Нима не можем да сме по-човечни?

Този текст по-долу е моя статия, която намерих днес, ровейки се в архива си. Писана е, както разбирам от съдържанието, малко преди някакви избори, изглежда тия в 2001 година. Нарекъл съм я тогава така: НЕКА БЪДЕМ МАЛКО ПО-ЧОВЕЧНИ. Мисля, че е интересно да се сравни как тогава съм възприемал онази ситуация с възприятията ми за ситуацията, в която живеем сега - за която пиша всеки ден в блога си. А ето и самия текст:

Ние, българите, вече доста години живеем в една необичайна и твърде трудна ситуация: пропадат едни ценности, с които бяхме привикнали или поне се бяхме примирили, и се раждат нови, или по-скоро позабравени “норми на живот”, към които бяхме отвикнали, а някои от нас изобщо и не знаят. Възраждането на традиционните и общочовешки ценности, което свързваме с “прехода към демокрация и свобода”, всъщност съвсем не е раждане на нещо изцяло ново и непознато. Имало е време, в което България е била неразделна част от европейската общност, но след това насилствено е била откъсната от нея: именно сталиновата Червена армия ни откъсна от Европа и ни запрати някъде далеч, встрани от пътищата на историята, сякаш в студа на Сибир. Поне това, надявам се, всеки вече го разбира…

В тази коренна трансформация на съзнанията не е рядкост човешки същества неимоверно да страдат, да са объркани, да не съзнават свои коренни човешки интереси, да не виждат перспектива или направо да са отчаяни: и причина за това съвсем не е демокрацията, както искат да ни убедят нейните врагове. Много хора в тази ситуация си представят че едва ли не настъпва “края на света”, много често всяко начало изглежда така за ония, които се плашат от всичко ново или са прекалено инертни, или пък, и това е възможно, са си чисто и просто мошеници.

А всъщност за тези години у нас мъчително се ражда именно естественото, “нормалното”, достойното човешко съществуване, от което бяхме лишени и отвикнали (а някои дори изобщо не го “знаят” и дори подозират, ето това е най-лошото!) и затова сега така мнозина направо ги е страх от него. Също не липсват и такива, които изцяло ненавиждат промяната, те са люти нейни врагове, и то по простата причина, че един човечен свят им е просто лично неизгоден. Какво по-точно всъщност става, защо реагираме така различно и много често съвсем неадекватно на все пак бързо променящата се жизнена ситуация, в която щем не щем пребиваваме?

Съществуват направо злотворни догми и “ценности”, които са се разположили в душите ни, и които продължават да излъчват само отрова: ето например желанието ни да бъдем “равни във всички отношения”, което комунизмът ни бил някога "гарантирал", а пък “капитализмът”, към който сега сме се били връщали, ни го бил отнел даже като една “светла надежда”. При комунизма “нямало” - така ли, нямаше ли!? - бедни и богати, а пък сега отново имало, което било жестоко и непоносимо даже за гледане. “Откъде накъде оня там ще има повече от мене, след като и той е човек като мене и също като мен има само един стомах, моят стомах пък е празен, а неговият, предполага се, препълнен!”, крещят малоумните или по-скоро хитреците, а пък мнозина съчувствено клатят глава на приказките им и думат: “Право е, така беше, вярно е, а какво стана сега!?”.

На пръв поглед в тези човешки страсти има “логика”, но въпреки това всичко е именно наопаки. Възниква въпросът: защо?

Това, че някой някъде е богат, не е лошо само по себе си, та нима има някой, който иска да бъде беден?! Това, че някой е по-богат от мен, също не е, обективно погледнато, крайно лошо, напротив: защото той е по-богат, но и аз, ако не съм се изоставил или не лентяйствам, съвсем може да не съм непременно беден, напротив, може и аз да стана богат. Е, голяма работа, нека да не е чак толкова като него - този там бил милионер, нека да си бъде, със здраве да си харчи парите, а пък аз дори и не му завиждам. Защото голямо богатство означава големи грижи, големи отговорности, а пък аз поне чак не се напрягам толкоз!. Какво излиза тогава?

Ами нещо съвсем простичко: ние не можем да бъдем равни, напротив, много е лошо да сме равни, защото в една такава ситуация способните ще бъдат подценени, а пък калпавите - облагодетелствани, което хич не е справедливо, нали? А също и обществото като цяло ще губи и разхищава толкова много жизнени сили и енергия. Оказва се, че нормалното е именно обратното на онова, на което комунизмът така усърдно ни учеше, “че когато няма да има бедни и богати, то едва тогава ще настъпи всеобщото щастие!”, глупости, тогава именно настъпва най-непоносимата трагедия на съществуването, която историята познава. И това трябва да го знаем прекрасно, защото сме го живели, ала как бързо забравяме, защо ли?

Винаги ще има неравни хора що се отнася до талантите и постиженията, грозно е да се иска да бъдем равни. Защото това означава да погубваме талантите, да облагодетелстваме мързеливите, да погубваме импулсите за развитие, без които животът ще стане именно трагедия. Та нали си спомняте тъпата и гадна апатия, която ни беше обзела всички в края на комунизма, от чийто “прелести” тогава всички се бяхме преситили и дори изпитвахме погнуса? А пък сега мнозина си спомнят за тях с някаква животинска носталгия, защо ли?! Как е възможно това?

И какво се оказа? Ами нещо също така съвсем просто и разбираемо: като видиш човек, който явно те превъзхожда, понеже именно постиженията му (а не голите му претенции!) говорят това, това трябва да те изпълва с възхищение, с радост, а не със злоба и завист. Защо, как така ли?

Ами защото този човек е показал със своя пример, че и ти самият можеш много да постигнеш, стига да не стоиш бездеен, стига да не стоиш със скръстени ръце, стига само да не мърмориш недоволно и завистливо против богатите. Неговият пример ти показва, че и за теб успехът не само е вероятен, ами и е сигурен, стига да направиш изискващото се от теб, стига да не изневериш на себе си. Стига да покажеш своята човечност, истинските достойнства на своята личност - а не само гадните си пороци!

Ето че "лошият факт", че има бедни и богати, непосредствено се превърна в своята противоположност: напротив, много е добре, че има бедни и богати! Като има, само така бедните ще възжелаят да станат богати, ще имат импулс за саморазвитие. Нека всеки да преуспява според заслугите и постиженията си, нима не разбирате, че най-голямото богатство е нашата собствена личност?! А пък богатите, работейки неуморно за своята личностна изява на каквото и да е поприще, по косвен начин облагодетелстват даже ония, които “нямат нищо”: все пак по-добре се живее в държави, дето има богати, но пък и има доста заможна “средна класа”. В такива държави дори и просяците живеят по-добре “от всички нас” и “от всеки един от нас поотделно”, изтерзаните от комунизъм и посткомунизъм източноевропейски народи. (Просякът в Америка все ще успее дневно да изпроси поне 10-15 долара, а пък аз тези десетина долара дневно, нищо че се скъсвам от работа, едва ли скоро ще успея да ги спечеля!).

А какво става у нас ли, ето какво: “Ах колко е непоносимо това че има бедни и богати!!!”, мърморят живите дяволи, дето предпочитат нищо да не правят, но пък искат обществото, другите, да ги носят на гърба си. А в това време наивниците, които никога не са били малко у нас, съчувствено и одобрително клатят глава, не съзнавайки, че те именно са ги носили и продължават да ги носят на гърба си! И нима тази извратеност е нещо “естествено” и “нормално”?! Ясно ли е сега откъде идат бедите ни: идат от нашите души, идат от повредените мозъци на ония, които предпочитат да не си дават труда да мислят - или пък си дават труда само да ни лъжат и подвеждат, идат бедите ни от малодушието на ония, които на всичкото отгоре им вярват, ето откъде…

И какво исках да внуша с тези свои разсъждения? Все пак, надявам се, никой не си мисли, че с тях “увъртам” и искам да подведа читателя, да го превърна в нечия “жертва”, може би на “класовия ни враг”?!

Ами нещо съвсем просто искам да внуша: дайте да внесем ред и чистота в душите си! Дайте да прочистим съзнанията си, дайте да изхвърлим “отпадъците” и “боклуците” от тях! Време е за “пролетно почистване”, то е твърде навременно, още повече че идат избори! Нека да изхвърлим без съжаления ония отрови, които зимата на комунизма с целия си ужасен студ и глад успя да насади в душите ни, иначе така жадни за пълноценен човешки живот!

За достоен живот, подобаващ за това, че ние не сме друго, а именно човеци! Ако не направим това, то тия отрови вътре в нас ще продължават да тровят съществуването ни, а злото и злобата никога няма да пресекнат…

Човечността е противоотровата на заразите, които комунизмът заложи в немощните ни, така жадни за великолепието на пролетта души. А пролетта за нас, човеците, не е нищо друго, освен възраждащ се живот. Нека тогава да приветстваме идването на нашата българска пролет! Включително и на изборите, именно тогава ще се разбере “на кого служим” и “какво точно искаме”.

Да, на тях ще избираме между зимата, символизирана от скърцащите от студ и глад наши зъби, и пролетта и лятото на живота, който за човека не е нищо друго освен свобода. А именно свободата е ключ към достойнството, успеха и богатството! От нея зависи нашата човечност. (Зимите на Луканов и на Виденов нещо да ви говорят?!)

Ние трябва да се окажем достойни за своята човечност. Трябва да я освободим в себе си, трябва да й даваме израз всеки ден: всъщност това ще избираме на предстоящите избори, не друго. Но, уви, колцина ли го разбират?!

Добави в Svejo