(Превеждам статията на г-жа Валерия Новодворская Крест деревянный иль чугунный? понеже смятам, че написаното от нея за руската провославна църква в поразително пълна степен се отнася и за българската. А е казано така силно и правдиво, че просто нямаше как да не я преведа. Преведох я за по-младите читатели, които, слава Богу, не са били принудени като нас да учат руски език под заповед на държавата и под страх от наказания. За горното заглавие съм използвал израз от самата статия. А иначе оригиналното заглавие е Кръст дървен - или чугунен?)Умря патриархът. На никоя смърт, даже на смъртта на Путин или на Медведев - интелигенцията не може да се радва. Ние нсе сме варвари и не сме людоеди. Ние няма да се подпишем под невнимателно изречената фраза от Пушкин: "Твоята погибел, смъртта ти с жестока детска радост виждам". Още повече че следващия предстоятел може да бъде много по-лош от предишния, в тази насока аз съм оптимист.
На покойния йерарх на църквата се числят и няколко добри дела. Те са немного, и затова ще започнем от тях. Алексий не поддържа Държавния комитет за извънредното положение (преврата от 1991 г., бел. моя, А.Г.). Алексий винаги е предлагал да се махне езическото място, Мавзолея, от Червения площад, а Ленин да се погребе. Патриархът прияти на "своя" територия, до Храма на Христа Спасителя, статуята на Александър Втори, царя-реформатор, заплатена от Алфред Кох и тържествено открита от Борис Немцов, републиканец и волнодумец. На този монумент отказа московско жителство по площадите кметът на града. Навярно заради неприязънта си към идеята за либерални реформи изобщо.
А също така патриархът се отказа да мародерства върху каноническата територия на грузинския си колега Илия Втори. На него му предложиха да присъедини към немалките си владения Абхазия и Южна Осетия, т.е. преживяващите там християнски души. Той отказа. И не предлагаше да се доубие Грузия, да се гонят грузинците от Русия или пък да се взема с щурм Тбилиси.Какво пък, това е достатъчно за това Бог да му прости: Бог е прощавал и на не такива, Иисус е простил и на разбойника. Но защо на грешната земя над неговия ковчег бяха пролети толкова много чекистки крокодилски сълзи и бяха казани толкова лъжливи думи за завидната съдба на християнството в Русия? Та за тия 20 години Русия загуби не патриарх - Бога загуби по пътя към държавния статус и не го забеляза! Днешното положение на нещата с християнството в Русия може да устройва само сълзливите бабички, черносотниците и бившите преподаватели по марксизъм-ленинизъм и по научен атеизъм, разбиващи се сега челата в храмовете и считащи църковната служба за нещо като задължително политзанятие, а пък Бога - за "основоположник" от типа на Ленин или на Маркс.
Русия сега е по-далече от християнството отколкото беше преди перестройката, при Брежнев или при Андропов. Тогава интелигенцията мечтаеше за християнството както за щастието и беше готова да върви за него в амфитеатъра, за изяждане от лъвовете. Аз самата отказах да махна в Лефортово кръста си под заплахата за гладуване до смърт. А имаше и не като това. От един дисидент в лагера сваляха 47 кръста подред, а той все си правеше нови. В Литва в горските селца нелегално печатаха Евангелието и получаваха за това затвор. Свещениците - отец Глеб Якунин (отлъчен от Алексий Втори от Църквата) и отец Виктор Смирнов, който ме кръсти в края на 80-те (Алексий го изпрати в глушта на новгородските блата, в малко селце), ги вкарваха в затвора за вярата им, а Словото Божие го конфискуваха при обиск, както и "Архипелагът ГУЛАГ".
А пък ние купувахме Библията на черната борса за луди пари и ходехме при "нашите" свещеници на тайни богослужения. Ние знаехме, че Иисус е от нашите, че той е дисидентът от съседната килия. И какво получихме след снемането на забраните, когато отведоха лъвовете? Множество позлатени храмове и манастири, щатни единици послушни попове, с камбанен звън и мирис на тамян, със златни ризи, но без Бога. Сергии, на които така търгуват с християнството, все едно че търгуват с пилешки бутчета. Ние получихме Храма на Христос Спасителя вместо миалня на леки коли, ние видяхме как РПЦ отговаря на въпроса на християнския философ Владимир Соловьев, отправен към Русия: "Какъв Изток ти искаш да бъдеш? Изтокът на Ксеркс или на Христос?" - отговаря в полза на Ксеркс.Църквата стана идиологически отдел на ЦК на "Единна Русия", идеология на "вертикалата на властта", идеология на изолационизма, на несвободата, на ксенофобията, на тесногръдието и на насилието. Путинска идеология. Алексий Втори по време на първата чеченска война призоваваше юношите да воюват в Чечня. При него беше учредена православна инквизиция, едва не отправила Юрий Самодуров зад решетките заради невинна изложба в Сахаровския музей. При него гвардейците на Ясер Арафат гониха (по молба на РПЦ) монахините и монасите (биейки ги с приклади) от манастирите на Светата Земя, за да отнемат собствеността от карловаровчаните.
Да махнеш "задграничните" не означава да обединиш църквата. При Алексий РПЦ отнемаше със сила театри и музеи за храмове, в които няма Бог. Потискаше католиците и протестантите, воюваше с Украинската православна църква както се воюва с враг, изгони в частни квартири, както при съветската власт, такива истински свещеници като Яков Кротов.
Нито веднъж покойният Алексий Втори не се застъпи за политзатворниците, за истерзания Василий Алексанян, за Михаил Ходорковски (само пожали Светлана Бахмина, и това ще му се зачете). Правото на "печалование" РПЦ замести с правото на чинопочитанието. Нито милосърдие, нито благородство, нито защита на политическите права на човека или на общочовешките ценности. Обратното: РПЦ през цялото време ги обиждаше и отричаше. Отказвайки се да погребе и да признае останките от царското семейство, РПЦ остави тази мисия на демократите, в основната си част републиканци и атеисти. От християнството в Русия остана голата Догма, и за мислещи хора в РПЦ няма място. А само те са нужни на Иисус, който е казал: "Познайте истината, и истината ще ви направи свободни".На Бога, за разлика от Путин, не са му нужни роби. На него са му нужни сподвижници. Спасителя разпънаха също такива тъпи и злобни чиновници и бюрократи, гонители на свободата на съвестта, каквито са йерарсите на РПЦ. В ръцете си РПЦ има не дървен кръст, а чугунен. Върху него няма Спасител, с него могат само да бият непокорните по главата.
Валерия Новодворская
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
4 коментара:
Силен текст, но най-важното е, че при Алексий православието възвърна изгубените си позиции в Русия. В началото и във Византия то е налагано от неискрени хора, както и у нас. Накрая си струва.
Поздрави!
Очевидно е, че защитата на политическите права или общочовешките ценности не са работа на Църквата, а на граждански политически организации. Естествено е Църквата да бъде умерено-патриотична. Странно е да се очаква църквата да е нещо средно между политическа партия и неправителствена организация. А Иисус Христос е Глава на Църквата и винаги ще е така. Православието винаги ще е спасително, независимо от това, колко немощни сме ние.
Има известна истина в тази статия но е доста преувеличена и пристрастна.
Чудесна статия! Аналогията с БПЦ е наистина същата. Събитията от насилственото превземане на храмовете през 2004 г. потвърждават гореписаното. С нами Бог!
Публикуване на коментар