Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 28 февруари 2009 г.

Интересен експеримент, касаещ руското и нашето самосъзнание за свобода

В блога на Пейо Попов има нов пост, който ме заинтригува; той е озаглавен Видео пропаганда за годината на младежта. Пейо там е приложил два руски видеоклипа, които по различен начин тълкуват случващото се в Русия през последните две десетилетия, именно "разпадът на всичко" - на комунизма, на "великата родина", на ценностите, на какво ли не; нещо като апокалипсис за масовото съзнание сякаш е настъпил в Североизточната империя. Та понеже и у нас има подобна нагласа, той предлага на читателите си да гласуват кой от двата клипа по-точно отразява собственото му разбиране и позиция.

Ето ги за всеки случай тия две клипчета:





Аз ги изгледах най-внимателно, но се оказа, че моята позиция не отразява нито един от двата клипа. По тази причина ми се наложи да напиша по-дългичък коментар, отразяващ позицията ми, който прилагам и тук, понеже Пейо по стар свой обичай всичко, което аз напиша, го смята за "спам" - и току-виж го изтрил. Та ето какво написах там:

За мен нито един от двата клипа не отразява личната ми позиция, личното ми разбиране. Двата клипа не са нищо друго освен от противоположен ъгъл представено едно и също съзнание, което немее пред трудностите на свободата.

За неевропейската по дух Русия държавата ("родината") е безусловна ценност, която има несъмнен приоритет пред отделното човешко същество, пред индивида и неговата свобода. Индивидът е нищо, държавата е всичко, ерго, си заслужава индивидът да бъде жертван за държавата. За индивидуална човешка свобода в руската парадигма изобщо не става дума и тя се осъжда по всевъзможни начини (първият клип). А пък според втория клип вината за възможен разпад на "царството на несвободата" имат управляващите, но, забележете, вместо за тях в клипа се говори за "чиновниците" (щото върховният управляващ, именно Путин, е нещо като "свещена крава" и за него има пълно съгласие, че е "национална светиня", която не трябва да се пипа!).

В руско и постсъветското извратено съзнание ако индивидът пожелае свободата си и държи на нея става заплаха за държавата, за "великата държава"; следователно държавата е истински "велика" когато индивидът е склонен да пожертва пред олтара й не само своята свобода, но и самия себе си, т.е. своя живот. Затова се дават "позитивни нравствени примери" от миналото, когато индивидите изобщо не са знаели що е то свобода, ала за сметка на това, отказвайки се от самите себе си, са построили "велика държава". Това е тезата на първия клип.

Вторият клип пък изразява позицията на неразбиращия що е свобода народ, който е склонен да вини за разпада на "великата държава" тъкмо "чиновниците"; никой обаче не съзнава своя личен дял в неблагополучията на общността, на държавата. В Русия го няма това евро-американско съзнание за индивидуална свобода с всичките му ценности, което прави човека ангажиран със своята общност, т.е. той не само чака да получава наготово от нея, ами и непрекъснато дава и допринася. Т.е. идеята и на втория клип е също толкова обременена от руската парадигма на несвободатата, колкото и тази на първия.

У нас наистина масовото съзнание е жертва на абсолютно същия стереотип: в това отношение масовият българин е точно копие на масовия руснак, само дето тук при нас "родината" не е толкова велика. Но това е решаващо обстоятелство, което дава възможност за пораждането на един най-първичен, неразвит нашенски индивидуализъм.

Който обаче е предпоставка на тази основа да се развие някога едно самосъзнание за свобода. Все пак България не е Азия, България е Европа, макар че по-скоро е... "най-задната част" на Европа, онази, дето е над клекалото (изобразено в прочутата инсталация в Брюксел, дето сега има черен плат върху мястото на България.)

У нас също все пак има и едно малцинство, към което принадлежа и аз, което изцяло споделя автентичните европейски ценности на свободата и на свободната индивидуалност; на което, следователно, е съвсем чужда руско-азиатската парадигма. В Русия това евроориентирано в ценностния смисъл малцинство обаче е още по-нищожно, отколкото е у нас. Поради което свободата и демокрацията в Русия имат много по-мaлък шанс, отколкото имат у нас...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Няма коментари: