Предсмъртното писмо на Васил ЛевскиБайовци,
Ето че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни.
Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ”Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия.
Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.
Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал: "нека да стане па тогава". На такива аз съм им писал и преди ”Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце, желаещи властта само за да ви грабят.
За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно: смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни, наказанието е смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората, живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.
Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни, братя, и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
(Текстът препечатвам от блога Истината такава, каквато можеше да бъде!? за да се прочете от повече хора.)
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
2 коментара:
бойкоСтефанов, в Свежо.нет, преди 9 часа:
Ако друг начин няма, смъртта ще даде искупление. Така стоят нещта, когато хората ги оставят сами да се разрешат. Въпросът е, че така придошлата смърт също има давност и не измива безчестието на поколението за вечни времена, а идва отново ден, какъвто ден е днешният, когано народът е оставил колцина да умират за неговото освобождение и ето че днес, отново се връща старото време, да си търси справедливостта и възмездието. И докато този народ не стане гражданин, вазмездието ще се връща отново и отново все по един и същи начин. Днес, ние, гражданите на България, можем да променим съдбата на България. Няма друг, от когото това да зависи.
Автор Никола Михайлов, в. Гласове
петък, 24 април 2009
Защо хората, чиито бащи и дядовци, и самите те рушаха Българската православна църква, като успяха да деградират вярата ни до битово суеверие, се превърнаха в нейни най-ревностни защитници? А те ни учиха, че църквата е музей, археологически артефакт, спомогнал за запазване на „българщината”. Те ни учиха, че Хитър Петър е пример за това, как трябва да се отнасяме с „поповете”. Те ни учиха, че църквата изпълнява ролята на нравствена милиция, която учи младите да не взимат дрога, и нищо друго. И ние за всичко им повярвахме. Забравихме или никога не разбрахме, че Църквата е общност от вярващи, че Христос е неин невидим глава, че в нея живее Божията благодат, че тя води към спасение, че тя е живо тяло, а не паметник, който някога е спомогнал за еди-какво си.
Защо Първанов и Станишев целуват ръка на патриарха? Защо тези хора ни казват „Христос воскресе”? Да, наистина, възможно е техните души да са се обърнали към вярата. Може и техните жени да боядисват яйца на Велики четвъртък. Ние не знаем какво се таи в сърцата им. Но нима са забравили какво правиха 50 години? Нима ги чухме да поискат прошка или да се разкаят?
И ги виждаме днес как проповядват, как ни казват, че Българската църква е една и друга няма, как я защитават от враговете й, как се борят да има религия в училищата…, как правят съвещания, как се изправят срещу Страсбург…
Защо е всичко това? В България стана така, че антикомунистите, християндемократите (доколкото са такива) нанесоха смъртоносен удар срещу единството на Българската църква. „Десните” сътвориха т. нар. „разкол”; по политически и икономически съображения влязоха в област, която не им е позната. И парадоксално нещата се обърнаха: бившите (и настоящи) комунисти, чиято идеология в същината си е анти-теистична (антирелигиозна), поеха ролята на застъпници и на пазители на Българската църква, гаранти на православието. Къде са сега християндемократите? Може би ликуват от решението на Съда по правата на човека?
Какво ли си казват хората, мечтали за свободата да изповядват вярата си, да ходят свободно на църква, да се поздравяват с "Христос воскресе"? Как ли се чувстват, гледайки Първанов на литургия или Станишев „откриващ” православен храм в Кърджали? Какво ли си мислят, когато заслужили борци срещу религията целуват ръката на Негово Светейшество Максим? Отговорът е, че най-вероятно се разочароват, бягат от храма, разграничават се от клира. Най-малкото - стават подозрителни.
В нашата действителност се оказа, че бившите комунисти са истинските български консерватори, легитимиращи се чрез църквата. Те я докараха до сегашното й безпомощно и закостеняло положение и сега паразитират върху останалия й авторитет. Сега я увреждат и накърняват достойнството й „отвътре”. Достатъчно е да чуем как Първанов загрижено говори за ролята на Българската православна църква и за нейното място, за да се покрусим и да се изкушим да помислим: "Какво става? Това ли е Църквата? Кога Първанов повярва в задгробния живот?" Не, това не е Църквата! Църквата е Христова и „портите адови няма да и надделеят”.
По-добре десетки пъти да осъдят Българската православна църква в Страсбург, да й вземат имотите, да я хулят открито, отколкото такива адвокати…
Публикуване на коментар