Да, току-що съвсем спонтанно реших да направя това, понеже всеки ден рекламирам книгата си, и това, предполагам, е доста дразнещо. По тази причина реших да се реванширам и да изпратя книгата си на първите 20 читатели на блога, които ми дадат заявка и си изпратят адреса (това може да стане като се използва информацията от Натисни: Контакти). Просто на първите 20 човека, които ми изпратят заявка и координати, в най-близките дни ще им изпратя книгата си ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА.
Това не е рекламен трик. Просто наведе ме на тази мисъл публикация на известния Longanlon, който има обичай да подарява книги, които си е купил, но по някакви причини иска да ги разкара от дома си - и по тази причина ги подарява. Аз пък сигурно съм първият и единствен автор, който има обичай да подарява свои книги, и то на съвсем непознати - или малко познати - хора. От по-предишната си книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ подарих доста книги, сега реших да подаря 20 екземпляра, и то не на разни там "прочути блогъри", "журналисти-звезди", "видни политици" (каквато грешка направих предишния път, та станах пишман че съм го сторил: някои по този повод даже жестоко ме намразиха!), а на обикновени читатели на моя блог - т.е. на малка част от хората, заради които всъщност този блог съществува. Съжалявам, че не мога да подаря на повече хора от тази или от другите моя книги, но тогава съвсем ще се разоря, а пък сега имам нищожни шансове от продажбите на книгите си поне да мога да си издам следващата книга.
Та всъщност обявявам нещо като конкурс: първите 20 обадили се ще получат книгата ми. Побързайте, пишете ми, и ще ви пратя книгата си като подарък. Единственото условие е да я прочетете като я получите; ако се окаже, че за вас е "нечетивна", можете да я подарите на човек, който ще я оцени. Ако пък книгата ви хареса, мисля, че няма да е голям грях да споделите в блога си своето възприятие. Мисля, че не искам много като пиша това условие: за мен като автор е много важна преценката на читателите.
Апропо, да кажа още нещо в тази връзка: за предишната ми книга като казах на някои, че държа да чуя преценката им, тогава те жестоко ми се обидиха - все пак са "звезди" хорицата, разбираемо е възмущението им! - а пък някои като Радан Кънев само защото съм дръзнал да ги попитам дали изобщо са я получили, ми се нацупиха като ощипана девачка... но както и да е де, българските нрави не са какви да е, ами са винаги на ниво!
Та затова сега предварително заявявам това условие, което се подразбира когато човек получи книга лично от автора й: пък и дори този автор да не е велик колкото Недялко Йорданов примерно, ами да е неизвестен и скромен човек като Ангел Грънчаров...
(Забележка: това последното изречение е написано просто за да подразня някои свои доброжелатели, затова нека останалите читатели изобщо да не му обръщат внимание.)
Това не е рекламен трик. Просто наведе ме на тази мисъл публикация на известния Longanlon, който има обичай да подарява книги, които си е купил, но по някакви причини иска да ги разкара от дома си - и по тази причина ги подарява. Аз пък сигурно съм първият и единствен автор, който има обичай да подарява свои книги, и то на съвсем непознати - или малко познати - хора. От по-предишната си книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ подарих доста книги, сега реших да подаря 20 екземпляра, и то не на разни там "прочути блогъри", "журналисти-звезди", "видни политици" (каквато грешка направих предишния път, та станах пишман че съм го сторил: някои по този повод даже жестоко ме намразиха!), а на обикновени читатели на моя блог - т.е. на малка част от хората, заради които всъщност този блог съществува. Съжалявам, че не мога да подаря на повече хора от тази или от другите моя книги, но тогава съвсем ще се разоря, а пък сега имам нищожни шансове от продажбите на книгите си поне да мога да си издам следващата книга.
Та всъщност обявявам нещо като конкурс: първите 20 обадили се ще получат книгата ми. Побързайте, пишете ми, и ще ви пратя книгата си като подарък. Единственото условие е да я прочетете като я получите; ако се окаже, че за вас е "нечетивна", можете да я подарите на човек, който ще я оцени. Ако пък книгата ви хареса, мисля, че няма да е голям грях да споделите в блога си своето възприятие. Мисля, че не искам много като пиша това условие: за мен като автор е много важна преценката на читателите.
Апропо, да кажа още нещо в тази връзка: за предишната ми книга като казах на някои, че държа да чуя преценката им, тогава те жестоко ми се обидиха - все пак са "звезди" хорицата, разбираемо е възмущението им! - а пък някои като Радан Кънев само защото съм дръзнал да ги попитам дали изобщо са я получили, ми се нацупиха като ощипана девачка... но както и да е де, българските нрави не са какви да е, ами са винаги на ниво!
Та затова сега предварително заявявам това условие, което се подразбира когато човек получи книга лично от автора й: пък и дори този автор да не е велик колкото Недялко Йорданов примерно, ами да е неизвестен и скромен човек като Ангел Грънчаров...
(Забележка: това последното изречение е написано просто за да подразня някои свои доброжелатели, затова нека останалите читатели изобщо да не му обръщат внимание.)
4 коментара:
Не знам каква Ви е личната кореспонденция с Радан, ако въобще имате такава, но не видях къде той е показал или загатнал което и да е от нещата, в които го обвинявате.
Ами на многократни мои запитвания да ми отвърне просто дали е получил книгата ми Радан мълчи като... хайде да не квалифицирам, щото всеки знае как може да се мълчи. Това за мен беше малък тест, който той съвсем не издържа (вижте линка в текста).
При това г-н Радан Кънев е политик с претенции да е десен, което съвсем не отговаря на манталитета и на държането му. Друг такъв крещящ пример за пълно несъответствие между външно демонстрирани ценности и същински манталитет (поведение) в интернета е Богомил Шопов.
През всичките години на многострадалната ни демокрация, драги ми г-н Димов, се нагледах донасита на такива грандомани, които, след като дълго залъгваха наивниците, след това в крайна сметка показаха истинското си лице, предадоха и кауза, и ценности, и всичко. По тази причина съм решил да не мълча повече (и то на основанието, че еди-кой си бил, представете си, "наш"!) когато констатирам такъв ужасен нравствено-поведенчески дисонанс, понеже все пак потърпевшите винаги сме ние, гражданите...
Та затова винаги ще бъда двойно по-придирчив към нравствения лик на "наште", щото когато те после себе си дискредитират, с това дискредитират и ония ценности, които са и мои...
http://knigi.get.bg/index.html?PHPSESSID=d2d521a0707c873dccfdfeab1a9a7bed&act=books&query=%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB+%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2&type=author
Публикуване на коментар