Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 7 декември 2008 г.

Ритуално-символическото значение на убиването на козел от социален президент

Ловджията (и раздавач на ордени) Гоце Първанов уби, както е известно, защитен от закона рогат козел в Узбекистан. В интернет е пълно със снимки на предишни подвизи на страстния ловец Гоце, именно как гордо е стъпил върху жертвата си: било вълк, било лисица, било мечка, било глиган. Вярно е, че архарски рогат козел Гоце не беше убивал. Сега вече уби и това рядко животно, ала... сгафи. Проклетите козли били от защитен вид!

Стана малък интернетен скандал. А иначе големите медии упорито мълчат. Телевизиите сякаш не ползват интернет, т.е. мълчат като... мълчат както мълчи самият Гоце когато му е зададен неудобен въпрос. Представям си ако някой друг политик, не баш такъв любимец на медиите, беше сгафил по подобен начин какво щяха да направят с него. Даже Дмитрич да беше сгафил с козела, нямаше да му простят. А на Гоце прощават. А пък ако, представете си, примерно Костов беше убил козел, щяха направо да го разкостят от възмущение безжалостните, но справедливи медии!!!

Аз обаче искам да изтълкувам - не че съм ясновидец или кой знае какъв тълкувател - по-дълбокото символическо значение на убиването на един козел. Моите разсъждения няма да бъдат толкова дълбоки както, примерно, един Юнг би го сторил. Аз ще разсъждавам на съвсем близко ниво, пък да видим какво ще се получи.

Знайно е, че в Библията често се говори, че човеците биват два типа, нагледно представяни като "кози" и "овце". Това разделение съвсем не е случайно, по-хитрите, умни, бих казал по-интелигентни, незаспали индивиди спадат към класа на козите, а пък по-изостаналите в умствено отношение, по-простичките, по-наивните, поддаващите се на манипулиране, са си най-обикновени овчици. Много трудно е, предполагам, да се пасе стадо от кози, щото всяка коза е доста самостойна, освободена сякаш, те, козите, са сякаш "индивидуалистки", а пък овцете си принадлежат към един ясно изразен комунално-комуноиден тип животни, които се чувстват прекрасно в стадото. Козите са нещо като "дяволско създание", докато овцете са сякаш от вида на "по-нравствените" и дори "богоугодни" животинки.

Добре, нека да е така, но по какъв начин това може да касае Гоце и неговите ловни подвизи? Гоце няма да стреля по овца, понеже това не е героизъм, пък и овцата, погледната в екзистенциален план, принадлежи към така милата на президента комунално-комуноидна психика. Гоце е "социален президент", т.е. си мисли, че е президент-овчар на едно сплотено социално стадо, съставено все от кротко преживящи овчици. Смятам, че всеки ще се съгласи, че в съзнанието на нашия президент дълбоко е настанена именно подобна социално-овча идилия. Не върви, някак си и ерго, пастирът, сиреч Гоце, сам да трепе овчиците си, понеже те, както се знае, са все кротки, послушни, примирени, таман такива, каквито иска да ги вижда той. Затова Гоце даже на безсъзнателно ниво се изживява като загрижен "социален президент" , загрижен за стадото си. И затова без съжаление неуморно стреля само по всички врагове на комуналната идилия, именно по вълци, лисици и пр. Затова и той не се срамува да се снима с окървавените вълци, понеже така демонстрира своята грижа за стадото, каквато според него и в неговото съзнание, предполагам, е мисията на един изтъкнат социален президент като наш Гоце.

Такааа, добре, но ето че ония, козите сред человеческите същества, които не щат много-много да вървят в стадния строй на овчиците, често смущават съществуванието както на самото стадо, така и на обора, над който неуморно бди нашия пръв пастир Гоце Първанов. "Козите" сред нас, българите, в президентското съзнание няма как да не са все някакви най-отвратителни и гадни опозиционери, "костовисти", врагове на "социалния мир" и на "социалната държава", те не са, значи, нищо друго освен алчни индивидуалисти, дясно мислещи, поклонници на свободата, на Америка и най-върли противници на така милата на гоцевото сърце Путинска Русия.

По тази причина ето, на Гоце му се приубива козел, засърбяха го ръцете да убие козел, и то не какъв да е, ами по-особен такъв, най-отвратителен и смърдящ пръч! Именно да убие най-рогат и непокорен пръч, наподобяващ примерно оня коварен Костов, заради който Гоце толкова си е патил! Да, ама не: нали сме европейска страна, нали уж сме демокрация, не върви някак си президентът да разстрелва собственоръчно опозиционерите, за жалост?! И по тази причина на Гоце му се наложи да иде чак в степите и баирите на Узбекистан, където да извърши така възжеланото от сърцето му ритуално убийство на козел. Като, предполагам, по този начин той на най-безсъзнателно ниво си е мислел, че убива всичко онова, което смущава овчия покой в скъпото ни отечество.

Ето затова Гоце уби проклетия архарски козел или пръч, заради който сега ще си има доста разправии с европейските, пък и с българските природозащитници. Пък и не само с тях, ами и с ония сред нас, които не желаят да бъдат овчици, милостиво прибленуващи в нашето кротко пасящо комунално стадо. Но Гоце изпълни по този начин свое неудържимо и най-съкровено желание, и съм убеден, че не съжалява. Той отправи куршум срещу най-ненавистното си, именно срещу козята психология, която руши овчето добруване, която смущава блажения сън на преживящото... сланинка и толкова кротко приблейнуващо народно българско стадо. Затова, ако се наложи, ловецът Гоце ще изтреби всички кози на Узбекистан, само и само да не стане така "козите" отново да вземат надмощие у нас, та да развалят окончателно покоя на толкова милите социални овчици.

Завършвам с това, че въпреки този езотеричен смисъл, който открих в убийството на узбекския козел, има и един по-близък смисъл. Гоце направи тази простотия да убие редкия козел просто защото, предполагам, е крайно ожесточен срещу грозящата ни евентуалност съвсем скоро "социалният", сиреч овчи рай да завърши, т.е. опозицията да вземе, та да победи на изборите. Когато и ако това стане, Гоце току-виж се преселил окончателно в Узбекистан, доста го привлича напоследък тази Средна Азия, та да си убива на воля разни там козли и кози; щото у нас, за съжаление, съвсем не е разрешено да се стреля по хора. Апропо, аз по начало си мисля, че ония, които са прекалено пристрастени по лова, т.е. към убиването на диви животни, го правят не за друго, а чисто и просто защото няма как да убиват хора, просто защото не е разрешено да убиват човешки същества.

Ех, таварищ Сталин, защо си отиде твоето славно време?! Толкова блажено и героично беше твоето време, мили ми таварищ Сталин! И ето, сега най-горчиво плаче президентското сърце, поради което започна да си отмъщава на горките козли. Вместо да си отмъсти, както комунист си знае, именно като стреля директно в тила на ония индивиди, за които "Партията" е преценила, че са вредни за овчето щастие на блажената комуна - както това беше по времето на великия таварищ Сталин. "Сега не е като едно време, а... Гоце?!" - мъдро добавя и Дмитрич, ухилен в своя трамвай. Абе лудницата у нас си е пълна, няма що!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

1 коментар:

Ангел Грънчаров каза...

В Свежо.нет Б.Стефанов е написал чудесно допълнение към моя текст, което си позволявам да публикувам и тук:

Президентът се "жени" за Държавата. И тъй като държавата е съвкупност от всичките й граждани, разбира се, че тя е ,априори, пълна развратница, защото няма как да е вярна на никого, точно определена личност, но трябва да е "вярна" преди всичко на всички.

Затова горкият "социалистически" (възпитан във вярност към държавата), скован и провинциалистичен, корпоративен президент, се спуква от неизсказана ревност, че държавата (разбирате ли) не му била вярна. И таз добра!

Затова, предания на държавата "социалистически" президент (що за словосъчетание? - нито социализъм, нито президентство) търси всеки повод да изневери на държавата и да се докаже пред нейните безбройни любовници.

Затова ритуалът на социалистическото президентство е: да отиде президентът до Узбекистан, където жените са предани любовници и въпреки това са в безгласни букви, и да отиде в резерват и да застреля вързания си, предполагаем съперник - съперникът, на когото съпругът "поставя" "рога".
Абсурден ритуал, но това си е..