IvanotLondon ми е задал вчера на едно място следния въпрос:
Преди всичко искам да благодаря от сърце за вашия блог. Бих искал да знам вашето мнение за тази ситуация: защо Пловдив е винаги потъпкван от София, защо искат да издърпат дори Варна като втори град? Това злоба ли е или е завист - или просто е стара традиция, останала от този тумор комунизма?
Веднага тази сутрин му отговарям, като публикувам и тук тази наша обмяна на реплики, понеже ми се чини, че казаното може да е интересно и за други хора:
Здравейте, благодаря за добрите думи!
А на въпроса Ви ще отвърна, че Пловдив, град, връстник на Троя и на Тива, едва ли може да бъде “потъпкан” от големи села като София и пр. (Тук да вметна: за жителите на Санкт Петербург примерно, зная го добре, защото съм живял там, Москва не е нищо друго, освен "большая деревня", т.е. "голямо село"! Има си някакви съперничества между градовете не само у нас, ами и изобщо.) Но има нещо, което може да се нарече “дух на града”, а него Пловдив го има - и по тази причина изобщо не се боя за неговото място. Никой град не може да замени Пловдив, и то ви никакво отношение. Даже икономическите предимства и фактори тук не са решаващи.
Става дума за култура. В това отношение Пловдив си има своето място и никой не може да го помръдне оттам. Нещо повече, по принцип смятам, че градовете в една страна не са конкуренти за оглавяването на някаква "класация за престижност" или "важност", а взаимно се допълват, създавайки, благодарение на своята неповторимост, цялостната самобитност и атмосфера на тази страна. Така че за излъчването на България са незаменими с нищо друго както Пловдив, така и Варна, така и София, така и Велико Търново, така и Видин, така и Русе и т.н. А какво ще кажем за Габрово, Елена, Троян, Копривщица, Смолян и пр.?!
На това основание аз лично не се боя за никой град и дори за никое село: всички си стоят непоклатими на мястото и са незаменими, излъчвайки своята неповторима дан в онова несравнимо очарование, което си има нашата България - пък и нейните региони, различни краища, градове, села.
Е, не може да се отрече, че Пловдив специално почти е географския център на България, че от Пловдив разстоянието до четирите й ъгъла е почти едно и също, което говори много за ония, които разбират. Тук обаче става за нещо, което има изцяло мистичен характер, и нека по тази причина да спра, та да насърча загадъчността, да забуля още повече тайната...
Преди всичко искам да благодаря от сърце за вашия блог. Бих искал да знам вашето мнение за тази ситуация: защо Пловдив е винаги потъпкван от София, защо искат да издърпат дори Варна като втори град? Това злоба ли е или е завист - или просто е стара традиция, останала от този тумор комунизма?
Веднага тази сутрин му отговарям, като публикувам и тук тази наша обмяна на реплики, понеже ми се чини, че казаното може да е интересно и за други хора:
Здравейте, благодаря за добрите думи!
А на въпроса Ви ще отвърна, че Пловдив, град, връстник на Троя и на Тива, едва ли може да бъде “потъпкан” от големи села като София и пр. (Тук да вметна: за жителите на Санкт Петербург примерно, зная го добре, защото съм живял там, Москва не е нищо друго, освен "большая деревня", т.е. "голямо село"! Има си някакви съперничества между градовете не само у нас, ами и изобщо.) Но има нещо, което може да се нарече “дух на града”, а него Пловдив го има - и по тази причина изобщо не се боя за неговото място. Никой град не може да замени Пловдив, и то ви никакво отношение. Даже икономическите предимства и фактори тук не са решаващи.
Става дума за култура. В това отношение Пловдив си има своето място и никой не може да го помръдне оттам. Нещо повече, по принцип смятам, че градовете в една страна не са конкуренти за оглавяването на някаква "класация за престижност" или "важност", а взаимно се допълват, създавайки, благодарение на своята неповторимост, цялостната самобитност и атмосфера на тази страна. Така че за излъчването на България са незаменими с нищо друго както Пловдив, така и Варна, така и София, така и Велико Търново, така и Видин, така и Русе и т.н. А какво ще кажем за Габрово, Елена, Троян, Копривщица, Смолян и пр.?!
На това основание аз лично не се боя за никой град и дори за никое село: всички си стоят непоклатими на мястото и са незаменими, излъчвайки своята неповторима дан в онова несравнимо очарование, което си има нашата България - пък и нейните региони, различни краища, градове, села.
Е, не може да се отрече, че Пловдив специално почти е географския център на България, че от Пловдив разстоянието до четирите й ъгъла е почти едно и също, което говори много за ония, които разбират. Тук обаче става за нещо, което има изцяло мистичен характер, и нека по тази причина да спра, та да насърча загадъчността, да забуля още повече тайната...
4 коментара:
Аз съм софиянец и вярвам, че някога е била хубав град, но сега е залята от простаци - отвътре и отвън. Мисля, че Пловдив, Варна, Русе, Велико Търново - са някак по-"градски". Но България като цяло е селска страна...
Za da budem po-tochni, geogravskiq centur e na 18 km ot Gabrovo na m. Uzana - Stara planina. Tam ima i postaven vimpel za pokazvane na tochnoto mqsto na geografskiq centur na Bulgaria. Imenno po tazi prichina i gr.Gabrovo e tozi, kojto e ednakvo otdalechen ot granicite na Bulgaria.
Вярвам ти, че е така. Аз само подхвърлих че и Пловдив е някъде към центъра, ама се оказва, че не било така. Моето подхвърляне се дължеше на "преценка на око" :-)
Не пропускаш ли нещо? А, именно, че София е била Сердика някога. Е не е толкова дърта колкото Филибето, обаче какво от това?
И не е зле да прочетеш това:
http://vasilg.blog.bg/politika/2009/11/16/omagiosaniia-kryg.437001
Публикуване на коментар