"Ганкиното кафене", за което става дума, е добре известно. Аз често ходя там, хортуваме си, е, верно, по добър български обичай почти никой никого не слуша, а всеки гледа бърже да си издума туй, което му е на сърцето; по-пълноценен, евристичен бих казал, диалог нема. Ама нищо де, няма лошо да се говори и обсъжда всякак, пък и да се мисли, та затуй и аз ходя там, щото мислещите хора в туй "Ганкино кафене" са съставили една хубава, приятна компания. И ето днес, по темата На върха на дъното аз рекох да се обадя, ето какво написах там:
Оказва се, че мислим в една посока, и мен подобни опасения и нерадостни чувства ме вълнуват тази сутрин:
Какво, Европа ли?! Знаем ги ний тез европейци, на културни ще ни се правят! Знаем каква им е културата: да ни скубят само! Долу коварната Европа!
Развоят на нещата у многострадалната ни татковина, господа, взе да приема крайно опасна насока. Иска се противодействие според мен. Иска се да разтурим за малко тия модерни "Ганкини кафенета", в каквито се превърнаха блоговете, и да се срещнем на улицата, да решим някои не търпящи отлагане национални задачи, да турим начело на България по-свестни и работливи политици (има такива политици, не вярвайте на крясъците на платени глашатаи на управляващите че нямало!), пък и тях тогава да държим изкъсо, щото властта е голяма съблазън, и тогава работите ще потръгнат.
И пак можем по своя си обичай тогава, ала изпълнили моралния си дълг към татковината, да се върнем по кафенетата и да подхванем пак сладките си приказчици. Тъй ми се чини на мен, може и да бъркам, ама си казвам що мисля...
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!
Оказва се, че мислим в една посока, и мен подобни опасения и нерадостни чувства ме вълнуват тази сутрин:
Какво, Европа ли?! Знаем ги ний тез европейци, на културни ще ни се правят! Знаем каква им е културата: да ни скубят само! Долу коварната Европа!
Развоят на нещата у многострадалната ни татковина, господа, взе да приема крайно опасна насока. Иска се противодействие според мен. Иска се да разтурим за малко тия модерни "Ганкини кафенета", в каквито се превърнаха блоговете, и да се срещнем на улицата, да решим някои не търпящи отлагане национални задачи, да турим начело на България по-свестни и работливи политици (има такива политици, не вярвайте на крясъците на платени глашатаи на управляващите че нямало!), пък и тях тогава да държим изкъсо, щото властта е голяма съблазън, и тогава работите ще потръгнат.
И пак можем по своя си обичай тогава, ала изпълнили моралния си дълг към татковината, да се върнем по кафенетата и да подхванем пак сладките си приказчици. Тъй ми се чини на мен, може и да бъркам, ама си казвам що мисля...
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!
1 коментар:
Една възможна тема за коментар: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/01/23/620532_jurukov_barekov_mi_predloji_sdelka_sreshtu_medien/
Публикуване на коментар