежчици", ала напливът явно е прекомерно голям, хората от тази група станаха невероятни еквилибристи. Като целта на рвението им, естествено, е да ги забележат - та да ги турят на някое място в някоя листа, по възможност по-напред.

Имам чувството, че и един блогър с политически претенции (или по-скоро млад надежден политик с блогърски амбиции), именно Радан Кънев, взе да се оформя като олицетворение на тази тенденция. От него всеки ден почти можем да прочетем по една поне фундаментална статия все по тия въпроси я в блога му, я в някой вестник, дори и при Явор Дачков. Което именно и показва моралното родство на тия два лагера, приличащи си като две капки вода най-вече заради съвсем безпочвените си морални претенции. Което прави недотам добро впечатление на усещащата и мислещата част от публиката - понеже очебийно си личи, че примерно този Р.Кънев няма какво особено или ново да ни каже. Ала явно главното за него е крайно много да се шуми около особата му с оглед да стане нещо като "лидер" - та белким го забележат за листите: "Плющенето на бързите езици", Но... чия алтернатива? и пр. Впрочем, това "чия алтернатива", наблягането на този иначе маловажен момент лично на мен ми показва най-дълбинния импулсец, който ръководи такива хора: важното за тях е да определят "най-правилното място", на което да удрят своите теманета и поклони...

И така, едната група, тази на Дачков, е жестоко обидена на Костов, че я подмина навремето при съставянето на листите, и по тази причина сега му отмъщава, а другата група пък, състояща се от надеждни кариеристи, се бори за място на политическия небосклон от звезди; общото, както казах, между двете е все еднаквия "духовен" импулсец, който ги обединява. Интересното е, че втората група най-внимателно мери приказките си по отношение на Костов, най-често гледа да не споменава името му, та да изглежда с по-свеж и съедобен вид. От друга страна обаче й се налага да мълчи също така и за бат Бойко, а пък същевременно с половин уста, ей-така, като за пиперец, отправя някакви претенции било към едните, било към другите. Целта е явно да се харесат и на тия, и на ония, и на този, и на онзи лагер, щото не се знае коя линия ще надделее. Т.е. стратегията им е точно като теорията на бай Ганя, изповядана в онази прочута сценка в кръчмата, дето се изясняват политическите симпатии на нашия пръв народен политически герой. Абе хич не им е леко на нашите радан-къневци и явордачковци, щото и сама по себе си ситуацията е крайно заплетена и шибана, та човеците с по-прагматични интереси съвсем не знаят как да реагират, кому да се кланят и как да угодят хем на едните, хем на другите.

Аз много съм писал точно за тия вътрешни, психологически, нравствени и личностни фактори в политиката, на които комай никой от анализаторите не обръща внимание; макар че с половин уста всички сякаш признават, че тук именно е "закопано кучето" относно тоталната криза на младата българска демокрация. И две книги издадох все по тази основна моя тема, имам предвид последните ми книги БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Като наблягам, понякога и доста жестоко, върху тия неща, върху личностния и нравствен компонент, и като се старая да изобличавам тази подличка балканско-посткомунистическа психология, зад която се крие най-ужасна девалвация на самата ценностност, аз се мъча по някакъв начин да повлияя за изчистването и освобождаването от заблуди барем на съзнанията на "публиката", на нас, на обикновените граждани. Т.е. на тия, които нямаме политически амбиции, но от които зависи всичко: понеже сме и избиратели. И понеже сме електоратец, по тази причина на всички играчи на политическата арена им се налага да ни се мазнят и да ни се подмазват, особено в предизборни периоди като сегашния. Разбира се, по тази причина, понеже не прощавам никому, съм станал и ненавистен на всички. Ала се утешавам с това, че поне не изневерявам на истината и на доброто; макар че, съзнавам и това, съм взел да приличам на оня прочут рицар на печалния образ; щото, знайно е, у нас си действа пословицата "Кучетата си лаят, ала керванът си върви".

Правя тия неща, т.е. пиша за това, за което никой не пише най-вече защото ние самите, с мълчанието си и с апатията си, доведохме нещата дотук, до ужасната деморализация в политическия ни живот. Защото години наред мълчахме и не смеехме нищо да кажем когато разни навлеци и наглеци се самообявяваха за "народни трибуни" и за "свещени крави", когато ни учеха на морал най-продажни, безскрупулни и подкупни шарлатани, които ние пращахме в парламента, а пък после проклинахме когато ни предаваха, продаваха или ни забиваха ножа.

Ето затова, за да не се случват занапред такива неща, трябва овреме да се казва всичко, цялата истина, и то право в очите, без никакви заобикалки, без мънкане и без стремежи да създаваш "добро впечатление" или да се харесваш някому. Разбира се, че по нашите географски региони ония, които са верни единствено на истината и не прощават грозното политическото шикалкавене, са ненавистни на всички. Но това е цена, която заради доброто на страната и на демокрацията ни трябва да бъде платена на драго сърце.

Добави в Svejo