Тия дни отново сме ужасени от най-непонятни, зловещи и съвсем безчовечни "случки" във всекидневието ни: някакъв младеж в Перник съсекъл с брадва приятеля си, после замъкнал трупа и се опитал да го изгори. В Германия вчера младеж с пистолет на баща си уби не знам колко точно хора (16?!), вилнял в малко градче, а накрая полицията го застреляла, за да се укроти буйството му; и в Америка кажи-речи по същото време се е случило нещо подобно.Спомняме си и предишни зловещи случки на убийства на млади от млади хора, дори на деца от деца (!), на разчленяване на труповете, на криене на човешки органи в хладилници и прочие ужасии. И неизбежно всеки човек се пита: как е възможно да се случва всичко това?! И най-вече: какво то ни показва, симптом на какво са тия крайно зловещи и безчовечни прояви?
Аз слушах "експертните обяснения" на последния случай в Перник от някакъв доморасъл "психоаналитик", чиято теза се свеждаше до това: ами случилото се е израз на... лудост, на шизофренно обусловена злоба. Давате ли си сметка какво означава това? Ами означава следното: някому психиката не издържа, рухва, съзнанието изчезва, и човекът става звяр и хищник, който тръгва да убива - задоволява ли ви обяснение от този род?! Излиза, че това е "рутинен инцидент", нещо като брака в някоя фабрика - и, задоволени от такива успокоителни обяснения, можем да си легнем спокойно и с чиста съвест, щото, представете си, всичко е наред, а и нищо не може да се направи та да се избегнат и в бъдеще подобни явления. Умният ни министър на полицията пък измисли и изрече най-тъпото нещо, което може изобщо да бъде изречено в този случай: причина за изострянето на "криминогенната обстановка" била, представете си, "световната криза"!!! Такива случаи щели да зачестяват, понеже, предполагам, хората, като са се уплашили и отчаяли заради "световната криза", ще тръгнат да се избиват и самоизяждат! Абе простотии колкото искаш у нас, и край нямат...
Проблемът обаче е сериозен, прекалено важен. Млад човек убива своя приятел - може ли човешкия разсъдък да проумее как е възможно това?! Опростенчески и успокоителни обяснения от рода на току-що изложените не вършат никаква работа, те само ни приспиват пред лицето на грозната опасност, надвиснала над главите ни. Аз смятам, че да възприемаме убийците като "луди" и с лудостта им да обясняваме извършваните безчовечни злодеяния е съвсем некоректно: даже "лудият" човек е човек, пък макар и страдащ, нещастен, с разбита психика, ала човечността му прозира въпреки всичко, а тук какво имаме?! Даже не може да се квалифицира: имаме пълно обезчовечаване, даже не и зверство, щото зверовете и хищниците не убиват безпричинно, а тук сякаш имаме някакво перфидно наслаждение от причиняването на най-жестоки страдания и смърт на човешко същество - ето това умът не може да го побере. Същи кошмар е това, как да се успокояваме и баламосваме, след като всеки от нас всяка утрин може да открие в контейнера за боклуци... прясно отрязана човешка глава, или отсечена и увита в найлон човешки крайник и пр. - нима е нормално по тази причина да не смеем да поглеждаме в контейнерите за боклук?!Моята теза в случая е: подобни ужасии са израз не на психични разстройства, а на разпад на самата човечност, на ценностния й фундамент, т.е. разклатени са най-здравите основи на човешкото съществуване и на самата човечност. Човекът без ценностни опори, човекът без морални устои е способен на всичко: за него няма ограничения, няма "спирачки", такъв "човек" си мисли, че всичко е позволено. Такъв човек не е луд, той е урод в морално отношение, злодей, тук имаме една патология на самата човечност и загуба, както казах, на нейните ценностни извори. Подобни зверски убийства, изнасилвания, завършващи със смърт (сестрите Белнейски), са прост израз на вилнеещия у нас най-ужасен ценностен нихилизъм, което означава, че обществото ни е болно от най-страшна болест. В такова обезчовечаващо се общество не се ценят най-простите неща, без които обаче всичко рухва: животът не е свята ценност, Божи дар, а е... нищо, което означава, че отнемането на чуждия (пък и на своя) живот не само е възможно, но е и в някакъв смисъл неизбежно - като не разбираш за какво ти е даден животът, като не намираш смисъл в него, за какво е такъв един живот? Той става бреме, "излишен лукс", следователно, като убиеш, сторваш специфично "благодеяние" на убития; аз лично допускам, че убийците от последните случаи смятат дълбоко в себе си, че са убили най-близки си приятели тъкмо защото са ги обичали, тъкмо защото са им били така близки; от тази гледна точка убийството е нещо като "приятелски жест", "услуга", "благодеяние" и пр. А пък да убиеш за пет лева (както някакъв младеж уби таксиметров шофьор преди време) не само че е допустимо, то е даже още "по-сериозно мотивирано". Тук заработва тезата за "световната криза" като виновница за всичко - ех, тая Америка, тя и за убийствата у нас е виновна, щото кризата почна оттам?!
Може много да се пише по темата, но да завърша дотук. Аз казах своята диагноза: разпад на ценностния фундамент на личността, който неминуемо води до пълно обезчовечаване на човеците. Страшно е да се живее в едно такова безчувствено и обезчовечаващо се общество като нашето. Ширещият се у нас нравствен нихилизъм ни е наследство на комунизма, който възпитаваше хората така: "индивидът е нищо, обществото е всичко". Личността, пък и самата човечност у нас изобщо не се ценят, напротив, масово се потискат и са съвсем нежелани и дори вредни.Тук, в общности като нашата, властват безскрупулните нахалници, лъжльовците, крадците, подлеците, мръсниците - то и управниците ни неслучайно са точно такива. Всичко е свързано, и в основата на всичко стои ценностния разпад, за който намекнах. Това, изглежда, е глобален проблем, като в различните региони на света по различни пътища се е стигнало до такъв един край. Темата е огромна, затова спирам...
ОЧАКВАЙТЕ НОВАТА МИ КНИГА, която ще изглежда така:
7 коментара:
Това обяснява случаите у нас, а тези на Запад? Според мен проблема е смес между психични патологии и проблемите с отчуждението.
Тези дни и аз мисля по тази тема(най-малкото от професионална гледна точка) и вчера попаднах на мнение на Росен Димов,който разви същата теза и наистина точно тук е разковничето, като прибавим невероятно слабите дъравни органи,ширещата се безнаказаност и за дребни нарушения( добре е да се обърне внимание и на теорията са "счупения прозорец") картинката става трагична.
wanderer
За нормалния разсъдък всяко подобно престъпление е непонятно, но е факт, че такива неща са за съжаление се случвали, случват се и ще се случват навсякъде по света. Интуитивното обяснение с „разпада на ценностите” изглежда примамливо, но не е ясно дали отговаря на истината. Зе целта би трябвало да се покаже емпирично тенденция на увеличаване на престъпността, да се установи емпирично „разпадът на ценностите” (не съвсем проста работа) и двете явления да се корелират статистически. Но дори тогава не можем да бъдем сигурни, че такава връзка има. Между впрочем липсата на осъзнати ценности не прави човека автоматично убиец. За това наистина се изисква особена нагласа, която често граничи с или преминава в психопатология. Повечето хора имат вградени еволюционни механизми, които възпрепятстват убийството на себеподобните. Доказано е, че дори в условията на война на фронта не е лесно да стреляш във „врага”. Филмите в това отношение не винаги вярно отразяват действителността.
Освен това искам да попитам: кога започва въобще този „разпадът на ценностите” в България? 1957? 1988? 1989? 1996? 2001? 2005? 1885? 1918? 1944? Факт е например, че комунистическата държава беше държава на ТОТАЛНОТО ДЪРЖАВНО ОРГАНИЗИРАНО НАСИЛИЕ и ЛИПСАТА НА КАКВИТО И ДА БИЛО ЦЕННОСТИ или по-точно държава на ценностите на концлагерите, на извънсъдебните убийства поне в първите години след 1944, на ценностите на ДС, на доносничеството, подслушването, проследяването. Комунистическият режим в Б-я е пряко отговорен за смъртта на около 30 000 души!
Интересува ме също така дали американските и германските журналисти, анализатори и „морализатори” след последните ужасни пресъпления започват да морализаторстват по любимия на българите начин: „Озверяваме ли?” „Разпада ли се нашата ценностна система?”?
Във всеки случай България никога не е била общество на насилието. Има страни с традиционно далеч по-голяма престъпност. Най-великата демокрация на света, при това с най-силно влияние на религиозните ценности - САЩ, същевременно е и една от страните с най-висока престъпност и страната с най-много затворници на света. Факт. В САЩ има към 2,4 милиона затворници, повече дори от Китай (макар че за Китай е трудно да се получи достоверна статистика)! Ако в България имахме същото съотношение, би трябвало да има над 50 000 затворници. В действителност, доколкото знам, те са 5 пъти по-малко. Друг отрицателен пример на общество с традиционно голямо насилие е Русия. Там има около 1 милион затворници. А Германия е страната с най-голям брой престъпления на глава от населението в Европа. (Да, да, знам проблемите с полицейската статистика в Б-я, но въпреки това.)
Проблемът на Б-я не е толкова т.нар. „битова”, а организираната престъпност, пряко следствие и продължение на комунистическата държава. Аз обаче съм убеден, че в страна като Б-я с под 8 милиона население, където всеки познава всеки и всички знаят всико за всички, е смешно да се говори за мафия. Едно решителна изпълнителна и съдебна власт би могла за броени седмици да се разправи с мафията в Б-я. Но трябват решителност, мъжество и воля.
За нормалния разсъдък всяко подобно престъпление е непонятно, но е факт, че такива неща са за съжаление се случвали, случват се и ще се случват навсякъде по света. Интуитивното обяснение с „разпада на ценностите” изглежда примамливо, но не е ясно дали отговаря на истината. Зе целта би трябвало да се покаже емпирично тенденция на увеличаване на престъпността, да се установи емпирично „разпадът на ценностите” (не съвсем проста работа) и двете явления да се корелират статистически. Но дори тогава не можем да бъдем сигурни, че такава връзка има. Между впрочем липсата на осъзнати ценности не прави човека автоматично убиец. За това наистина се изисква особена нагласа, която често граничи с или преминава в психопатология. Повечето хора имат вградени еволюционни механизми, които възпрепятстват убийството на себеподобните. Доказано е, че дори в условията на война на фронта не е лесно да стреляш във „врага”. Филмите в това отношение не винаги вярно отразяват действителността.
Освен това искам да попитам: кога започва въобще този „разпадът на ценностите” в България? 1957? 1988? 1989? 1996? 2001? 2005? 1885? 1918? 1944? Факт е например, че комунистическата държава беше държава на ТОТАЛНОТО ДЪРЖАВНО ОРГАНИЗИРАНО НАСИЛИЕ и ЛИПСАТА НА КАКВИТО И ДА БИЛО ЦЕННОСТИ или по-точно държава на ценностите на концлагерите, на извънсъдебните убийства поне в първите години след 1944, на ценностите на ДС, на доносничеството, подслушването, проследяването. Комунистическият режим в Б-я е пряко отговорен за смъртта на около 30 000 души!
Интересува ме също така дали американските и германските журналисти, анализатори и „морализатори” след последните ужасни пресъпления започват да морализаторстват по любимия на българите начин: „Озверяваме ли?” „Разпада ли се нашата ценностна система?”?
Във всеки случай България никога не е била общество на насилието. Има страни с традиционно далеч по-голяма престъпност. Най-великата демокрация на света, при това с най-силно влияние на религиозните ценности - САЩ, същевременно е и една от страните с най-висока престъпност и страната с най-много затворници на света. Факт. В САЩ има към 2,4 милиона затворници, повече дори от Китай (макар че за Китай е трудно да се получи достоверна статистика)! Ако в България имахме същото съотношение, би трябвало да има над 50 000 затворници. В действителност, доколкото знам, те са 5 пъти по-малко. Друг отрицателен пример на общество с традиционно голямо насилие е Русия. Там има около 1 милион затворници. А Германия е страната с най-голям брой престъпления на глава от населението в Европа. (Да, да, знам проблемите с полицейската статистика в Б-я, но въпреки това.)
Проблемът на Б-я не е толкова т.нар. „битова”, а организираната престъпност, пряко следствие и продължение на комунистическата държава. Аз обаче съм убеден, че в страна като Б-я с под 8 милиона население, където всеки познава всеки и всички знаят всико за всички, е смешно да се говори за мафия. Едно решителна изпълнителна и съдебна власт би могла за броени седмици да се разправи с мафията в Б-я. Но трябват решителност, мъжество и воля.
"Едно решителна изпълнителна и съдебна власт би могла за броени седмици да се разправи с мафията в Б-я. Но трябват решителност, мъжество и воля."
Нашата съдебна система, обаче, се бори решително с всеки, който се опитва да ограничи влиянието на мафията.
Не случайно Иван Костов, малко преди да напусне премиерския пост през 2001, направи ритуални посещения при председателите на Върховния Административен Съд и на Върховния Касационен Съд. Да-а-а, така беше...
Мнението на по-горния анонимен е изключително интересно. Ще е хубаво дори да бъде изведено като отделен пост в блога.
Когато гледаш много насилие от екрана на телевизора, компютъра и къде ли не още и когато си психически незрял, има нужда от някой, който да ти казва "Не убивай!" и да ти обяснява защо не трябва да го правиш. Явно за много хора това изобщо не се подразбира в съвременното общество.
Публикуване на коментар