На Спасовден, т.е. на големия празник Възнесение Господне, стана ужасна и нелепа трагедия. Ще прочетете днес, в деня на траур, какви ли не интерпретации за случилото се. И аз ще дам своята, но първом да речем: Бог да прости невинните жертви, премазани от бясно летящия към тях без спирачки социалистически автобус "Чавдар"! Наистина страшна, жестока и нелепа смърт! Но и знак и символ, който трябва да разгадаем: нищо на този свят не става ей-така, за едното нищо, случайно, без смисъл. Всичко си има точен смисъл, до който трябва да се доберем. Ще се опитам да ви помогна в тази насока - доколкото ми стигат силите.
По това как разбираме случващото се може да се съди най-добре какви сме ние самите. Тия, които не разбират, и не само това, ами и не разбират, че не разбират, и не щат да разбират, и не се опитват да разберат, са най-зле. Но те даже няма как да осъзнаят и това. И затова пребивават в пълна безметежност и разлагащо душата спокойствие. Съществуват по начин, подобен на този, по който съществуват и животните.
Ала който иска да е човек, да живее по човешки начин, е длъжен да разбере: и с цялата си душа се стреми към разбиране. Към осъзнаване на смисъла. Към творене на смисъл. Защото смисълът не е извън нас, той е в нас. Ние сме смисъла. И тогава ако ние самите сме се обезсмислили, за какъв смисъл изобщо можем да говорим? Ние затова сме "солта на земята": ако обаче самата сол се обезсоли, какво ли тогава ще стане...
Случилото се на щедро окървавения събор в местността "Бакаджик" не е "нелеп инцидент", както ще искат да ви убедят днес не даващите си труд да мислят журналисти. Не е работата в това кой бил проверил спирачките и дали някой изобщо ги е проверявал. Проблемът не е технически, а нравствен и човешки. Факт е, че е станало така, както е станало, а ние трябва да намерим обяснение, което да задоволява потребността ни да разбираме. Лесните и повърхностни обяснения никому не помагат. Те са начин за приспиване на гузната съвест. Някои дават такива обяснения за да ни приспят - и да блокират способността ни да мислим...
Трябва да се разбере знак и символ на какво е случилото се в местността "Бакаджик". Тия жертви там не си отидоха ей-така, за едното нищо. Те бяха пожертвани, за да бъдем спасени ние, живите - до момента, в който и нас нещо не ни премаже. А може и ние да сме вече премазани, ама по начин, че още да не го усещаме? Дали ако се постараем да схванем какво изобщо става, няма да завидим на премазаните от раздрънкания социалистически рейс, смазал толкова хора в местността "Бакаджик" - защото те набързо се отърваха, а пък ние продължаваме да се влачим смазани, сгазени и унижени, но като връх на всичко даже и не го съзнаваме?!
Защо спирачките на този автобус не отказаха преди няколко дена, ами това се случи точно на Спасовден, на Възнесение Господне? Може ли някой да отговори на този въпрос? И преди една седмица автобусът, останка от социализма, си е бил също толкова раздрънкан и негоден за нищо. Но тогава не се случи трагедията, която се случи точно вчера. Това не е случайно. Ако ни се иска да е случайно, толкова по-зле за нас.
Разпнатият Христос след Възкресението е бродил като дух по страдащата земя, за да се раздели с човеците - той ни обича, ала ние, за жалост, не Го обичаме! И ето вчера е празникът, на който Христос се възнася при своя Отец. Дали с нещо не сме разгневили обичащия ни в такава степен Бог, та да ни даде този прогизнал от кръв знак, белким се осъзнаем и отрезвеем?! Защото, колкото и парадоксално да изглежда, е възможно тъкмо кървавата жътва на местността "Бакаджик" да е знак за разочарованието на нашия обичащ ни Бог - от нас, човеците, от нас, българите, в този исторически момент! Някои са пожертвани, за да бъдат спасени останалите - понеже Бог ни обича, иска да ни помогне да се стреснем, да прогледнем, да се ужасим от това, което правим, от това как се държим. А как се държим ли? Ами погледнете! Помислете! Опитайте се да съзнаете...
Държим се крайно недостойно. Потънали сме в разврат, самовлюбеност, в пороци. Не ни пука за истината. Пристраститили сме се към лъжата. Обичаме да ни лъжат и да ни залъгват, нещо повече: сами постоянно се лъжем и самозалъгваме. "Най-авторитетните" и "най-влиятелните" българи са лъжци, измамници, крадци. Търпим да ни унижават и сами се унижаваме. Безчувствени сме дотам, че не усещаме униженията. Плюят ни, а ние се бършем, и викаме: я, то дъждец прокапа нещо?! И продължаваме да ходим с отворени усти, признак за дебилност, и продължаваме да лапаме мухи.
Станали сме най-пошли материалисти. Църквите ни са празни. Ходим там да запалим свещичка, тъпо разглеждаме иконите, и сме неспособни да отворим молитвено душата си за общение с Бога. И бързаме да напуснем тишината на Храма, понеже ний служим на друг господар. Ние служим на Сатана, не на Бога. Като сме такива, търпението на Бог - на нашия толкова силно обичащ ни Бог! - като едното нищо може да пресекне поне за миг. Това, че съществуваме, го дължим на Неговото Висше Благоволение. Някой обаче дава ли си сметка за това?! Не, няма такова нещо. Ний се мислим за по-важни от самия Бог; мнозинството детронира Бога и тури на неговия пиедестал своята тъпа себичност, своята празнота, своята нещастност. "Боговете" на такива са плюскането, разврата, парите, покварата.
Всеки е навирил нос и се мисли за център на света. Пълно е с горделивци, които се гордеят ей-така, за едното нищо, за всеки случай. И презират другия човек, ближния. Пълно е с лицемери. Пълно е с простаци. Пълно е с идиоти. Безстрамници! Безочливите триумфират! И жънат победа след победа. Самозабравиха се, а ние търпим!
Така обаче повече не може да продължава. Отиваме към провал като нация и като човешки същества. Застрашена е нашата човечност. И ето затова нашият толкова силно обичащ ни Бог, възмутен на безхаберието ни спрямо най-важното, ни даде този зловещ знак и урок: кървавата жътва в местността "Бакаджик", Ямболско. Даде ни знак, който ако се постараем да разчетем, има известен шанс да се спасим. Но колцина ли ще се опитат да вникнат в този така набиващ се на очи смисъл?
Не, моля ви се, няма такова нещо! Те не се вълнуват от някакви си там "бабини деветини"! Те, преставете си, са "рационални" и "модерни"! Тях ги задоволяват само лесните и близки обяснения. Не щат да се напънат малко, да помислят, да осъзнаят, да разберат. Не, та нима лесното не е винаги за предпочитане?
Ето, спирачките кой знае защо отказали. Толкова е просто това. Има някой виновен, да го открием, и проблемът се решава! Така ли? И какво се решава? Раздрънканият социалистически автобус, гордост на социалистическото ни автобусостроене, представете си, не може да се движи вечно: някой е виновен затуй че още е допускан да се движи. И какво като открием виновника? Умрелите ще се върнат ли тогава? Разпокъсаните тела ще съберат частите си, и ще оживеят, така ли? Какъв проблем изобщо решава това, че търсим жертвено агне, върху което да хвърлим собствената си вина?!
Разбира се, нямаме мъжеството да погледнем на вината си - и да понесем товара й. Втълпили сме си, че истината не ни е изгодна. Видяхте ли, чухте ли вчера какво казаха господата Президент и Премиер? Схванахте ли нещо? Мън-мън-мън! Литнаха като бесни там, сякаш ще помагат: и с какво помогнаха? Трупове ли събираха? Човешки крайници ли товариха на камионите. Защо изобщо отидоха там президентът и премиерът? Да се покажат по камерите ли? Как не ги е срам?! Какво безочие! Но какво ли изобщо можем да очакваме от такива?
Що ли не отиде там и Сидеров, он поне е от Ямболско? Що не се яви там и Янето, народният трибун и безстрашний комита, безстрашен поне колкото Крума Страшнаго?! Не отидоха, досрамяло ги е. Дмитрич обаче не знае що е срам, Гоце тоже не знае. И ето, Дмитрич сметна за нужно да каже пред камерите и микрофоните, там, току-до размазаните тела на бабичките, че трябвало бързо да се пратят документите в Министерството, та правителството бързо да отпусне парична компенсация на близките на убитите и пострадалите!!! Чухте ли го това? Как пък не се намери някой репортер да го шибне с микрофона по мръсната уста! Такива неща ли се говорят в такъв момент? Той веднага почна щедро да раздава пари! Безсрамник! Нима човешкият живот струва 10 000 лева? Идиоти! Резил, срам, гадост, гнус!
Но това, че той каза тия простотии за парите е едно на ръка: той друго и не може да каже. Такива като него нямат ценности, а всичко оценяват в пари. И живота, и честа, всичко! Те са гнусни материалисти. От тях друго не можем да очакваме. Но това, че никой не се възмути когато той в най-неподходящ момент почна да говори за даване на пари, когато никой мигновено не схвана безсрамието, наглостта на съветския малчик, ето това е най-страшното!
Аз точно от това изтръпвам: по-страшно от това не мога да си представя. Никой не реагира. Никой не усети гаврата. Пълно притъпяване на чувствата е обзело цялата нация. Да видим дали днес поне един блогър ще се сети да протестира срещу ужасната наглост на Дмитрич, мънкащ за раздаване на пари над още неистиналите и размазани трупове на бабичките!
Ето, това са все симптоми, че сме достигнали дъното на нравствената деградация - като нация, като общност, като индивиди дори. Сякаш сме загубили човечността си, сякаш са пресекнали изворите, от които тя блика. Ето това вече е самият ужас. За да усетим този ужас бяха пожертвани премазаните от бясно летящия социалистически автобус хора. За да настръхнем така, че белким се оживи човечността ни. От много време получаваме такива знаци свише, ала не схващаме смисъла и продължаваме все по същия начин. Не се променяме, живеем сякаш на инат. И какво изобщо искаме да докажем стова, моля?!
Преди години изгоряха като факли едни войничета. Когато съобщили на премиера Виденов, той пък, горкият, рипал хоро на някакъв събор. Порипал още малко, за да свърши хорото, да спре свирнята. Това тогава беше ужасна прокоба. След няколко месеца катастрофира цялата ни държава. И много такива знаци и прокоби ни бяха пращани от Небето. Не ги разчетохме. И дечица се удавиха в сръбската река: пак автобус беше в основата на сюжета. Друг автобус пък беше бутнат и падна от моста край Бяла. Наскоро девет човека изгоряха като факла във влака: даже отговорният министър не си подаде оставка, поискаха му я, но не рачи да я даде! Все страшни прокоби и знаци, ала сякаш сме подивели от тъпотия и не ги схващаме, не ги разчитаме.
И продължаваме все по старому. Все същите си оставаме. Не се трогваме. Пълни лицемери сме. Днес мнозина ще се преструват на "крайно наскърбени". Каква е обаче тази скръб, която не прониква до основанията на смисъла? Каква е тази ритуална скръб? Днес най-вероятно дори и Гоце няма да отиде на лов за лисици, а ще "скърби" в покоите си - и ще планира нови подлости. Няма да ловува не за друго, а просто защото не е дошъл сезона за лов на лисици. Не защото не му се ловува на наш Гоце. Сърбят го ръцете да ловува, но днес ще удържи. Утре може и да половува. С такъв овчи народ, мило приблейващ, какво друго да прави?!
6 коментара:
"Защо спирачките на този автобус не отказаха преди няколко дена, ами това се случи точно на Спасовден, на Възнесение Господне?"
Защото, г-н Грънчаров, преди няколко дни автобусът въобще не е бил в движение. Бил е нает специално за събора от дома за стари хора, които не са имали претенции с какво ще се придвижат до Бакаджик.
Въпреки, че е имало забрана за изкачване на автобуси, именно заради особеностите на ландшафта.
"Защо изобщо отидоха там президентът и премиерът? Да се покажат по камерите ли? Как не ги е срам?! Какво безочие!"
По цял свят е практика, когато се случи такова нещо, президентът и съответните министри да присъстват на мястото на трагедията, макар на пръв поглед да изглежда, че не помагат с нищо. Но за близките на починалите е нужна утеха, съпричастие, съболезнования. И в този момент на скръб и мъка виждат в управниците просто хора, дошли да ги подкрепят.
Днес е ден на НАЦИОНАЛЕН ТРАУР, г-н Грънчаров. Което идва да покаже, че всяко политизиране оскърбява паметта на покойните. Че моментът не е подходящ за политически изобличения и търсене на скрити мотиви.
А вие точно това правите - с едната ръка четете Евангелието и призовавате за осмисляне и покаяние, а с другата кълнете и осъждате цялото политическо воинство.
Не защитавам никого. Днес е важна единствено паметта на нелепо отишлите си хора. А вие призовавате блогърите да продължават със словесни линчове, и влизате в ролята на съдник. Не е моментът, г-н Грънчаров!
Замислете се!
Действително случилото се не е нелеп инцидент, а симптом за дълбокото загниване на държавата. Не знам сутринта гледахте ли предаването на бТВ за това как се взимат книжки у нас. Обществото ни е изгнило и затова е станала катастрофата.
Това, което обаче вие намеквате, че е Божие наказание, е чудовищно. Заради такова тълкувание на християнската вяра аз се отдръпнах от приемствеността си към определена религия и започнах да гледам универсално /не съм атеист, ако това питате - трудно ми е и аз да обясня какъв съм/. Но тълкуването, че за да се освестим Бог може да премаже 16 души е чудовищно. Това значи, че над Вселената стои безжалостен тиранин.
Аз отказвам да приема такова тълкувание. Ако търсите нещо като обяснение сред "бабините деветини", може да кажете така - тук царува дявола и докато го търпим нещата ще стават по неговата воля.
Но за мен трябва да приемем рационалното обяснение, което, между другото не противоречи на моето - всичко тук е изгнило, като мост, който всеки момент може да рухне. Докато не го обновим, няма да мръднем напред.
Мисля, че трябва ясно да разграничаваме самозвания, натрапен от Москва и подвластен ней и на своите ниски страсти политически и „духовен” псевдоелит от огромното мнозинство от честни, почтени и морални български граждани. Ако примем, че българският псевдоелит към момента е представителен за общото състояние на българския народ, нещата наистина биха били безнадеждни и никакви вопли, заклинания и призиви не биха помогнали. Предполагам или поне се надявам обаче нещата да не са толкова безнадеждни. Медиите създават едно съвсем погрешно впечатление за общественото мнение, защото в тях се подвизват изключително представители на споменатия псевдоелит. Има обаче и една друга България, чиито глас за съжаление просто не се чува.
Малко встрани от темата и все пак свързано с нея:
Из едно интервю на чешкия дисидент Петър Цибулка:
Какво е според Вас времевото разписание на Москва и Пекин за унищожението на Съединените щати?
Аз съм сигурен, че стратегията на нападението срещу Америка е разработена отдавна. В момента става дума само за варианти на стратегията: един вариант е да се провокира гражданска война в Америка. От комунистическа гледна точка това би било най-доброто решение. Втората алтернатива е да се извърши ядрена атака чрез ислямски пълномощник. И в двата случава съществените цели на московската стратегия биха били постигнати. Съществува също така възможността за ядрена атака от страна на Северна Корея срещу западното крайбрежие на САЩ. В хода на развитие на реалната ситуация ще се определи кой вариант ще бъде използван. В навечерието на една такава криза е съвсем естествено Москва да се опита да установи неутралността на Европа...Най-добрата защита за Америка би било обновяването на американските духовни и морални ценности – особено на ценностите на отците-основатели.
Каква е Вашата дефиниция на комунизма?
Комунизмът е система, изградена върху насилственото подчиняване на човешкото тяло на система на властта. Комунистите са материалисти и не вярват в духовни и морални ценности. Комунистите се опитват да постигнат всичко чрез награди и наказания – задоволявайки тялото или заплашвайки тялото, което е най-низшата част на човека. Когато човек се редуцира до неговото тяло, той не се различава от животно. Логично е, че пътят към комунизма представлява връщането на човека към животното. Противоположното становище поставя духовните ценности над материалните. Комунизмът трябва да разруши системи, основаващи се на духовни ценности, защото в дългосрочен план не може да се съзтезава с такива системи. Ако Америка се облегне на вярaта в Бог, във висши морални принципи, тя ще запази свободата си във всички области. Тя ще удържи на конфронтацията с комунизма и накрая ще победи. Ако, от друга страна, Америка забрави тези висши ценности, ще дегенерира до материализъм, който не е по-различен от материализма на комунистите.
Американският анализатор Джефри Найкуйст:
Сякаш има исторически закон: винаги, когато се постигне нещо добро, се създава диаметрално противоположна сила. Щом се постигне напредък, се появява сила, която иска да върне нещата назад – дали това са нацистите, които искат да изиграят отново играта на оцеляване на племе срещу племе, или комунистите, които искат да ни върнат към комунистическите ни корени като ловци и събирачи. Щом се появи цивилизация, романтизмът на варварските кладенци се отваря, за да я погълне...
Вторият анонимен поставя съществен въпрос: ако случилото се е Божи знак, излиза, че е "заповядано" и е станало по Божията воля; ерго, не ни е нужен такъв "зъл" и дори "кръвожаден" Бог! Това е извечният философски и теологически въпрос за "оправданието на злото" на този свят.
Не зная обаче дали ви прави впечатление как причинно-следствената връзка тук е изопачена: за да се случи зло тук, в нашия свят, първоизточника не е Бог; първоизточникът за случилото се сме ние; обаче явно това не ни харесва, следователно хайде да увъртаме, хайде на Бога да прехвърлим отговорността си!
Ние сме причината за злото по света, ние, то не е дошло отникъде, ние сме тия, които правим зло, и затова като ни наказват, излиза, че без да съзнаваме и без да го искаме, ние фактически се самонаказваме!
Да, ама защо Бог като ни обича, не е направил така да спре злото, да сложи прегради пред него? Един вид защо Бог не спря с мощната си десница оня мощен и тежък социалистически автобус, който бясно се е търкалял към хората, на които след миг е отсъдено да бъдат премазани?
Значи за да се развие тази "случайност на инцидента" има поредица от човешки грешки, измами, мърлячества (по терминологията на И.Бедров), ала Бог постоянно трябва да дебне и да се меси, та да ни спасява от злото, което ние самите творим, насърчаваме, разрастваме, подсилваме.
Пита се: защо обвиняваме Бог за случващото се? На какво основание? Защото не бил спрял злото, което ние творим постоянно? Ами няма основание, основанието е, че така ни изнася: да бягаме от отговорност, да се оневиняваме сами, пък Бог, представете си, да ни е виновен.
Схванахте ли сега, драги анонимен? Нещата са малко по-сложни отколкото си ги представяйте. Недейте да вините Бога, първом се опитайте да схванете същината на ситуацията; пък и не е зле да се позамислите какво всъщност аз твърдя.
А разбрал-недоразбрал да се издават присъди, както прави "другарката" от първия коментар е най-лесно, но нейният случай по-специално е твърде тежък, такива като нея са така опорчени, че тям и Бог не ще може да помогне - даже и ако си заслужаваше това. Ние всъщност най-вече заради такива като нея и си патим де, те именно всичко изопачават и оскверняват - и такива като нейните любимци, които тя сега се мъчи да оневини.
Въпреки че са се разпищолили така, че вече не знаят какво правят...
Бог е любов! Злините на хората се причиняват от Сатана, това е Люцифер/в превод-светлина/ това е най-красивия , най-умния, най-способния от ангелите/помощниците/ на Бога. Но Люцифер се възгордява и започва да мисли, че сам може да действа като Бог, затова е изгонен от присъствието на Твореца. Злините на човечеството ги причинява именно той със своите сподвижници/падналите ангели, които вземат негова страна/. Бог допуска злините сторени от тях, защото иска небесното войнство да се убеди в злодеянията на Люцифер. В противен случай ще бъде обвинен в диктатура.
Разбира се ние с нашите дела помагаме на Дявола да си свърши черната работа, но ако се държим здраво за Божията десница никога няма да бъдем изоставени.
Така, че Грънчаров в основни линии е прав, според мен, само в детайлите има разлика.
Здравейте,г-н Грънчаров,
От доста време следя блога и статиите Ви,навяващи ме ред на размисли в него.Ето ,че се престраших и аз да пиша/уви в статия-коментар по този трагичен повод/.Вечна им памет на нелепо и безцелно загиналите от този инцидент, породен от всеобщата немарливост,безхаберие и „непукизъм”, характерен май за цялата ни нация.Нация славила се столетия с присъщите и добродетели като трудолюбие,милосърдие,гостоприемство и защо не и героизъм?Обаче за жалост-„славила си”...А сега тези същите добродетели се трансформираха в противоположните им негативизми:
-трудолюбието-в мързел и скатаване;/бг поговорки-”Ден да мине ,друг да дойде” и още „Я сакам да съм змия-ем да си лежим,ем да си лазим”/
-милосърдието –в алчна студенина и коравосърдечие;/сещаме се тук-там по християнските празници или предизборни времена/
-гостоприемството –в кариеристична или финансова изгода;/”Аз на тебе-ти на мене”/
-героизма –в робски стоицизъм,страх и раболепие в името на семейство/а защо не и живота на близките си?/,удобен бит или „запазване на статуквото”,което нам ни е угодно;
Причините за цялата тази нелепа метаморфоза се корени не в нас българите като нация и манталитет,а като форма и метод на управление на нашите родни политици ,в този "духовен геноцид" на нацията ни.Ролята им на властимащи и управляващи ,но не на полза роду,а на полза джобу и личните интереси,това нескончаемо слагане като подлоги на велики интереси и геополитически каузи доведе до това безверие на народа...Десетилетия „упорит”труд в тази насока доведе до тези плачевни резултати...Аз нямам пристрастия към никой цвят от политическата палитра през годините-червени,сини,ултрасини,жълти и зелени.Обаче имам житейски опит и наблюдения,като всеки разумен и мислещ средностатистически българин/и в частност професионалист в своята сфера/.Искам като един европеец за интелектуалния си и високоотговорен труд да получавам ТОВА,което ми се полага,за да посрещам ВСИЧКИ нужди на дома и семейството си!ДА ама НЕ!Когато си опрян до стената от финансови неотложни дефицити,когато живееш единствено в първите десет дни от заплата при това "живееш",за да си покриеш сметките,когато не виждаш съпричастност,намерения и действия в тази насока ,както и грижа от управляващата демократично избрана върхушка,какъв е твоя избор?Ставаш безволев и мекушав ,уплашен и крехък индивид ,ставаш глината в ръцете им и бавно,постепенно задгърбваш и забравяш кой си,защо си тук на този свят,кои са ти приятелите и враговете...губиш морални и психически устои под нозете си....Губиш дори желание и хъс да се развиваш като индивид и професионалист.Гледаш да претупаш нещата,да „отбиеш номера”.Гледаш ден да мине ,друг да дойде и да има нещо за вечеря и чашка „анестезия” на ума и чувствата...ааа и някоя сапунерка или нова поп-фолк музичка,за да те „преспи” от проблемите ти за утре!
Та така и с бедните хорица...нямат пари за модерен и хубав бус-дават им развалина за жълтите стотинки заделени от пенсията им,шофоьора навярно и той е пресмятал с този курс коя финансова „дупка” ще запълни,организаторите на този събор-и те са имали тесен бюджет и нужното оправдание....компромис след компромис след компромис ,водещи до един „неочакван” инцидент и нелепа смърт!ДО КОГА ТАКА???
Г-жа Сл.Иванова-от Бургас
Публикуване на коментар