Много пъти съм питал православни как точно смятат, че благодатта Божия пребъдвала в църквата, когато глава на тази църква е служител на ДС!? Нека да е само той, а другите да са ангели неопетнени, как точно, се пита, тези ангели неопетнени търпят и пазят един служител на ДС (служител на ДС!!??!) да им е шеф - и така да е шеф на всички православни българи!?
Колко е жалко само - управляват ни комунисти, а начело на православието все още стои агент на комунистическата, човекомразка ДС. Една загубена нация, компас нямаме - в политическо отношение комунистите-материалисти - не ми било диалектически материализъм, най ми било яхтен, мерцедесен такъв! - се стремят и постигат материалното си благополучие, както винаги са правили, на гърба на гражданите.
В духовно отношение, укротената от ДС православна църква играе ролята на плацебо. Тя не е църква, и тя не е духовен отговор. Подобно на плацебо тя се представя на българите в опаковка и вид подобни на истинското лекарство - вярата в Истината, но като във всяко плацебо и в нея ги няма активните съставки. Тъй като болестта на обществото ни е сериозна, дори и у някои да се проявява плацебо-ефект и да чувстват временно просветление като идат да ги опушат с тамян по празниците или като цункат някоя икона.
Православната църква няма и не може да роди онзи дискурс, който да накара нормалните хора поне да я чуват, както на Запад хората слушат Католическата църква. Най-малкото защото лидерите й са титани в интелектуално отношение. А може би и защото, както спомена някой по-горе, Католическата църква строи и поддържа болници, хосписи, старчески домове, сиропиталища. А пък православието само смуче, без да дава, понеже е право-славно, както и комунистическата партия е права, дори когато бърка.
Такава е геостратегическата ни съдба. За българския интелектуалец остава шизофреничното раздвоение между богатия на култура католически Запад (двуседмичен престой в Италия например ще изцели всеки от желанието да се сравняват шепата световноизвестни руски автори с ренесансовия и католически пир за сетивата, ума и духа на Запад) и принадлежността към една неспособна на реформация, самомнителна, претенциозна имперска вяра.
Слава Богу, моят личен избор ми позволява да гледам това представление без да участвам в него. Аз съм евангелист.
(Текстът е написан от Николай Бояджиев и е взаимстван от коментарите към статията на Иво Инджев Дядо Николай-суперстар!.)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Колко е жалко само - управляват ни комунисти, а начело на православието все още стои агент на комунистическата, човекомразка ДС. Една загубена нация, компас нямаме - в политическо отношение комунистите-материалисти - не ми било диалектически материализъм, най ми било яхтен, мерцедесен такъв! - се стремят и постигат материалното си благополучие, както винаги са правили, на гърба на гражданите.
В духовно отношение, укротената от ДС православна църква играе ролята на плацебо. Тя не е църква, и тя не е духовен отговор. Подобно на плацебо тя се представя на българите в опаковка и вид подобни на истинското лекарство - вярата в Истината, но като във всяко плацебо и в нея ги няма активните съставки. Тъй като болестта на обществото ни е сериозна, дори и у някои да се проявява плацебо-ефект и да чувстват временно просветление като идат да ги опушат с тамян по празниците или като цункат някоя икона.
Православната църква няма и не може да роди онзи дискурс, който да накара нормалните хора поне да я чуват, както на Запад хората слушат Католическата църква. Най-малкото защото лидерите й са титани в интелектуално отношение. А може би и защото, както спомена някой по-горе, Католическата църква строи и поддържа болници, хосписи, старчески домове, сиропиталища. А пък православието само смуче, без да дава, понеже е право-славно, както и комунистическата партия е права, дори когато бърка.
Такава е геостратегическата ни съдба. За българския интелектуалец остава шизофреничното раздвоение между богатия на култура католически Запад (двуседмичен престой в Италия например ще изцели всеки от желанието да се сравняват шепата световноизвестни руски автори с ренесансовия и католически пир за сетивата, ума и духа на Запад) и принадлежността към една неспособна на реформация, самомнителна, претенциозна имперска вяра.
Слава Богу, моят личен избор ми позволява да гледам това представление без да участвам в него. Аз съм евангелист.
(Текстът е написан от Николай Бояджиев и е взаимстван от коментарите към статията на Иво Инджев Дядо Николай-суперстар!.)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
4 коментара:
Един друг текст, който също предразполага към размисъл:
Здравейте Г-н Инджев, както обикновенно Вие прострелвате десетката. Много сте прав че има министерство на какво ли не. Но за всеобщо съжаление, нито едно адекватно функциониращо, а нашата основна европейска болка си е министерството на правосъдието. Не мога да разбера едно нещо. Мислят ли си господата които ни управляват, че след като ЕК точно и ясно им казва, че има определени 20 дела под наблюдение, те ще успеят да им замажат очите и да мине номера им за пореден път. На фона на невепоятната световна криза, аз лично мисля че нямат никакъя шанс. В медийното пространство пише, че прокуратура и следсвие работи ударно в момента. Да, вярно е. Но по какво работи? По кого? По най незначителните дела. Някой си Таки, който при една силна държава и името му нямаше да знаем. Сменил 100 фалшиви долара и 10 години го разследват.Смях и сълзи. Работи се на килограм с надеждата, че ще минат метър. А тези хора в Европа не се досещат. И много ясно е че тези наши лумпени го знаят това. Знаят, че няма как да излъжат, и опита им е обречен на провал. Тогава според Вас, каква им е крайната цел? Какво се надяват да постигнат? Протакане до новите избори и т.н. ли? А после какво? Не мога да повярвам, че на този сваят, в една толкова малка България може да има такива нагли идиоти. Като се замисля колко е малка нашата Родина, и колко малко и трябва за да процъфти, а как шепа хора я провалят, незнам защо започвам да се сещам за Че Гевара. Но от друга страна не е луд който яде баницата, а народа който му я дава. Много сте точен и прав в една от предните си публикаций, относно протестите срещу посегателствата срещу журналисти, с което засегнахте и един мой предишен въпрос относно моралния пример към младите Ви последователи. Народа спи. Дълбоко. Кой ще го събуди? Не си предтавям бъдещето на прекрасната ни България. Не и със тези душмани и погубници, мислещи само за собственото си благо. Може ли да имаш милиони, а тоят съсед да умира в агония? Може ли да получаваш Коледна премия, а хората да чакат с последни надежди и вкопчили се в живота за лъчетерапия? Старите да гинат във мизерия. Младите да гледат безпомощно и с празен поглед във черния тунел. Не може. Ще спра дотук защото ме обзема нещо страшно. Просто главата не ми побира този ужас. Тази голяма настояща заблуда, и продължението на грозния сценарий. Каква е алтернативата на този окаян народ според Вас? Интересува ме мнението Ви и то доста живо, защото сте от малкото които пишат и знаят какво казват. Как да се обърне в положителна посока щастието на древния Българси народ? Как да се вдъхне самочувствие и увереност във утрешният ден?
Радослав
Аз, ако имам време, ще се опитам да отговоря на въпросите на този Радослав, а е интересно какво ще отговори и И.Инджев, затова, за да не забравя, го публикувах и тук...
Друга една тема:
Ангел Грънчаров казва:
четвъртък, 18 декември, 2008 в 18:58
Като парламентарист, като икономист Мартин е отличен! Като блогърски мислител също. Но като политически лидер - там се работи с много хора, с апарата на една партия и пр., което е крайно трудна работа! - само времето ще покаже дали Мартин ще се справи. Дано се справи, дано стане добър лидер, млад е, но се искат много качества за това. Иска се и време, иска се да има добри съветници. Иска се да има нюх, за да си подбере екип от помощници и организатори. Костов примерно има слабост точно по този пункт, иначе пък има много качества за добрия лидер и държавник. Няма съвършени личности и лидери, но въпреки това дано Мартин стане добър лидер… времето ще покаже, засега нищо с положителност не може да се твърди. Много коварна и тежка работа и мисия е тази на политическия лидер… виждаме какви трагикомедии имаме у нас в това отношение (Гоцета, Дмитриевичи, Симоенчовци, Доганчовци, Бойковци, Сидеровци, Жорж Ганчевци… пардон, ще ида да повърна…)
Написано в блога на Борис Димов по повод на негова публикация: http://borisdimov.wordpress.com/2008/12/18/не-съм-се-лъгал/#comments
Господин Грънчаров, категорично не съм съгласен с вашата статия за светото православие. Аз лично намирам за впечатляващ напредъка на католицизма, който от тиранична религия се превърна в най-хуманната и най-светла част от християнството днес, но не намирам това за причина да изоставя православието. Каквито и кусури да има то, исторически то е най-чистия клон на християнството. Няма кръв, която православните да са проливали - когато са ставали такива неща, това са съвсем единични случаи, а честно казано в момента не се сещам за нито един такъв. Чест и почитания към католицизма днес - уважавам го страшно, ала какво да кажем за миналите кланета с протестантите или за самите протестанти, които също имат тъмно минало на убийства и сред които дори днес има фанатици със средновековно мислене?
Още по-странно е това да съдите църквата според временния и ръководител, дори той да е толкова тъмна фигура, колкото твърдите (в което се съмнявам, все пак заедно с великия Йоан Павел ІІ направиха литургия!) Та нима, както казва проф. Калин Янакиев, мръсотията на електрическата крушка накърнява самия ток? Нима присъствието на някакъв си Николай или някакви си агенти от някаква си ДС накърнява светата Православна вяра? Вярата, която ни е дала културата на могъщата Византийска империя, чиито западни съседи по онова време са били като селски пастири? Вярата, която ни е съхранила векове наред под мюсюлманско господство? Вярата, която остана при все опитите на комунистите първо да я изкоренят, а после, като видяха, че това не става, да я покварят?
Не мисля.
Искам да допълня и още нещо. Аз не съм от ония православни, които считат, че само тяхното трябва да е и смятат, че всички останали ще "горят в ада, гдето демоните ще забиват шишове в задника им" (цитата е от чудесния английски комедиен сериал "Злостър-Черното Влечуго"). Нещо повече - аз вярвам, че религията е като виното - в малки дози стопля душата, ала от много после боли глава. Имам познати мормон, протестант и много католици и именно католиците са най-светлите и чудесни църковни хора, които съм виждал. Ала аз харесвам това, че православието като цяло е по-отстранено от политиката. Нека Божието е Богу, а кесараевото - на кесаря. Нека не се намесват религия и политика. И нека, заради един труден период след битка с опасен враг, какъвто е комунизма, не захвърляме цялата религия - това ще е като да изхвърлиш бебето с водата.
Весели празници!
Публикуване на коментар