Възникна доста интересен по моя преценка спор към темата Появи се крайно сплотен триумвират, който веч издава грамоти за демократичност: насам, народе-е-е!!!, който си заслужава да се обсъди и да се направят някои изводи. Аз тук в отделна тема поставям някои въпроси, примерно: Какво е да си демократичен? Как мислят за демокрацията и за комунизма демократите-антикомунисти и недемократите? Кой решава кой е демократ и кой не е? Тия въпроси според мен са доста важни, те са и принципни. Може даже да се окаже, че това са и съдбовни въпроси, особено в момент като нашия, когато България, Русия и дори и цяла Източна Европа сякаш изживяват един най-перверзен неокомунистически ренесанс.Например да се разбере как мислят демократите и недемократите е много важен според мен въпрос. Също така е много важно да се разбере допустимо ли е в даден момент да се употребяват недемократични средства за да се постигне някаква цел, която отговаря на коренните интереси на народа, а значи и служи на свободата и демокрацията. Защото враговете на свободата и демокрацията, предполагам, са доста окуражени и очаровани от факта, че демократите се свенят да приложат спрямо тях недемократични средства, поради което си разиграват коня както си искат - точно така се случи у нас в тия славни години на преход след 1989 година. Когато демократите се опитваха да приложат и най-малки притеснения за разпасалите се комуняги, те скачаха и ореваваха цялата Вселена, крещейки лицемерно: "Сакън, тия нарушиха принципите на святата ни демокрация!!!", и демократите се сепваха, засрамваха се, и се отказваха от намеренията си. Пък комунистите, предполагам, са си рипали хорце на потайните си вечеринки като са постигали такъв ефект и са продължавали да си стоят недосегаеми, над всичко, над самата демокрация даже. У нас, за жалост, комунистите си останаха "свещените крави" на печалната българска демокрация и по тази причина сме си на туй дередже.
Затуй според мен е наложително да се замислим и над един такъв базисен въпрос: Дали пък ако си бяхме имали един български Пиночет нямаше вече отдавна да сме се отървали от комунистическата напаст? Защото у нас демократите-антикомунисти - които бяха много, даже прекалено демократични! - не допуснаха по никой начин да притеснят комунистите, примерно като направят строг закон за лустрация и декомунизация. Поради което доведоха в крайна сметка нещата до положение, че недокоснатият комунизъм мутира дотам, че роди най-уродливи форми като мутрищината, престъпната олигархия, откровения бандитизъм и пр., от които си патихме, патим си и още дълго занапред ще си патим. А може би е трябвало в един момент демократите-антикомунисти да потиснат органичната си нетърпимост срещу всяка проява на недемократичност и нетолерантност, като в решаващия момент на битката за демокрация се бяха решили да попритиснат комунистите, да ги накарат примерно да върнат ограбеното, да ги заставят поне да не вредят толкова на демокрацията и пр., като поне ограничат някои техни "права", именно правото им вечно да са на власт и вечно да пречат и пр.?
Това според мен са важни въпроси. Защото ето докъде я доведохме: хора, които се възхищават на масовите убийци Кастро и Че Гевара и също на "демократичния 9-ти септември 1944 г.", вече излизат с безсрамната претенция, че тъкмо те трябва да ни издават атестати за това кой у нас е демократ, и кой не е! И също си позволяват да усукват и изопачават историческия принос на антикомунистите у нас, пък и по света, които имат решаваща роля за вървенето ни към демокрацията - и на нас, българите, и на човечеството като цяло. Ето тия опити трябва да бъдат решително пресечени, защото ако си затворим очите, ако си премълчим, един ден същите тия до такава степен ще опошлят демокрацията, че току-виж изкарали Сталин най-голям "демократ", а пък неговите жертви без да им мигне окото ще ги изкарат съвсем недемократични, "реакционни" и пр.Затова такива спорове имат според мен пречистваща спрямо душите роля. У нас поради благодушното отношение към това зло - комунизмът - допуснахме той да си тури най-различни маски и поради това днес скрити и мутирали комунисти отново дирижират живота ни. За ченгетата да не говорим. Ето, Гоце, горкият, е комунист и в най-потайните кътчета на душата, а още го държим там да излъчва зараза и всичко да осквернява даже само с присъствието си. И според мен ние, антикомунистите, допуснахме големи грешки, поради което оставихме тази комунистическа напаст да си стои недокосната и най-арогантно да ни обижда и всестранно да дирижира живота ни. Ето малък пример, именно нахалният малчик Дмитрич, който не нарича иначе демократите-опозиционери освен "ненормални" и "циркаджии": нека да ни се подиграва, щом сме така мекушави та още търпим гаврите. Ала други народи, с друго съзнание за човешко достойнство, отдавна да бяха изритали тази напаст в клоаката на историята.
А пък ако бяхме имали и ние, българите, един български Пиночет - както, впрочем, неокомунистите не престават да обвиняват неправомерно прекомерния демократ Костов за някакви такива авторитарни мераци! - то сега може би щяхме вече да сме съвсем свободни от комунистическата напаст?! Знам ли, но съвсем сигурно е, че щяхме да сме в съвсем друга ситуация ако у нас беше проведена цялостна декомунизация, подобно на това както беше решително денацифицирана Германия.
Ето защо е добре поне да се мисли, защото можем и да открием в такива разговори какво трябва да се направи сега, след като доста неща вече са изпуснати, а пък злия дух на комунизма не може да бъде прибран в бутилката, поради което преспокойно продължава да трови живота ни...
(Забележка: А който иска да погледне споменатата разпалена на моменти дискусия нека да посети и прочете коментарите към ето ТОВА МЯСТО.)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
4 коментара:
Има една много мъдра мисъл на Ницше - внимавай в борбата със Звяра, сам да не се превърнеш в Звяр. За мен е отвратително, че човек, който се пише като демократ може да подкрепя диктатор като Пиночет. По тази логика може да се подкрепи и Хитлер - нали и той се е бил срещу комунистите. Истината е, че ако замениш едно зло с друго, не правиш нищо. Няма значение дали те управлява Пиночет, Кастро или някой халиф - във всички случаи става дума за недемократична власт.
А проблема на Командира не е, че е бил авторитарен към комунистите - напротив той не им направи нищо - а, че се държи като черен лорд от фентъзи спрямо близките си хора, спрямо съратниците си.
Много интересна и важна тема и стимулиращи мисли в блога и дискусията. Няколко бележки без претенции за систематичност и изчерпателност.
Koмунистите станаха свещени крави не само в Б-я, а в цяла Източна Европа. Причината е ясна: „мирните” революции от 1989 бяха само мирни, но не бяха никакви революции, а „приватизационни преврати на КГБ”, както се изразява един чешки дисидент. Ако наистина започваше нещо ново, защо НИКЪДЕ НЕ БЕШЕ НАКАЗАН НИТО ЕДИН КОМУНИСТ? За съжаление истинска промяна в историята рядко се случва. Тоталитарни режими не се разбиват току-така, дори с масови демонстрации, стачки и пр. Ако режимът е решен да противостои, ще го направи дори с цената на кървава баня. Та комунистите 45 години само за това се подготвяха. Егон Кренц напр. потвърди, че падането на Берлинската стена, външно изглеждаща като безобиден карнавал и народно веселие, във всеки един момент е имало възможност за противодействие от страна на тоталитарния репресивен апарат.
Комунизмът може, разбира се, да бъде критикуван от демократични и недемократични позиции. Понякога стечението на обстоятелствата в дадена страна към даден момент е такова, че демократичният антикомунизъм няма шанс – Испания, Чили и т.н. Всъщност комунизмът със своята поява катализира една поляризация между леви и десни, каквато до тогава не е имало. ИСТОРИЧЕСКИ НЕДЕМОКРАТИЧНИЯТ, „ДЕСЕН” АНТИКОМУНИЗЪМ (фашизъм, националсоциализъм) Е СЛЕДСТВИЕ НА КОМУНИЗМА, А НЕ ОБРАТНО.
Не може да има толерантност към нетолерантните. Затова всяка партия или група в демократичното общество, изповядваща радикални идеи, насочени към разрушаване и премахване на демокрацията, не може да бъде търпяна. Това е „готовата да се защитава”, „отбранителна” демокрация. Демокрацията не е просто свободия, където всякакви подривни елементи, стремящи се към нейното унищожение, могат да вилнеят на воля.
Парадоксално, но факт – понякога някакъв вид авторитаризъм или диктатура спомагат за реформи и по-бързата модернизация на обществото. Ако Мустафа Кемал Ататюрк например си беше играл на демокрация и беше позволил свободни избори, Турция вяероятно досега щеше да е едно свръхизостанало общество, защото той щеше да загуби вота. Същото се отнася за княз Борис Първи. Може би е трябвало да опита да въведе християнството с референдум, който сигурно е щял да загуби? Дори сред аристократите е имало мощна съпротива – както знаем, 52 рода (от вероятно общо 100) са били против. Предполагам, че Борис е концентрирал върху себе си неистовата омраза от част от обществото, вкл. на сина си Владимир-Расате. Неговите съвременници сигурно хич са виждали в него велик реформатор и светец.
Проблемът е обаче, че веднъж установена, няма гаранция, че диктатурата ще се самоотстрани, когато стане излишна – напр. след успешното отблъскване на опасността от комунизма и модернизацията на страната.
И една кратка вметка: Хитлер и нациналсоциализмът са (с право) осъдени от демократично мислещите хора по света. Но комунистите обичат да повтарят, че в политиката няма емоции, а само интереси. Ами хубаво, питам тогава: какво лошо е видяла България специално от Хитлер? Не даде ли той на Б-я Македония, Добруджа, Поморавието и Беломорска Тракия, т.е. не се ли осъществи благодарение на него мечтата за обединението на българските земи? Намеси ли се дотам във вътрешните работи на страната, че да установи националсоциалистическа диктатура по германски тертип? Нищо подобно. Б-я можеше, разбира се, да се противопостави на Оста и преминаващите през страната германски части, както след преврата на 26-27 март 1941 направиха сърбите, респ. „югославяните” – с 1,7 милиона жертви.
А какво направи Сталин? Окастри отново Б-я териториално и въведе съветски комунизъм. На всичкото отгоре политиката на Цар Борис за неучастие във войната беше изоставена и българските войски пратени на фронта срещу германците, „за да измие Б-я петното”, според думите на Г. Димитров, с цената на десетки хиляди убити и ранени. (Впрочем не само и не толкова, за да се „измие петното”, а за да се изведе армията и офицерството от територията на страната, та по-лесно да се установява комунизъм) Е, къде е бил интересът на Б-я - с Хитлер или със Сталин? С Германия или със СССР?
Накрая искам да цитирам Михаил Восленски от неговата книга „Номенклатурата”, където хубаво резюмира философията на болшевиките и обяснява техния страх от един наистина решителен противник: „Номенклатурата напада слабите и се бои от силните. Тя тъпче покорните и отстъпва пред непокорните. Това е научила от Ленин, който често използваше поговорката: „Дават ли ти - еж, бият ли те - беж.“ Този е принципът, това е цялата политическа мъдрост на номенклатурната класа...“
Ето защо комунистите искат всичко да е ”мирно и тихо”, да няма демонстрации, митинги, стачки и открито изразено недоволство. Тогава и сценариите, които те непрекъсанато задкулисно плетат като паяци, най-лесно минават.
Г-н Грънчаров,аз внимателно прочетох двата постинга и дискусията около тях.Не намирам потвърждение на думите Ви,че Балтазар казва,че комунизъм=демокрация.Той просто не поставя знак за равенство м/у антикомунизъм и демокрация,което за всеки нормално мислещ човек е ясно.Защото печалният факт е налице-в Б-я от действията на антикомунистите след 1990 г. не произлезе демокрация.Вината на Костов е,че разполагайки с целия властови ресурс на една държава,той не съумя да го използва за да постави на здрави основи развитието на политическата с-ма,на развитието на демокрацията,той не оправда надеждата на милиони българи (волно или неволно-няма значение).Говоря за закони и институции.
Говоря за бетонирането на политическата класа и превръщането и в политическа каста.В една демократична партия,сплотена от идеи и програми за държавно развитие,когато лидерът загуби изборите,най-естественото нещо е той да поиска вот на доверие от съпартийци и последователи.Ако не го получи-освобождава лидерското място и продължава да работи(Ако има желание-ако не-се оттегля от политическия живот) за доброто на партията си и държавата,не създава нова партия (нито близките му партийни другари правят това).Да Ви попитам г-н Грънчаров,Вие знете ли кой е Вашият депутат,който Ви представя в Парламента?От коя партия е?Колко пъти сте се срещали с него(нея)?За кои закони и как е гласувал?Как може един депутат да бъде отстранен от парламента,ако избирателите му са недоволни от него?Като сте в състовние да отговорите на тези въпроси,тогава може да говорите за демокрация.А присъдата над Костов и другите от политическата каста е произнесха гражданите:над 1млн. емигранти,ниска изборна активност,жалка поддръжка за самия Костов.И не винете за това хората.И последно-това за Пиночет и за недемократичните методи за налагане на демокрация го изтрийте,зашото заприличвате на така омразния Ви Путин.
С най-искрени пожелания.Момчил.
Момчил, приемем позицията Ви по спора и няма да я коментирам. Това, че "комунизъм=демокрация" можете да го прочетете в блога на любезвия г-н Балтазарич, написана е точно така от неговия едиен партньор И.Марков (така мислел Маркс, изобтетателят на диктатурата на пролетариата!) и той, Балтазарич де, не възрази. Аз вече съм си казал мнението по повод на спекулацията-внушение, че щом антикомунистите дължат демократичността си само на обстоятелството, че комунистите са недемократични (!), то това всъщност е открито съмнение в това, че автентичният антикомунист може да е демократ. Която именно е тазата на Балтазарич и Ко
А за това кой е моят народен представител, ще Ви отговоря: той се казва Иван Костов, избран от Пловдив, града, в който живея, избран включително и с моя глас. Костов често идва и се среща с избирателите си, аз лично съм присъствал много пъти на тия срещи. За позициите му в Парламента съм информиран прекрасно. Ако прелистите блога ми, ще се информирате и вие. Аз изглежда съм един от малцината щастливи избиратели, които са доволни от работата и позициите на своя избраник. И съм изразил открито това.
Поради което съм обявен за "мръсен костовист" от кръга около споменатия Балтазарич и по тази причина ми е обявена война от тяхната компания. Което у мен поражда единствено доста чести пориви към смях и веселие :-) признавам си, смея им се от душа...
Публикуване на коментар