Бог да ни е на помощ ако си замълчим и този път!

Разбрах тази сутрин от някои места в родния интернет (примерно: Ти къде ще бъдеш? и от коментарите към Свободното слово си вдига чуковете, окървавено от чуковете на цензурата) следната информация:

Колегите на пребития Огнян Стефанов от Frognews.bg организират мълчаливо присъствие на журналисти пред МВР на 25 септември /четвъртък/ в 10:00 часа.

Иван Бедров пък пита съвсем логично: А защо само на журналисти? Ти къде ще бъдеш в четвъртък сутринта? Това наистина е главният въпрос: какво следва да направим в тази нелека ситуация: пребит е жестоко и садистично един пишещ човек, и то тъкмо затова, че е писал?!! В България отново чупят кости за това, че си дръзнал да пишеш истината - такава, каквато си я видял ти. Тия, с чуковете, дето чупят кости, се надяват да настъпи гробно мълчание, след като проляха половината от кръвта на журналиста Стефанов. Преди време със същата цел разстреляха като куче писателя Георги Стоев, ей-така, посред бял ден, на улицата, пред очите на всички! Обнадеждиха се, щото тогава реакция никаква нямаше: "лош човек" бил Стоев, затова си замълчахме. И така обнадеждихме убийците, че може да се прекърши свободното слово: и те взеха в ръце този път чуковете! Разчитайки на добре известния наш, роден, български атавистичен комплекс: мълчанието е злато. Страхът лозе пази. Покорна главица сабя не я сече (чук не я чупи). И така нататък: нашата родна мизерна същност край няма...

Имаме и една друга показателна и изразителна поговорка - Езикът кости няма, но кости чупи - чували ли сте я? Тя касае нашето отношение към свободата на словото и към говоренето изобщо. Кюти си и си мълчи, та си нямаш проблеми, за да ти останат костите здрави. Дали сега, след като прекършиха де що кост имаше по тялото на журналиста Стефанов - и то с чукове!!! сърповете къде забравиха?! - няма да се пробуди нашата исконна подлост към малодушното мълчание? Точно на това разчитат изпотрошвачите на журналиста Стефанов.

Аз съм най-обикновен гражданин. И съм също нещо като "писател". Пиша книги, пиша и блог. Пиша каквото мисля. Тази нощ, признавам си, спах в отвратителна просъница, в гаднички кошмари. Представях си усещането, което жив човек има, когато с чук чупят костите на краката и на ръцете му: можете ли да се вживеете и вие в това усещане? Чух как хрущят костите му под ударите на чука. Опитайте да си представите как бихте се чувствали, ако на вас се случи същото. Впрочем, вие как спахте тази нощ, скъпи ми дами и господа?!

Всеки пишещ трябва да потръпне като си спомни случилото се с журналиста Стефанов онази нощ. Ако е човек, ако все още има чувства, трябва да изживее точно онова, което е преживял журналиста Стефанов в онази кошмарна вечер, в която са го налагали с чуковете. Повтарям, всеки пишещ ако не усети онова, което е усетил журналиста Стефанов в онази кошмарна вечер, когато с чук са чупили костите му, не е човек. Всеки трябва да усети преживяното от пребития човек на словото. Даже и да се нарича Валерия Велева, трябва да усети същото, иначе не е човек. И трябва ако и доколкото е човек, да отиде на протеста, на мълчаливото бдение пред Министерството на полицията.

Но какво говоря, прав е Бедров, защо само журналисти да идат на протест когато избиват и трепят журналисти?! Нима другите, четящите, пък и не четящите, не се чувстват застрашени?! Пребитият журналист Стефанов е на първо място човек, т.е. усещащо болката същество като всеки един от нас. Ето защо всички трябва да отидем на протеста. Аз живея в Пловдив и смятам да отида. Там ми е мястото. Дойде моментът да излезем на улицата; ако и това злодейство не ни изведе на улицата, тогава вече май наистина не ставаме за нищо.

Преди години психично болна майка уби детето си. Вестникът, пардон, "Труд", излезе със заглавие с тлъсти черни букви: БЪЛГАРИЯ УБИ ДЕТЕ! Бащата на убитото детето пък бил таксиметров шофьор. Четящите главно в-к "Труд" таксиметрови шофьори се възмутиха дотам, че блокираха центъра на София, блокираха Парламента, поискаха сметка от властта - по неизвестна никому човешка логика. Обявиха, че искат оставки. Лично министър-председателят Иван Костов трябваше да успокоява разярените шофьори. Иначе за малко щяха да свалят единственото истински реформаторско правителство в най-новата история на България. А сега какво ще направим, мили ми български граждани (и така чувствителни ми таксиметрови шофьори!), след като български журналист е пребит по най-жесток и садистичен начин, и то при власт, която арогантно нехае за ширещата се престъпност, корупция, беззаконие. Европа пропищя от тия вредни за България и крадливи управници, а ние мълчим!!!

Един от тези, които не мълчаха, беше пребит с железни прътове и чукове онази вечер, във вечерта на деня, в който празнувахме 100-годишнината от независимостта на България. Дали сега ще се възцари всеобщо мълчание из независимата от българите българска държава?! Да, аз така тълкувам ситуацията с българската независимост от последните години: вече нищо не зависи от нас, гражданите! Вече у нас всичко зависи само от мафията и от убийците с чукове! Преди убиваха пишещите хора с "български чадъри", пръскащи сачми с отрова, сега убиват примитивно, направо с чукове - какво падение?! Сега пак убиват по същия начин, в който са убивали в концлагера Белене: директно с чуковете. Говори ли ви за нещо почерка на това убийство с чукове?! Сърповете по изключение този път липсват...

Преди около година ме заплашиха с... обезглавяване в блога, щото не съм бил... патриот. Туриха ми клипче да видя как става това. На клипчето руски патриоти режеха натурално главата на "терорист-чеченец". Отрязаха му главата и му я туриха да си я държи с ръце на корема. Ужасно беше. Предупредиха ме. Аз приех това като кошмарно предупреждение. Протестирах, писах до "органите". Никой не ме подкрепи. Просто ме обявиха за "лош човек", за "луд". Мнозина солидни първенци на блогосферата и досега не щат да комуникират с мен по тази причина. Виж, ако наистина ми отрежат главата, може и да ме пожалят. Знам ли? Първо обаче трябва да ми отрежат главата, пък след това ще се разбере как ще реагират.

Изпотрошаването и проливането на половината от кръвта на журналиста Стефанов наистина е злокобно предупреждение срещу всички пишещи в България. То е предупреждение и към четящите, доколкото такива още има. То индиректно предупреждава всички български граждани: който роптае срещу отредената ни мизерна национална участ, го пребиват с чукове. Застрашена е свободата ни във всичките й измерения. Ако не реагираме да я защитим, неминуемо ще я изгубим цяла-целеничка, във всичките й измерения. Нищо няма да остане от свободата ни ако замълчим и сега, ако не си мръднем пръста, ако не реагираме с действия, та да покажем, че не сме се уплашили. Тия, дето са се уплашили, нека да си стоят по домовете. И тия, дето са с по-мизерни души също не ги искаме. Подмазвачите на властта сред журналистите, ако не им проговори съвестта, също не ги искаме. Всички обаче дето не са си загубили още човешкия облик, трябва да сме на протеста. Иначе горко ни. Подличкият срам и собственото малодушие са по-страшни и от изпотрошаването на костите: стига човек да има поне малко съвест...

Впрочем, ти лично, драги читателю, дето дочиташ тия редове, къде ще бъдеш в четвъртък към 10 часа сутринта?!

(Забележка: снимката на черното знаме взех от блога на Радо, ето оттук, където той написал Чуковете да дойдат. Видя ми се подходящо това черно знаме за случая - зер, погребваме тия дни свободното слово в България! - та затова го сложих и аз. Защото Бог да ни е на помощ ако замълчим и този път!)

Добави в Svejo