Вчера бях на погребението на дядото на съпругата ми; той почина на 91 години. Цял живот е живял в с. Еленово, Новозагорско. Беше кротък и добър човек, винаги усмихнат, а, казват, бил и умрял с усмивка. Съпругата му почина преди 8 години и от това време той заживя с дъщеря си, с майката на моята жена в апартамент в гр. Раднево. Откъснат от предишния си живот се чувстваше доста потиснат, но нямаше как да живее сам на село. Последната година беше вече тежко болен и едва-едва се предвижваше. Последните думи, които съм обменил с него бяха следните: аз го попитах "Как си?", а той ми отвърна "Лошо - старост...". И въздъхна дълбоко. Отърва го смъртта от физическата немощ: Бог да го прости! Той беше добър човек...Дядо Стоян живя в три епохи: царската, комунистическа и демократичната. Бил е и фронтовак. Тъй като е роден в 1918 година, Началото на Втората световна война го сварва 21 годишен, т.е. войник. Във войната обаче участвал едва след септ. 1944 година. Стигнал до Унгария. Почти не говореше за преживяното при река Драва - ако не го попиташ нищо няма да каже. Имаше и някакви ордени за храброст.
Най-интересното е, че с дядо Стоян имахме коренно различни политически убеждения, но никога не сме спорили или пък да сме се карали: всеки уважаваше убежденията на другия. Той беше комунист и си имаше някакви илюзии за "равенство", "справедливост" и пр., много тежко преживя краха на социализма, ала съвсем трезво говореше за недостатъците му: някои се били съвсем самозабравили, били предали и осквернили "святата идея". Горкият дядо Стоян, пък и бабата, баба Митка се наричаше тя (Бог да я прости!) много си харесваха Жан Виденов: напет, хубавец е нашия Жан - все така ми думаха. Личеше си, че се гордееха с лидера си. "Пък как хубаво само говори, милият Жан!" - повтаряха си в унес старците. Почти както сега някои старци обичат, предполагам, Дмитрич...
Който е чел моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ знае подробности, там съм описал и тези епизоди: когато Жан катастрофира, и между другото изгоряха спестяванията и на неговите почитатели дядо Стоян и баба Митка, те, горките, всичко простиха на любимеца си - не може хубавецът Жан да стори нещо лошо, тъй думаха! Разбира се, виновен за жанвиденовия разгром на страната се оказа... кой мислите... ясно кой: Иван Костов се оказа виновен, щото по логиката на тия хорица "долните демократи" били организирали кризата, та да бутнат любимия им Жан! Около тия събития малко се бяха изострили отношенията ни, но нямаше нищо особено: оставях ги да си вярват на приказките, щото това ги успокояваше. Понеже им изгоряха пари, които бяха спестявали през целия си дълъг живот.Но това е минало. Вчера дядо Стоян беше погребан и се раздели с този свят. Това, което обаче не мога да разбера, но с което се примирих беше: погребан беше без поп, ей така, някакъв от погребалното бюро прочете стандартна реч, разделихме се с покойника, и нищо: дядото, понеже е бил атеист-безбожник (така се полага за истинските комунисти), беше погребан без опяване от свещеник! Някак си кухо ми стана на душата като гледах това поругаване на извечна народна традиция: попът трябва да опее починалия, та да бъде представена душата му пред Бога. Нищо: една реч, по един поклон, и директно под земята! Сякаш е не човек, а куче!
Срам! Но какво да се прави, това е: за комунистите не се полага опело. Ето един пример за страшната морална разруха, за провала в народностната традиция, който ни завеща комунизмът. Все пак сложиха на гроба му кръст - незнайно защо. Както и да е де. Човекът вече го няма. Бог да го прости!
3 коментара:
Грънчаров, дядо Стоян, лека му пръст на човека, винаги е бил по-здравомислещ от теб.
Тъй да знаеш!
Източна Германия и Чехия са страните в Източна Европа, в които комунизмът има най-големи успехи в борбата с християнството.
Травмата на чехите с католическата църква започва в средновековието с изгарянето на „еретика” Ян Хус, в резултат на което се създава собствена хусистка църква. Оттогава в „чешката душа” има напрегнато отношение към католическата църква - за разлика от народните църкви в Словакия и Полша.
През 1921 в Чехия (с 33% немско население) вс еоще 82% са католици. Дори след Втората световна война 76% от населението е католическо. Но след репресиите на комунизма днес в Чехия има само 27% католици, 1% протестанти и хусити, 3% други вероизповедания. 68% от чехите са без вероизповедание!
Грънчаров,/както е по директива на ЕС - без господине, другарю или там какъвто си/, ако под "мислещи хора" разбираш клакьори на т.нар.демократична върхушка по добре си публикувай плиткоумните съждения във вестника на Костов /пак без обръщение - щото пък той и не го заслужава/ :))))
Публикуване на коментар