Нова дефиниция за това що е лъжа, запомнете добре: лъжата е "емоционално-неточно твърдение"!

От известно време в блоговете се проявява една активна групичка "борци срещу десницата", която е толкова по-активна, колкото повече наближават изборите. Тази групичка като ехо и до отмаляване повтаря някои съвсем изтъркани митологеми (лъжи) на ченгесарско-олигархичните медии, които, както знаем, водят дългогодишна яростна битка срещу автентичната десница у нас - и ни пробутват, съответно, някакви жалки и смехотворни заместители на самата десница от типа на "ваклото ягне" Яне Янев.

Сега, разбира се, тази групичка "блогъри", чиито "идеен вожд" е анонимният дървен "философ" Бялгазар Иванич, особено яростно напада Синята коалиция ДСБ-СДС, а пък представяте ли си колко патологично-тъпи и арогантни са нападките им срещу лидерите на автентичната десница, именно Иван Костов и Мартин Димитров? Същевременно, понеже и естествено, им липсват всякакви аргументи, се задоволяват, както казах, с предъвкване на ченгесарско-медийните лъжи на Тошо Тошев, на Слави Учиндолски и на Кеворк Кеворкян, но същевременно са неуморни и дори сякаш са изобретателни - често изпадат дори и във фалцет! - в изяваването на една по същество съвсем бесовска ненавист срещу дясното, срещу десните ценности, мироглед, култура, срещу дясната политическа философия и пр. И при това не забравят да демонстрират някакъв анахроничен "уж-антикомунизъм" ("антикомунизъм-наужким"), също така и някакъв яростен пишман-патриотизъм, като целта е, явно, наивниците да почнат да свързват антикомунизма (пък и патриотизма) с техните изцепки, т.е. мъчат се да придадат на антикомунизма и патриотизма възможно най-уродлив и отвратителен вид.

Най-активен в тази насока напоследък е блогърът Радо, млад човек, който на основата на един примитивен първосигнален антикостовизъм разви същинска параноя срещу дясното и десницата изобщо, поради което беше поет под "вещото идейно ръководство" на анонимното и дърто интернетно плямпало, именно същия оня Бялгазар Иванич. Сега тия гастрольори уж вече се представят за радетели, представете си, на партия ЗЕЛЕНИТЕ. Но ето какво установих в коментарите под една патетична статия на неуморния Радо, насочена пак, естествено, срещу СДС и десните, наречена Към зелените.

Ето малък откъс от самата статия, всъщност нейния страстно-патетечно-фалцетен финал:

По дяволите, още ми е трудно да приема, че партията, за която гласувах 15 години, реши да смаже свободния пазар на идеи с подобен безпрецедентен в ЕС имуществен ценз.

Та значи тоя Радо, който е съвсем млад човек (всички го видяхме наскоро, понеже Иван Бедров го беше поканил в предаването си), наглед не е по-голям от 22-23 години, бил, представете си, гласувал за СДС цели 15 години! Понеже съм крайно лош и проклет човек (по тази причина "толерантният и свободолюбив" Радо дълго време редовно три коментарите ми, та се наложи да приема страха му от мен за основателен, поради което сам се отказах да участвам в оргиите на анти-дясно-демократичната компания!), ми се наложи да се превъплътя в лицето Иван Иванич и да му задам на този Радо следния неудобен въпрос; впрочем, даже Комитата, който, предполагам, го познава лично, и който участва в любопитната дискусия след визираната публикация, не забелязва толкова загадъчния проблем как така 22-23 годишния Радо вече 15 години е могал да гласува за СДС!); та аз, дегизиран като "Иван Иванич", го запитах това:

Иван Иванич рече: Снощи ти, Радо, нали беше при Бедров? Изглеждаш твърде млад, а горе пишеш, че от 15 години уж си бил гласувал за СДС. Излиза, че от 7 годишна възраст имаш избирателни права, което е уникално. :-) Ако обичаш дай разяснение че нещо не мога да схвана…

Rado мисли стоически цели пет часа, и накрая най-после набра смелост да отвърне: Иван, хвана ме. Преди 15 г. още нямах право да гласувам. Твърдението ми е емоционално и неточно.

Значи когато човек лъже, това в представите на такива хора, борци за "истинските ценности", е "емоционално-неточно твърдение"! Какво ще кажете, а, бива си я тая формулировка?! Но там е проблема, че аз лично този Радо съм го улавял, че няколко пъти преди това пак е подхвърлял, че от 15 години бил гласувал за СДС; той това не го пише за пръв път, ами и друг път се е изразявал "емоционално-неточно".

Питам се, дали и всички останали негови твърдения не са все толкова "емоционално-неточни", т.е. дали не са все така лъжливи? Сигурно е така, ето, неуморният Радо, под вещото ръководство на Бялгазар Иванич, води бясна кампания срещу Мартин Димитров, понеже този последният, представете си, се "окаля" със съюз не с кой да е, ами с "много лошия" Иван Костов! По тази причина М.Димитров за кратко време се преобрази от кумир на бялгазар-радовата компания, в нейн най-долен неприятел.

Какви ли не неща приписва този Радо на Мартин Димитров, включително и от типа "Мартин в личен телефонен разговор с мен сподели...", щото тоя Радо, предполагам, е личен изповедник на лидера на СДС; но е нормално човек да се запита: дали обаче и всички приписвани на М.Димитров "изявления" не са все от категорията на "емоционално-неточните твърдения", към които момчето Радо, както забелязваме, е така пристрастено?!

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Добави в Svejo