Изпратих тия дни статия до в-к СЕДЕМ. Сякаш проявиха интерес, върнаха ми я с искане да намаля обема, сторих го. Днес гледам, че въпреки всичко не са нарушили традицията си системно и упорито да не допускат мои статии в своя вестник. Защо го правят си е тяхна работа: но ми е чудно само как не разбират, че най-вече те губят от това че лишават читателите си от по-смислени четива (за сметка пък на това читателите им получават обилни порции пищни цици!). Щом като не са пуснали статията ми в новия брой на вестника я публикувам тук, в блога:Наблюдавайки арогантното поведение на премиера в тия 4 години (пример: "Здравейте, циркаджии!"), на един етап съвсем спонтанно в съзнанието ми се появи образа, който обобщих с една словесна характеристика: "Дмитрич е най-нагъл съветски малчик с хулигански наклонности".
Смятам, че това оценъчно описание съвсем не е случайно, въпреки че то влиза в рязък дисонанс с публичния образ, който Дмитрич се мъчи да поддържа: а именно образа на един "открит към живота ентелегент", с малки очилца, уж придаващи му излъчването на "учен", който обаче е толкова "модерен", а при това и като връх на всичко на моменти се държи екстравагантно, "съвсем пичовски": кара мотор, представя се за рокер, за диджей, за какъв ли не! С което предизвиква леки спазми на умиление главно в по-престарялата част от електората на столетната партия.
Ето че даже простото изброяване на тази поредица от щрихи към портрета на Дмитрич Станишев вече навява асоциацията за един хаотичен, еклектичен, обединяващ несъединими признаци, незавършен образ на незрял, на инфантилен партиен бюрократ, който по каприза на Фортуна изведнъж беше изстрелян до върховете на властта. И то във времето на най-голям исторически триумф на държавата ни, разбира се, порядъчно осквернен от мутро-комуноидните руско-български мафиотски групировки, които успяха да узурпират властта в периода 2001-09 г.
Освен че изобщо нищо не е работил преди да се възвиши, Дмитрич Станишев също така зае поста си и като стар ерген, не женен, не създал семейство. Т.е. почна да урежда държавата, след като е доказал, че тотално се е провалил в този най-важен личностен и екзистенциален въпрос. Да имаш претенцията че можеш да уреждаш цяла държава, и то при положение, че не си успял до момента да уредиш едно най-тривиално "семейно огнище" е наглост, която няма да бъде забелязана само в България.
Тук, впрочем, мога само да вметна, че след като в реалния външен живот лицето Дмитрич най-страстно се опива от насладата да командва - и това си му личи, то може да се забележи с просто око: той изпитва някакво нескривано перверзно удоволствие да се държи като началстващ господар, но с фасона на хлапак, издаващ заповеди! - на това основание можем да допуснем, че в интимния живот същия този човек нищо чудно да заема точно обратната позиция, именно позицията на пасивния хомосексуален. Но това, разбира се, е само теоретично допускане, основаващо се на следната обусловеност: щом като едно лице така цялостно и всеотдайно се е отдало в реалния живот на перверзията власт и получава нескривано удоволствие от нея, то това не е нищо друго, освен компенсация, възмездяваща униженията, на които същото това лице се подлага в своя сексуално-интимен живот. Това са най-елементарни зависимости, отдавна установени от психоаналитиците.Логично е да се запитаме: а какво е онова, което, подобно на арбалет, изстреля до самия връх на държавата лице, което с нищо особено не блести? Това, че е син на баща си, а пък баща му е стоял отдясно на Т.Живков, е едно на ръка: червените баби, като гледат Дмитрич, изпадат в умиление и се просълзяват не толкова заради него, а понеже си представят самия Т. Живков. Това е оказало решаващо влияние: Дмитрич като политическо лице е плод на носталгията на комуноидите от БСП към автентичния живков комунизъм.
Но дали пък извечният, фатален, така коварен за столетницата и най-крещящ личностен дефицит не е бил допълнителното основание за неудържимия възход на Дмитрич? Да си спомним, че преди него лидер на БСП е бил не кой да е, ами самия Гоце Първанов! А това говори много за ония, които разбират. Изглежда във време, пропито от безличност, две направо изящни в безличността си фигури като Гоце и Дмитрич е трябвало да изпъкнат, та символически да поберат цялата тази наистина колосална безличностност на самото време. Симеон също се вписва в тази тенденция. А то показва, че нацията ни е тотално заразена с коварния вирус на безличността, от който произтичат всички останали наши беди. Ако не друго, то поне това като наследство ни завеща комунизмът...
След като Дмитрич е роден и е живял в семейството на висш комунистически функционер на Т.Живков, това обстоятелство е сложило своя непоправим печат върху личността и характера му. Той сякаш е жигосан да гледа на света през очите на крайно надменен потомствен комунистически "аристократ", пък като вземем предвид, че нашата комунистическа аристокрация има най-дълбоки криминално-лумпенски корени, то на тази основа са се оформили и ония жестоки дефекти на неговата личност, които ще му тегнат през целия живот. А качествата на личността му, които спомогнаха за това така скоростно издигане във властта, разбира се, са:а.) най-тъпа и противна комунистическа грандомания. Не зная дали усещате, но Дмитрич е самата надменност, т.е. излъчва онова най-противно комунистическо високомерие, извиращо от самочувствието му на "роден във властта", на "богоизбран" (пардон, имам предвид на жигосан с доверието на "Партията"), високомерие, което, според преценката на техния вожд Ленин, рано или късно ще строши главата на комунистите; и то им я строши, но, за жалост, не напълно, което доведе дотам, че комунистите в наше време мутираха в най-уродливи и отвратителни мутренски форми. Имам чувството, че историята нарочно е подбрала нашия Дмитрич, та благодарение на неговото безпардонно високомерие да направи така, че да отврати завинаги от комунизма даже и онази част от червените бабички, които заради крещящата си умствена и емоционална увреденост все още харесват "милото момче".
б.) патологичната грандомания поражда невиждано нахалство и безочие. Лично аз в некраткия си живот не съм срещал личност, която така демонстративно и открито да изявява нахалството си, и то не какво да е нахалство, ами направо едно колосално, свърхприродно, нечовешко нахалство. Затова на тази основа е съвсем в реда на нещата този галеник на комунизма да нарече голяма част от нацията "ненормалници", и то само защото се били интересували от злодеянията на Държавна сигурност; или пък да нарече представителите на обединената българска опозиция "циркаджии".
Но същият този нахалник по стар комунистически рефлекс кротко дряма няколко часа в приемната на своя господар Путин, който по този начин искаше да възпита у слугата си още по-верноподаническо раболепие и най-обидна, просяшка принизеност. На това основание констатирам в душевността на изследвания обект някакво устойчиво перверзно преплитане на най-амбивалентни чувства, което е довело в крайна сметка до пълна емоционална задръстеност и безчувственост. Затова нашият герой е способен на всякакви подлости - гнусната лъжа му е най-малкия проблем, бълха го ухапала, че постоянно лъже и се унижава, без да съзнава унизеността си! - и имам чувството, че в корена на тази извратеност и непълноценност лежи изпитването на някакво свръхперверзно удоволствие от проявите на всякакви, и то най-долни и аморални прояви. Така нашият съветски малчик с хулигански наклонности Дмитрич явно не изпитва никакви угризения на съвестта, никакво усещане за вина, напротив, изпитва извратено удоволствие, т.е. всичко при него е преобърнато съвсем наопаки, което за сетен път показва, че в морално отношение си е стопроцентов комунист-аморалист.в.) представената току-що душевно-нравствена аномалия лежи в основата на най-крещящ личностен и ценностен дефицит у тази куриозна "личност". Което, преведено на обикновен човешки език означава, че Дмитрич е явен некадърник, маниакално вярващ си, че от всичко разбира, че по всички въпроси може да изказва "компетентно мнение от последна инстанция", че всичко може да "ръководи", сиреч да обърква, да вреди, да съсипва. Такива като него могат да плямпотят с часове по всякакви теми, без изобщо нещо да кажат, т.е. умеят да преливат от пусто в празно. И Дмитрич в израз на тази своя неадекватност дори написа за две нощи една брошурка, която сам после хвали колко била не знам каква си, "велика", "творческа" и прочие, и тра-ля-ля, и ала-бала.
г.) в корена на констатираните дотук абнормни личностни дефицити не може да стои нищо друго, освен една крайно и вопиющо (руска дума, дума от майчиния му език, означаваща "крещящо") унизена сексуалност, понеже между плачевната ситуация в сферата на сексуалността и личностната непълноценност, за която писах по-горе, има пряка връзка и точно съответствие. Аз сега нямам за цел да разнищвам подробно ситуацията в сексуалния живот на нашия герой, понеже това, разбира се, е една интимна и неприкосновена сфера. Но съм длъжен да констатирам директна връзка между представената личностна ощетеност на изследваното лице и сексуалната такава. И понеже всичко при Дмитрич е в някаква екстремна форма, мога само да допусна, че той все още не е намерил в секса най-адекватната на сексуалността му форма на постигане на удоволствие.
д.) и така, външен израз на личностната ощетеност на Дмитрич, която поражда изброените личностни, психични, сексуални и морални дефицити, е една крайна форма на озлобеност, толкова по-екстремна, колкото по-незадоволен в сексуалния си живот е нашият герой. Така че когато го гледаме тъжно-замечтан, кротко излегнат до приятеля си К. Вигенин в онази знаменита снимка, правена във Виетнам, на която Дмитрич излъчва копнежите на една греховна мъжка любов, или когато пък тук-там го засичаме с приятелката му Йончева - която сякаш съществува в живота му само заради социалната потребност да изглежда мъж с "по-приемливи" от социално гледище способи за задоволяване - то всичкото това ни дава някаква поне символна представа за наистина ужасната ситуация със сексуалността на нашия герой, довела до неблагополучията, за които можах само отчасти да загатна в този очерк.
Злобата струи от лицето дмитриевичево, тя просто е другата страна на така жестокото и перверзно властолюбие, което е верен симптом на все същата личностна, ценностна, сексуална и жизнена непълноценност. Впрочем, при други исторически обстоятелства такива хора могат да станат и крайно опасни: неслучайно мнозина сравняват осанката на наш Дмитрич с изражението на сталинския кръволок Берия.Но ако Берия е бил трагично-страшен и кървав образ, нашият Дмитрич, понеже се появи все пак в условията на демокрация, е по-скоро жалък, трафаретен и твърде смешен. Но заради крещящата си неадекватност спрямо потребностите на самото време също така е и достатъчно вреден. Той, впрочем, успя да навреди каквото и колкото можа, сега, за жалост, други ще трябва да поправят пораженията от патологичната му свръхактивност...
Няма коментари:
Публикуване на коментар