Малко размисли около моя юбилей и няколко снимки от Санкт-Петербург - градът на моята студентска младост

Вчера отбелязах 50-годишнината си: навърших 50 години, животът ми стана... цял половин век! Не се радвам толкова, но все пак добре е, че доживях такава съвсем зряла възраст, дай Боже и още да поживея, та да свърша още някои неотложни неща в този тук живот и свят. Животът ми дотук беше нелек, не вярвам коренно да се промени тепърва. Всичко, което съм и имам, съм го постигнал с труд и усилия, а не наготово. Не съм галеник на съдбата, но пък за сметка на това съм живял честно и достойно - смея да заявя това. Не претендирам да съм "безгрешен", нито пък да съм "невинно ангелче", нищо че се наричам Ангел.

Наскоро мои ученици, които кажи-речи постоянно ги тормозя с моите странни въпроси от рода на "А сега кажи ми какви са твоите лични ценности?", съвсем спонтанно ме запитаха: "Абе, господине, вие нещо много хитър го раздавате: нас питате, а сам мълчите - я сега кажете кои са пък Вашите собствени ценности?!". Тогава аз, разбира се, им рекох, че ако още не съм го направил все някога ще го направя, пък после се сетих още по-хитро да отклоня настояването им, а именно рекох им: "Който иска да разбере какви са моите ценности, нека да се зачете в книгите ми: там са моите ценности, там съм аз самият, там е цяла-целеничка моята личност, душа и пр.!". Те, моите ученици, са прекрасни младежи, и лесно не се предават, ами почнаха да ме умоляват: кажете де, кажете го съвсем кратичко, то Вашите книги брой нямат, как да ги изчетем?! А пък и сам добре знаете, че ние съвсем не обичаме да четем - и ухилени до уши продължиха да ме увещават. Понеже обаче съм софист, успях да им се измъкна тогава, ала да си призная, спаси ме звънецът, те обаче, добре си ги зная, ще подновят поканата си и няма да мирясат, докато не отстъпя. Зная, че са такива, щото и аз съм такъв - не отстъпвам докато не постигна целта си: неслучайно съм зодия "овен"...

Има една главна причина за да не ми се говори и пише за моите лични ценности, и тя е проста: ами аз всъщност само това правя, нима не го забелязвате?! Във всичко, което съм казал и написал, прозират все моите ценности, те са там, не трябва някой някъде специално да ги дири, те са във всяка моя дума и мисъл: защо тогава да е необходимо да се повтарям - та да стана банален ли?! Моите ученици също знаят моя любим израз, изразът "Което казваш звучи прекрасно, ала за жалост е банално!", и като прочетат това "да стана банален" съм сигурен, че ще се усмихнат.

Ето че сега, по повод на моя 50-годишен юбилей, ми се иска да напиша и река нещо, което досега не съм го писал и казвал. Искаше ми се също да напиша нещо и за живота си: имам толкова много неща да казвам и пиша, явно усилено остарявам. За щастие добре зная, че духът ми няма как да остарее: ще си остана хлапак докато дишам. Не само се чувствам душевно млад, но и съм такъв в поведението си. Може да изглежда всякак отстрани, но това как отстрани изглеждам не ме вълнува особено: на всички човек не може да угоди. И по тази причина не трябва и да го иска. Важното е да си верен на себе си, а пък всяка друга грижа за този наш така странен човешки свят нека оставим на Бога.

Разбира се, няма смисъл да го казвам, но ще натъртя даже: моята първа ценност е суверенната индивидуална личност и святата за нея свобода. Личност и свобода за мен съвпадат: човек от себе си не може да избяга и да се скрие. Животът също е безценен дар, т.е. също е нещо като самоценност за човеците. Аз искам да съм човек, всякога съм го искал, нямам претенции да се преструвам че съм някакъв самозван "бог", за каквито мнозина празноглавци се мислят: такива нещастници у нас особено с лопата да ги ринеш! Това е главното за мен: да бъда човек. А човекът е неделим от неговата духовна природа. И така нататък. Да спра дотук.

Иска ми се да завърша с един изразителен епизод от живота ми. Кой ли да избера? В съзнанието ми гъмжи от такива епизоди-спомени - много съм живял, много съм преживял, има за какво да разказвам един ден на внуците си. Дай Боже да доживея до това време.

Класическа и свободна Европа, в ценностите на която съм възпитан като философ, е моят конкретен зрим идеал. И Америка, която е нещо като "продължение" на Европа: те заедно са единен свят, основан на Христовите ценности на свободата и суверенната самоценна личност.

Ала аз съм бил студент, за жалост, не в Париж и Лондон, а в Русия, в Санкт-Петербург, в "Ленинград", както обичат да наричат Петровия град комунистите. Но не съжалявам особено - миналото не може да се върне, станалото-станало. Когато някои не престават да изтъкват колко "позорен" е този факт от живота ми - та аз съм завършил философия не къде да е, а в "Мекката на болшевизма"! - лукаво се усмихвам, щото такива не знаят какво казват: Санкт-Петербург е символ на еврепейското начало в руската история, докато Москва е символ на руската азиатщина и на деспотизма. Тия две начала са се борили в последните няколко века в руската история; руският комунизъм е триумф на руската деспотична азиатщина, но европейският Санкт-Петербург винаги гордо е стоял като бастион на свободата там горе, на Север, дето е вратата на Русия към Европа!

И аз в този град пристигнах на 21 години за да уча философия. Имам много спомени за преживяното в Петербург в периода 1980-1983-та г., в който завърших образованието си. Писал съм за преживяното там, може и друг път пак да пиша. След 1983 г. повече не съм се връщал в града на Достоевски, нито пък в Русия изобщо (забележете, той за мен е градът на Достоевски, никога не е бил "градът на Ленин"!), а така ми се иска отново да видя града на моята студентска младост! Нищо не се знае, може някога и да се сбъдне желанието ми: живот и здраве да е.

А сега спирам дотук. Съвсем ненадейно, щото се гласях нещо да разкажа. Каквото и да разкажа, няма да се върже с казаното дотук. Затова спирам. Друг път отделно ще пиша - ако изобщо се наложи. А сега ви предлагам някои мои снимки от онова време. Те говорят много. Чао засега...

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Добави в Svejo