Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 31 март 2009 г.

Конкурс за най-подходяща надгробна епитафия на отиващото си вече най-крадливо правителство на България

В бележка на блога на Капитал, под заглавието "В България - никакви тревоги", тази сутрин чета:

Бордът от високопоставени европейски съветници на премиера Сергей Станишев вече дава резултати, съобщава се на страницата за иронични и подигравателни коментари във влиятелния европейски вестник “European Voice”. Бордът, председателстван от бившия френски премиер Доминик де Вилпен, има за задача “да убеди Европейската комисия и българския електорат, че правителството прави всичко възможно да се приведе в ред с европейските правила”. “Човек би си помислил, че бордът от премиерски съветници би трябвало вече да прави това,” коментира “European Voice”. “С подобно новаторско мислене, проблемите на България трябва да се решат за отрицателно време,” завършва текстът.

Ето така: подиграват ни се от Европа за изцепките на Дмитрич, вживял се насериозно в ролята на "нетривиален премиер" на България. Нека да ни се подиграват, за резил заради него станахме из цяла Европа, а у нас в медиите - тишина. Аз лично много пъти съм писал, че тия изцепки на управляващите не са резултат само на некадърност, а на съзнателна политика за провал на европейското членство на България в угода на кремълските господари на нашите "социалисто"-комунисти и ченгета. В подкрепа на такава теза откривам и информация (Специално писмо на Барозу до Станишев), в която пише между другото следното:

В писмо на председателя на комисията Жозе Мануел Барозу, цитирано на сайта на в. "Дневник", се посочва, че исканите "нови институционални механизми" са неподходящи за страна - членка на Европейския съюз. Барозу отбелязва, че сред другите страни в съюза вече се наблюдава "умора от помагане" на България и правителството на Станишев първо трябва да покаже "конкретни и видими резултати", за да мотивира партньорите си да изпращат в страната още експерти и средства.

Този израз - "умора от помагане на България" - е подходящ за написване на епитафия, която си струва да се изсече на надгробния камък на това правителство и управление. В Европа се умориха от това правителство, за сметка на това обаче ние, гражданите, сякаш не се уморяваме - и сме ненаситни да търпим още гаври и подигравки с търпението ни: вижте как арогантно само се държи напоследък този нагъл съветски малчик с хулигански наклонности, дето ни е премиер?! Та тази епитафия може да звучи примерно така (ала първо трябва да се погрижим да погребем туй правителство, което може да стане на близките избори!):

Тук лежи правителството на България, което беше заченато в аморална кръвосмесителна тройна връзка между бившия цар на България, турски ченгета от ДС и българските комунисти, всеотдайни служители на КГБ на путинска Русия - и под егидата на президента-доносник на ДС. За това правителство националният интерес на България не значеше абсолютно нищо: те крадоха така, както само комунисти могат да крадат. Не се посвениха да превърнат страна, пълноправен член на Европейския съюз в троянски кон на Русия, в страна, за която руският, а не българският интерес стоеше на първо място. Европа пропищя от наглостта на жадните за кражби от евросредствата български управляващи, чиято лакомия за злоупотреби надмина всички граници: в резултат Европа спря финансирането и подложи страната на най-тежки финансови и морални санкции. Но управляващите не се сепнаха и героично заявиха чрез устата на Ахмед Доган: "Като не ни дават да крадем от европейските пари, ще крадем от българските пари"! Българский народ сладко си спа по време на това разбойническо управление, от което Европа в края на краищата започна да вопие: уморихме се да помагаме на тия, писна ни от тях! В края на крадливото управление България беше подготвена да бъде изритана с един великолепен шут от Европейския съюз, и само възпитанието и културата на Европа предотвратиха това да се случи завчас...

И така нататък: епитафията може да стане дълга и предълга, има за какво да се пише: злоупотребите на тази власт бяха колосални! А всяка епитафия трябва да бъде пределно кратка. Ето защо наистина всичко може да бъде резюмирано, и то по един изискан европейски начин, в следните думи, изсечени върху надгробния камък на това правителство:

Тук лежи правителството, което така героично краде от европейските пари, че даже културната Европа почна да стене от умора заради така безмисленото помагане на България. Правителството, което лежи под този камък, беше същинска напаст за многотърпеливия български народ, но то не се помина скоропостижно, ами си отиде на редовни избори. Нека никога повече българите да не допускат такива разбойници начело на властта в държавата си!

Такъв текст предлагам, а ако искате, нека да обявим конкурс за по-кратка надгробна епитафия на това правителство, щото и този текст се получи дълъг. Който успее да синтезира всичко в най-кратка форма, ще трябва да получи награда. И аз непременно ще му изпратя за награда екземпляр от новата си книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА. Така че предлагайте своите формулировки, условието е да се съдържат ето тия думи на г-н Барозу:

"Сред страните от Европейския съюз вече се наблюдава умора от помагане на България"

Желая ви успех! Опитайте, нищо чудно някой да успее да синтезира всичко в най-кратка и сполучлива форма. Мисля, че всеки от нас е длъжен да опита да формулира свой си вариант, което от друга страна ще е и стъпка за освестяването ни като нация, за което вече дойде крайното, бих казал последното време...

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

1 коментар:

САНДО каза...

Според мен правителството има и положителна черта - скоро няма да го има :-)))

Колкото до Доминик дьо Вилпен - въобще не се изненадвам, че се подвизава в компанията на станишевите мародери, защото и него във Франция го считат за политически труп. Това обяснява също така защо този иначе достопочтен французин, който влезе в неравна битка със Саркози и по този повод биде изритан от политиката, изпадна дотолкова, че от дясна ръка на десния президент Ширак стана лява ръка на левака Станишев.