Влязох и във фолклора: мои анонимни "доброжелатели" почнаха вече да пишат... стихове за толкова ненавистната им особа!!!

Има един блог, наречен Истината такава, каквато можеше да бъде!? (да, неизвестно за какво, но има в заглавието тези удивителна и въпросителна!), който има за девиз следното безсмислено изречение: Или частна теория на НЕвероятностите! Пише го някакъв анонимник, който обаче излиза с претенцията, че са неколцина авторите му, което силно ме съмнява. Имам чувството, че казва "ние", понеже му се иска да се крие зад нещо като "колективна вина", което, знайно е, не е вина.

Аз съм чел почти всичко, което публикува(т), коментирал съм, не крия, че имаха (имаше) известни попадения, в смисъл, че можаха да напишат (да напише) и някой по-сполучливи неща, имащи претенцията да са духовити. Но ето че сега ей-така, изневиделица, или, както хората казват, "нерде Ямбол, нерде Стамбул", този блогър се нахвърли... срещу моя милост, и то съвсем безпричинно. Явно доста злоба е натрупал по мой адрес, за да избликне тази злоба по същия начин, по който неумел пияница, като прекали с питиетата, после изведнъж почва да повръща. И на всичкото отгоре прописа специално за мен... стихове! Което е още по-интересно от психоаналитична гледна точка: явно сподавяната в душата му емоция е била толкова мощна, че не е могла да се излее по друг начин, освен в "стих". Та ето тази претенциозна повръщня, която анонимникът изплиска по мой адрес с намерение да ме омърси, ала изглежда омърси само себе си:

Песен за Ангел Грънчаров

— Дали си имаш свободно време,

Ангеле бре, Грънчаров де?

— Мойто време за вас пилея,

тъпаци бре, глупаци бре!

— Дали си имаш партийна книжка,

Ангеле бре, Грънчаров де?

— Мойта йе книжка, спестовна книжка,

тъпаци бре, глупаци бре!

— Дали си имаш млад демократин,

Ангеле бре, Грънчаров де?

— Мой демократин е сам Иван Костов,

тъпаци бре, глупаци бре!

— Дали си имаш дребни дечица,

Ангеле бре, Грънчаров де?

— Моите са дяца, мойте фенове,

тъпаци бре, глупаци бре:

където ги прата, работа ми вършат,

тъпаци бре, глупаци бре,

работа ми вършат, без пари се не връщат,

тъпаци бре, глупаци бре!

Тъй, обаче това стълпотворение от нелепости му се е видяло малко, та е написал и още една подобна повръщня в рими (то препилите с менте-алкохол, като почнат да повръщат около Нова година, трудно спират докато не изповръщат, докато не си изкарат не само съдържанието на червата, ами и самите черва из мръсните си усти):

Ангел Войвода

Я надуй, Дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, ремсистки,
песни нови демократски -
за Ангел страшен демократин,
за Ангел вехт комсомолец -
синът на Димитър Благоев!
Да чуят моми и момци
по пленуми и по конгреси:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, Дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за комунизъм да пея,
за комунизъм, Дядо, светъл,
и за свойте си кахъри,
кахъри, червени ядове!
Тъжно ми й, Дядо, жално ми й,
ала засвири - не бой се, -
аз нося сърце подмолно,
глас имам меден продажен,
та`ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по РПУ-та и по зандани -
доносниците ще я поемат,
агентите ще я повторят
и тъгата ми ще мине,
тъгата, Дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли -
тежко му нима ще кажа?
Ангел мнение чуждо не търпи -
ала съм му думал и думам:
Блазе му, който умее
ближния с думи да мърси -
доброму зло да прави,
лошия с уста да му цалува краката, -
пък ще си викна песента!

Та аз там, не очаквайки от моите зложелатели чак такава чест - да пеят песни, да редят стихове за моята скромна особа! - счетох все пак за нужното да реагирам по следния начин:

Съвсем изкрейзи нещо… толкова ли си я закъсал откъм теми и проблеми, та се захвана да плюеш по частно лице като мен?! Напиши нещо за вожда си Дмитрич, за суперловеца Гоце, остави ме мен, толкова ли ти преча аз?! А пък най-тъпо е това, че говориш за някакви “спестовни книжки”, и то за мен, дето съм затънал в дългове да си издавам книгите… не очаквах, че си чак толкова злобен (злобна)…

Анонимникът, разбира се, мълчи. Сега пък гледам, че има наглостта, след като вече се и изповръщал по мой адрес, да пожелае на читателите си следната превъзходно звучаща, ала не в мръсните му уста, честитка:

ЗА МНОГО ГОДИНИ ПОЖЕЛАВАМЕ НА ВСИЧКИ СВОБОДНИ ПО ДУХ ЧОВЕЦИ!

Това "пожелаваМЕ", именно претенцията, че мръсниците са "много" - сякаш са цял колектив, цяла бригада! - разбира се, е с цел нещастникът, който пише подобни повръщни, да се помъчи да избяга от воя на собствената си съвест. Щото, по моето разбиране, дори и най-големите мръсници все пак имат съвест, с която им е обаче крайно трудно да се справят. Та в тази връзка ми се наложи да напиша следните думи:

Злобният човек не може да бъде свободен по дух - ако изобщо разбираш какво е свобода и какво е това дух. Когато човек се изложи, не може да си върне авторитета като повтаря такива сакрални фрази: ЗА МНОГО ГОДИНИ ПОЖЕЛАВАМЕ НА ВСИЧКИ СВОБОДНИ ПО ДУХ ЧОВЕЦИ!

Освен това скриването зад анонимността, за да се пишат доноси, както написахте срещу мен в навечерието на Нова година, е толкова подло, че просто нямате морално право да употребявате някои думички. Понеже само оня, който е личност, не крие личността си, смело застава с името и лицето си зад своите думи, само такъв може да има претенцията да разбира що е свобода, що е достойнство, що е дух и пр.

Забелязвате, че влизам в играта му, т.е. преструвам се, че му вярвам, че не е сам, ами че са много. Нека да има и той известна радост в този толкова лош за него свят. Щото когато един човек дегенерира до това безкрайно ниско аморално ниво, светът и животът за него стават същински кошмар. Затова и този нещастник се преструва, че били цял колектив, били цяла комуна и бригада ония, дето пишели тъпичкия в общи линии аморален блог: когато са много, нещастниците си въобразяват, че нещастието им се било намалявало. Ала тогава, за тяхна зла участ, нещастността им всъщност нараства в степен!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo