За този човек - млад или стар - е още 02 март 1953 год. (Виж: Изповедта на един руснак, включваща главните догми на господстващия в путинска Русия великоруски национализъм)
По времето на Перестройката прочетох в "Литературная газета" обяснението на този синдром от един професор - не помня името - там такива с лопата да ги ринеш.
Обяснението е, че ако има две успоредно течащи реки и едната е с чиста вода, а другата е отровена с всевъзможни отпадъци - живеещите в реката с мръсна вода, дори и не знаят за съществуването на чистата. Ако някой ги пренесе в чистата вода - те изпадат шок и умират от стреса.
В подобно състояние е този човек - в случая националността не играе никаква роля и може да бъде арабин, кубинец, севернокореец, Уго Чавес и т.н.
Тяхният опиум са: руската душевност, световната супервоенна сила, природните богатства и не разбират, че други държави с много по-малко ресурси са по-богати и с по-голям национален продукт на глава от населението от "Много" великата Русия.
Горна Волта с атомно оръжие, а как само се гордеят с това, вместо да се срамуват.
Добре, че не се налага да умира за България - завалията. То тук българите вече не съм сигурен, че ще го направят точно сега, но що за начин на мислене - да умира за нещо. По-добре да живей и да го промени и направи още по-добро място за живеене - та хамериканците хем да ти завиждат - вместо да плещиш глупости за измисления свят.
Що за изкривено мислене е да обвиняваш трудолюбието и просперитета на чужд народ и го обвиняваш в социализъм, защото благодарение на усилията си живеят по-добре от впиянчени мужици и подобните им жени?!
Егоцентрици сме, но за вас да мисли червеният гестаповец Путин, ние мислим за себе си; защото силата на държавата идва от силата на народа, а не на режима, колкото и оръжие да има той.
В крайна сметка правете колкото си щете оръжие. Винаги можете да изядете прикладите на колашниците при масов глад.
С поздрав: небратовчед ти Борис.
(Автор: Борис Тодоров)
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!
По времето на Перестройката прочетох в "Литературная газета" обяснението на този синдром от един професор - не помня името - там такива с лопата да ги ринеш.
Обяснението е, че ако има две успоредно течащи реки и едната е с чиста вода, а другата е отровена с всевъзможни отпадъци - живеещите в реката с мръсна вода, дори и не знаят за съществуването на чистата. Ако някой ги пренесе в чистата вода - те изпадат шок и умират от стреса.
В подобно състояние е този човек - в случая националността не играе никаква роля и може да бъде арабин, кубинец, севернокореец, Уго Чавес и т.н.
Тяхният опиум са: руската душевност, световната супервоенна сила, природните богатства и не разбират, че други държави с много по-малко ресурси са по-богати и с по-голям национален продукт на глава от населението от "Много" великата Русия.
Горна Волта с атомно оръжие, а как само се гордеят с това, вместо да се срамуват.
Добре, че не се налага да умира за България - завалията. То тук българите вече не съм сигурен, че ще го направят точно сега, но що за начин на мислене - да умира за нещо. По-добре да живей и да го промени и направи още по-добро място за живеене - та хамериканците хем да ти завиждат - вместо да плещиш глупости за измисления свят.
Що за изкривено мислене е да обвиняваш трудолюбието и просперитета на чужд народ и го обвиняваш в социализъм, защото благодарение на усилията си живеят по-добре от впиянчени мужици и подобните им жени?!
Егоцентрици сме, но за вас да мисли червеният гестаповец Путин, ние мислим за себе си; защото силата на държавата идва от силата на народа, а не на режима, колкото и оръжие да има той.
В крайна сметка правете колкото си щете оръжие. Винаги можете да изядете прикладите на колашниците при масов глад.
С поздрав: небратовчед ти Борис.
(Автор: Борис Тодоров)
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!
1 коментар:
Благодаря за специално отделеното
място на моите размисли по темата.
Публикуване на коментар