Тече промяна на настроенията и на духовете в полза на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ

В последните дни ми се случиха няколко лични, всекидневни по характер, най-обикновени жизнени епизоди и ситуации, които ми дават основание да направя извода, записан в заглавието. Нямам предвид възмущението от ония недопустими и политически по същество пречки, които създава българският съд пред регистрацията на СДС - и то под натиска на Доган и на комунистите, и то при услугите на техните безскрупулни мекерета (Юруков, Яне и вся остальная). Имам предвид няколко съвсем различни, чисто човешки признаци и симптоми. И то случили се на мен самия, лично, което обаче не ги прави по-малко значими, напротив.

Преди три-четири дена, по време на шестдневните "народни празници и почивки", организирани около рождения ден на премиера Дмитрич и именния ден на президента Георги (Гоце) Първанов, се разхождах със съпругата си по Главната улица на Пловдив. И в един момент забелязвам масичка с надпис СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, явно събираха подписи за регистрацията й. Отбивам се, разбира се, за да се подпиша; жена ми също стои до мен, за да сложи подписа си. Обаче гледам, че двамата младежи, стоещи зад масата, са ми познати. И между нас се проведе следния любопитен разговор:

- О, господин Грънчаров, много ми е приятно да Ви видя! Здравейте, как сте? - рече единият младеж.

А другият младеж също се усмихна, но, крайно зачуден, първо се обърна към приятеля си, и то със следните думи:

- А пък ти откъде го познаваш?! Това е моят учител по философия! Здравейте, г-н Грънчаров, ще се подпишете ли за СИНЯТА КОАЛИЦИЯ?

Казва това, и заговорнически ми смигва. Докато смогна да му отговоря, оня, първия младеж, който пръв ме поздрави, даде своето разяснение, т.е. отговори на въпроса на приятеля си:

- Откъде го познавам ли? Ами това е моят учител по философия!

Другият се плесна по челото и рече:

- И твой учител ли е бил?!! Леле! Ти си бил в друго училище, и как се случи г-н Грънчаров и на теб да е преподавал?

Аз се намесих в разговора, и рекох, че навремето, когато "Партията" се грижеше да нямам работа, и упражняваше спрямо мен обичайния си терор спрямо личността ми, аз смених доста училища. И ето, бил съм учител и на единия, и на другия. Първият от младежите рече на приятеля си:

- И какво толкова се чудиш?! Виждаш, оказва се, хората, на които е преподавал г-н Грънчаров, къде се срещат: при масата за подписи на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ! Господине, ненапразно сте ни говорили толкова много за свободата, имало е ефект. Пазя си Вашата книга "Универсумът на свободата" и често си я препрочитам.

И т.н., разговорихме се. Жена ми също крайно се учуди, че двама мои бивши ученици, между които има разлика не по-малко от пет години, учили в различни училища, случайно се засичат, и то тъкмо до масата за подписка в полза на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ! Но тя, впрочем, добре ме познава, и не е чак толкова учудена...

Подписахме се, а в това време и двамата мои бивши ученика ми разказаха, че са завършили право (единият вече работел, а другият току-що се е дипломирал). Поразпитах ги за това-онова и се разделихме, понеже доста хора стояха да се подпишат и беше неудобно да продължим разговора си. И иначе публиката слушаше с интерес любопитния ни разговор - и хората изобщо не се възмущаваха, че "пречим".

Вървя по улицата и си мисля, развълнуван от този необичаен факт. Мисля си, например, че по законите на теория на вероятностите за да се случи точно това, една такава чудна "случайност", оказва се, че явно голяма част от моите бивши ученици са с десни убеждения; няма как да е иначе, щом се е случило такова съвпадение: и двамата младежи, които събираха подписи за СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, да се окажат мои бивши ученици! Не знам защо, но ме сполетява чувството, че ненапразно работя тази непрестижна в очите на мнозинството работа, и усещам, че има смисъл, че сякаш дори съм бил и полезен за личността на толкова много млади хора. Впрочем, вчера завърши 12 клас, и един от тях държа емоционално слово към учителите, в което между другото рече: "Учител не е професия, то е "титла", то е и мисия!". При тия негови думи, кой знае защо хрумнали му, в гърлото ми се появи някаква буца, която дълго време ме душеше, не зная защо...

А пък вчера се случи още един епизод, толкова силно заинтригувал ме, че се налага да го опиша тук. Един мой бивш колега, г-н Парпулов, с който много рядко се срещаме, ми издирил имейла, и ми пише преди няколко дни, че иска да се срещнем. Искал да поговори с мен по "важен въпрос". Няма проблеми, уговорихме се. И ето вчера той идва в училището (малко преди тържеството по изпращане на 12 клас), но до него е една дама, наглед негова връстница. Седнахме в заведение да поговорим и ето какво се оказа.

Тръгва този мой бивш колега за срещата с мен, ала на улицата среща своя някогашна съученичка, заедно били учили някога, тя живеела в София, но била пловдивчанка, не се били виждали много години, но ето, случайно се срещат. Поговорили си, той й рекъл, че бърза за среща с един свой колега, философ, да поговори по важен въпрос. Казал й даже и името ми. Но дамата, представете си, рекла, че знае името ми, че била влизала в блога ми, че била "твърда костовистка", и рекла, че иска да се запознае с мене! И ето, запознахме се, поговорихме си хубаво, оказа се, че моят бивш колега, сега пенсионер, го мъчели някакви съмнения около СИНЯТА КОАЛИЦИЯ и предателството на Юруков. Искаше да чуе мнението ми, казах му какво мисля, дамата от София, "костовистката", ме подкрепи. Оказа се в крайна сметка, че и тримата нямаме никакви съществени различия. Разделихме се с повишено настроение, разбира се, а пък аз пак, по моя си обичай, се замислих.

"Случайност" е това, така ли? Той не я виждал толкова години, ето, че я вижда тъкмо вървейки за среща с мен. Той бил чел блога ми, представете си, и тя, софиянката, го била чела. И тя поискала да се запознае с мен. Няма лошо, но за какво говори това, този иначе незначителен епизод?

На мен лично ми говори много. Въз основа на всичко това правя един извод, който е в пълно противоречие с прогнозите на платените поръчкови социолози, които дават за СИНЯТА КОАЛИЦИЯ най-много 5-6%. И той е: тече промяна на настроенията и на духовете в полза на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ! Безспорно е така, нищо, че моят извод е по-скоро на психологическа, а не на социологическа основа. Но хора сме, и затова психологията е в основата на всичко, на всички човешки дела. Поради тия две случки, които тук съвсем честно описах, от няколко дни съм в крайно повишено състояние на духа; и се радвам, че "надушвам" така дълго очакваната промяна в настроенията и духовете на хората.

Която неизбежно ще донесе до промяна и на ситуацията в страната, в управлението й. На изборите предстои да се случи това. Дай Боже най-после да успеем да свалим от власт българо-руските мутро-комунисти - и България уверено да поеме по своя европейски път. Непременно ще стане това, усещам белезите на назрялата промяна. Нека вече да сме все по-големи оптимисти: иде добро! Но от нас все пак зависи какво ще бъде. Да не се отпускаме, ами всеки на своето си място да допринася за желаната промяна. И да говори с хората, щото много хора още са съвсем объркани и имат нужда от най-човешки разговори, та да прогледнат за реалностите.

Както са "прогледнали" за истината ония двама бивши мои ученици, стоещи зад масата за събиране на подписи за СИНЯТА КОАЛИЦИЯ на Главната улица в Пловдив, заради които съм така горд. Пък и има и други, с които се гордея - Марин, Здравко, Николай, Станимир, Мартин... (споменавам част от дългата поредица имена, те се знаят кои са, а всички изобщо не мога да спомена, да ме прощават неспоменатите.)

Добави в Svejo