Иво Инджев е написал отново интересна статия, наречена Сензайция, в която между другото става дума за това откъде главният ловджия на республиката ни Гоце Първанов има своята скъпа и прескъпа пушка, струваща няколко едногодишни президентски заплати. Ето моментът, който лично мен ме заинтригува най-много, щото аз лично не знаех, че президентът се е сдобил с толкова скъпо оружие:
У нас в. „168 часа” написа, че Г.Първанов ходи на лов с оръжие, което струва най-малко 50 000, ако не и 100 000 лева (в зависимост от луксозността на изпълнението на тази марка пушки). И нищо. Тишина. Само една кабелна телевизия, Канал 3, се осмели да покани журналистката, автор на материала. А има „специализирани” телевизионни предавания, посветени уж на допълнителния прочит на пресата! За реакция, или за липсата на такава от самия президент дори и не питам. Там е ясно – в такива случаи нашият главнокомандващ се крие в железобетонния си бункер на презрителното мълчание и няма кой да го изчопли оттам.
Ето че възниква крайно любопитния въпрос откъде ли има тази пушка наший любимий государствений глава. Та по този въпрос се замислих и аз и написах в блога на И.Инджев следния коментар:
Много важно е да разберем откъде ли има тази луксозна пушка наш государствений глава. Иска ми се да поразсъждавам и аз на тази тема: загадката е прелюбопитна. И е нещо като прекрасна логическа задача. Ето какво мога да кажа като начало на своите търсения върху нейния нелек отговор:
Да тръгнем оттук: може би пушката си ловджията Гоце я има като семейна (наследствена) реликва: нищо чудно в неговия род да е имало още в турско време някакъв прочут хайдутин, който е успял да окраде толкова злато, че скритото тогава в пещери злато изглежда е открито от нашия пръв ловджия на республиката, та му е послужило да си купи скъпата и прескъпа пушка. Предполагам, че крадливостта е генетично наследена черта у този наший государствений муж, понеже в годините партията, на която той беше изтъкнат лидер, твърдо доказа разбойническите и бандитските си наклонности.
Другият вариант е пушката да му е подарена от най-близкия му таварищ Путин, който, както наскоро разбрахме, бил скромен милиардер с лично състояние от някакви си там 40-50 милиарда долара. Какво при това положение е да подари на най-верния си слуга една пушка за някакви си там 50-60 хиляди долара - капка в морето е това!
Нищо чудно пушката да му е подарена и от приятеля му Гергов, който, както твърдят, бил твърде щедър към ония, които от своя страна му подариха най-апетитни парчета от баницата на явно все още неошушканата докрай държавна собственост.
А пък нищо чудно пушката си Гоце да я е заработил с честен труд и да я е получил заради неоценимите си заслуги към руската корпорация "Газпром", на която ходатайства пред правителството да сключи толкова изгодните за "Газпром" проекти с България.
Впрочем, Гоце можеше да почака с демонстрацията на тия подаръци докато напусне поста си и се пресели на щат директно в "Газпром", ала пустата селска лакомия и парвенющината му изглежда ще му изядат главата!
Това написах в блога на И.Инджев, понеже темата е изключително важна и интересна. Преди време самият И.Инджев беше принуден да напусне една телевизия заради това, че има смелостта да зададе крайно неудобен за президента въпрос: вярно ли е, че гоцевият приятел Манджуков му е подарил мезонет за скромните 100 000 евро? Уволниха И.Инджев, а президентът още не е дал отговор за това кой му подари оня мезонет.
Нито една медия вече не смее да го пита за различните му придобивки, сред които почетно място заема и луксозното му пушкало. Ний пък в интернет ще задаваме тия неудобни за Президента въпроси, белким чукундурите, които определят Гоце Първанов като "най-авторитетен политик на България", се позамислят малко.
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.
[Прочети >>>]
У нас в. „168 часа” написа, че Г.Първанов ходи на лов с оръжие, което струва най-малко 50 000, ако не и 100 000 лева (в зависимост от луксозността на изпълнението на тази марка пушки). И нищо. Тишина. Само една кабелна телевизия, Канал 3, се осмели да покани журналистката, автор на материала. А има „специализирани” телевизионни предавания, посветени уж на допълнителния прочит на пресата! За реакция, или за липсата на такава от самия президент дори и не питам. Там е ясно – в такива случаи нашият главнокомандващ се крие в железобетонния си бункер на презрителното мълчание и няма кой да го изчопли оттам.
Ето че възниква крайно любопитния въпрос откъде ли има тази пушка наший любимий государствений глава. Та по този въпрос се замислих и аз и написах в блога на И.Инджев следния коментар:
Много важно е да разберем откъде ли има тази луксозна пушка наш государствений глава. Иска ми се да поразсъждавам и аз на тази тема: загадката е прелюбопитна. И е нещо като прекрасна логическа задача. Ето какво мога да кажа като начало на своите търсения върху нейния нелек отговор:
Да тръгнем оттук: може би пушката си ловджията Гоце я има като семейна (наследствена) реликва: нищо чудно в неговия род да е имало още в турско време някакъв прочут хайдутин, който е успял да окраде толкова злато, че скритото тогава в пещери злато изглежда е открито от нашия пръв ловджия на республиката, та му е послужило да си купи скъпата и прескъпа пушка. Предполагам, че крадливостта е генетично наследена черта у този наший государствений муж, понеже в годините партията, на която той беше изтъкнат лидер, твърдо доказа разбойническите и бандитските си наклонности.
Другият вариант е пушката да му е подарена от най-близкия му таварищ Путин, който, както наскоро разбрахме, бил скромен милиардер с лично състояние от някакви си там 40-50 милиарда долара. Какво при това положение е да подари на най-верния си слуга една пушка за някакви си там 50-60 хиляди долара - капка в морето е това!
Нищо чудно пушката да му е подарена и от приятеля му Гергов, който, както твърдят, бил твърде щедър към ония, които от своя страна му подариха най-апетитни парчета от баницата на явно все още неошушканата докрай държавна собственост.
А пък нищо чудно пушката си Гоце да я е заработил с честен труд и да я е получил заради неоценимите си заслуги към руската корпорация "Газпром", на която ходатайства пред правителството да сключи толкова изгодните за "Газпром" проекти с България.
Впрочем, Гоце можеше да почака с демонстрацията на тия подаръци докато напусне поста си и се пресели на щат директно в "Газпром", ала пустата селска лакомия и парвенющината му изглежда ще му изядат главата!
Това написах в блога на И.Инджев, понеже темата е изключително важна и интересна. Преди време самият И.Инджев беше принуден да напусне една телевизия заради това, че има смелостта да зададе крайно неудобен за президента въпрос: вярно ли е, че гоцевият приятел Манджуков му е подарил мезонет за скромните 100 000 евро? Уволниха И.Инджев, а президентът още не е дал отговор за това кой му подари оня мезонет.
Нито една медия вече не смее да го пита за различните му придобивки, сред които почетно място заема и луксозното му пушкало. Ний пък в интернет ще задаваме тия неудобни за Президента въпроси, белким чукундурите, които определят Гоце Първанов като "най-авторитетен политик на България", се позамислят малко.
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.
[Прочети >>>]
8 коментара:
Иво Христов
Размисли в дясно несвършено време
Няма защо да тъжим за бутафорната десница на прехода. Сполай й!
Заглавието заблуждава. Ще си речете, че съм поредният, който се гласи да ороси клавиатурата със сълзи по първородния седесарлък, синьото море на Орлов мост и „Последния валс”. Напротив! Десницата е грозновата и невъзпитана дама, бивша комсомолка, която някога ни прилъга на валс, уж за малко, уж за последно, а вече две десетилетия не ни пуска да си ходим.
Неотдавна долових в неразбираемия полски шипеш на Лех Качински думата „депосткомунизация”. Струва ми се добра находка. Комунизмът се оказва толкова упорит исторически грип, че са необходими поне две представки, де- и пост-, за да се отървеш от него. Отмирането на „седесарската” десница и нейните производни е част от този процес. Уви, нашите вестници продължават да пълнят страниците си с аналитична макулатура на тема „дясното обединение”. А пък авторитетният „Интернешънъл Хералд Трибюн” преди дни недоумяваше как тъй, докато Саркози и Меркел водят западната десница към центъра, по източните европейски земи растат и крепнат десни реакционери като все същият Качински /и брат му/, Виктор Орбан в Унгария и наш Волен? "Парадоксът се състои в това, че възходът на популизма е резултат не на провала, а на успеха на посткомунистическия либерализъм" отговаря най-авторитетният наш политолог Иван Кръстев в статията на „Интернешънъл Хералд Трибюн”... Либералната десницата била жертва на своя успех!? Толкова успешна, че чак я разлюбили. Отдавам почит към интерпретационното салто на г-н Кръстев, но, все ми се струва, че има по-безхитростни и интелектуално издържани обяснения на явлението, поне в България.
Ето личната ми версия. Всичко с така наречената българска десницата започна като в „Хенри IV” на Пирандело. Там героят, съвременен актьор, пада от коня по време на маскарад и се свестява с мисълта, че е Хенри IV. У нас в дните след 10-ти ноември 89-та разни анонимни учрежденци, задрямали по респективните си бюра, удариха глави в плотовете и из един път се обявиха за десни. Неколцина дори ги назначиха за такива. В пиесата на Пирандело уютната илюзия у болника се поддържа от приятелите му, които се преструват на придворни. У нас претенцията на самозванците се подхранваше от тарикати-опортюнисти /журналисти, политолози, социолози, всичколози/, които оформиха новия истаблишмънт и от всенародната надежда, която копнееше за лидери. Тъй се роди условното дясно, в което още с появата името не съответстваше на същността, но нали у нас и циганите се кръщават Марадона!
Едва-що пръкнали се, десните толкоз обикнаха частното, че предприеха несполучлив опит за приватизация на времето с девиза „Времето е наше” – ефектна мегаломания, която днес звучи гротескно.
По сините митинги звучеше „комунизмът си отива, спете спокойно деца”, докато децата дотолкова се унесоха в психеделичен сън, че днес хич не ги е еня дали комунизмът си отива или олигархията се настанява. Мечтата им е да се събудят някъде отвъд Калотина.
Новопокръстените десни така и не успяха да избистрят ценностите си. Според случая и годината се обявяваха за консерватори, либерали, за кратко се изживяха и като християндемократи. Това не е избор на етикет, а избор на проект, но за тях бе просто въпрос на костюмография, зер, трябваше удобна дреха, за да поприкрият своята големановщина и користолюбие.
В паметта ми се е гравирала една многозначителна сцена от нощта на хилядолетието: 31 декември 1999г. Президентът Стоянов с каскет и първата дама с ексцентрична широкопола капела под навяващия сняг. Раздвоението на българската десница между народнячество и парвенющина бе намерило израз „на най-високо държавно ниво”.
Дясното отхрани и наложи парников интелектуален елит като се възползва от меценатството на благонамерени чужденци, но не успя да утвърди ценности. Разколът в българската православна църква не може да се компенсира с „уъркшоп по етнорелигиозна толератност”.
Едно от най-пагубните деяния на десницата на прехода бе целесъобразното словоблудство. Всеки критик биваше таксуван като комунист, всеки отстъпник от партийната линия биваше нарочван за ченге. Моралната преценка се извършваше по оста комунист-наш: изопачаващо, но удобно опростенчество, което разсея моралния фокус на обществото. Тъй понятия като лъжа, мерзост, корист, конформизъм, малодушие, предателство, подлост – цялото многообразие на аморалността бе прехвърлено на гърба на политическите опоненти: недопустимо оскърбление за стотици хиляди българи с други ценности. Дясното сочеше с пръст там, където трябваше да подаде ръка. Съвсем закономерно накрая десните се докараха дотам да се сочат един другиго, а всички дружно Костов като във финална сцена на конвейерен екшън. А паяжините по досиетата на бившата ДС са символ на моралната немара на синята власт.
Лишена от съкровени ценности, десницата на прехода избягваше добросъвестния дебат и се прикриваше зад новата политкоректност: американофилска, русофобска, либерална на думи, но не и на дело, празнословна, замятаща на английски, безкритично проевропейска. Йесмени, блееемени, мееедами. Политическият живот се деинтелектуализира. Сега всички ние барабар с остатъчните десни пъшкаме под игото на политическата чалга, но тя покълна от тяхното високомерие. Да изискваш народа да те следва без да пита и без да отчиташ мнението му е антидемократично поведение.
Във външнополитически план сините издигнаха раболепието в доктрина, досущ като червените си предшественици, като смениха само сюзерена. Тук чувам възгласи: как?! Нима не виждате, че от 16-та съветска република днес сме член на ЕС и НАТО?! Това е цивилизационна революция! А кой от бившия съветски блок не е? Геополитическият вятър завлече България на предопределеното й място и „историческият” принос на десницата, с който на финала се накиприха опонентите й, повече се родее с управление на парашут, нежели с висш пилотаж.
В икономически план десните недолюбваха борсата. Не пожелаха да сменят матрицата на прехода и се упражняваха в стопанска алхимия. С работническо-мениджърска приватизация /дървено желязо/ продаваха златни активи за жълти стотинки. България закономерно се напълни с финансови спекуланти. Уж либералните реформатори ревниво бранеха естествените монополи, хазната пълнеха с данъци, а си затваряха очите за акцизите и митата на който трябва.
А истинската десница по света не е такава. Тя милее за бизнеса, намалява осигуровките, обича плоския данък, опрощава хазарта,... само дето у нас на това му викат левица. Затова е прав Качински като пледира за депосткомунизация, сиреч избистряне на понятията. А дотогава ще глаголстваме в дясно несвършено време, което си е историческо губи-време. Пък олигархията се настанява, дебелоока и гарантирано дясна, дано това ви събуди, деца...
Дайте линк към тази статия иначе ще я изтрия. Хората са измислили линковете точно за тази работа...
Впрочем, авторът е крайно объркан и некомпетентен човек, усърден платен писач в услуга на комуно-олигархичното баламосване на наивното природонаселение...
Въобще не е объркан авторът. Просто не смесва желаното с действителността..
http://leroisalomon.blog.bg/viewpost.php?id=119832
Въпрос на преценка: на мен твърденията му ми звучат като претенциозно многословно празнословие... :-)
На мен твърденията му звучат просто (макар и изобилно многословно):
-дясното не струва, забравете го
-т.е. имаме си левица - там е борбата за Човека ( този от Бузлуджа),
там при левицата е и борбата с олигархията (излиза че се борят сами със себе си)
Статията може да се класифицира към графата "Добре съчинен образец на избирателни, компилативни,подхлъзващи и демагогски внушения" на принципа - който се хване.
Но, точно тук струва ми се е едно от най-неподходящите места за пробив.
Поздрави, г-н Грънчаров !!
К. Николов
Уважаеми господа,
Вашето дясно се изчерпва само с обикновен антикомунизъм. както и на много други, които се пишат десни. Това стига за да се наречете антикомунисти, но дотам. Темата е изчерпана, затова родното дясно зацикля. На него му е необходима собственост, а не антикомунизъм. На Иван Костов му беше пределно ясно, че без собственост няма дясно и се опита чрез РМД да създаде що годе прислойка от собственици, които да милеят за дясното. Уви... повечето го предадоха и се залепиха за управляващите, за да са близо до софрата. Само с лозунги и морални заклинания не става.
Проблемът е може би е по-голям в БСП - там са събрани наедно и милионери и бедни. Докато бедните ги използват само като електорална маса и ги баламосват със стари спомени , олигарсите са в управлението на БСП и въздействат в защита на собствените си интереси. Затова има и плосък данък, и намаляне на данък печалба - това да не връщане на комунизма? Или Гергов, ще хукне да пледира да се национализира собствеността му?...
Лявото пространство е пълно със леви лозунги и десни действия. Десницата има десни намерения, но не може да се опре на естествената си база - тази от реални собственици. Повечето от тях са добили собствеността си чрез далавера и дясното мислене им е на клетъчно ниво.
Така, че трябва да се преосмислят понятията. за да си дойде всичко на място. За сега е като на фотография - мое дясно, твое ляво.
Господине, изключително трогателна е Вашата защита на дясното и дясномислещите хора. Ала вашата представа за "ляво" и "дясно" е изключително опростена (елементаризирана) и се свежда до банално повторение на основните марксистко-ленински догми, а именно:
- хората се делят на два типа (класи) според отношението им към собствеността;
- "десни" са богатите;
- "леви" са бедните (сиреч социално и особено умствено слабите, добавката към марксистката догма е моя, А.Г.)
- "левите" са "добрите", сиреч "наште";
- "десните" са лошите", сиреч "ваште".
Ето защо вашата "мисъл" се лута в сътворения от Вас самия лабиринт, например много Ви е чудно как така сред "левите" има богати и олигарси, а пък сред "десните" има "бедни", сиреч лишени от собственост. На това същото основание Вие примерно се мъчите да докажете, че "левицата" у нас си позволява "десни действия", т.е. се свличате до байвучковските антиномии-тъпизми, според които у нас "левите" са "десни", а "десните", представете си, били "леви". Или пък че комунистите били станали "демократи", а демократите, ерго, били станали... "комунисти". На всичкото отгоре "антикомунизмът" бил вече изчерпан, щото комунизмът бил надмогнат, нищо че същия този комунизъм си съществува в недокоснат вид в главите на мнозина, в това число и на такива като Вас и като онова плямпало, бай Ви Вучков де.
Всъщност истината обаче е съвсем различна и няма нищо общо със спомената марксистко-комунистическа догматична и мозъчна обремененост и непълноценност, която Вие така прекрасно демонстрирате. Това кой какъв е, "ляв" или "десен", се дължи не на имуществени причини, не според това каква собственост притежава, а според неговата ценностна самоопределеност, т.е. дължи се на ценностите, които този човек свободно е приел и изповядва. На това основание вече нищо не пречи на олигарх-богаташ като Гергов, който е добил цялото си състояние в резултат на комунистически далавери, кражби и гешефти, да му се струва, че е "ляв", и нищо чудно той самият, в моменти на умопомрачение, да си мечтае Сталин да възкръсне, собственоръчно да го разкулачи, а пък самият Гергов в това време да изпитва лек оргазъм, понеже самият вожд лично го е възвел в ранг и сан на "пролетарий без гащи". Не се чудете, комунистите са достатъчно извратени, така че тяхното съзнание вътрешно се раздира в ужасни и патологични противоречия: ето, Вашият кумир Гоце се перчи с пушка, която струва две-три годишни президентски заплати, и в същото време не се гнуси да ни призовава да подкрепим с едно левче страдающите сирачета; а пък Вие и много малоумници в това време даже не усещате наглостта и гаврата му с вас самите и пр. , и т.н.
Това е относно така милото на сърцето Ви "ляво", то е в трагично морално състояние и само идиоти като бай Ви Вучков вярват още в него. А що се отнася до дясното, то за него и за десните ценности можете да научите предостатъчно ако се зачетете в моя блог, писан от един наистина десен човек, чието истинско богатство е единствено неговата собствена личност, също така безценната за мен свобода, а наред с нея и онези частици мъдрост и разумност, които съм придобил в моя нелек живот, преминал в по-голямата си част в условията на така варварския, жесток и лицемерен комунизъм. Бъдете здрав!
Публикуване на коментар