Патриархът на БПЦ, Негова светиня другаря-полковник от ДС Максим, си остава патриарх на Тодор Живков

По темата Защо никога няма да гласувам за НДСВ е започнала интересна дискусия по проблемите в БПЦ. Там някой си Веско се опитва първо с нещо като заклинания да защити Патриарха на Тодор Живков, именно Негова светиня другаря-полковник от ДС Максим, а пък в отговор е написан интересен коментар, който следва да бъде приведен изцяло, понеже повече хора е добре да го прочетат:

Веско, точно за компетентността, този кратък анализ в т. 10 е най-важният, защото:

Сложничко е именно йерархията в организацията наречена Православна Църква - в която влиза и Българската Православна Църква.

Доводите - Българската православна църква, като всяка друга от 14-те православни автокефални църкви избира САМА епископите си и своите предстоятели. Това е всъщност един от двата елемента на автокеланост. Другият елемент е Църквата да се самоуправлява.

Ерго, когато ЦК на БКП решава с Реш. 145 от 7.3.1971 г., че ловчанският митрополит Максим ще бъде патриарх са нарушени и двата елемента на автокефалността. Т.е. де факто БПЦ престава още през 1971 г. да е автокефална.

Когато трябваше да се свика Църковно-народен събор, който е автокефален орган на автокефалната Българска православна църква и единствен може да потвърждава кой да е предстоятел от епископите, беше направен интересен финт. Свика се Вселенски събор през 1998 г. Нищо лошо в това, но как може 14 предстоятеля на поместни църкви да потвърждават, че някой е “каноничен патриарх”, след като това не влиза в задълженията им, нито от Светото предание, нито от апостолските правила, камо ли от Свода на Светите канони. Е, значи вместо българските миряни да си потвърдят патриарха, това сториха предстоятелите на православните църкви. Чудесна автокефалност, няма що! Защо ли пък тогава има патриаршески избирателни събори в останалите църкви, а не се потвърждават от останалите патриарси. Чиста работа - за какво ти е автокефалност?

Така, че 1998 г. нещата, които се потвърдиха бяха две:

а) 14 глави потвърдиха избора на Максим, че е избран “правилно” (за което и първокурсник от БФ ще ти каже, че не е така, щото е нямало избори за делегати почти 16 години тогава) въпреки, че цял свят знаеше за документите и фалшифицираните бюлетини с почерка на Михаил Кючюков (съученик на Максим и шеф на Дирекция Вероизповедания).

б) потвърди се, че Българската православна църква не е автокефална, защото е подарила автокефалността си на останалите поместни църкви, защото не може да реши проблемите си.

Всичко това се узакони от Царя. Неговото правителство с цената на всичко наложи Закон за вероизповеданията, критикуван от 1/3 от всички български религиозни общности. Когато една трета не иска нещо, а ти и го налагаш си направо търсач на силни усещания, какъвто комарджия си е Симо.

Хазартът продължава, защото Страсбургското решение за БПЦ е вече третото по същата тематика. Първо беше Хасан Фикри, после Генджев, сега Максим. Т.е. България е абсолютен рецидивист в назначаване на религиозни ръководства. Просто избори като на партиен конгрес. Затова и всички вероизповедания функционират „чудесно” в нашата страна. Всичката тая отговорност пада върху Царя и неговите блюдолизци, чието правителство и прокуратура изгони 1/3 от вярващите извън храмовете. С побой, защото хората не щат да приемат Максим, понеже знаят, че истината ще ги направи свободни, такива, каквито Бог ги сътвори и такива, каквито Господ ги направи от греховете им, чрез кръстната си смърт.

И заради йерархията кумир не трябва да си прави християнинът. Това е и първата Божия заповед. Никой друг освен ВС на БСП (като наследник на ЦК на БКП) не може да отмени Реш. 145 от 1971 г., затова ако ще и 50 Вселенски събора да се свикат, миряните пак ще си знаят, кой избра Максим.

А както добре е известно, Девета Божия заповед е да не се лъжесвидетелства. Я помислете добре, не лъжесвидетелстваха ли главите на поместните църкви през 1998 г., когато си затваряха очите пред фактите. Защото трябваше да си плюят на сурата, ако не го бяха потвърдили, щото са се срещали от 30 години с него. Тия ходове са добре замислени, така че по-добре да си мълчите и да се молите, вместо да се обяснявате каква била йерархията в православната традиция.

За разлика от католическия конклав (съставен от клирици-кардинали), православните избираме предстоятел на автокефален събор, включващ и миряни, които като изберат патриарх да го уважават. След като Максим е назначен от ЦК на БКП, как миряните да го уважават. Каквото и да се прави, Максим остава в историята като назначен от ЦК на БКП.

Каквото и да се прави Всеправославният събор от 1998 г. остава като знак за дефицит на автокефалност и каноничност в Българската църква, която е заприличала на първична партийна организация.

(Автор: Стойчо Кръстев. Заглавието на този коментар изобретих аз, като използвах мотиви от самия текст.)
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo