Пловдивският владика, светиня му Николай Севастиянов, най-верният човек на Москва в БПЦ (гласен според мнозина за бъдещ български патриарх, беззаветно предан на ДС и на КГБ!), е уличен в афера с църковни имоти, които бил подарил ("отдал под наем") на личния приятел на президента Гоце Първанов, именно олигарха Георги Гергов. Който пък от своя страна е почетен консул на путинска Русия в Пловдив, ама това е кажи-речи отделна работа.Прочетете целия материал за тази гнусна проява на висшия пловдивски "свещеник", който се прочу като пръв кагебистко-"православен" талибан, понеже преди време има наглостта да покаже открито страшната си неприязън към антикомунистическия папа Йоан Павел Втори; тогава Николайчо си позволи да демонстрира открито своята талибанско-фанатичната дързост и без замисляне обяви папата за "еретик" - и дори беше взел специални мерки папата да не влезе в олтара на Патриаршеската катедрала в София, тъй като щял да го "оскверни".
Относно моралния облик на днешните първи йерарси на горката ни БПЦ, които я задушават както бурените задушават полезните растения, свидетелстват следните пасажи от статията:
Пловдивският митрополит Николай със светското име Николай Методиев Севастиянов демонстрира абсолютно своеволие, като създаде специално отличие в епархията си, за да го връчи на олигарха Георги Гергов. На 25 ноември 2008 г. свинарят на Гоце стана първият носител на ордена “Свети апостол Ерм”, учреден специално по повода от Пловдивската митрополия с решение от 16 септември същата година.
Но това не е всичко - както се казва в прочутата телевизонна реклама; има още нещо, още по-фрапантно, дръжте се яко за стола да не паднете:Така под погледа на апостол Ерм Гергов сключи няколко скандални сделки с пловдивската община, от които той получи Стария Пловдив и панаира. В Града под тепетата усилено се говори, че Гергов имал не малко бизнес отношения с митрополията. Според синодалните източници Николай е поел една от най-богатите откъм имоти митрополии след изключителното застъпничество на Гергов пред политици и общественици, оказали влияние при избора му над участниците в църковния избор.
Но и това не е всичко, има още и още. Ето и още, нещокрайно невероятно, нещо, което ще ви удиви не по-малко, стига да не сте съвсем претръпнали от наглостта на нашите ченгета, които тормозят и тероризират не само цялата така търпелива българска нация, но и Светата ни Православна Църква. Превърната от тях в нещо като "търговско дружество за конфиденциални услуги и тържествени водосвети на имотите на комунистическата олигархия":
Владиката обаче стана национално известен не с църковните си дела, а с една своя придобивка - прескъпия ръчен часовник от марката “Вашерон Константин” с малтийски кръст на копчето за нагласяне на времето, подарен му от Гергов. Светиня му бе заснет с бижуто на дясната ръка да отслужва водосвет при откриването на параклис на Медицинския университет в Пловдив. Проверка в интернет показа, че цената на въпросния часовник е малко над 24 хиляди щатски долара.
Разбира се, дори и това не е всичко, дами и господа, пределът още не е минат, ето, наслаждавайте се донасита, упойвайте се до самозабрава на наглостта на нашите "духовници-материалисти" със съветска закалка - какъвто е този Николай, възпитаника на "духовните академии" на КГБ по тероризиране на "близката чужбина":
Николай е известен и с това, че се придвижва из епархията си със спортно БМВ 5-та серия, също дар от свинаря, скъпо ауди “А8″, джип шевролет и луксозен хюндай. В събота пък синът на Георги Гергов - Цветомир, и митрополит Николай заедно се веселиха при откриването на най-луксозния петзвезден спа хотел “Персенк” в Девин. По-рано вечерта хотелът бил осветен лично от Негово високопреосвещенство.Това е, има и още, но това ви стига засега, предполагам. Радвайте се на тия безсрамни "духовници", хак да ви са щом толкова умеете да търпите и понасяте. Пък когато се запитате защо нацията ни е затънала в тинята на такава ужасна бездуховност, ширеща се навсякъде простащина и крещяща нравствена развала, не се чудете изобщо: това е така защото Църквата ни е станала слугиня на самия Сатана, а съвсем не, разбира се, на Бога. С който вече тия кагебистко-ченгесарски талибани нямат нищо общо: техен "бог" винаги са били парите, лъжите, имотите, кражбите, разврата и все от този род неща, а пък духовното по начало им е съвсем чуждо...
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя тази книга?
2 коментара:
А какво да кажем за желанията му да "върнат" на Синода "Св. Св. Кирик и Юлита", въздигнат от руините от Съюза на Архитектите" - едни от най-ревностните дарители за благото на народа, които с труда си са направили проекти за църкви, параклиси и манастири и с широко сърце са ги дали на Синода, обшините, държавата, без да търсят облага.Циркаджилъците му, последвани от недостойните му действия с помощта на българския "съд" да си "върне" имота, за да го даде на някой Гергов, може би.
Приятно учуден съм, че цитираш крайно дясна медия като Алтермедия. Щом като това не те притеснява бих ти препоръчал да обърнеш внимание на тази публикация в нея: http://bg.altermedia.info/?p=6509
И в тоя ред на мисли ще напиша нещо по въпроса, но те предупреждавам, че ще е дълго, понеже преди време ме упрекна за това.
За обединението на българите попринцип и за обединението ни с българите от Македония в една държава.
Има някакво масово убеждение сред хората в България, че ние българите все се далим за нещо и не може да се обединим за нищо. Тази теза е донякъде вярна, но аз не съм съгласен с нейния абсолютизъм. Първо, не мисля, че чак за нищо не може да се обединим и второ, примерите в обратна посока, са актуални и за много други народи, чиито държави все даваме и имаме за пример. Ето в исторически план например, ние никога не сме имали кой знае какви граждански войни. Докато едни французи и германци през средновековието в ужасно продължителни периоди, ужасно често, са се клали едни други по ужасен начин, един път заради католицизма и протестантството, друг път заради нейзбежните спорове до които води феодалната система на управление.
Аз съм убеден, че ние българите може да се обединим за каузата на Македония, не за друго, а защото няма какво да делим по тоя въпрос. Дори комунистите, до колкото може да ги приемем за българи са гузни и признават този свой огромен грях към родината. Не само, че можем, ние сме длъжни да го направим. По поне една причина и тя е много проста. На този етап Македония е единствената територия населена с етнически българи която може да се върне към България, без кой знае какви усилия и без военни действия. А това стане ли ние ще осъществим 1/3 от националния ни идеал, този за който нашите предци са се борили от възраждането до 1944 година, а именно свободна и ОБЕДИНЕНА България. Пак казвам, обединението на Македония с България е напълно реална и осъществима цел... и ако в някаква степен разбирам защо родните ни политици един грам не се вълнуват по тоя въпрос и не правят абсолютно нищо в тая насока, то въобще не мога да намеря обяснение и извинение за същата позиция на нашия народ. Още повече, че както нееднократно вече казах, днес това обединение е много по-възможно от когато и да било и най-вече осъщесвяването му не минава през кръвопролития и войни както преди. На първо време ние българите трябва да намерим сили и да простим на нашите сънародници в Македония, за това, че са променили своето национално самосъзнание и заради което дори са крайно анти-български настроени, да им простим като проявим разбиране, че те са жертви на тоталитарната машина на политическия франкенщайн наречен Югославия. Тяхното самосъзнание е манипулирано, чрез чудовищни реприсии, насилие, убийства и перманентна пропаганда и промиване на мозъци. Мисля си дори, че когато в нашите медии постоянно ни съобщават за някоя анти-българска истерия край Вардар, целят да ни отчуждат от нашите братя българи там и дори да ни накарат да ги намразим. Това е така, защото когато се появяват такива съобщения в нашите медии, те не са придружени със смислен анализ и обяснение защо нещата там са такива каквито са. Целия политически спектър и всички медии в Македония са в ръцете на бившата УТБА, както всички "интелектуалци" и най-вече "историци". От нас българите по тоя въпрос се искат основно ІІ, не кой знае колко сложни неща. І-во подкрепа за хората в Македония с българско самосъзнание и по-специално тяхните сдружения, идейно, морално и материално. ІІ-ро натиск спрямо нашите политици, да правят същото, както и да облекчат процедурата за българско гражданство, да увеличат отпусканите стипендии за студенти от Македония и т.н. Според мен, процеса който ще завърши с Аншулс между Македония и България е неизбежен, въпроса е колко време ще мине докато се случи, а това зависи само от нас. Хората в Македония които осъзнават своя български произход бавно, но сигурно се увеличават в последните години, а процента от тях които стават политически активни също нараства. Това естествено засилва истерията на окупационната власт на безродниците сърбомани които не подбират средства срещу пробудилите се наши сънародници. Ние сме длъжни да им помогнем и да ги подкрепим, защото тяхната кауза е България и нейното обединение. Нека осмислим делото и саможертвата на Тодор Александров, Иван Михайлов и хилядите наши сънародници живяли и умряли за свободата и обединението на българите в Македония с майка България, като го осъществим. Разбира се, процеса може да отнеме време, но много е важно да осъзнаем, че е абсолютно възможна и другата преспектива, а именно да настъпи почти мигновенно, направо неочаквано. Това е така, защото македонизма е една крайно смешна и измислена доктрина, а историческите факти в подкрепа на истината са очеизваждащи, така че, като нищо македонизма може да рухне като кула от карти. А насетне ще остане само българите в македония да си организират един реферандум за присъединяването към България и така една от нашите стари столици Охрид отново ще е в пределите на родината, а пък футболното ни първенство А група ще стане с 20 или 22 отбора, а не със сегашните 16, ха ха ха:)
На тези които ще кажат, че проблемите които имаме тук са ни достатъчно на главата, та да мислим и за сънародниците ни край Вардар, ще заявя следното. Твърде вероятно е, при едно обединение, обществото ни да бъде разтресено от емоционален взрив който да извади от дълбините на душевността ни, най-добрите ни страни и качества и да ни мобилизира страхотно, точно така както е било след освобождението.
Публикуване на коментар