Защо повечето от политиците ни са всъщност най-некадърни чалга-изпълнители?

Комунистите и дериватите им искат всичко в политиката да минава някак незабелязано, мирно и тихо, да няма дебат, просто да цари едно мъртвило както преди 1989. Така са свикнали, така най-лесно се правят задкулисни машинации и далавери. Те най-много ненавиждат същността на демокрацията: публичния открит сблъсък на аргументи и становища, защото всъщност нямат такива.

Но има още нещо: тези хора са не само корумпирани, но в действителност нямат никакъв истински, сериозен интерес към политиката като такава. За тях политиката е само средство за целта – личното, при това грубо материално облагодетелстване. А с политиката е до голяма степен като с науката, философията и изкуството, които в някаква степен трябва да са самодостатъчни. Още Аристотел е казал, че най-висшата форма на духовни занимания е тази, която не търси смисъл извън себе си.

Мотивацията за занимание с политика може да е различна, но едно е сигурно: не може и не бива да се занимаваш с политика, ако по принцип не те интересува, не ти е интересна. Точно това е един от големите проблеми на българския обществен живот – че „политици” стават хора, които не врат и кипят в тази работа, които никак не желаят да се занимават с политика заради самата политика, а са там със съвсем други, користни цели.

Заниманието с политика за тях всъщност е досадна, странична задача, с която трябва бързо да се привърши, за да може да се отиде на яхтата например, където да се консумират уиски с фъстъци. По-далеч тяхното разбиране за „хубав живот” не отива. Това е все едно да си например уж оперен певец или пианист, но да не излизаш на сцената или съвсем набързо и за малко, между другото, защото ти е противно. Или „писател”, който обаче нищо не пише или само по някой ред между другото. Е, ясно е, така голям изпълнител и писател никога няма да станеш. Затова тези „политици” в действителност не са никакви политици, респ. са толкова политици, колкото фолк-„звездите” са „звезди” и „певци” и „певици”, т.е. те са в най-добрия случай чалга-политици.

Колкото до Костов и ДСБ, то винаги ми се е струвало забавно известното разделение на публичните изяви на политиците и поведението им, разговорите и намеците в тесен кръг и на четири очи. Независимо какво се говори публично, в действителност антикостовистите много добре знаят за какво става дума и че Костов и ДСБ са единствената стойностна алтернатива в България. Те го знаят и с действията и думите си в тесен кръг го изразяват. Това им е добре известно, дори само на интуитивно ниво, независимо от публичното им лицемерие.

Ясно им е, затова са и всичките атаки срещу Костов и ДСБ, знаят го и на моменти, така да се каже, го признават, колкото и иначе да се преструват. Всички знаем за какво става дума и за какво е цялата борба, около какво се центрира цялата българска политика – около Костов и ДСБ. Не около нещо друго. За това са в крайна сметка всички сценарии, всичко, всичко в България, каквото и да се говори и твърди иначе.

(Забележка: Авторът на този великолепен текст е анонимен читател и коментатор в моя блог. Готов съм да публикувам по този начин, именно в отделни постове всички коментари, които заслужават според съдържанието (смисъла) си да бъдат представени на вниманието на читателите на блога. Този блог наистина, на дело е територия на свободното мислене и слово.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo