Николай Бареков, "най-уважаваният български журналист": майка ти жална, българска журналистико!

Попаднах на статия на политолога Д.Аврамов с интригуващото заглавие Кой иска да попречи на десницата?. Понеже подобни проблеми силно ме интересуват, се нахвърлих жадно да чета. Ала по едно време, под въздействие на прочетеното, се запитах дали не сънувам, дали да вярвам на очите си. Поразтърках очи, убедих се, че съм буден, ала не би, всичко било верно; ето прочетете със своите очи какво пише младият надежден политолог (който при това сега, дочувам, бил вече шеф на медийния (пиар) център на СДС, турен там от новия лидер М.Димитров):

СДС тъкмо си избра нов лидер, който се държи разумно и се занимава с политика, вместо със скандали и от близкото минало изкочи поредната настроена за реванш физиономия и отново започна да работи против партията си. Споровете с миналото отдавна са единственото занимание на много бивши десни политици. И това пречи на десните партии и на избирателите им да направят крачка напред към бъдещето. Какво произтича от поредната порция публични скандали, които забърка г-н Юруков?

Първо те са опит за дискредитация на уважаван български журналист. Това не се прощава в медиите и съм сигурен, че журналистическата гилдия ще реагира адекватно в защита на колегата си. Журналистите отлично познават неблагодарността и отмъстителността на проваленито политици и се сблъскват с нея често. Затова съм сигурен, че реакцията на сериозните медии по отношение на г-н Юруков ще е еднозначна.

Брях, кой ли е този "уважаван български журналист" бре?! Който при това бил "опетнен" не от кой да е, ами от бившия лидер на СДС Юруков? Що ли е станало, та един седесар като Аврамов да скача да мъмри бившия лидер на СДС, и то не за друго, ами за да защити "доброто име" на някакъв "крайно уважаван български журналист"?! Тюх, да му се не види, кой ли е този журналист бре, че нещо не се сещам?! Пък и самият Аврамов толкова дяволито мълчи, че човек има чувството, че на самия него му е доста неудобно ето така, изведнъж, да изтърси името на този толкоз "уважаван български журналист".

Успокойте се, драги ми читатели, името на този "уважаван български журналист", колкото и невероятно да ви звучи това, е името на... кой си мислите? ... не знаете ли?... не се сещате ли?... ами то и аз не се сещах, ама... та името на този "уважаван български журналист"... дръжте се здраво за стола, за да не паднете... било... Николай Бареков! Бас държа, че не се сети никой баш за него, щото по обясними причини предикатният израз "уважаван български журналист" по никой начин не може да се свърже с лицето (субектът) Николай Бареков; с всеки друг може, дори с Валерия Велева може (е, почти де!), но таман пък с Бареков съвсем не може...

Та "лошият Юруков", представете си, бил оцапал името на този поголовно "уважаван български журналист"! Барековчето, мазното Барековче и пловдивският владика Николай силно го уважава, та затуй на сватбата му нареди камбаните на всички пловдивски храмове весело да бият в момента на венчавката на тоя Бареков! Все едно че лицето Бареков е поне "български княз", щото по канон само на царските сватби може да се звъни от всички камбани! Е, разбирам донякъде защо владиката Николай уважава Николай Б., може би щото са все с едно и също име, ама откъде-накъде политологът Д.Аврамов толкова да уважава същия този Бареков?! За който, именно за тоя Бареков, признавам си, за първи път чувам, че някой го уважава, щото даже и тия, на които се мазни всяка сутрин туй Барековче, именно Гоце, "Царят", "Бойко Титанический" и пр. не могат да го уважават: кой ли пък уважава таман слугите си?!

За Бареков даже думата "журналист", отнесена към него, е крайно неподходяща, щото туй, дето той прави, е всичко друго, но само не журналистика; да го наречеш "лизач" може, да го наречеш "дудук" може, всичко може, но само журналист Бареков не може да е. А ето че Д.Аврамов, представете си, не само че го величае за "журналист", но при това за не какъв да е, ами за "уважаван", и дори за "български"?! Загадката е велика, ала нали съм психолог, обичам такива загадки, и се хвърлих да я разгадавам. Ще ви съобщя вкратце за теориите си, обясняващи ни някак тази "любов необяснима" на политолога Аврамов към водещия ранните утринни новини на БТВ Николай Бареков.

Първото, което хрумва човеку в тази насока е, че понеже и Д.Аврамов е пловдивчанин като Барековчето, то нищо чудно двамата да са, примерно, баджанаци, и по тази основателна причина Д.Аврамов да величае баджанака си Бареков за "уважаван български журналист". Знайно е, че огромната част от мъжката българска популация така е привързана към баджанаците си, че заради баджанака си мнозинството е готово даже в огъня да влезе. Значи тази е първата ми догадка, която тия дни ще я проверя експериментално, т.е. ще поразпитам тук-там; щото, знайно е, и аз съм кажи-речи пловдивчанин, щото хем съм женен за пловдивчанка, хем имам шурей в Пловдив, хем съм и живял вече 23 години в този велик град.

Имам и друга догадка, примерно тази: нищо чудно Барековчето да е канило Д.Аврамов в предаването си, и този последният, трогнат от великата милост, така да се е привързал към него, че само в неговите очи Барековчето, обляно в божествена светлина, да му се е показало че седи на пиедестала на "най-уважаван български журналист". Тази теория е доста силна, щото като го нарича "уважаван български журналист", нищо чудно силно трогнатият и разчувстван Бареков (той такива думи за себе си не е чувал даже от устата на преките си господари, които до един го презират и не крият презрението си!) да почне от този момент редовно да кани в предаването си така разхитително щедрия към моралната стойност на личност му, а също и към "професионализма" му (пардон!) политолог. Доколко е верна тази моя теория може да се провери съвсем скоро, като просто следим колко пъти оттук-нататък ще покани признателният Бареков политолога Аврамов в предаването си; твърде лесен е начинът да се верифицира тази моя догадка.

Имам и още няколко догадки, но да спра дотук, за да не ви тормозя повече; а пък и да дам простор на собствените ви търсения. Аз лично ще завърша със следното.

Не крия, че уважавах този политолог Д.Аврамов. Виждаше ми се умен и на моменти дори честен. Уважавам и началника му, именно лидера на СДС М.Димитров. Много години съм бил седесар, и то дори член на СДС, много пъти съм си давал гласа за тази партия и не съжалявам. Но съм крайно разочарован от тия непремерени приказки на Д.Аврамов, които са вредни както за собствения му имидж, така и за имиджа на новото ръководство на СДС. Това, че Аврамов ненавижда бившия лидер на СДС Юруков, не е основание, за да бъде очернен Юруков (кой ли у нас пък щади падналите?!) да бъде превъзнасян не кой да е, ами тъкмо, представете си, подлогата Бареков, която е станала жива метафора на най-продажната, аморална, слугинска, подкупна (да, смея да го заявя!) и, респективно, презряна българска "журналистика". Разочарован съм безкрайно от Д.Аврамов, ще си върна мнението само ако той примерно утре в блога си напише, че е казал това смехотворно ласкателство спрямо Барековчето просто защото е бил, да речем, мъртво пиян и по тази причина не си спомня какво е писал. Е, и тогава ще имам едно наум - пияните, ако сте забелязали, са най-искрени и честни хора! - но все пак това разкаяние ще е нещо. А иначе, ако го е писал със здрав разсъдък, ми се вижда крайно подло.

Абе, колега Аврамов, ето, погледни моята скромна милост. Аз си пиша само туй, дето мисля. Голяма работа, че никога няма да ме покани Бареков в предаването си, да му пикая на предаването: за мен е голяма чест че не ме кани, схващаш ли защо казвам така бе, Аврамов? Ама пък Бареков от мен няма да чуе такива ласкателства никога, но за сметка на това аз продължавам да си живея с чиста съвест, което за мен е най-важното. Привързан съм само към истината, голяма работа, че заради тази моя "слабост" съм станал ненавистен на толкова много хора. Истината ми е най-добрия приятел, тя ми е най-скъпа - и това ми стига.

Знам добре, че у нас се котират тия, които лицемерят, лъжат, продават се, такива като Бареков и цялата останала потънала в ужасни пороци, но за сметка на това возеща се в луксозни джипове продажна медийна гмеж. Но не ща да ставам като тях, мен никой не може да ме купи. А ето че политологът Аврамов опита да стане като тях, направи погрешна стъпка, и си навлече беда, орезили се най-наивно. Абе, Аврамов, човече, не всички могат да бъдат мръсници, иска се талантец и за тая работа, а ти го нямаш: що ли тогава се мъчиш да бъдеш като тях?! Ами не ти се удава и това си е, майната им, зарежи ги...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo