Въпрос към И.Бедров: коя е причината в своя преглед на блоговете да игнорирате така системно публикациите в този блог?

За непредубеден човек с изследователски наклонности като мен е естествено с непресекващ интерес да наблюдава случващото се наоколо - като също така и да не се отказва от правото си да реагира както намира за добре.

Ето, напоследък много ме вълнува тежката нравствена ситуация в българската журналистика; например често, както сте забелязали, герой на мои анализи е Н.Бареков, който най-безцеремонно нарушава всички, дори и най-елементарните изисквания не само на т.н. "журналистически морал", но и на човешкия такъв. Той, Бареков, заедно с други такива "елитни журналисти" като В.Велева, В.Дърева и пр. са станали нещо като символ, поради което са ми любимите примери за плачевната нравствена ситуация в това, което днес у нас минава за журналистика.

Но аз не съм черноглед, и с най-добро чувство оценявам поведението на журналисти, които, тъй да се рече, са от друга "кръвна група". Журналисти, които са доказателство, че въпреки ужасната ситуация, в която са поставени медиите у нас, е възможно да има и съвсем други примери, именно да има и у нас журналисти, които не са безразлични към човешката и нравствената страна на професията си, напротив, са крайно чувствителни тъкмо към този аспект. Такъв например е нравствения пример, който дава на колегите си журналистът Иво Инджев. Но хора като него сякаш са "бели врани"; знаем в какви условия е поставен този наш изтъкнат журналист, който тъкмо заради изостреното си морално чувство се оказа сякаш съвсем непотребен за днешните ченгесарско-олигархични медии.

Тия дни обаче рекох да си направя един експеримент и да задам публично на друг наш известен журналист, именно на Иван Бедров, един неприятен за него, предполагам, въпрос. Ето по-долу както моя въпрос, така и отговора на г-н Бедров, а също и моята реакция по повод на отговора му:

Ангел Грънчаров, 30.05.2009 @ 7:20: Г-н Бедров, гледам че сте иначе честен човек и се вдъхновявате от най-високи и при това нравствени ценности, което е свръхважно за добрия журналист, но искам да Ви запитам ребром, както се казва, за нещо важно за мен:

Защо така системно игнорирате публикациите в моя блог, имам предвид в прегледа на блоговете всяка вечер?

Просто ми е интересно, и то не толкова заради мен, а защото това касае и други хора: защото в моя блог сътрудничат със свои изключително ценни текстове най-различни хора, на които блогът ми е тяхна трибуна, а пък Вие и техните текстове по този начин де факто игнорирате?

Ще съм Ви много благодарен ако дадете публичен отговор на моя въпрос - и ако не го изтриете…

Ivan Bedrov, 31.05.2009 @ 20:06: Г-н Грънчаров, тук не е мястото за подобна дискусия. Но тъй като вече сте задали въпроса си, ето и отговора:

Изборът на блоговете е изцяло мое задължение, отговорност и право. Нямам специално отношение към Вас и Вашите блогове. Нито ги “игнорирам системно”. Сега очаквам всеки, чийто блог не е попадал скоро в прегледа, да се обяви за “системно игнориран”.

Ангел Грънчаров, 31.05.2009 @ 20:45: Г-н Бедров, благодаря за отговора!

Поставяйки въпроса си, аз съвсем не поставям под съмнение Вашето безусловно право напълно автономно да избирате кой блог да представите. Аз просто си изразих впечатлението под формата на въпрос.

Понеже и ние, зрителите, сме човешки същества, т.е. също имаме правото да оценяваме това, което ни се предлага от екрана. След като някои блогове се ползват от привилегията всяка публикация в тях да бъде удостоена с Вашето внимание, и в същото време други, и при това твърде популярни блогове, за Вас все едно не съществуват, нормално е да се запита човек дали тази явна пристрастност е израз на свободно и обективно журналистическо волеизявление.

Или пък се дължи на налагането на изцяло субективни критерии, които са в ущърб на зрителите: понеже за същите тия зрители някои блогове биват най-системно поставяни в нещо като “пълно информационно затъмнение”. Вашата професия има публичен характер и е изключително отговорна, което означава, че ако човек държи на авторитета и на името си, няма да си позволява подобна суетност и пристрастност…

Разбира се, аз не влизам сега в дискусия с Вас за това как следва да си вършите работата, това си е изцяло Ваш проблем. Просто си казвам как аз самият тълкувам и оценявам някои факти, мисля, че имам това право като човек и гражданин. За Вас би трябвало да е интересна всяка възможна позиция и оценка на работата Ви. Пък Вие сам, разбира се, си решавате какво при създалата се ситуация е нормално да правите…


Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Добави в Svejo