Ако сега не бутнем позорящото ни правителство, ще поемем неговия позор върху себе си

Прочетох една информация, която е обнадеждаваща: Студенти освиркаха лекция на Станишев, той избяга вбесен. Тия, които така неистово се радваха, че Президентът Дж. Буш беше замерян с обуща от иракски журналист, който хал хабер си няма що е това свобода и що е чест, сега злобно мълчат и, предполагам, състрадават на унижението на това, което още минава за премиер на България. Ив. Бедров пък пише текст, озаглавен Първанов полага венец на мавзолея на диктатора Туркменбаши, който предизвика доста оживени коментари. Сред тях особено впечатление ми направи изказването на някой си, към който няма какво да добавя, понеже то казва всичко:

Ами много сме добре: за министър-председател си имаме инфантил, а за президент си имаме дебил.

Тук искам да кажа нещо принципно, важно е. Мнозина, предполагам, биха се възмутили от такива "крайни квалификации" особено пък като са отнесени към Президента на България. Това дали са верни квалификациите е оценъчен момент, по който просто няма как да сме единодушни, но не това в случая е важното. Някои са скланни да смятат, че "институционализираните лица" трябва да се щадят, понеже тяхната институция заслужавала безспорно уважение. Но на мен ми се струва, че нещо са се объркали.

Защото лицето, което временно въплъщава (олицетворява) дадена институция е едно, а пък самата институция е съвсем друго. Институцията е вечна, а лицата, с които я свързваме, са преходни и менливи. И следователно уважението към самата институция съвсем не ни забранява да казваме своето мнение за лицето, което с действията си и бездействията си петни или мърси достойнството на самата институция.

На това основание излиза, че тъкмо оня, който има по-високо понятие за авторитет и дори възвишеност на самата институция, е толкова по-непримирим - и има, следователно, много по-високи изисквания! - към лицата, които съвсем временно биват свързвани с нея. По тази причина критиките към емпирическите лица, които временно биват свързвани с някаква институция, съвсем не петнят достойнството и възвишеността на самата институция, напротив, точно по този начин се пази и чисти имиджа на институцията. Това е толкова просто за схващане, че ако човек не го схваща, никакви обяснения няма да му помогнат.

А ето сега какво се е случило в УНСС, което, признавам си, много ме зарадва. Зарадва ме, понеже и тукашните студенти показаха, че с нищо не отстъпват на своите колеги-сънародници от Америка, които преди време също показаха полагащото се място на Пинокиото, който все още е български премиер:

Премиерът Сергей Станишев напусна ядосан аулата на Университета за национално и световно стопанство в София заради подигравките на студентите, дошли да чуят лекцията му "Световната финансова криза и нейното отражение в България". Младите хора с глас се смееха на констатациите на министър-председателя, че "у нас няма инфлация, а дори дефлация" и не му спестиха злостните забележки за лъжите. Това накара Станишев първо гневно да заповяда на младежите:"Не ме апострофирайте!", а после да си тръгне и ядосан от залата, където остави икономическия министър Петър Димитров сам да обяснява правителствената политика спрямо световната финансова криза.

Недоволни от лекцията бяха и студентите, които не чуха нищо конкретно от премиера, споделиха те след края на срещата. Младите икономисти оцениха като изключително инфантилно представянето на премиера, който просто ги обсипвал с предварително наизустени кухи фрази, без да се съобразява с питанията им. "Станишев въобще не обърна внимание на моя въпрос за конкретните мерки, които взима оглавявания от него министерски съвет на фона на икономическия срив", обясни пред вестник "Атака" студентът от трети курс Георги Петров. Той обвини Станишев, че правел реклама на бюджета за другата година, като обяснявал колко много средства управляващите са отпуснали за образование, научни изследвания, заплати на преподавателите. Неговите колеги също разочаровано коментираха, че са изгубили времето си, като са дошли на лекцията, вместо да се готвят усилено за приближаващата сесия или пък да обядват.

Радвам се, че на лицето Дмитрич, което е същински позор за институцията, която временно въплъщава, е показано, че е крайно време да се оттегли, понеже е резил за самата институция. Тия дни студентите излизат на демонстрации. Ние, гражданите, сме длъжни да ги подкрепим, та да бутнем най-после управниците, които ни опозориха пред цяла Европа - понеже нанесоха ужасни щети на нацията и страната. Ако не го направим, ще поемем техния позор върху себе си...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo