Уместна инициатива за обявяване на 1 април за ден на истината: ще я подкрепите ли вие, драги ми български правдолюбци?

Г-н Инджев е написал в блога си остроумна и духовита бележка, наречена Дан на лъжата. Прочетете я непременно, сигурен съм, че и вас ще ви накара да се замислите. Аз лично се вдъхнових дотам, че написах там следния коментар, който, за да се съхрани за историята :-) , го предлагам и тук:

Наистина, да има специален "ден на лъжата" в страната на лъжата, каквато представляваме (неслучайно даже и президентът ни е прочут и доказан лъжльо!), е нонсенс, тъпотия. У нас се лъже постоянно, какъв ти ден на лъжата бе?! Виж, ден на истината да бъде обявен у нас е крайно належащо: да има поне един ден в годината, в който управниците ни да бъдат задължени да говорят истината, само истината, нищо друго освен истината. Както именно се произнася клетвата по съдилищата: ама ще доживеем ли някога прекрасния ден, в който да видим български управник в съдилище! Дето съдиите да го инквизират да говори само истината, миличкият?!

Представяте ли си как ще му е трудно тогава на празнословеца Дмитрич да говори истината?! Щото такива като него и като неговия кумир Гоце Първанов (най-изпечен дърт лъжец!) просто вече не могат да различават истина от лъжа: за тях лъжата е заела мястото на истината, а истината им се чини, че е съвсем неистинска, т.е. че е лъжлива. Това е последното ниво на морална деградация на индивида: когато не може да разграничава истина от лъжа, когато вече няма никакъв усет към истината, когато дотам е привикнал и се е пристрастил към лъжата, че тя е заела мястото на истината и се е възцарила на трона на самата истина - усещате ли колко е ужасно това?!

Това аз, старият философ, мога да ви кажа по този толкова заплетен въпрос. А помислете какво става като се вземат предвид думите на Спасителя: Познайте истината: истината ще ви направи свободни! Бидейки нация, отдала се не на истината, ами на лъжата, явно сме и народ, отдаден на робството, а не на свободата - усещате ли колко е страшно и небезобидно това? Така че да се смеем лековато и да се шегуваме по повод на "деня на лъжата", след като сме довели нещата до такъв ужасен край, според мен е непозволено и си е направо грозно...

Та г-н Инджев е напълно прав (виж и Честит ден на истината!) и по тази причина не е лоша идеята да се обяви един ден в годината, в който да е забранено да се говорят лъжи - и от управниците ни, и от медиите. Понеже медиите у нас постоянно прегрешават пред истината, понеже често и дори най-натрапчиво ни поднасят лъжата, гарнирана като че ли е истина, а истината пък редовно ни бива представяна за лъжа. Да се премълчи нещо, което е важно, също е лъжа, а медиите у нас само това правят: баламосват ни с разни глупости, а съществените, а същностните проблеми на нацията биват най-подло заобикаляни, сякаш и не съществуват. По тази причина и гражданското ни общество е в ужасна морална криза, в такава криза е и самата наша демокрация: без нормални медии и без честни журналисти демокрация просто няма и не може да има.

Какво ще кажете, да подемем ли инициатива за обявяване 1 април за ден на истината? Другите 364 дена нека управниците ни да си ни лъжат както си е обичайно, ала в този ден да говорят само истината, ако трябва със закон да бъдат задължени да не казват нищо друго освен истината! Чудесно ще бъде, тогава, помнете ми думата: Гоце Първанов тогава цял ден ще мълчи, сюблимно е!

Той, горкият ни президент, друго освен лъжи вече не може и да говори, милият. Каквото и да каже, все е лъжа. Точно такъв се полага да бъде държавен глава в страната, в която наивниците и податливите на лажата са такова голямо мнозинство, че с право нашата многострадална республика може да бъде наречена страна на лъжата. И тогава наистина, помислете: какъв резон има точно в такава страна да има "ден на лъжата"?! Тъпо е, съгласете се!

Та в тази връзка ми се чини, че у нас е лъжа дори и това, че само 1 април е ден на лъжата, по-скоро другите дни на годината у нас са такива дни! Виждате ли докъде сме я докарали: лъжем даже и относно деня на лъжата, това вече е върхът! И щом е така, тогава 1 април се полага в такъв случай да е ден, в който се отказваме от лъжата, т.е. да се посвещаваме на истината. Аз мисля, че това е съвсем нормална, назряла и потребна идея. Ще я подкрепи ли обаче някой?! Съмнявам се: в страната на лъжата подобава никой да не признава истина, подобни на тази, за която писах току-що! Абе жалка работа, какво да каже човек при това положение...

(Забележка: Да допълня нещо важно. Да се схваща 1 април и като "ден на смеха", дори като "ден на веселието и шегата", наред с това, че той си е просто ден на лъжата, е направо кощунствено: хич не е смешно това, че се оставяме целогодишно да ни лъжат, нито пък е забавно или весело! Лъжите изобщо не са чак толкова смешни и весели, ето защо чужденците ни се чудят на акъла как можем така лекомислено да гледаме на нещата: да подменяме местата на лъжата и истината и при това да се смеем и веселим е симптом за най-ужасно нравствено израждане на нацията. Това само исках да допълня.)

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как може да си купя тази книга?

Добави в Svejo