Да, живеем в 2009 година, а пък България е в Европейския съюз, а аз се чувствам като дисидент! Ще поясня какво имам предвид, ще се "обоснова"; тия, които в момента почват да ликуват, мислейки си "Най-после, какво щастие: Грънчаров почна да полудява!!!", да не бързат чак толкова с ликуването си...
Аз откакто се помня пиша, първо статии, после почнах да пиша книги и пр. Първата ми отпечатана статия излезе в далечната 1985 година, и то във в-к "Култура", при покойния сега Стефан Продев, главен редактор; това значи много; статията ми се наричаше "Псевдоученият", писах за кризата в тогавашната наука, една тема-табу. Към статията имаше карикатура от Б.Димовски, нарисувал беше едно... магаре с ангелски крилца!
Както и да е, казвам това, защото то показва, че не съм вчерашен, че имам много публикации във вестници и преди, и след 1989 година. Много мои статии, и то "перестроечни", излязоха в младежкия вестник на Пловдив, наричащ се тогава "Комсомолска ИСКРА". Не се срамувам от това, статиите ми не са били подлизурковски и тогава. Аз, ако сте забелязали, подлизурковски не мога нито да пиша, нито да говоря...
След 1989 година са излизали мои статии в какви ли не вестници: ДЕМОКРАЦИЯ, ВЕК 21, Подкрепа, Пловд. Новинар, Стандарт, АНТИ, Гласове, Седем и други, дори в Дума (!) излязоха няколко мои статии, и то преди година и нещо. Имам може би стотина отпечатани статии, не съм ги броил, все полемични и публицистични, но си признавам, че не съм се натискал и не съм се навирал никога по редакциите. Просто съм пращал статиите си по пощата, а откакто има интернет, по имейла. Не съм протрил праговете на нито една редакция, просто защото всички мои статии са излезли без кракът ми да е стъпил в почти нито една редакция. А и хонорари почти не съм получавал, всичко е минавало под графата "за идеята".
Откакто обаче почнах да пиша активно в блога си, когато някои фактори видяха тенденцията на моите позиции, върху името ми сякаш падна пълна забрана. Аз, впрочем, почти никога не съм пращал статии на олигархични вестници като "Труд" и "24 часа", защото добре знам, че те никога няма да пуснат моя статия. Но от година и нещо насам моя статия не е излизала в нито един вестник: даже т.н. "десни вестници" спряха да публикуват мои статии (имам предвид вестниците "Про и анти", "Седем", "Гласове").
Което е необяснимо: нали уж сме "идейни приятели"?! Разбира се, имам си "доброжелатели" сред блогърите особено (да не споменавам имена!), които изглежда протриха праговете на редакциите на тия вестници, но в край на краищата успяха да убедят главните редактори на споменатите вестници, че лицето Ангел Грънчаров е крайно опасно и вредно за "каузата на българската демокрация". Както и да е, майната им, че не ме публикуват, те губят от това...
За конвенционалните електронни медии (радиа и телевизии) няма какво да говорим: забраната върху името ми е поголовна. Разбира се, всички те нямат просто ефирно време да пуснат някой друг освен Божидар Димитров, Бойко Борисов, Георги Лозанов, Андрей Райчев, Петър-Емил Митев и още неколцина медийни херои, които вече просто спят в телевизионните студия, там ядат, там се бръснат и пр. Е, преди ме каниха в "Пирамидата" в ТВ2, Бедров ме кани веднъж в БТВ, ходил съм в още няколко телевизии, но в крайна сметка от година насам върху името ми падна пълна забрана; не съм канен никъде. Вярно, само по едно време ми се обади Светла Петрова и ми каза, че иска да ме кани в "Сеизмограф", уж обеща, но после се усети и изглежда се и уплаши от нещо (съдбата на Иво Инджев виси като дамоклев меч върху главите на всички работещи в БТВ!); не знам, факт е, че не удържа на думата си...
Ще каже някой: "Кой си ти бе, що да те канят?! Ти да не си като някои си там други, които говорят не толкова провокативно като теб, ами говорят и пишат меко, които са като дялани камъни, които се харесват на всички, дори на "класовия враг"?! А ти, нещастнико, си се изпокарал с всички?! и пр." Нека да си каже всичко, аз обаче констатирам факта, и това, че има така старателно заобикаляне на името ми даже в РЕ-ТВ, явно нещата не са случайни. Разбира се, за тази последната медия аз имам своето обяснение защо за блога ми също има чак такова внимателно избягване: защото, както се оказа, към нея работи цялата онази компания от мои "доброжелатели" от "Икономедия", начело с приятеля ми Еленко Еленков; явно тяхна заслуга е това за блога ми да не се говори почти нищо и в Ре-ТВ...
Та това е положението у нас, в татковината. Аз не се учудвам изобщо, защото това, което написах по-горе, в някакъв смисъл е и най-висок комплимент за мен. То е признание че не съм като другите, а пък какви са другите си правете сметката самите вие...
Но ето че днес ми се обадиха от БЪЛГАРСКОТО РАДИО НА АМЕРИКА и ми предложиха да излъчват моите Безпощадни беседи за българската национална идентичност. Излъчването вече започна, поканиха ме да им сътруднича, което все пак е едно признание за мен.
И тогава във връзка с това осъзнах жалкия факт: в далечна Америка, дето живеят свободни хора, ме ценят, а пък тук, в родината ми, не само ме мразят, но и ме забраняват! И дори съм подложен на остракизъм, ерго, съм станал нещо като дисидент! И то в 2009 година! Срам и резил! Но и показателно: уж сме в Европейския съюз, но ситуацията в медиите е толкова окаяна, че вече се появиха и дисиденти като мен, което е крайно показателно!
То показва едно: че медийна свобода у нас няма. Уж го знаем всички, но ето че сега като го изпитвам на гърба си, като съм се оказал в позицията на дисидент, усещам колко грозно е не толкова за мен, ами за съдбата на свободните хора като мен в България. Но какво да се прави, кое у нас е наред, та със свободата таман на мисълта, на словото, на медиите всичко да е ОК?! Всичко у нас трябва да е тъкмо наопаки, така че не се чудя вече на нищо - и ще си дисидентствам по "Българското радио на Америка" и в собствения блог, а пък всичко друго да върви ако иска по дяволите...
Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Аз откакто се помня пиша, първо статии, после почнах да пиша книги и пр. Първата ми отпечатана статия излезе в далечната 1985 година, и то във в-к "Култура", при покойния сега Стефан Продев, главен редактор; това значи много; статията ми се наричаше "Псевдоученият", писах за кризата в тогавашната наука, една тема-табу. Към статията имаше карикатура от Б.Димовски, нарисувал беше едно... магаре с ангелски крилца!
Както и да е, казвам това, защото то показва, че не съм вчерашен, че имам много публикации във вестници и преди, и след 1989 година. Много мои статии, и то "перестроечни", излязоха в младежкия вестник на Пловдив, наричащ се тогава "Комсомолска ИСКРА". Не се срамувам от това, статиите ми не са били подлизурковски и тогава. Аз, ако сте забелязали, подлизурковски не мога нито да пиша, нито да говоря...
След 1989 година са излизали мои статии в какви ли не вестници: ДЕМОКРАЦИЯ, ВЕК 21, Подкрепа, Пловд. Новинар, Стандарт, АНТИ, Гласове, Седем и други, дори в Дума (!) излязоха няколко мои статии, и то преди година и нещо. Имам може би стотина отпечатани статии, не съм ги броил, все полемични и публицистични, но си признавам, че не съм се натискал и не съм се навирал никога по редакциите. Просто съм пращал статиите си по пощата, а откакто има интернет, по имейла. Не съм протрил праговете на нито една редакция, просто защото всички мои статии са излезли без кракът ми да е стъпил в почти нито една редакция. А и хонорари почти не съм получавал, всичко е минавало под графата "за идеята".
Откакто обаче почнах да пиша активно в блога си, когато някои фактори видяха тенденцията на моите позиции, върху името ми сякаш падна пълна забрана. Аз, впрочем, почти никога не съм пращал статии на олигархични вестници като "Труд" и "24 часа", защото добре знам, че те никога няма да пуснат моя статия. Но от година и нещо насам моя статия не е излизала в нито един вестник: даже т.н. "десни вестници" спряха да публикуват мои статии (имам предвид вестниците "Про и анти", "Седем", "Гласове").
Което е необяснимо: нали уж сме "идейни приятели"?! Разбира се, имам си "доброжелатели" сред блогърите особено (да не споменавам имена!), които изглежда протриха праговете на редакциите на тия вестници, но в край на краищата успяха да убедят главните редактори на споменатите вестници, че лицето Ангел Грънчаров е крайно опасно и вредно за "каузата на българската демокрация". Както и да е, майната им, че не ме публикуват, те губят от това...
За конвенционалните електронни медии (радиа и телевизии) няма какво да говорим: забраната върху името ми е поголовна. Разбира се, всички те нямат просто ефирно време да пуснат някой друг освен Божидар Димитров, Бойко Борисов, Георги Лозанов, Андрей Райчев, Петър-Емил Митев и още неколцина медийни херои, които вече просто спят в телевизионните студия, там ядат, там се бръснат и пр. Е, преди ме каниха в "Пирамидата" в ТВ2, Бедров ме кани веднъж в БТВ, ходил съм в още няколко телевизии, но в крайна сметка от година насам върху името ми падна пълна забрана; не съм канен никъде. Вярно, само по едно време ми се обади Светла Петрова и ми каза, че иска да ме кани в "Сеизмограф", уж обеща, но после се усети и изглежда се и уплаши от нещо (съдбата на Иво Инджев виси като дамоклев меч върху главите на всички работещи в БТВ!); не знам, факт е, че не удържа на думата си...
Ще каже някой: "Кой си ти бе, що да те канят?! Ти да не си като някои си там други, които говорят не толкова провокативно като теб, ами говорят и пишат меко, които са като дялани камъни, които се харесват на всички, дори на "класовия враг"?! А ти, нещастнико, си се изпокарал с всички?! и пр." Нека да си каже всичко, аз обаче констатирам факта, и това, че има така старателно заобикаляне на името ми даже в РЕ-ТВ, явно нещата не са случайни. Разбира се, за тази последната медия аз имам своето обяснение защо за блога ми също има чак такова внимателно избягване: защото, както се оказа, към нея работи цялата онази компания от мои "доброжелатели" от "Икономедия", начело с приятеля ми Еленко Еленков; явно тяхна заслуга е това за блога ми да не се говори почти нищо и в Ре-ТВ...
Та това е положението у нас, в татковината. Аз не се учудвам изобщо, защото това, което написах по-горе, в някакъв смисъл е и най-висок комплимент за мен. То е признание че не съм като другите, а пък какви са другите си правете сметката самите вие...
Но ето че днес ми се обадиха от БЪЛГАРСКОТО РАДИО НА АМЕРИКА и ми предложиха да излъчват моите Безпощадни беседи за българската национална идентичност. Излъчването вече започна, поканиха ме да им сътруднича, което все пак е едно признание за мен.
И тогава във връзка с това осъзнах жалкия факт: в далечна Америка, дето живеят свободни хора, ме ценят, а пък тук, в родината ми, не само ме мразят, но и ме забраняват! И дори съм подложен на остракизъм, ерго, съм станал нещо като дисидент! И то в 2009 година! Срам и резил! Но и показателно: уж сме в Европейския съюз, но ситуацията в медиите е толкова окаяна, че вече се появиха и дисиденти като мен, което е крайно показателно!
То показва едно: че медийна свобода у нас няма. Уж го знаем всички, но ето че сега като го изпитвам на гърба си, като съм се оказал в позицията на дисидент, усещам колко грозно е не толкова за мен, ами за съдбата на свободните хора като мен в България. Но какво да се прави, кое у нас е наред, та със свободата таман на мисълта, на словото, на медиите всичко да е ОК?! Всичко у нас трябва да е тъкмо наопаки, така че не се чудя вече на нищо - и ще си дисидентствам по "Българското радио на Америка" и в собствения блог, а пък всичко друго да върви ако иска по дяволите...
Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
6 коментара:
Айде честитка!
А пък преди време четохме, че си щял да спреш да пишеш...
Давай смело напред!
Поздрави от Германия!
Едно от нещата, които все още не проумявам е именно "как така един философ може да говори така".
Едно от основните колегиални права в блогсферата е да се моли за коментари, не да се притискат хората, както вие направихте в преден постинг, когато почти задължихте хората да изкажат мнението си за корица на книгата ви. Всеки разумен блогър се радва на коментарите, които получава - това е така. Но едно е да получиш коментар, когато именно постингът се е харесал на читателя, съвсем друго е да насилваш хората да коментират. Това не го одобрявам.
Второто нещо, което не одобрявам и не разбирам...какъв сте вие, че да говорите така за българите ? А вие коя държава живеете ? Нима не сте и вие българин ?!!! Невероятно неуместно е един философ да се държи така с читателите си. Бидейки философ, вие знаете за отношението между хората. Когато прелистя коментарите и видя отношението ви спрямо хора с различно от вашето мнение, то ми се отщява да коментирам. Аз съм българин и живея в България. Вашето отношение в преден постинг ме обижда. Никога не съм подозирал, че един философ може да се държи така. А за какво се борите ? Не харесвате "българщината", но все пак искате да вбиете нещо в главите на хората. Нима ние - простосмъртните, които не сме философи...сме по-различни от вас ? Не, не мисля.
Искате да минете за светило, едва ли не за будител на народа ? Това не би се харесало на никого. Има хора, които не говорят за себе си толкова, колкото неща извършват за да затвърдят авторитета си. Пример за такъв човек е Богомил Шопов. Не съм чел такъв постинг в неговият блог. Време е вие, както и много българи да осъзнаят, че ако всички се напъват да са известни и прочее...сещате се.
А вашите писания са сходни с тези на господин Апостол Апостолов. Разликата е в стила на писане и нишата, за чието първо място се борите.
Не оставайте с грешно впечатление. Аз като цяло нямам против никого. Не защитавам, нито нападам. Знам, че ответната ви реакция ще е констатация от сорта на "ти пък кой си" и т.н., но пак ви казвам - провокира ме вашият твърде остър език, лошото отношение срещу българите и самолюбието ви.
Si quid in te peccavi, ignosce.
Поздрави, Краси.
Веднъж Грънчаров да пише за себе си и сега казваш, че той се "напъва" да бъде известен. Не мисля, че има нужда от съвети как да си пише блога, след като толкова хора го следят. Следиш ли, го че да го коментираш, или говориш наизуст? Ако го четеш, как може да си толкова елементарен? Не ти харесва, че той напада "българщината"? Ами защити я!
Господин Стоев, напразно се опитвате да говорите по човешки с лицето Грънчаров. Няма да ви разбере. Напротив, бъдете сигурен, че в най-скоро време ще бъдете провъзгласен от него за ченге, червен боклук или нещо подобно.
Да ви припомня, че Грънчаров е получил своето "образование" във философския факултет на ленинградския университет. Там е усвоил теорията и практиката на научния комунизъм и е заучавал наизуст трудовете на класиците на марксизма-ленинизма. Грънчаров е добре научен да разобличава враговете на Партията и да всява смут и разкол в техните редици. Ей такива кадри са били, а и още са нужни на Партията и народа!
Но защо точно на Грънчаров възложена тази отговорна задача? Защо той е бил пратен от Партията за да се изучи за философ-марксист в Ленинград, а не някой друг?
Отговор - защото по същото време в затвора е бил хвърлен по политически причини неговия съименник Ангел Грънчаров от Ботевград. Отговорните другари явно са решили да използуват съвпадението на имената, за да могат да скрият истината за дейността на истинския борец против комунизма. И на негово място да курдисат едно псевдодосидентско чучело, което да бръщолеви глупости и да срами името на политзатворника.
Философът-марксист изпълнява с чест партийната повеля. Представя се за неразбран, репресиран, дисидент и т.н. Хвърля прах в очите на хората, хвали и превъзнася креатурата на ДС - Иван Костов. С две думи - дезинформира и заблуждава колкото може.
За тази си дейност философът-марксист получава подаръчета, урежда се с безплатни екскурзийки по света и у нас и бива канен на вечеринки и кьорсофри.
Но явно това му е малко, та затова са тези нови напъни. Гледайте му сеира, г-н Стоев, голям смях ще падне!
Г-н Грънчаров,
Наистина е жалко да сме в такава ситуация в 2009. Но това показва няколко неща:
- вие сте на прав път и нещата които пишете са правилните (щом тук са забранени, но има интерес в чужбина).
- отново има нужда от една група, която аз наричам "новите будители" - вие, Г-н Инджев, Иван Бедров и т.н. така че продължавайте все в този дух,
- банално може би, но вие знаете, че никой не е пророк в собствената си държава. Това е вярно заради сегашната ни власт, но не и за хората, които ви четат,
- ние вече сме граждани на света, така, че каде географски пребиваваме е една част от нашия живот, но не е толкова определяща.
Поздрави
Господин Стоев, благодаря за коментара, много ми е интересна Вашата реакция. Тя и много показва. Не се познаваме, и по тази причина е погрешно някой от нас да прави толкова кардинални изводи за личността на другия; пък и всеки има правото и свободата да бъде какъвто смята че е длъжен да бъде. Не е нужно да пишете аз какво съм щял бил да Ви отговоря, аз не съм безсловесен и ако искам нещо да Ви напиша, ще го сторя. Но в случая нямам какво повече да добавя. Вие сте казал предостатъчно.
Бъдете жив и здрав - и много успехи Ви желая!
Публикуване на коментар