В последно време вярвам сте забелязали, че често правя коментар по публикациите в блога на Иво Инджев, и същевременно в своя си блог поставям теми, които Иво Инджев настойчиво поставя, ала и неговият глас, както и моят, общо взето си е нещо като глас в пустиня. Аз от доста време призовавам когато някой блогър постави значим проблем или тема, да го подкрепим, та неговата находка да не отзвучи именно като глас в пустиня (без особен ефект). Смятам, че е много по-добре безпокойствата на някоя личност да се подемат от блогосферата, да се подкрепят, което ще акумулира невероятно по-мощен ефект. А също и, предполага се, това може да помогне за някакви промени към добро.Естествено, както обикновено, не бях разбран и подкрепен, но аз в случая, като подкрепям и давам израз на своя гражданско-личностен резонанс по повод на всекидневните тревоги на големия наш журналист и публицист, давам пример, че не е толкова страшно и невъзможно да се подкрепяме, след като фактически работим за една и съща кауза: България. Същото правя понякога и с по-смислени тези, изложени в някои други сериозни блогове.
Вчера например, в статията СЕНЗАЦИЯ, МУТАЦИЯ ИЛИ ИЗЛАГАЦИЯ? пише по повод на съобщението на сайта Dir.bg, според което президентът Първанов щял да се оттегли от политиката след края на мандата си. Както обикновено, това съобщение не било съвсем вярно, но пък изглежда има зрънце истина: щял да се оттегли, ама след мандата си! Не от президентския пост щял да се оттегля, ами от политиката, понеже... забележете сюблимния момент!... за това настоявала съпругата му Зорка! Та в тази връзка Иво Инджев съвсем резонно пише така:
Честно казано, не ми прозвуча невъзможно-изобличаването на един президент в явни лъжи е напълно легитимен повод за него да се оттегли - преди да бъде сринат много по-болезнено от фактите за „истинския му облик”. Ако въпросният президент е поне малко адекватен…
Аз като прочетох анализа на И.Инджев, счетох за нужно да допълня нещичко и от себе си, именно написах в блога на И.Инджев ето този кратък коментар:
Аз пък си помислих че Гоце, под действието на някакви индиански опиати изведнъж е влязъл в съзнание, появила се е у него (временно, естествено!) известна съвест, покаял се е за гнусотиите, които е правил в живота си, за предателствата, лъжите, за подлостите и пр., и в прилив не неподозирано у него съзнание за чест, е изненадал световното обществено мнение с изявлението, че веднага, мигновено подава оставка от заемания пост поради туй че е разбрал най-после, че е позор за България и българския народ!!!И тъкмо да помоля жената да ме ощипе та ако сънувам да се събудя, оказа се, че съвсем не било така, т.е. че наш Гоце си остава какъвто си е, все същият, без капчица морал и пр.
Ох, успокоих се, щото ако точно той вземе да се промени и тъкмо у него се появи морал, тази аномалия нищо чудно да предизвика някакъв вселенски катаклизъм, Вселената с рев да се разцепи и цялото мироздание за миг да отиде по дяволите, в небитието…
Това написах там, но епопеята от невероятни гафове по време на епохалното посещение на президента Първанов в некои страни на Латинска Америка - той по време на това посещение стигна даже "края на света", именно посети знаменитата Патагония! - продължава. Той, представете си, направил в своя си обичай сделка (що сделки, що чудесии извърши той с Ахмед Доган например!), Аржентина да подкрепи кандидатурата на приятелката му Ирина Бокова за шеф на Юнеско, а пък в замяна на това наш Гоце без да се замисли подкрепил Аржентина по въпроса за Фолклендските острови, и то в пълно противоречие с позицията на Европейския съюз, на който сме член! Явно Гоце, който няма такива пълномощия самолично да определя външната политика на България вече се е вживял в лудостта си дотам, че вече се мисли за нещо като Тодор Живков, щом прави чак толкова тъпи гафове. Ето за това пише И.Инджев, дава своя коментар, прочетете статията му по този повод, струва си. Тя е наречена така: Фолк, но не точно поп.
Та в тази връзка ми се наложи да дам своето тълкуване по проблема за най-новите гафове на нашия (не)уважаван държавен глава, и по тази причина написах там следното, което нека да го има и тук:Изнесените факти потвърждават тезата, че Гоце Първанов съществува в една друга, нямаща нищо общо с действителността, паралелна и съвсем абсурдистка реалност, в представите на която НАТО са "агресорите", а таварищ Путин е нещо като "генерален секретар на ЦК на целия свят", т.е. на "добрите (ченгета)". Този човек живее в съвсем друг век, така че бъдете състрадателни спрямо безпомощността му да се ориентира и да бъде в крак с автентичните реалности на света. За Гоце няма разлика между желано и действително и по тази причина прави ужасни гафове, издаващи именно пълната му неадекватност.
Такива като него обаче са най-опасни, ако примерно съществуващият световен ред по някакви причини се разклати до определена степен, очаквам Гоце да даде израз на истинската си същност на комунист-динозавър, примерно едностранно да прекрати членството ни в НАТО и ЕС и сам да ни присъедини към "вечния съюз на татаро-казашко-руско-средноазитските демокрации". Тогава ще се наложи да го вържат и да го закарат на лечение в некоя психиатрия; изглежда екипа от неговите съветници едва-едва го удържа от подобни буйства, симптом за което са именно проявите му в братска Аржентина и братско Мексико. Дали пък в болното съзнание на Гоце Първанов не е по-добре за България да се присъедини към... "венецуело-руската ос"?
Надявам се, всички вече разбират колко опасен за националната сигурност може да е този тарикат от Сирищник, след като още го държим на поста Президент на европейска България, което само по себе си е резил, пък и е вредно за имиджа на страната. За което е свидетелство това, че го канят на посещения вече само в Средна Азия и в Патагония, но не и в нормалните държави...
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар