Един мъдър човек, когото извънредно силно уважавам, а именно Иван Христов, българин, живеещ и работещ в Барселона, Испания, е написал нещо за начина, по който той възприема книгата "Изворите на живота". Тя е в неговите ръце от може би седмица: изпратих я най-напред нему, понеже той е един от спонсорите на книгата, а тя излезе на белия свят благодарение на неколцина приятели на този блог.
Радва ме признанието му, че за него звучат като вълнуващи ония текстове, които наистина ги писах в невероятно вдъхновение. Ето какво той пише там между другото:
Малко е да се каже "впечатли", тя ме грабна още от първите редове и до сега не ме е оставила на спокойствие. Тази книга не може да се чете като всички останали, тя провокира, тя "издевателства" над читателя, тя не го оставя равнодушен.
Няма по-голямо щастие за автор да разбере, че това, което е написал, достига не просто до ума, но и до душата, а особено пък до сърцето на читателите. Защото:
"Най-много от всичко пазете сърцето си: защото в него са изворите на живота"
Радва ме признанието му, че за него звучат като вълнуващи ония текстове, които наистина ги писах в невероятно вдъхновение. Ето какво той пише там между другото:
Малко е да се каже "впечатли", тя ме грабна още от първите редове и до сега не ме е оставила на спокойствие. Тази книга не може да се чете като всички останали, тя провокира, тя "издевателства" над читателя, тя не го оставя равнодушен.
Няма по-голямо щастие за автор да разбере, че това, което е написал, достига не просто до ума, но и до душата, а особено пък до сърцето на читателите. Защото:
"Най-много от всичко пазете сърцето си: защото в него са изворите на живота"
Няма коментари:
Публикуване на коментар